Джон Бейнс науката за любовта
Изтегляне 1.7 Mb.
|
Свързани:
Хипсо Съзнание, CIA-RDP96-00792R000200650021-2
- Навигация на страницата:
- УРАВНОВЕСЕНА ЖЕНА фигура 12
- ИНСТИНКТИВНА ЖЕНА фигура 13
- ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА ЖЕНА
- ТАЙНАТА НА КАРМАТА
- ДРУГИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ЛЮБОВТА
фигура 11
УРАВНОВЕСЕНА ЖЕНА фигура 12
ИНСТИНКТИВНА ЖЕНА фигура 13
ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА ЖЕНА Жените не разбират, че са като земята и всичко, което заченат или проектират извън себе си, се връща обратно при тях. Индивид, чийто мисли са оплодени от низките мисли на жената, неизбежно след време ще се отнася към нея със същия егоизъм и липса на любов, които е получил. Жената опложда мисълта на мъжа, но в замяна винаги получава от него нещо равностойно. Ето защо жени, които продават тялото си на един или много мъже, трябва да платят цената да бъдат считани за предмети или „вещи", които лесно могат да бъдат изоставени или подменени. Обратно - жена, която отдава любовта си на мъж, достоен за нея, винаги ще бъде обичана. Изключение от това правило е жената, отдаваща се на мъж с ниско човешко качество, който я улавя в чувствения свят на долни страсти, без да й отвръща с никаква любов. Внимателният читател, който знае как да чете между редовете и да надхвърля буквалното тълкуване, ще открие в тези обяснения дълбоки тайни за човешкия живот. Той ще проумее тайната на щастието в любовта, стига да има възприемчив и гъвкав ум и да не е ограничен в рамките на строга религиозна или културна програма. В противен случай, той няма да разбере нищо. Онези, които сляпо отхвърлят всичко неразбираемо, няма да проумеят целта на тази книга. Тази книга, както и останалите от нашата поредица, за едни може да се окаже врата към нещо с висша ценност, а за други - праг, който не води никъде. ТАЙНАТА НА КАРМАТА В горната глава посочихме, че жената е носител на кармата, носител на вибрациите, заложени в нея не само от мъжете, които са я обладавали сексуално, но и от всички други, които са я погледнали със сексуално желание# В нейната чаша се съдържат не само вибрациите на чисто възхищение, което са изпитали към нея достойни мъже, но и похотливите вибрации на мъже, водени от болни или порочни подтици. Като „приемник" на мъжкия магнетизъм, тя може лесно да се замърси, ако вътрешната й моралност не е достатъчно твърда и ако не притежава сила на характера. Без значение е колко привлекателна и чиста може да изглежда външно една жена - важна е вътрешната красота