Джон Бейнс науката за любовта
Изтегляне 1.7 Mb.
|
Свързани:
Хипсо Съзнание, CIA-RDP96-00792R000200650021-2
- Навигация на страницата:
- ДРУГИ ИЗМЕРЕНИЯ НА СЕКСА
- ПОЛОВИЯТ АКТ
- ЛЮБОВТА КАТО ВОЛЕВО ДЕЙСТВИЕ
- МОРАЛ В ЛЮБОВТА
| Магнитно напрежение в двойката
Ще изследваме по-подробно влиянието на магнитния обмен върху двойката, като използваме за основа привличането и отблъскването, възникващи от различните полярности. Мъжът и жената са противоположни магнитни полюси - съответно, положителен и отрицателен. Извън човешкото измерение и в по-широк смисъл може да се каже, че тайната на универсалния живот се крие в привличането между двата енергийни полюса - явление, което поражда жизнената енергия. За да бъде обаче тази сила действителна, всеки от полюсите трябва да запази вътрешното си състояние- положителният трябва да остане напълно активен, а отрицателният - пасивен. Общо взето, този принцип е в основата на привличането между мъжа и жената, което може да изчезне, ако в състоянието на полюсите настъпи промяна. Привличането се дължи на непрекъснато подходящо напрежение между тях. Ако тази сила отслабне, ще се намали и силата на привличането. Щом няма напрежение, привличането изчезва. Това води до една от най-разпространените погрешни представи за брачния живот - за да се запази хармонията, съпрузите трябва да споделят едно и също легло. Тук физическата близост се смесва с психологичното и любовно общуване - щом двама души спят заедно, между тях има съюз. Тъкмо обратното - истината е, че когато мъжът и жената спят в едно и също легло, те постоянно обменят магнетизъм, напрежението между техните полярности намалява и поради това намалява и взаимното привличане. Сексуалното привличане постепенно отслабва. Непрекъснатият обмен на магнетизъм пречи на нормалното възстановяване на загубата, като положителният полюс се насища с отрицателна енергия и обратно. Макар да не променя фундаменталните полови характеристики, това значително намалява силата, напрежението и привличането им. Дори когато двойката няма полов контакт например един месец, „магнитната сексуалност", разглеждана като енергия, продължава да съществува и да действа. За този вид съюз е достатъчна само физическа близост. Общуването, било то органично или магнитно, е свързано с отдаване на енергия от собствената полярност и приемане на енергия от другия пол. По време на сън индивидът губи част от силата си и приема-енергия с противоположна полярност, която още повече намалява неговата собствена. С течение на времето всеки от двамата до голяма степен губи полярната си стабилност и двамата се обединяват в един междинен полюс без почти никакво магнитно напрежение. Това води до изчезване на сексуалното привличане. Резултатът от тази загуба на привличане зависи от това доколко важен е сексът за двойката, защото ако връзката им е главно физическа, техният съюз ще се разруши. Ако обаче общуват на други нива, този проблем може да не им повлияе. За да разберем този проблем напълно, трябва да изследваме по-внимателно отношението между секса и любовта. За момента ще насочим вниманието си върху брачното ложе. Според нас, то е причина за смъртта на магнитното привличане между много двойки. Да не забравяме, че съществува разлика между магнитно привличане и магнитна симбиоза. Естественото привличане е сила, която възниква между два срещуположни полюса и се поддържа от достатъчна степен на напрежение или от раздяла. Има двойки, при които това полярно привличане е напълно изчезнало, но половите контакти са толкова чести, колкото в началото на връзката им. Това като че ли противоречи на казаното, но то е само привидно. Привидното привличане е само автоматична сексуална връзка, нещо като програмиран физически навик. Има брачни двойки, които влизат в полови контакти през ден, но съвсем механично и по навик. Половите контакти по навик не трябва да се смесват с истинския акт, който е естествено и логично следствие на силно привличане. Много мъже смятат, че са особено вирилни поради честата копулация, но всъщност става дума за условни рефлекси, а не за резултат от естествено привличане. Истинската вирилност има магнитен, а не органичен характер. Щом двойката привикне към чест механичен коитус, настъпва момент, когато съюзът им вече не е съюз между две същества с различен пол, а по-скоро вид мастурбация на симбиотичното същество, в което двете страни са се слели. Индивидуалността в една връзка може да се загуби не само в психологичен, но и във физически смисъл чрез самия сексуален съюз. Естественото сексуално привличане не бива да се смесва с този вид мастурбация, получена от сливането на два противоположни полюса в някаква средна точка. Загубвайки полярната си индивидуалност, двамата любовници се превръщат в същество с неопределен пол що се отнася до полярността им, а съюзът им е лишен от характеристиките, определящи коитуса като копулация на мъжки вибрационен принцип с женска сила. За да се поддържа любовното привличане, всеки от двамата трябва да развива и запазва индивидуалността си, да запази собствения си магнетизъм. Един ефикасен начин за възстановяване и поддържане на магнитното напрежение е практикуването на редовни периоди на самота и отделяне от другия, така че всеки да остава насаме със себе си. По този начин полярният магнетизъм се възстановява и усилва, а привличането между двамата се запазва завинаги. Тази препоръка е още по-логична, когато целта е да се съхрани връзката - да се мъчим насила да задържим двама души заедно, за да избегнем раздяла, нарушава едно от основните изисквания на любовта, според което човек не може да иска нищо, може само да дава. Ако любовта не е напълно доброволна, тя не е истинска любов. В противен случай изпадаме в неприятната ситуация да се мъчим да свържем двама души насила, по някакви външни правила, а не по любов. Любовта е вътрешен процес, който не може да се манипулира отвън - това би разрушило самата й същност. Човешките усещания се изразходват от еднообразно повтаряне без почивка. Дори усещането за болка изчезва, ако продължи прекалено дълго. Да се спи в едно и също легло е не само неудобно - навикът отслабва привличането между мъжа и жената и разрушава индивидуалните им магнитни полярности. Свежестта на изживяването ще се запази, когато единият отива при другия, вместо двамата да прекарват цялата нощ в брачното ложе. Така ще се избегнат отрицателните влияния. Хората имат неясна представа за значението на любовта - те вярват, че ако двама души са свързани с правни, обществени и религиозни задължения (едно от които е семейната спалня), те ще бъдат и вътрешно свързани. Тази представа е смешна, защото физическата близост и еротичното предизвикателство не са гаранция за истинско общуване. Има двойки, които дълги години живеят разделени на хиляди километри един от друг, но съюзът им си остава много по-дълбок и по-здрав, отколкото при други, които споделят едно и също легло. Най-голямата пречка е, че хората не съзнават колко дълбока е връзката между двата пола - вместо това те се мъчат да създадат изкуствен съюз по задължение и материална принуда, философите-херметици се занимават със значимото - с вътрешния съюз, защото когато съществува, той е истински съюз между двама души, свързани по любов. Голям процент от браковете са „незаконни" съгласно природните закони. Те са изградени и се поддържат по силата на правни и обществени задължения, в тях липсва енергийният модел на брачния овоид - той може да бъде създаден единствено от Природата, когато в двойката съществува истинска хармония. Невъзможно е да се раждат деца само по силата на обществен закон (който пренебрегва природата), както не може да има и истински брак само с одобрението на закона, обществото или религията, които са създадени от човека, а не от природата. За да бъде бракът истински, човешките и природните закони трябва да се обединят. Природните закони са закони на науката, а законите на науката са израз на Висшия създател. Обществото не е в състояние да създаде истински брак. То може само да узакони съюза на двойката с цел да защити семейната структура. Тази защита е само външната страна на връзката, но истинско значение има естественият вътрешен съюз, който може да се постигне единствено от двойката. Поради тази причина херметиците различават два вида брачен съюз: 1. Узаконен брак - законен брак съгласно човешките закони, но без вътрешен или естествен съюз. 2. Цялостен брак - също законен, но постигнат чрез съюз по законите на Природата. Така той придобива двойно по-голяма сила както по човешките, така и по природните закони. Внимателният читател ще разбере, че целта на тази книга е да покаже как да се създаде брак с двойна законност - утвърден не само от човека, но и от природните закони. Това е тайната на истинското щастие - да знаем как да получим благословията на Природата, като спазваме нейните закони. Бракът следва законите на Природата, когато двойката чрез хармонични отношения, дълбока близост и силна способност за общуване създаде общ магнитен овоид - един вид невидимо дете, чието съществуване доказва създаването на естествена връзка. Тази връзка узаконява брака съгласно природните закони. Създателят е задал правилата на играта във Вселената - тези правила са законите на Природата. Съществуват дългогодишни законни бракове, които никога не са получили печата на законност от Природата, защото от гледна точка на „природния съд", те са незаконни. Причината е, че в тях липсва „брачният магнитен овоид", който е неопровержимо доказателство за действителната консумация на брака. Този факт остава верен, въпреки че няма физически системи за наблюдение и доказване на това явление. Ако съюзът е получил одобрение от „природния съд", това проличава по нивото на общуване, любов, съюз, сила и щастие. Липсата на хармония и щастие, безразличието и лицемерието показват обратното. Разликата между тези два примера е толкова голяма, сякаш първият съюз е получил Божията благословия, а вторият - не. Верността на казаното тук може да се провери с това, че брачният овоид издържа всякакви кризи и проблеми. Всеки партньор запазва личното си равновесие и характер, колкото и трудни да са проблемите. Важно е да се отбележи, че макар даден брак да не съществува от гледна точка на Природата, това не означава, че не може да бъде променен. Тъкмо обратното - ако двамата партньори положат достатъчно усилия и прилагат науката за любовта, те могат да узаконят съюза си съгласно природните закони. Между законния и цялостния брак съществува още една важна разлика. Цялостният брак притежава собствена зараждаща сила в света на причините и придобива магическата способност да постига материални следствия посредством причините, които съзнателно привежда в движение. От друга страна, законният брак е в състояние да поражда единствено деца от плът и всички негови действия се ограничават само в това. Семейното положение „женен - омъжена" не е гаранция, че между двамата е създадена духовната връзка на любовта. В цялостния брак тази връзка се образува в самото начало и чак след това се допълва по човешките закони. Такъв съюз е много по-дълбок, рационален, човешки и съзвучен на природните закони. Няма гаранция, че двойката ще успее да постигне някакъв по-духовен и по-дълбок съюз след брака. Еднообразното всекидневие често разрушава оскъдните възможности на двойката да постигне по-висше общуване. Само двойната законност на цялостния брак може да доведе до съюз, който надхвърля обичайните рамки и издига мъжа и жената до висша степен на любов, щастие и реализация. Такава духовност, еволюция и удовлетворение остават непостижими за повечето хора. Принадлежността към някаква религия не осигурява божествено щастие в брака. Това тайнство се постига единствено чрез неотклонно спазване на природните закони и вътрешно издигане чрез добродетели, самоконтрол, отговорност, морално усъвършенстване и духовна еволюция. Индивидът не получава благосклонността на божествената Природа с молитва и покаяние, а чрез собствените си усилия. ДРУГИ ИЗМЕРЕНИЯ НА СЕКСА Зигмунд Фройд твърди, че сексът стои в основата на всичко, а в определението си за полов живот включва обичта, привързаността, нежността и братската любов. Според него „любовта е секс, отклонен от първоначалната сексуална цел". Той обаче оставя празнота в теорията си - или поради липса на цялостна представа за строежа й, или защото иска да скрие една истина, за която по онова време човечеството е неподготвено. Науката за любовта разглежда това явление като магнитна енергия или човешки Ерос, а сексът -като една от възможните му прояви. Фройд определя любовта и секса като едно и също явление, което не е съвсем точно, но и не е далеч от истината, защото сексът всъщност е любов, макар и непълна, тъй като любовта включва много повече от секса. Двете понятия са от едно естество, но любовта съдържа най-различни възможности, а сексът е само част от тях. Да разберем понятието човешки Ерос означава да разгадаем върховната тайна на любовта. Човешкият Ерос е зараждащата сила, която е източник на сексуална енергия, а сексът от своя страна създава живота. Всъщност човешкият живот зависи от секса и щом тази сила изгасне, настъпва смърт. Следователно сексът се съотнася към силата на живота и смъртта така, както гениталиите се съотнасят към гръбначния стълб. Смъртта винаги е оргазъм; човек умира по същия начин, по който се е родил. Ние се раждаме чрез оргазма на бащите си, а при смъртта си ставаме бащи на самите себе си, защото умираме чрез собствения си оргазъм. Затова бащата винаги постига оргазъм, който носи живот или смърт. Животът и смъртта са двата полюса на една и съща енергия - това е Космическият Ерос или Универсалната зараждаща сила. Ако човек умре от естествена смърт, сексуалната му енергия угасва бавно като пламък на свещ, но ако умре от насилствена смърт, винаги настъпва сексуален спазъм. Налага се да анализираме аналогията между оргазма и смъртта, защото при оргазма ние всички умираме по малко. Не трябва обаче да мислим, че въздържанието е най-подходящият начин да пестим енергия. Напротив, магнитният полюс отслабва без своята противоположност. Coitus interruptus също не е решение - той крие много опасности поради поддържането на по-високо ниво на съзнателност по време на половия акт. Необходимо е да знаем какво е правилното съотношение между между секса и любовта, за да разберем характерните различия между любовната и чисто сексуалната връзка. Любовта е секс, но тя е и нещо много повече. На фиг.14 са показани ролята на секса в любовта и Зараждащата сила или Човешкият Ерос, чийто център на натрупване и проектиране е сексът, който протича на емоционално, интелектуално, ментално и духовно ниво, или през жизнените центрове. Тези области съставят цялото, което е Любовта или Зараждащата сила. Сексът не е еднозначен с любовта, а е нейно допълнение и е създаден от същата материя. Общо взето, любовната връзка между двама души се основава на сексуален или емоционален контакт, или на комбинация от двете. Границата между сексуалните и емоционалните тенденции е ясно определена - когато сексуалните тенденции вземат превес, преследваме сексуално удоволствие; ако преобладават емоциите, търсим щастие. Сексуалният подтик намалява, щом бъде удовлетворен, докато емоционалният подтик увеличава желанието да бъдеш заедно с другия. Възможни са много категории на сексуален съюз - от най-нисш до най-възвишен. Все пак за да бъде съвършен, цялостният съюз винаги включва сексуалния, психичния, интелектуалния, менталния и духовния свят на двамата. Важно е да се установи кои жизнени центрове играят главна роля при половия акт, защото ако инстинктите бъдат оставени да действат сами, не може да очакваме връзка на по-високо ниво. Винаги съществува фокусна точка, която съдържа мотивацията на коитуса и тя може да бъде както животинска и извратена, така и съвършена, чиста и красива. В „Звездният човек" (втората книга от тази поредица) посочихме, че всеки жизнен център в човека има три вибрационни аспекта: ИНТЕЛИГЕНТНОСТ - мозък 1. Интелигентност на интелигентността 2. Чувство на интелигентността 3. Инстинкт на интелигентносатта ЧУВСТВО - сърце 1. Чувство на чувството 2. Интелигентност на чувството 3. Инстинкт на чувството ИНСТИНКТ - полови органи 1. Инстинкт на инстинкта 2. Чувство на инстинкта 3. Интелигентност на инстинкта Чисто сексуалната връзка е съсредоточена върху инстинкта, който има четири възможни нива, определящи нейното качество или липса на качество: 1. Чисто инстинктивно ниво 2. Инстинктивно-чувствено ниво 3. Инстинктивно-емоционално ниво 4. Инстинктивно-емоционално-интелектуално ниво. На всички тези инстинктивни нива актът се управлява от секса, но качеството му се изменя според начина на проява, тоест свежда се само до инстинкта или съдържа чувства и интелигентност. Същият анализ е валиден, когато чувствата и интелигентността управляват коитуса - той може да протече на всяко от четирите нива. Тези сексуални връзки не са висши и всички спадат към категориите, достъпни за човек без херметическо образование. Въпреки че може да не се осъществят на най-високото възможно ниво, те все пак са напълно достъпни за индивид с нормални способности. Висшите форми на коитус са само за онези, които са постигнали високо ниво на съзнателност, защото изискват използване на съзнанието като управляваща сила. В други книги сме посочвали, че средният човек не притежава „съзнание" в истинския смисъл на думата. Притежаването на съзнание не е вродено, то не е част от нормалното развитие на човека. „Съзнанието" съществува в резултат на херметическо посвещаване, работа и развитие. При висшите форми на любов приливите и отливите на Човешкия Ерос се управляват от Висшето Аз, което е постоянен и абсолютен център на тежестта на индивида и прави възможно участието му в цялостен съюз между двама души. Истинската любов в своята висша проява е връзка между мъжа и жената, при която се образува цялостно съвършено същество. „Сексуалният грях" се състои в прибързано и животинско използване на секса, когато половият акт поробва същността на индивида в животинска, чисто либидна връзка. Няма „сексуален грях", когато творческата енергия служи на висшата съзнателност. Но за да достигне такова ниво, индивидът трябва първо да развие съзнателността си. Връзки, основаващи се само на сексуален интерес, не могат да донесат щастие и истинско вътрешно удоволствие. Колкото и странно да изглежда, те не дават и сексуално удовлетворение, защото то не е свързано с половите органи, а с развитието на магнитна сексуалност, чийто резултат е личен напредък. Чисто физическите сексуални отношения, а те са такива за повечето хора, много напомнят за изпитанията на митичния Тантал - син на Зевс, чиято съдба била да има пред себе си онова, което страстно желае, без да може да го достигне. Тантал умирал от жажда, макар да се намирал в езеро, защото щом се навеждал да пие, езерото се отдръпвало. Над главата му били надвиснали отрупани със сочни плодове клони, но като посегнел към тях, те също се отдръпвали. Танталовите мъки могат да се сравнят със сексуалния глад, който се утолява само временно във сферата на физическото, докато вътрешната магнитна потребност остава незадоволена. По тази причина сам по себе си сексът никога не удовлетворява, а винаги поражда ново желание, което човек се опитва да задоволи с по-усилена еротична дейност и така попада в порочен кръг. Тази тенденция е може би далече по-силна при жената, защото сексуалните й реакции имат много по-сложен характер, отколкото при мъжа. Има много жени, които не са фригидни и осъществяват максимално количество сексуални контакти, но въпреки това остават незадоволени. Мъжът също лесно се поддава на оргийни действия, но това е само начин да се самозалъгва и да прикрива тревожното си усещане за дълбока неудовлетвореност. Когато коитусът премине в по-висша категория и се управлява от Висшето Аз на индивида, резултатът е органична, магнитна, инстинктивна, емоционална, интелектуална, ментална и духовна връзка. Тя е действително чиста и свещена и може да отведе двойката в истински рай. На теория това твърдение изглежда много просто, но на практика са необходими голяма смелост, постоянство и всеотдайност, за да се придобие Висше Аз. Истинската любов, истинските сексуални отношения не са достояние на мнозинството- те са запазени за победителите в процеса на духовния подбор, извършван от майката-природа. Все пак вратата остава отворена за всички, но повечето хора се лишават от любов и щастие по свой собствен избор и съображения. Животът сам по себе си е състезание и подбор, а онези, които пилеят времето си в обвинения срещу другите, сами се лишават от възможността за материален и духовен успех. Природата създава хората неравни и по-късно чрез процеса на подбор ги отнася към различни групи. Тайната на много усещания се крие в секса, тъй като всички стимули са сексуални, а сексуалността е вродена. Кърмачето притежава сексуалност, която се проявава чрез сетивата, особено когато суче. При възрастния човек сексуалността се разпростира и в други области, но сетивата остават силно сексуални. Слухът, зрението, осезанието, яденето, дъвченето, смученето, вкусът и мирисът са все сексуални стимули. Хората ходят на кино, водят обществен живот, хранят се, слушат музика, изпитват тъга или задоволство заради еротичните стимули, свързани с тези дейности. Съществуват много начини за стимулиране на секса освен чисто механичния физически начин и те са свързани с емоциите, въображението и петте сетива. Човекът, който дъвче с удоволствие дъвка, едва ли подозира, че приятното усещане е свързано със секса, а не само с дъвкателните движения или вкуса на дъвката. Светските събирания възбуждат магнитната сексуалност - същото се отнася за удоволствието от яденето, възбудата от поп-музиката, влиянието на естетични и визуални стимули като различни цветове, форми и светлини. Много лесно е да определим еротичната сила на определен тон на гласа или на особен парфюм, яденето с ръце има дълбока сексуална връзка, защото усилва сетивните възприятия - осезанието е източник на голямо удоволствие. Същото важи за аромата на храната. Това обяснява . защо коктейлът, сервиран в чаша със специална форма и цвят, е съвсем различен на вкус от същия коктейл, сипан в обикновена чаша. Цветовете на дрехите и реакцията към тъканите са директни сексуални съобщения. Докосването на ръцете между мъж и жена се предава направо в либидинозната сфера. Индивидът, който изпитва самосъжаление, не може да изживее нищо повече от мрачно мазохистично сексуално удоволствие. Човешката агресивност също има дълбоко еротично значение от садистична гледна точка, защото индивидът обича да наскърбява другите с думи и дела, прикрито или явно. Ако анализираме този проблем подробно, ще стигнем до извода, че либидото управлява живота на човека в невероятно широк смисъл. Тук е подходящо да разгледаме неорганичната мастурбация, изпитвана посредством сетивата и широко разпространена сред много хора. За да разберем това явление, трябва да правим разлика между „нормалното", която означава „така, както трябва да бъде", и „ненормалното". Съвсем нормално е индивидът да получава сексуални стимули от сетивата, защото в противен случай сексуалната енергия би намаляла и вероятно би изчезнала. Ненормалното и патологичното се състои в садомазохистично поведение, свързано със сексуалната сетивност, а трябва да отбележим, че садомазохизмът, който е патологичен, сега се счита за нормален, за общоприето стандартно поведение. Нормалното не е непременно „здравословно". „Нормалното" може да се промени в такава степен, че неусетно да стане направо болестно и изкривено. Садомазохизъм, свързан със сетивата, които подхранват сексуалния подтик, съществува, когато индивидът изживява бързи и постоянни емоционални колебания между усещания за удоволствие и болка. Такъв вид удоволствие не е естествен, а болестен и изкривен. Ако по този начин стигнем до заключението, че всички хора са донякъде болни, то това не е причина за тъга, а обратното - предизвикателство, което трябва да приемем. Пълното значение на думата „дегенерирам" се разкрива в този контекст. „Дегенерирате" настъпва, когато човек не формира човешката си същност и злоупотребява със своята Зараждаща сила, използвайки я, за да мастурбира, като постоянно се люшка между болката и удоволствието. За индивида винаги съществува възможност да се обнови, да се изгради на по-високо ниво чрез интелигентно използване на творческите си способности. Човечеството в днешния си вид „дегенерира", защото се отклонява от еволюционния си път и го замества с преследване на удобства и чувствени удоволствия - нещо, което всеки може да установи с обикновени наблюдения. Най-добрият пример за въздействието на неорганичната мастурбация е хазартът, където индивидът изживява удоволствието от надеждата за печалба и болката от загубата на пари. Това предизвиква силна садомазохистична възбуда, която лесно може да причини пристрастяване към хазарта, а той всъщност би трябвало да се нарича „порок на неорганичната мастурбация". Като се превръща в център за проектиране на психосексуална енергия, игралната маса привлича магнитни демони. Тези демони намират там идеални условия да се хранят от енергията, излъчвана от играчите до пълното им изчерпване. Колкото и гротескно да изглежда това описание за магнитните демони игралната зала е нещо като „млекодоилня", където играчите осигуряват жизнено необходимата храна. Същата ситуация се наблюдава на конните състеза ния, където човек може да загуби семейството или дома си поради непреодолимата си потребност да залага. Индивидът, който се пристрасти към хазарта, губи не само магнитна енергия, но това се отразява и в ежедневието му. Той не може да набере жизнена сила и за него става невъзможно да осъществи каквото и да е начинание. Много важно е да разберем, че магнитните демони извличат наслада от човешкото страдание - те притежават примитивна интелигентност, стремяща се да причинява болка, неуспех и страдание на жертвите си. Не бива да се забравя, че тези деца на брака се хранят от лъжите, неудачите и страданието. Жертвите изживяват силно разрушителни емоционални състояния и отдават магнетизма си за храна на демоните. Друга форма на неорганична мастурбация е слабостта към силно драматични разкази, като тези, показвани по телевизията, в които героите преминават през всевъзможни нещастия, унижения, болка, болести и страдания и също така често биват възнаградени с неочаквано щастие, любов от пръв поглед и победа на доброто над злото. Тревожното тук е отношението на зрителя. Той е разкъсван от емоционални люшкания между страданието и удоволствието и обикновено не може да изпусне следващия епизод, защото несъзнателно, стимулира собствената си сексуалност. Индивидът привиква и неволно изгражда негативни норми на сексуално поведение, защото подсъзнателно се мъчи да пресъздаде в своя любовен живот или брак онези болезнени или нездрави ситуации, които го възбуждат чрез неорганична мастурбация. Човек, който привикне към садомазохистичните колебания между удоволствието и болката, опорочава сексуалността си до такава степен, че се превръща в търсач на нездрави усещания. Той прибягва до мъчителната, но „приятна" драма на ревността или изпитва мазохистична наслада от чувството, че е мамен, презиран и унижаван. Ако тези ситуации все още не съществуват, то такъв перверзен индивид със сигурност ще ги създаде или предизвика. Почти всички семейни скандали, дължащи се на ревност, се основават на този рефлекс за неорганична мастурбация посредством конфликти, където се редуват обиди и похвали. Единият партньор последователно влиза в ролите на унизен и унижаващ; другият е обзет от нездрав стремеж да се принизява и да посипва главата си с пепел или пък да хвърля кал върху първия и дори да нанася удари или да им отвръща. Тези ситуации предизвикват силна психосексуална възбуда в индивида, която подсилва перверзните и те стават обичайна реакция. Патологичното се възприема като нормално и вече нито се забелязва, нито предизвиква загриженост. Двойката влиза в мелодраматични модели, които водят до нещастие - тя погрешно ги смесва с представата за „бурен живот". Някои младежи, които желаят да живеят колкото е възможно по-бурно, често попадат в капан, който съсипва живота им. Те следват модели, предлагащи мелодраматични възможности - наркомания, алкохолизъм, безделие, болести, нещастна любов, глад, нищета, престъпност. Хората не се замислят, че в търсенето на нови и възбуждащи усещания, подклаждат собствената си сексуалност и така проличава дълбоката им еротична неудовлетвореност. Колкото повече един индивид „търси усещания", толкова повече се вижда неговата сексуална неудовлетвореност, защото истинска удовлетвореност може да се постигне само чрез магнитната сексуалност. Религиозният екстаз на светците не е нищо друго освен състояние на сексуална нирвана, но сексуалност, сублими-рана към духовното чрез дълъг процес на развитие и издигане на съзнателността. Всеки, който развива съзнателната си будност и практикува истинска духовност, постига истинско сексуално удовлетворение и то се проявява в живота му като чувство на спокойствие, изобилие и вътрешна удовлетвореност. Хората се отличават със способността си за творчество и еротичните им импулси или постигат съзидателните си цели, или рухват. Ето защо художници, учени, изследователи и философи получават вътрешно сексуално удовлетворение чрез работата си и се чувстват задоволени. Това, към което човек толкова силно се стреми чрез всички тези скрити цели, е всъщност сексуално удовлетворение, дори когато не съзнава мотивите си. Отчаяната борба за власт, слава, престиж, богатство, любов и удоволствие, е в действителност скрит секс или еротична енергия, насочена към оцеляване или увековечаване на индивида посредством нещо трансцендентално и постигане на вътрешно сексуално задоволство. Всички хора дълбоко в себе си имат една и съща цел - да намерят сексуално удовлетворение. За съжаление липсата на познание, бляновете и склонността към фантазиране принуждават индивида да смесва чувственото удоволствие с вътрешното удовлетворение. Това важи с особена сила, когато той не разбира, че самоосъществяването се постига чрез възпитание и контрол на чувствата. Такъв контрол е абсолютно необходима предпоставка за сублимиране на либидото. Не трябва обаче да смесваме сублимирането с потискането, защото потискането е само стагнация и разлагане, докато сублимирането насочва потока на Човешкия Ерос към по-високи нива на проява. Способността да се създава живот може както да принизи, така и да спаси човека в зависимост от чувството за отговорност, съзнателността и желанието му. Всички хора имат една и съща възможност да се издигнат или принизят. Индивидът сам прави този избор, който решава бъдещата му съдба - това е способността му да се радва на действителността или да живее във фантазии. Природата подлага човешките същества на безмилостни изпитания и начинът, по който се справят с тях, определя тяхната духовна или животинска природа. Трудните изпитания, за които се говори в митологията, например подвизите на Херкулес, са свързани не толкова с някакви военни победи, колкото преодоляването на вътрешните противоречия, с моралните и духовни изпитания, през които преминават онези, които се стремят да оформят характера си, да постигнат самопознание и да тръгнат по истинския път на хомо сапиенс - пътя на еволюцията, от който хората толкова често се отклоняват в търсене на удобство и чувствени удоволствия. Затова повечето хора преследват илюзии, които никога не се осъществяват и точно когато решат, че са ги постигнали, те се пукат в ръцете им като сапунени мехури. Обикновено те разбират причините за неудовлетвореността си, когато вече е много късно да сменят посоката и да тръгнат към конкретни, а не въображаеми цели. Мнозина прекарват живота си в мъчително пълзене от една към друга илюзия и никога не разбират несъстоятелността на стремежите си. Малко са онези, които желаят да застанат лице в лице с действителността - преобладаващото мнозинство търси различни начини за „бягство", насочени към разтварянето на Аза чрез сливане с масовото съзнание или потапяне в постоянна оргийна екзалтация, като така може би го убиват завинаги. Херметизмът застъпва противоположен подход -съзнателното изграждане на Висше Аз. В този процес се използват и съсредоточават най-важните способности на индивида за постигане на пълна самореализация. Пътят на самореализацията е противоположност на разтварянето на Аза, което е процес, завършващ със смърт. Тъй като вечно се самозаблуждават, хората смесват търсенето на щастие със сетивното удоволствие и се стремят да извлекат максимална наслада, вярвайки, че щастието няма да им убегне. За тази цел те използват безразборно сексуално стимулиране и си мислят, че се радват на живота. Тютюнопушенето е форма на подсъзнателно сексуално стимулиране. Индивидът се наслаждава на усещането от смученето и вкуса на тютюна и извлича сексуално удоволствие под формата на неорганична мастурбация. Най-често пушачът има дълбоки сексуални комплекси, причинени от конфликт между либидото и Свръх-Аза, поради което свързва коитуса с представата за грях, а пушенето разглежда като нещо без еротично съдържание и значение. Всъщност пушачът се наслаждава на замаскиран секс. Намирането на скрити сексуални удоволствия от този тип е обичайно поведение на човечеството, упоено от представата за сексуален грях. Ето защо хората прибягват към замаскирани стимули, за да се наслаждават на сексуално удоволствие без чувство за вина. Пушенето е навик, от който трудно може да се откажем, защото индивидът е обладан от магнитен демон, породен от сексуалния магнетизъм, освободен от стимула за пушене и свързаните с това емоционални състояния. Този демон, а не индивидът, отказва да сложи край на порока. Ако човек осъзнае, че всъщност храни друго същество, ще му е по-лесно да намери сили и да спре да пуши. Не човекът, а магнитният демон изпитва потребност от тютюна. Представата за секса като нещо лошо в определен момент от човешката история е била средство за изкуствено издигане на морала, но вече е време да разберем същността му като акумулатор на жизнената енергия на Вселената, на Космическия и Човешкия Ерос. Всеки индивид може както да опорочи, така и да пречисти това действие. Грехът се крие в индивида, а не в самия секс. ПОЛОВИЯТ АКТ Съюзът чрез сексуално общуване играе изключително важна роля в живота на индивида - той може да го издигне или принизи не само в духовната еволюция* но и в материалното съществуване, щастието, благоденствието, нещастието и болестта. Този факт остава неизвестен за ортодоксалната наука, която се занимава единствено със сексуални проблеми, свързани с импотентността и различни невротични и хистерични фрустрации. Най-важното нещо по отношение на коитуса е присъщият му творчески характер. Човешкият Ерос, със своята двойствена мъжко-женска полярност, има съзидателна цел, която неизменно постига. Не съществува коитус без потомство; дори когато яйцеклетките не се оплождат, възниква невидимо потомство от магнитен характер, което след време се превръща в „невидими деца" на индивида. На тях се дължи щастието или нещастието на двойката в зависимост от основното качество при създаването им. Понякога, когато половият акт има по-високо качество, тези потомци са истински ангели. По-често обаче се раждат демонични същества, рожби на животинската сексуалност, опорочена от индивида. Тези невидими вампири постоянно измъчват родителите си, като предизвикват спорове, ревност и омраза между тях и ги подлагат на мъчителни преживявания, за да се хранят с тяхната болка. Ето защо половият акт трябва да се извършва само при много специални условия и в него никога не трябва да се дава свобода на долни желания. Той трябва да бъде съзнателно действие без задръжки и да се управлява от висшата интелигентност на индивида. Зачеването на „дете на Сатаната", представено в някои фантастични филми, всъщност е много конкретна възможност. Разбира се, не Сатаната опложда жената. Неговото влияние се проявява чрез мъжа, който я обладава. Роденото дете-демон съществува само в света на енергията, защото детето от кръв и плът може поне външно да е съвсем нормално. Демонични деца често се раждат, когато коитусът е сведен до израз на опорочените животински страсти на индивида. Под „опорочени и животински" имаме предвид такива, които не са достигнали истинско човешко състояние и макар вече да не са чисто животински, те са опорочени поради липса на устойчиво и зряло Висше Аз. Само зрялото Висше Аз може да устои на дегенериращите влияния на този емоционален и изпълнен с насилие свят. Дивото животно, което убива плячката си, за да се храни, е неопорочено и чисто. Най-порочното животно е хомо сапиенс - никое друго животно в естественото си състояние не стига до такива крайности на жестокост, ненаситност и рафинирано зло. Само човекът убива от жестокост и алчност - перверзност, от която се раждат невидими сатанински деца. Двойката може да създаде невидимо дете с висша природа едва когато придобие духовна сила. Дотук говорим само за невидимите деца. При децата от плът и кръв положението не е много по-различно - те са човешки деца в биологично отношение и животински в психологично, а в някои случаи притежават и демонични души. Обикновено са виновни родителите - те им предават собствената си „сатанинска" енергия (опорочена животинска енергия), поради което е невъзможно да ги контролират и възпитават. Вместо да контролират децата си, родителите на демонични деца са манипулирани от тях. Но това е само продължение на ситуацията, съществувала още преди зачеването им. Сатанинската енергия, която още не е била проектирана в децата, вече се е съдържала в родителите и ги е управлявала -децата са нейно продължение. Само онези родители, които постигнат пълна власт над животинската си душа, могат да възпитават добре децата си. В противен случай ролите ще бъдат разменени. Ето защо подходящите условия за коитус са особено важни. Това действие трябва да се извършва не по силата на страстта, а по силата на любовта, изразена в сексуално равновесие. Сексуалният съюз се препоръчва само когато са налице необходимите условия и двойката е в съвършена хармония. В противен случай участниците могат да си нанесат голяма вреда. Не енергията на възбудата, а силата на любовното привличане трябва да обединява двойката. Сам по себе си сексът не съдържа нищо лошо или мръсно. Индивидът, в състоянието си на „опорочено животно", е този, който принизява собствената си сексуалност. Той постепенно свиква да реагира по „нечист" или перверзен начин, воден не от хармоничното любовно привличане, а от обикновен, неконтролиран физически подтик. Също както е безполезно да си интелигентен, ако интелигентността не се управлява от разума, така и гениталният секс заради самия него, без какъвто и да е съюз с цялото същество на индивида, дехуманизира човека и го свежда до животното. В момента на оргазъм настъпва изключително важно явление. Невидимите защити на индивида се вдигат. В началото на коитуса мъжът и жената са обединени в магнитен овоид, подобен на брачния, но временен и с по-ниско качество. Сякаш всеки от двамата обединява енергията си с тази на другия, докато трае коитусът. Когато се достигне оргазъм, в магнитния овоид се появява отвор и през него проникват висши или низши вибрации според духовното и сексуалното състояние на двойката. От този съюз произтичат две възможни чувства: безразличие или отвращение към партньора (в резултат на ниското качество на акта) или пък щастие, усещане за постоянност и дълбок съюз, което е естествен резултат на по-висша връзка. Действителните следствия обаче се разпростират много по-далече и засягат бъдещето на двойката, защото,обединявайки се сексуално, двамата задвижват съзидателна психосексуална енергия, която генерира причини в света на енергията. След време тези следствия ще имат положително или отрицателно влияние. Двойката не само създава невидимо потомство, но и е причина Природата да зачене и роди такъв плод, какъвто е посят чрез енергията на Майката-Земя. Пак ще припомним, че онези, които имат очи да видят и уши да чуят, ще разберат. За другите вратата към мъдростта остава затворена, защото не са готови да надхвърлят земната наука и да постигнат звездно познание. За онези, които подхождат към коитуса по чисто механичен начин като рефлекс и привично действие, има много слаба надежда за духовно възраждане - те никога няма да могат да се насладят на плодовете на „дървото на познанието на доброто и злото" - същото, за което Бог казал на Адам и Ева, че ако вкусят от плодовете му, ще станат богоподобни. За съжаление хората са изопачили смисъла на този висш творчески акт, превърнали са го в средство за удоволствие и възпроизвеждане, разглеждайки го само като физическо действие, като напълно пренебрегват огромното му влияние върху живота им. Качеството на сексуалния контакт -духовно или животинско - определя влиянието му. Някои видове поведение прекрасно показват как не трябва да се постъпва, защото причиняват вреда, форми на коитус, в които се проявява сатанинската любов, са: Оргиен коитус Коитус по време на болест Коитус по време на менструация Анален коитус Коитус под въздействие на алкохол или на наркотици Коитус при депресия Коитус непосредствено след скандал Коитус по силата на навика или рефлекса Коитус при отвращение към партньора Коитус насила или по задължение Сексуалните оргии всъщност прикриват вътрешните конфликти на индивида. Индивидът подсъзнателно се стреми да превъзмогне силното чувство на тревожност, което изпитва поради вътрешна самота и отчаяние. Това душевно състояние само по себе си веднага унищожава всякаква възможност за любовен акт, а индивидът възприема натрапливо поведение, опитвайки се да разреши емоционалния проблем, който преживява, физическото облекчение временно намалява чувството на тревожност, индивидът за кратко време забравя проблемите си, но то няма нищо общо с истинския полов акт, мотивиран от любов. Когато човек е болен, коитусът нанася вреда не само на него, но и на другия. Жизнената вибрация на болния човек е много ниска и магнитната му сила не е достатъчна, за да се осъществи пълен съюз, а се постига само оргазъм. При такъв секс се прахосва жизнената енергия, потребна на организма за оздравяване и равновесие. Сексуалният контакт по време на менструация е най-зловещият и порочен навик, който можем да си представим, защото през този период жената изхвърля натрупаните негативни сили. Така както човек отделя непотребните вещества на обмяната, жената изхвърля чрез менструалната кръв както отпадъчни продукти от обмяната на веществата, така и химични продукти от отрицателни душевни състояния. Тази кръв е силно заредена с остатъчен магнетизъм, който след менопаузата се преработва по друг начин. Когато жената има контакт по време на менструация, тя зачева много мощен демон, сатанично същество, което измъчва и преследва създателите си, като им носи всевъзможни нещастия. Същото се случва и при аналния коитус, защото този път служи за излъчване на фекален магнетизъм. В последния случай двойката зачева демонични чудовищни форми в света на енергията, откъдето те могат да се въплътят в ненормални, перверзни или уродливи деца. Има сериозни неща, които изискват дълбок размисъл - безпощадната действителност винаги доказва верността им. При полов акт под влияние на алкохол или наркотици, индивидът може да навлезе в равнината на най-ниските и негативни вибрации и да предаде тази ниска енергия на своето невидимо или физическо потомство. Много деца срещат изключително сериозни проблеми в живота, защото са заченати в пияно състояние. Не става въпрос за онези недъзи, които медицината обикновено свързва с децата на родители-алкохолици, а за кармични проблеми и психологични дефекти. Такива деца са неволни носители на изключително негативни сили, чужди на самите тях, които са сериозна пречка за материален и духовен успех. Наркотиците и алкохолът създават връзка със сили, враждебни на човешкия живот. Вибрациите им неизбежно водят до съдбовни последици за самия индивид. Последиците от коитус в състояние на нервна депресия са същите като при коитус след скандал. В този случай не само се пораждат негативни сили, задвижени от скандала, но оргазмът усилва това поведение, защото подсъзнателно се тълкува като награда и се превръща в причина за следващ скандал. Скандалите ще се повтарят често, тъй като механизмът им се свързва с последващото приятно действие - с коитуса. Така двойката влиза в унищожителен ритъм на сериозни скандали, които изпълват живота й с препятствия, проблеми, болести и изобщо злополучни събития. Ако имат деца, те ще поемат всички негативни сили и ще понесат вредните последици. Най-често резултатите са нещастие, забавено умствено развитие, непокорство, безотговорност, престъпни наклонности. Подобни условия настъпват, когато между двамата има несъгласие, дължащо се на неразрешени противоречия, на истински или въображаеми оплаквания. Липсата на хармония се отразява в резултатите от половата връзка. Накрая, сексът по навик е чисто животинско действие - той не се дължи на истинска любов и общуване, а на физическа възбуда, от която не могат да се очакват висши резултати. Зараждащата сила на половия акт не се ограничава с видимите или енергийните деца, защото коитусът се разпростира също в сферата на интелекта и инстинктите. Жената предизвиква зачеване в мозъка на мъжа, той на свой ред я опложда в света на инстинктите. Той зачева идеи, тя - импулси. И двамата са принудени да осъществят в материален вид онова, което са породили един в друг. Мъжът и жената преживяват „регенерация" или „дегенерация" според възвишеността на този акт. Те си влияят и се оформят взаимно, като достигат сублимното или адското. Мисловната им способност, познанията, чувството за отговорност, любовта и загрижеността определят резултатите. Енергийното пространство на човека е населено с магнитни чудовища, създадени от милиони двойки. За да се раждат „ангели", трябва да съществува много хармоничен и издигнат съюз, който настъпва само при хора, достигнали съответна еволюция чрез събуждане и издигане на съзнателността и придобиване на подходящо ниво на духовност. Материализмът на нашето време е най-злият враг на човечеството, защото хората са свикнали с мисълта, че не съществува нищо друго освен онова, което може да се види и докосне. Те са лишени от мъдростта на херметическите учители - наследници на звездната наука, науката за човека. Херметизмът твърди, че „както е горе, така е и долу". Това означава, че човекът е аналогичен на Вселената и в него в умален мащаб се съдържа целият космос. За съжаление хомо сапиенс насочва вниманието си само извън себе си. Той като че ли се страхува да се вгледа във вътрешния си свят, въпреки че истинската мъдрост, щастие, човечност и еволюция зависят от познаването му. Когато човечеството излезе от този период на духовен мрак, то може би ще е готово да следва някои херметически закони, свързани с издигането му. Засега само способните да мислят самостоятелно и да надхвърлят културните норми на човечеството, за да постигнат интелектуална индивидуалност, могат да сторят това. Само в това състояние човек може да се отдаде на медитация върху херметическите познания и може би да разбере казаното в тази книга. Ако индивидът е роб на културното си програмиране, ще му липсва истинска интелектуална способност, защото такъв човек мисли с колективния ум на масите, където се смесват посредствеността, ограничеността и суеверието. Само ако избяга от старото и придобие истинска индивидуалност, човек ще бъде свободен да оформя и направлява живота си по своя воля. В този херметически анализ на сексуалното привличане и коитуса много интересно е да разгледаме какво се случва в старостта, когато желанието отслабне. Тъй като животът е свързан със секса, бихме могли да допуснем, че индивидът умира с изчезването на сексуалната възбуда. Естествено е да си зададем въпроса дали любовното привличане свършва, когато способността за зараждане отслабне. Обикновено настъпва момент, когато сексуалното желание избледнява и става едва забележимо. Това не означава, че способността за зараждане вече не съществува, тъй като сексуалният й израз е само част от нея. Когато сексуалното желание отслабне, акумулаторът на Човешкия Ерос, тоест сексът, се интернализира. Силата на живота, съдържаща се в сексуалното желание, се насочва навътре с конкретната цел да поддържа равновесието и силата на органичния живот. Вместо да се стреми да заражда, тя се заема със задачата да поддържа живота. Това съвсем не означава, че взаимното привличане на двойката свършва, а просто, че любовта им еволюира в дълбока обич, нежност, приятелство, споделяне и разбиране. Става дума обаче само за хора, които в някаква степен достигат истинска любов, защото обикновено изчезналата сексуалност се замества с отегчение, безразличие, липса на общуване, неразбиране, отвращение и дори омраза. За двама души, които наистина се обичат, връзката на старини може да се превърне в най-красивия, спокоен и пълноценен период в живота им, когато радостите и мъките, победите и грижите обединяват две същества така, както страстта не би могла никога да ги свърже. Страстта без любов е осъдена на гибел. Любовта без страст обаче се засилва, щом се освободи от бремето на егоизма. Друг проблем, свързан с коитуса, е възпроизводството на вида. Дори когато двойката желае да зачене само невидими, а не физически деца, неизменно настъпва еякулация. Ако яйцеклетката се оплоди, то тази цел не се постига и актът се свежда до обикновено възпроизводство - създаване на плътски деца. За индивиди, принадлежащи към някои религиозни групи, например католическата църква, използването на противозачатъчни средства остава табу дори в изключителни случаи, когато жената трябва да бъде стерилизирана, защото евентуална бременност би застрашила живота й. Не е наша работа да даваме съвети - схващанията на другите трябва да се уважават, но вярваме, че можем да предложим храна за размисъл по този въпрос. Природата не разбира нищо от човешкия религиозен и философски морал и когато населението надхвърли определен брой, тя изпраща четиримата конници на Апокалипсиса (за които Бласко Ибанес говори в прочутия си роман - глад, чума, война и смърт). По този начин равновесието периодично се възстановява. Това е цената, която плащаме, ако спазваме религиозната „незаконност" на контрола върху раждаемостта. Томас Малтус в добре известното си есе „За населението", написано в 1798 г., обяснява, че ако тези периодични засечки не съществуват, раждаемостта би превишила толкова смъртността, че умножаването на гърлата, които трябва да се изхранват, винаги ще надхвърля производството на храна, колкото и да е голямо то. Според Малтус, докато населението се размножава в геометрична прогресия, предлагането расте в аритметична прогресия. Времето доказа правотата на неговата теория. Когато на първо място стоят икономически, расови и религиозни интереси, в известни случаи се допуска, че икономиката печели от наличието на по-голям брой послушни консуматори и някои етнически групи могат многократно да увеличат силата и влиянието си, като умножават броя на своите членове. Естествено, всяка религиозна група се надява, че силата и влиянието й ще нараснат при по-голяма раждаемост на последователите й. Дори да пренебрегнем тези аргументи, проблемът на равновесието между гърлата за изхранване и наличната храна ще продължи да съществува. Засега той няма решение, напротив - с течение на времето ще става все по-сериозен и значително ще засили опасността от война. Големият американски историк Уил Дюрант твърди, че „войната е средство за изхранване на една нация" - точно определение, заслужаващо дълбок размисъл. Идеалната противозачатъчна процедура е въздържането от секс през периодите, в които жената е способна да зачене. Това е не само безпогрешно средство, но и отлично упражнение за изграждане на характера и волята. Остава друг много важен въпрос по отношение на половия акт - как да влизаме в полови отношения без те да са грешни, опорочени или свързани със създаването на демони. Висшият полов акт трябва да се извършва само като кулминация на процес на силно магнитно привличане. Той е съзнателен и контролиран от волята. Целта му е да се постигне хармония, дълбоко общуване, разбиране и обич. Двойката съзнава, че изпълнява свещено, божествено действие и връзката неизбежно ще роди физически или енергийни деца. Ако тези условия са изпълнени, коитусът трябва да се извършва без стремеж към оргазъм, а с възможно най-голяма вътрешна деликатност и скромност. Всеки трябва да запазва в себе си съзнанието, че е същество, което притежава божествената искра, а не само животно. Актът не трябва да е свързан с емоционални смущения, влияние на алкохол или преяждане. Душевният мир и спокойствие трябва да вървят ръка за ръка с физическата страст. Трябва да има спокойна душевна и емоционална атмосфера, за да се премахнат нездравите и садомазохистичните нарушения. Двамата трябва бъдат напълно голи, за да се осъществи пълен магнитен обмен и сигурни, че няма да бъдат прекъснати или обезпокоявани по време на акта. Коитусът трябва да започне нежно, деликатно, като игра, без да се мисли за достигане на оргазъм, който трябва да дойде естествено, а не като преднамерена цел. Съществува отличен метод за превъзмогване на импотентността и фригидността - сексуално сливане почти без движение, като се стремим да удължим това състояние колкото може повече и не мислим за оргазъм. Трябва обаче да не привикваме към coitus interruptus, при който половият акт се прекъсва доброволно, щом мъжът достигне момента на еякулация. Продължителното практикуване може да причини стесняване на уретрата или възпаление на простатата. Емоционалната и физическата нежност трябва да е неразделна част от любовния акт, особено що се отнася до жената, защото тя достига пълна възбуда само с участието на лимбичната система - мозъчния механизъм на емоциите. Цикълът на сексуалната реакция при жената е забележимо по-бавен, отколкото при мъжа и поради това тя достига климакс в момент, когато мъжът е вече уморен. Това е и една от най-важните причини за удължаване на процеса преди оргазма. Някои брачни ръководства препоръчват мануално стимулиране на клитора, за да се ускори процесът на възбуждане. От херметическа гледна точка, в това няма нищо лошо, но по този начин се стимулира само физическата, а не магнитната сексуалност, която е най-важният фактор в сексуалната връзка. Магнитният секс се стимулира само когато мъжът излъчва достатъчно магнитна вирилност, стига да притежава такава. Тази вирилност не е вродена, тя е резултат на съзнателна еволюция на индивида. Когато жената приеме излъчването, у нея се събужда собствената й електрическа сексуалност. Също като мъжа, тя не се ражда с магнитна женственост, а трябва да я придобие посредством херметическа работа върху себе си. Също като мъжа, тя има примитивна или елементарна неорганична сексуалност, която се активизира много рядко и се задвижва от мъжката магнитна вирилност, причинявайки възбуда в магнитната сексуална сфера, което обаче не изключва и физическа възбуда. За висш тип сексуално общуване трябва да има съюз на магнитните полове, дори и самата магнитна сексуалност да е недоразвита и примитивна. Този тип сексуалност печели от продължителното стимулиране, когато двойката остава сексуално обединена и не бърза да достигне оргазъм, а напротив - грижливо го забавя. Съюзът може да продължи от трийсет' минути до един час, да завърши с или без оргазъм. Истинският резултат от този тип връзка може да се изпробва по степента на вътрешно удовлетворение в края на процеса. Ако настъпи вътрешно спокойствие и удовлетвореност, магнитният обмен е бил подходящ. От друга страна, ако например жената е все още възбудена и незадоволена, целта не е постигната. Що се отнася до честотата на коитуса, той не трябва да се превръща в празен и механичен ритуал, в чисто рефлекторно действие. Всяка двойка трябва да определи естествения ритъм, който е най-подходящ за нея. Тъй като тази книга не е замислена като ръководство по секс, а се занимава с дълбокия смисъл на любовта, няма да обсъждаме позициите в секса, тъй като литература по този въпрос съществува в изобилие. Вниманието ни е насочено към магнитната, а не органичната сексуалност, защото сексуалният съюз може да принизи или да извиси двойката в зависимост от качеството си. Нещо повече, този съюз може да бъде както елексир на живота, така и дихание на смъртта. Всъщност тайната на живота се крие в съществуването на достатъчно напрежение между двата полюса. Сексуалният контакт е отлична проява на това напрежение. Ако напрежението се поддържа, то дава живот; ако изчезне, може да донесе смърт, не във физически, а в енергиен смисъл. Затова жената трябва да запази вътрешното си целомъдрие - вътрешната чистота, за да не допусне угасване на „свещеният огън" в мъжа. Вирилната сила, тоест „свещеният огън", изчезва, когато човек практикува пълно целомъдрие или се отдава на разврат. Органичната сексуалност понякога може да се запази, докато истинският огън, който е символ на магнитния секс - зараждащата способност, „угасва" или губи силата си. Така мъжът се превръща в индивид, който е мъж във физическо и жена в енергийно отношение. Такива псевдомъже са евнуси в света на духа, дори когато притежават външна мъжественост. Тяхната импотентност ясно личи в мъжествените пози, насилието, агресивността, отсъствието на самоконтрол, преждевременната еякулация, емоционалната нестабилност, ниската съпротивителна способност към фрустрации, злоупотребата с власт. Разбира се, противоположните качества не показват мъжественост, защото в мъжа трябва да има балансирана доза агресивност, сила и власт. Истинският мъж трябва да умее да контролира тези способности, без да злоупотребява с тях. Малцина притежават истинска вирилност и достатъчна сила да носят митичния меч на крал Артур, легендарния Екскалибър. Крал Артур бил предводител на Братството на Рицарите на Кръглата маса, търсачите на Свещения граал - чашата, която Иисус Христос използвал на Тайната вечеря. Според преданието тайнството на Свещения граал е достъпно само за истински рицари; търсенето му е тема на многобройни древни легенди, събрани в такива произведения като „Персевал" от Шретиен де Троа, „Парцивал" от Волфрам фон Ешенбах и в английския фолклор. Окултната опера „Парсифал" от Вагнер е основана на поемата на Волфрам фон Ешенбах. За нас важното в тези легенди е фалическият символ -мечът на крал Артур и копието на Парсифал. Артур печели всички битки с вълшебния си меч и дори успява - подобно на Свети Георги - да убие един дракон. Парсифал пък издърпва свещеното копие от злия Клингсор и го убива с него, превръщайки го в прах заедно със замъка му. Това са очевидни символи на висшата воля на херметика, основани на магнитната му вирилност. Обикновените мъже са лишени от тази сила, защото винаги търсят водачи, които да следват и по този начин да надмоват собствената си слабост. Истинската сила на волята трябва винаги да почива на магнитна вирилност и да бъде неин израз. Жената от своя страна трябва да основава силата на волята си върху природата, защото самата тя е природа и не са й нужни същите условия като на мъжа. Масите, които нямат вирилна сила на волята, се държат пасивно и следват течението. Ето защо всеки индивид, който иска да развие по-висока съзнателност, трябва да започне от постигането на психологична и интелектуална индивидуалност, която ще му позволи да мисли самостоятелно. Материалистичното поведение преобладава в нашата съвременност. То ясно показва пасивния женски характер на днешния мъж - психологически женствен, „оплождан" от силата на материята, която в случая действа като мъж. За разлика от него, духовният човек носи в себе си мъжкия принцип - вместо да бъде оплождан от материята, той я принуждава да зачене, придавайки й съзнателност, като я използва интелигентно. Отдаването във всичките си форми е женска характеристика, но когато това действие и неговото качество присъстват в мъжа, то се превръща в мъжки атрибут- самоконтролът във всичките си форми има мъжка характеристика, но при жената това състояние увеличава женствеността й. Обладаването чрез страст е също вид отдаване, защото индивидът е оплоден от непреодолима сила, която го подтиква да притежава насилствено жената. Обикновеният мъж има женски енергийни качества, но въпреки това може да придобие мъжественост, като постепенно постигне самоконтрол. Самоконтролът не само изгражда характера, но и възстановява мъжествеността. Да се върнем към проблема на енергийното напрежение между двата полюса, което поддържа живота, като анализираме неправилните форми на поведение, водещи до намаляване или изчезване на привличането. Тези типове поведение са: 1. Злоупотреба със сексуалната връзка 2. Чисто механичен полов акт 3. Загуба на психологична индивидуалност 4. Симбиотично сливане 5. Слабост на характера на мъжа 6. Мъжки шовинизъм 7. Психологична ограниченост 8. Липса на индивидуална самота 9. Прекалено сходни характери Всички тези типове поведение намаляват напрежението между полюсите, а това води до загуба на магнитно привличане и изчезване на жизнеността на любовта В някои случаи, например при сексуална злоупотреба или механичен акт, настъпва магнитно насищане и загуба на полярни вибрации. В други примери липсва достатъчно разделяне на полюсите, а то е от основно значение за поддържане на напрежението между тях. Това важи за третата точка - загуба на психологичната индивидуалност, защото тя определя полярността на всеки индивид. Когато тази полярност изчезне, магнитно напрежение се нарушава. Същото нещо настъпва и в останалите случаи. Слабият характер у мъжа е причина за загуба на полярна дистанция и характеристиките й. „Свръхмъжественият" индивид поглъща жената в себе си и губи своята полярност. Психологично ограниченият индивид е статичен и не излъчва енергията, характерна за неговото полярно състояние; индивид, който не може да остане достатъчно дълго време насаме със себе си, се насища с магнетизма на другия и губи полярния си знак. При прекалено сходни характери просто липсва достатъчно разстояние между полюсите. Ако двамата спят в едно и също легло в продължение на години, те обменят толкова много магнитна енергия, че индивидуалната им полярност отслабва, намалява или изчезва. Вследствие на прекомерно или непрекъснато съжителство, това магнитно насищане често причинява сексуална умора. Чуйте херметическата мъдрост в стиховете на Халил Гибран, посветени на брака: Нека има въздух между вас. Нека между вас танцуват божествени ветрове! Обичайте се всеотдайно, но не слагайте любовни окови! Нека любовта е морето между две души, пълнете чашите си, но никога не пийте от една! Делете хляба си, но не яжте от едно и също парче, пейте, танцувайте и се веселете заедно, но нека всеки да се радва на свободата си - струните на лютнята трептят в една и съща музика, но всяка е различна отдавайте сърцата си, но нека всеки да е господар на своето, защото само животът може да държи сърцето в ръка. Бъдете заедно, но не прекалено дълго – колоните поддържат храма заедно, но всяка е отделна, дъбът не никне в сянката на кипариса, нито кипарисът - в сянката на дъб. Това прекрасно стихотворение показва потребността да поддържаме известно разстояние, за да запазим магнитното привличане. При двойки, които живеят заедно прекалено дълго време, онова, което някога им е давало живот - взаимното сексуално, емоционално, интелектуално и физическо стимулиране - може, образно казано, „да причини смърт" поради магнитно насищане. Постоянното повтаряне на едни и същи стимули причинява взаимно психологично отравяне, което неволно напомня класическото китайско мъчение с капки вода. Като слушаме непрекъснато едни и същи неща, като имаме едни и същи спорове, като повтаряме едни и същи физически и емоционални ласки, онова, което някога е било толкова приятно, може да стане досадно и дори омразно. Това не означава липса на любов, а само умора на сетивата. Същата умора е свързана с едно добре известно явление - трудно е да видим и оценим самите себе си. Всичко, което заема прекалено голяма част от вниманието ни, накрая се губи от погледа ни, защото стимулът е „изразходван". Отегчението в брака може да се избегне с определени интервали, през които сексуалният и психологически контакт между двамата се прекъсва с цел да се изострят сетивата. Неконтролираната интензивност е смърт за удоволствието, което се превръща в безразличие, вина или страдание. Всяка двойка трябва да намери подходящ баланс и ще постъпи мъдро, ако си послужи с правилото на грънчарската пещ, което гласи: „Не поставяй глината нито много навътре, за да не прегори, нито много навън, за да не измръзне". Силата на емоциите, която толкова често възниква в любовта и се разпростира в областта на секса, е основана главно върху чувството за несигурност. Всеки от двамата се съмнява в способността си да задържи другия и се стреми да го погълне. Тази липса на увереност в себе си е главна пречка за периодите на почивка, жизнено необходими, за запазване на привличането. Според едно погрешно твърдение временната раздяла може по някакъв начин да навреди на любовната връзка. Това е вярно само там, където няма любов. ЛЮБОВТА КАТО ВОЛЕВО ДЕЙСТВИЕ За да разгледаме характера и практическите страни на любовта в правилна перспектива, много важно е да разберем, че тя не може да бъде резултат на случайност, нито възниква спонтанно, а винаги се дължи на волево действие. За да бъде наистина щастлива, любовта трябва да се планира от начало до край - в противен случай трябва да се примирим с романтични фантазии и безплодни илюзии, което води единствено до чувство на неудовлетвореност, нещастие и отсъствие на любов. Любовната връзка между двама души не може да се остави на случайността и инстинктивните импулси - тя трябва да бъде волево действие на индивида. Това звучи като антитеза на общоприетата представа за любовта - хората често са убедени, че тя е неволна и се дължи на „влюбване от пръв поглед", на електрически контакт, който ги пронизва с лъчите на страстта. Онова, което виждат в природата, ги навежда на мисълта, че индивидът трябва да следва примера на животните, които в даден момент изпитват неконтролируем подтик за копулация. Те смятат, че трябва да преминат през нещо като опрашването при цветята или любовните игри на птиците. Възможно е илюзорните образци, предлагани от историята, литературата, поезията и киното да събуждат у тях налудничаво желание да изживеят романтична приказка в стил „Ромео и Жулиета", „Пепеляшка" и тъй нататък. Смята се, че успешната любов е вродена способност на човека, също толкова естествена, колкото дишането и храненето и трябва само да намерим обект на емоционалния си импулс, за да я срещнем. Хиляди хора губят правилната посока, преследвайки илюзорната химера за „спонтанната любов" - все едно, че търсят някакво семе, носено от вятъра, като се надяват, че случайността ще го хвърли точно там, където то може най-добре да хване корен и да израсне. Хората не разбират истинската природа на любовта и за съжаление смесват спонтанността с животинския инстинкт. Те дори за миг не се замислят, че е нужно да овладеят любовната техника, за да се наслаждават на даровете на Купидон. В най-добрия случай индивидът съзнава, че трябва да научи някои сексуални методи, за да постигне достатъчна степен на удоволствие. Самата идея за необходимостта от' познания и умения в науката за любовта като средство за успех сякаш е несъвместима с общоприетата представа за любовта като спонтанно пораждаща се сила. Този мит трябва да се разсее веднъж завинаги; науката за любовта изисква същото внимание и себеотдайност, нужни за овладяването на която и да е професия и изкуство. Невъзможно е индивид, който не познава поне малко себе си и другия, да постигне истинско щастие в любовта, освен ако не желае да се задоволи само с физическото удоволствие. За щастие съществува наука за любовта - задълбочена система от познания, която предоставя разбиране на човешката природа. Тук представяме основните положения на тази наука. Инструментът на любовта е човекът и той не може да се издигне до висините на щастието без да я познава. Мелодията на щастливата любов, която не е природен дар, а композиция, извикана за живот от човека, изисква настройка и практика. Истинската причина за кризата в любовта и в динамиката на човешката двойка е, че човек почти напълно забравя вътрешния си свят в преследване на външни фантазии. Разрушаването на двойката е криза на човечеството; това означава, че пътят към духовната еволюция е загубен, а той е вътрешен път, който води до най-дълбока мъдрост, духовност и цялостност. Любовта трябва да се спаси и да заеме заслужено място, което означава възстановяване и издигане на висшите човешки ценности. Превръщането на любовта във волево действие не означава насилствено или изкуствено да се създаде ситуация, която не съществува естествено, а да се постави висшата съзнателност в центъра на целия този процес. Използването на разум и съзнателност в любовта не намалява топлината и силата на чувствата. Тъкмо обратното - колкото повече качества се развиват в процеса на любовта, толкова по-големи ще са удоволствието и щастието, извлечени от нея, защото обхващат все повече и по-дълбоки нива в индивида. Сантименталната любов, която действа в ограничена сфера, може да се сравни с мелодия, изпълнена на пиано със седем клавиша. Ако човек има достъп до всички музикални възможности на инструмента, той би могъл да изсвири мелодията с цялата й сила, дълбочина и цвят. Сантименталното и сексуалното са само малка част от „човешката клавиатура" и ако индивидът се ограничи с няколко тона, той никога няма да познае дълбочината и великолепието на истинската любов. Ето защо не можем да кажем, че „любовта е сляпа" - този израз описва една карикатура на любовта, но не и истинската връзка, в която трябва да сме с „широко отворени очи". Животните може да копулират безогледно, но от хората очакваме нещо повече. По-горе посочихме, че истинската любов е „отношение между цялостните същества на двама души от противоположен пол". Това може да се разбере добре, ако разглеждаме тази цялостност в пълния обхват на сетивата - от най-плътното и материалното до най-неосезаемото и духовното. Самата любов обаче не е неосезаем, а съвсем конкретен процес. Висшето Аз трябва да управлява съзнателно и интелигентно цялата скала на усещанията на индивида, за да се свърже възможно най-пълно с другия във връзка, основана на конкретната действителност. Чрез реалистично, съзнателно и балансирано поведение индивидът трябва да разруши непродуктивните фантазии, които водят до субективно и илюзорно изживяване на любов. Мъчителна гледка представляват хората, които дотолкова са потопени в приятни сънища, че се откъсват напълно от действителността и живеят в субективен свят, сякаш под непрекъснатото въздействие на наркотик. В това няма нищо чудно, защото хората се упояват от собствените си сънища и фантазии и са убедени, че този навик не може много да им навреди, фантазията завладява реалността и неизбежната последица е безкрайна надежда за събития, които настъпват само във въображението на мечтателя. Това лишава индивида от възможността за истински живот. Волята за любов не трябва да се насочва към човек, с когото не сме истински съзвучни. Необходимо е да направляваме този процес колкото може по-интелигентно, така че любовта да донесе оптимално общуване и най-големи възможности за успех. Затова човек трябва да положи усилия, за да разбере другия, без да бърза с преценките си. Не съществува любов от пръв поглед, тя е само сексуално привличане и „влюбване", дължащо се на обикновен животински магнетизъм и на влиянието на „призрака на илюзиите", тоест на идеализирания образ, чрез който виждаме в току-що срещнатия индивид образ от собствените си сънища. Ето защо ако някой ни интересува, трябва да общуваме с него достатъчно дълго , за да го опознаем и да определим дали може да бъде обект на нашата любов, дали е способен да ни отвърне със същото и дали желае това. Докато трае този процес, трябва да избягваме прибързани заключения и „сексуални проверки". Това не означава, че сексуалната връзка е забранена, но не може да определим успеха на общуването само въз основа на нея. Тя показва степента на сексуална съвместимост, която е само една от допирните точки на двойката. Погрешно е да приемем задоволителния коитус като доказателство за възможностите в любовта. Индивидът чрез волево действие трябва да пренебрегне външното за сметка на същественото. Познаването на другия изисква да проникнем зад маската му. Това не е лесна задача, защото всеки разполага с широк репертоар от маски и никога не излага на показ истинския си лик. Той проличава само в моменти на криза. Това често прави дълбоко впечатление, защото истинското лице може да противоречи на онова, с което сме свикнали. Всеки се стреми да създаде възможно най-добро впечатление и да изглежда добре пред другите, особено в любовта. Вътрешната действителност или грозотата проличават едва когато индивидът „блокира" или се откъсне от психологичната си програма поради внезапни и неочаквани събития. Изисква се много търпение, за да проникнем във вътрешния свят на хората и да ги опознаем такива, каквито са в действителност и този процес може да трае години. Тийнейджърите смятат любовта за прекрасно пиянство, на което човек се предава телом и духом. Те вярват, че екстазът, който изпитват, е най-силното доказателство за истинска любов. Всъщност „влюбването" изобщо не дължи на любов. Изразът „влюбен съм" се използва погрешно за нещо, което обикновено е само магнитно опиянение. Поради близкия контакт, всеки от двамата увеличава или удвоява собствената си „масова енергия" - магнитната сила, присъща на телесната материя. Всеки изпитва електрическа екзалтация, поради която преминава през усилени емоционални състояния. Това обаче не е истинска любов, а само една от най-плътните и най-животински прояви на любовната енергия. Възбудата има един сериозен недостатък - изчезва, когато телата вече не са в близост и не оставя никаква следа, освен може би чувственото желание да бъде преживяна повторно. Когато изпитваме неотложна потребност да се погълнем взаимно, това не е любов, а „масова енергия", принуждаваща телата да се стремят едно към друго, за да увеличат магнитния си потенциал за кратко време. Щом това състояние отмине, остават само умора и вътрешна празнота - сякаш моторът внезапно е загубил наполовина мощността си. Любопитно е, че Фройд също разглежда влюбването като вид хипноза - схващане, което е вярно и съвпада с нашата теория за взаимното хипнотизиране. И ние ще отбележим връзката, която съществува между хипнозата и магнетизма - тя е толкова силна, че някога пътуващите хипнотизатори били наричани „магнетизатори". Колкото и да е странно, досега не съществува задоволително научно обяснение за причините на хипнотичния магнетизъм, макар че те са добре известни в херметическите кръгове. Хората се стремят с всички сили да научат какво преживява другия, опитват се чрез ласките си да анализират чувствата му и смятат, че така ще разберат дали това, което изпитва другият, е любов. Любовта често се смесва със сексуалността - чувствата и решенията в любовта се изграждат на много крехка основа. Само онези, които разбират истинското измерение на любовта като наука, позволяваща постигането на цялостен съюз на всички нива и дълбоко общуване с истинско съчувствие, обич и приятелство, могат да успеят в търсенето на тази върховна връзка. Надеждата на мъжа, че ще намери идеалната жена, „направена по мярка за него", е заблуда и ясно показва, че в любовта е нужна воля. В безумното преследване на любов мнозина завършват унищожени от измама, отровени от убеждението, че „жените са глупави" или „лоши". Ако не забравяме, че женската душа винаги се дължи на някой мъж, то трябва да търсим жена с подходяща душа, дори тя да е оформена от друг. Обстоятелството, че душата е създадена от друг мъж, не е пречка. Трудността се крие в слабата вероятност да срещнем жена с подходяща душа. По-разумно е да разберем и да мотивираме жена, която ни допада, за да разкрием най-добрите й страни. Поради егоизма си обаче мъжът желае да получи най-доброто от жената без да й дава най-висшата част от себе си. Необходимо е той да вложи в „чашата" на спътничката си своите най-висши лични добродетели, за да й помогне да създаде висш индивидуален живот. Същевременно той се нуждае от нея, за да постигне оплождане на собствения си интелект - цел, която е неизпълнима, ако не съществува пълна взаимност. Трябва да приемем факта, че сам мъжът е нищо; също като жената, и той е само половината от едно цяло. Единствено с висша „воля за любов", двамата могат да достигнат екстаза на обединяване на полюсите, радостта да се реализират като единно същество, притежаващо двете половини на цялото. Едно от най-важните неща, които трябва да помним за истинската любов, е присъщият й активен характер. Индивидът дава от себе си така, както слънцето свети. За разлика от истинската, фалшивата любов е изключително пасивна по своята мотивировка. Тя следва приливите и отливите на живота, така както постъпват обикновените хора. За да дадем по-пълно обяснение, нека разгледаме думата passion (страст) и да си припомним, че тя произлиза от думата passive (пасивен) и означава човешко състояние, натрапливо мотивирано от сили, които са външни спрямо него. Човек изпитва чувства и желания независимо от волята, мислите и действията си. Той остава „пасивен'' по отношение на енергията, която го. обладава и принуждава да чувства, мисли и действа по даден начин. Пасионалната или фалшива любов е средството, чрез което една външна сила, чужда на Аза, завладява индивида и го тласка към емоционална или сексуална буря; индивидът участва в бурята като кораб, подгонен от ураган. Псевдолюбовта очевидно се характеризира с това, че изчезва, щом външният подтик, който я предизвиква, спре. За някои хора това настъпва, когато партньорът им престане да ги обича. Тъй като външният импулс е угаснал, те си казват: „Преди беше много добър и много ме обичаше, но нещо се случи и сега е съвсем друг". Всъщност, индивидът изобщо не се е променил; просто е изчезнала външната мотивировка. Така стигаме до определението на любовта като „самомотивирана", тоест отношение, което започва като активен афект в самия Аз на индивида. Истинската любов не се основава на страстта, а на волята. В любовта индивидът обича съзнателно, активно, със силата на собственото си Аз. Когато любовта се основава на страстта, действа външна сила, а не съзнателният контрол на волята. За съжаление, любовта за много хора почива на страстта, на пасивното участие и е само сянка на истинската любов. Малцина постигат такава върховна връзка. Онези, които се стремят към любовта с настървението на ловци, са далече от правилния път; техните действия имат толкова общо с любовта, колкото, например, африканското сафари. Любовта и ловуването са съвсем различни неща. Егоизмът също е противоположност на любовта - не защото тя непременно трябва да е алтруистична, а защото той не е сила, излъчваща светлина като слънцето, тоест той поглъща енергия, за да се подхранва. Да се оставим да бъдем обичани е само един израз на подтика да се храним емоционално или сексуално чрез друг човек, без да намесваме Аза си в това действие. Ключът за разпознаване на фалшивата егоистична любов е, че хората не могат да се отдават, защото нямат намерение да намесват Аза си. Те искат да запазят дистанция в процеса на любовта, да получават, без да дават. Това не само е отрицание на любовта - то показва всъщност инфантилизма на индивида, който смесва партньора си с майчината гръд като източник на сигурност, подкрепа и благополучие. В любовта има едно златно правило - ако е самомотивирана и обновявана, тя е автентична; ако се основава единствено на страст, тя не съществува. Проблемът е, че малцина притежават необходимата мъдрост, за да определят конкретна ситуация. Докато човек не овладее науката за любовта, ще му липсва необходимата преценка. Накратко ще посочим някои много прости правила за такава преценка (те обаче трябва да се използват предпазливо). В първата колонка са посочени златните правила на любовта и истинските й качества, а във втората - противоположните белези и липсата на любов.
Извън този списък съществуват много други разлики на по-дълбоко езотерично ниво. Тук изреждаме накратко само някои елементи, които позволяват да разграничаваме истинската от фалшивата любов. Въпреки това, дадена връзка не е непременно фалшива, дори да не включва всички посочени по-горе необходими условия. Те са приведени само като насока и могат да се използват, за да определим дали дадена връзка е по-близо до истинската или фалшивата любов според броя на изпълнените или неизпълнените условия. Например, при точкова система от нула до сто, ако двойката изпълни всички условия в лявата колонка, ще получи сто точки; ако не изпълни нито едно, ще получи нула точки, което би означавало напълно фалшива любов. Щом като знаем двете крайни възможности, може да намерим междинните положения. Дори дадена връзка да бъде определена като фалшива, това не означава, че тя няма да еволюира до истинска, защото не може да предписваме лекарство без първо да диагнозираме заболяването. Индивидът получава възможност да се излекува само след като се определи диагнозата му. Разпознаването на симптомите няма за цел да обяви „пациента" за безнадежден случай. То е начин да решим какво лечение да се предпише. Фалшивата любов се дължи по-скоро на невежество, отколкото на неспособност да обичаме. Ето защо двойката трябва да развие интелигентността, чувството за отговорност, будността и интереса си в най-голяма степен, за да създаде оптимални условия за висш съюз чрез придобитите познания. За да открием дали евентуалната любов е фалшива и недействителна, трябва открито и великодушно да проявим самокритичност, разсъдителност и скромност. Това може да ни отвори вратата към стабилен брачен живот, щастие и съюз, който надминава най-смелите ни мечти. Ако любовта се окаже фалшива, това не означава непременно раздяла, а по-скоро открива възможност за постигане на истински съюз. Тук ще разгледаме един важен въпрос - значението на възрастовата разлика между двамата и дали това е пречка за истинската любов. Според херметическите възгледи, любовта лесно преминава бариерите на хронологичната възраст, защото важни са психологичната и духовната възраст. В много бракове има разлика от двайсет и повече години, но те въпреки това са щастливи и качествата на двойката често взаимно се допълват. Единият притежава опит, равновесие и стабилност, а другият - ентусиазъм и жизненост. Най-важният елемент при създаване и поддържане на този тип връзка е съюзът и съответствието на вътрешните светове, а не само съюзът на телата. Този тип връзка може да бъде безкрайно по-солиден и дълбок, защото до голяма степен пренебрегва физическата страна и се основава на по-трайни и трансцедентални ценности, на духовност и разбиране, физическата красота загива - болезнено и страшно е да зависим само от нея. Трудно е положението на красивите жени, които превръщат красотата си в основен капитал, защото тя повяхва. Така те остават съвсем празни и губят жизнеността си, тъй като нямат вътрешно богатство. Има и много двойки с голяма възрастова разлика, чиито отношения не са основани на истински и дълбоки потребности, а са невротични или натрапливи. Като пример ще посочим мъж, подчинен на Едипов комплекс, който всъщност търси заместител на майка си и дъщеря, влюбена в баща си, която има подобни мотиви. Във всеки случай не може да даваме преценки, защото такива двойки, въпреки че не постигат най-висша любов, често намират щастие и приятелство и макар да са подтиквани от натрапливи потребности, водят истински щастлив и продуктивен живот. При преценката за качеството на любовта препоръчваме гъвкавост и толерантност, защото съзнаваме, че е невъзможно да се постигне най-доброто без постоянни и продължителни усилия, а за това са нужни години. Величината на тази задача не бива да плаши никого. Тя трябва да се измерва с наградата, която двойката ще получи. Тази награда е постигането на истинска любов, а тя ще й донесе много по-голямо щастие, отколкото е очаквала. МОРАЛ В ЛЮБОВТА В една книга за любовта трябва да се посочи какво всъщност е морално и неморално поведение и макар на пръв поглед всичко по този въпрос вече да е казано от закона и общоизвестните морални и религиозни предписания, ние искаме да надхвърлим вече известното и да проникнем колкото е възможно по-дълбоко в истинското значение на понятията морално и неморално. Ще излезем от ограничените и тесни рамки на обичайните схващания и ще надхвърлим традиционните морални норми на културното наследство на човечеството, които обикновеният индивид сляпо приема. Всички общества се ръководят от известни морални правила, но те се различават значително в зависимост от времето и мястото. Хората запомнят известни правила, навици и табута и се стремят да се придържат колкото е възможно по-близо до тях; или понякога ги нарушават и получават съответно наказание. Моралните принципи се крепят главно на семейството, училището, църквата, общественото мнение и закона. Какво представлява моралът? Думата „морал" произлиза от латинското то», което означава обичай или ценностна скала, създадена по силата на обществения обичай. Това са нормите, които дадена нация, култура или общество приема като добри, справедливи и законни, защото моралността трябва да се подкрепя от закона. Законът е сбор от задължителни норми - юридически и морални задължения. Основата на закона е изградена върху божията воля, волята на законодателя, общественото съгласие или здравия разум. С помощта на този анализ ще се помъчим да намерим разликата между задължителния общоприет морал, който днес се практикува в цял свят и морала на вътрешната индивидуална природа, който дълбоко зачита човешката законност. Вторият се основава също на законите на Природата, които са истински, дълбоки и реални. Съществуват няколко вида законност: 1. Божествена законност 2. Човешка законност 3. Природна законност 4. Морална законност На практика моралните правила се смесват с религиозните предписания и юридическите задължения, защото допустимите норми на поведение образуват сбор от юридически и религиозни задължения, които трябва стриктно да се спазват, за да постъпваме морално. Човек, който не се приспособи към тези обществени ценности, се счита за неморален. Хората обикновено следват човешкия морал - смес от юридически и религиозни правила, табута и неписани закони, базиращи се на съществуващото обществено мнение. Основите на любовта също са изградени върху човешкия морал. Любовта зависи от този човешки морал и се приспособява към него, за да не бъде наказана с всеобщо неодобрение. Бракът като институция е морално приемлив, защото е приспособен към човешката законност, докато конкубинатът среща неодобрение, защото не почива на юридическа норма. В нашето изследване ще поставим под въпрос методите на прилагане на днешната морална система не защото не сме съгласни със съдържанието й, а защото тези правила се превръщат в несъзнателни съобщения, които сляпо програмират и принуждават хората да ги възприемат като морални. Животът несъмнено би бил далече по-лош, ако не съществуваха такива правила, тъй като слепите инстинкти на човека биха властвали свободно. Какъв е произходът на моралните и юридическите правила? Защо са създадени? Може да твърдим, че правилата са създадени, тъй като негласно е прието, че човекът несъзнателно и инстинктивно е напълно неморален и е необходимо да се програмира по начин, който допринася за стабилния обществен ред. Чудно какво би станало, ако всички закони и морални правила се отменят за един месец. Тогава хората биха се показали такива, каквито всъщност са - неморални. Ясно е, че моралното индоктриниране е само сбор от бариери и ограничения, вградени в човешкия мозък, за да контролират „човешкото животно". Вътрешно то си остава такова, каквото винаги е било. Ето защо моралът е външен; индивидът е принуден да потиска или да скрива истинските си подтици, за да не бъде отхвърлен от обществото. Първобитният човек все още властва в неговото подсъзнание. Тъкмо там индивидът подсъзнателно нарушава всички известни правила: убива, краде, унищожава, мами жена си, извършва кръвосмешение и дава свободна воля на всички животински инстинкти. Моралните принципи действат само във външния свят и не променят вътрешния свят на човека. Въпреки че са полезни, те засягат само общественото благополучие, но не и вътрешния свят на индивида -затова живеем в донякъде морално общество, въпреки че то се състои от вътрешно неморални индивиди. Иисус ги нарича „лицемери", с което иска да покаже едновременното съществуване на външен морален критерий и вътрешно загниване. Пуританството често се мъчи да установи правила с такава съкрушителна сила, че да принуди индивида да върви по правия път. Тези ограничения засягат единствено положението на отделния човек. Същото наблюдаваме при закона - строгостта на присъдите служи не само да наказва, но и да предотвратява престъпленията. Всичко това е създадено да защити обществото - кой обаче ще защити индивида? Кой може да му помогне да придобие вътрешен морал, за да стане по-духовен? Това може да стори единствено самият индивид, след като разбере явлението, което разглеждаме. Нужно е да определим кога човек се държи по изцяло морален начин и кога - не. На пръв поглед той изпълнява всички изисквания, когато строго се придържа към човешките, моралните и религиозните закони. Това обаче не винаги е вярно, защото трябва да се вземат предвид и духовните достойнства в постъпките на човека. „Морал" означава да мислим, чувстваме и действаме според вътрешна представа, присъща на Аза - вътрешен критерий или преценка за правилно или неправилно. Азът отличава съвършеното от несъвършеното, фалшивото от истинското, достойното от недостойното. Хората постъпват морално не поради истинска вътрешна мотивация, а поради силна външна принуда на закона и обществените норми. Чудно е дали в спазването на закони, които не можем да нарушим, се крие някакво духовно достойнство. Наистина ли е морален индивид, който не краде и не убива, защото се бои от наказание? Човешкият морал е непълен - той не изисква от индивида да приеме доброволно тези норми. Затова можем да говорим само за морални постъпки и в много редки случаи - за морални намерения. За моралните постъпки на индивида няма вътрешна гаранция- той спазва закона, защото няма друг избор - така му налага обществената система от награди и наказания. Разбира се, това не важи за всички, защото има хора, които действат правилно, следвайки вътрешни, а не външни правила. Струва си да помислим обаче дали вътрешният подтик се дължи на свободна воля или произтича от културната програма. Обикновено хората постъпват според обществените закони. „Нормалният" индивид на практика пренебрегва действията на Висшето Аз и постъпва според сляпата програма на заученото поведение. Индивидът обикновено няма истински вътрешен морал, който е продукт на само-мотивация. Може да съществува морален изблик, който е пасивен, но истинският морален акт се среща много рядко, защото е породен от волята. Следователно различаваме три вида морал: Обществен или външен Програмиран индивидуален 3. Самомотивиран индивидуален Хората могат да се разделят на четири групи: Неморални, които не спазват закона. Неморални, които спазват закона поради страх. Хора, които са възприели част от обществения морал и спазват тези норми не от страх, а по вътрешно убеждение, създадено и възпитано от обществото. В тази група спазването на морала е само условен рефлекс и не е самомотивирано. Хора, които спазват моралните и юридическите правила поради свободна вътрешна мотивация, а не външна принуда. Ако се замислим, ще разберем, че истинският морал не се основава на силата на закона, а на Аза на индивида, на неговото вътрешно свободно убеждение и желание да спазва нормите, които той самият е приел за морално валидни. В противен случай индивидът не осъществява „морално действие", а „морална пасивност", тоест пасивно спазва известни условия по сляп, механичен начин, без разбиране за стойностните значения. Според нас, не съществува истински морал без действително да се разбират значението и смисъла на тези принципи. По този начин може да разгледаме явлението, при което вътрешно неморални индивиди извършват морални постъпки - нещо безкрайно по-добро, отколкото обратното. В този тип външна моралност, за съжаление, отсъства духовна стойност, но обществото не се тревожи от това. Разликата между вътрешния и външния морал е много важна за индивид, който желае да постигне известна степен на духовно съвършенство и висша хуманност. В крайна сметка единствено духовните достойнства позволяват на индивида да бъде възприеман като морално същество и гарантират устойчивост и постоянство на качествата му. Той ще се отнася с уважение към закона по собствена воля, а не по задължение. Дори ако законът не предвижда наказания за дадени нарушения, моралният човек все пак няма да ги извърши, защото представата за правилно и неправилно е част от самото му същество. Той не действа по силата на програмата си, а по свободен избор. Този анализ показва важната разлика между външния и вътрешния морал. Притежаването на външен морал не е гаранция за вътрешен морал, но вътрешният гарантира външния. Такъв индивид има самогенерираща се вътрешна морална съвест, която е активна и динамична, а не програмирана и еуфорична. Интересно е да отбележим, че обществото приема всички, които спазват закона, за честни и морални. Какво обаче става с онези, които престъпят закона, останат незаловени и запазят безупречен външен морал, дори когато са извършили много сериозни престъпления. В този случай, когато индивидът е не само неморален, но и престъпник, той запазва моралното си положение според законите на обществото, но не и според божествения или природния закон. Затова човек е истински морален само когато вътрешно спазва моралните правила от любов към истината, справедливостта, от уважение към Природата и разбиране на принципа на причината и следствието, а не поради страх от наказание, по принуда или условен рефлекс. Възможно е да съществува законност без морал и морал без законност. Кант твърди, че истинският морал е функция на съзнанието и включва съзнанието за законност. Истинският морал е изцяло независим от страхове, надежди и всякакви външни източници. Каква би могла да бъде най-моралната постъпка на човека? За разлика от разпространената представа, тя не е свързана с благотворителност, доброта и любов, а със способността на индивида за самоконтрол. Всъщност, колкото повече самоконтрол има един човек, толкова по-морален ще стане вътрешният му свят. Истинският самоконтрол се състои в осъзнаване и устойчивост към страстите, а не в потискане на инстинктите, емоциите и мисълта. Човек може да се отдели от животинската си страна и да се издигне над нея дотолкова, доколкото успее да се само-контролира. Тогава той става по-съзнателен, тоест вече не е пасивен, а самомотивиран и самогенериращ се. Такъв индивид ще постигне индивидуалност, която му позволява да промени поведението си по силата на собствени правила, създадени след внимателно наблюдение на действителността. Той се освобождава от ролята си на придатък към обществената структура или отражение на колективните импулси на вида. Самоконтролът непрекъснато го приближава към придобиването на свободна воля и поемането на отговорност за самия себе си. Общественият морал е колективна отговорност. За индивида това всъщност означава безотговорност, тъй като тя не може да бъде отнесена към един-единствен източник. Вътрешният морал е отговорност на самия индивид. Да бъдеш морален означава да поемеш пълна индивидуална отговорност и да отговаряш пред природата за собствените си действия. На това е способен само наистина съзнателен човек. Ето защо индивидът, на когото липсва достатъчен самоконтрол, не може да постъпва морално: той се ограничава в сляпо и несъзнателно следване на пътищата, посочени от мнозинството. Щом моралът е обществен закон, следва един жизнено важен въпрос - какво би се случило, ако в миналото човечеството изцяло се бе отклонило от правилния път, възприемайки порочни или погрешни възгледи? Нямаше ли тогава злокачествените форми на поведение да се считат за приемливи, а постъпките, породени от доброта и любов - за нещо осъдително? Несъмнено щяхме да разменим само имената им. Щяхме да наричаме злото добро, а доброто - зло. Когато нямаме критерий, как може да открием грешката? Само онези индивиди, които са постигнали съзнание за вътрешен морал , биха могли да разпознават грешките и злото. Затова колективното поведение на човека е опасно - патологичното и неморалното може неволно да се разглежда като нормално и допустимо. Възприемането на неправилни ценности е съвсем ясно причината за бързото западане на велики цивилизации. Когато колективните ценности са изкривени, когато няма мъдреци, притежаващи вътрешен морал и издигната съзнателност, човечеството се лута слепешком, неръководено от по-висш разум. Истинските мъдреци често действително съществуват, но тъй като извършват „греха” да мислят различно от мнозинството, те биват смятани за луди или будят съмнение и недоверие. За нещастие масите приемат съвети и идеи само от хора с голям личен престиж, обикновено измерван във финансов или академичен капитал, а не от гледна точка на действителната му стойност. Често някой „полумъдрец", притежаващ малко знания и вътрешна будност, може да се окаже несъизмеримо по-вреден за човечеството, отколкото неукия човек, защото няма гаранция какъв ефект ще имат личните му действия, ако бъде изопачена някоя наистина разумна представа. Ерудираните хора с много малко изключения разбират само една незначителна част от разнообразието на живота. Тук се стремим да реабилитираме любовта и моралността и да спасим духовните ценности на човечеството, удавени в море от материализъм, защото пътят към еволюцията е загубен. Наред с „тъмната страна" на моралното поведение, има и „божествено" морално поведение, което съответства повече на природните закони, отколкото на човешките. Дотук засегнахме съвсем бегло законния ред в Природата. Темата за природните закони е от голямо значение и за да я разберем, трябва да направим сравнение с моралните закони. Изтегляне 1.7 Mb. Сподели с приятели:
|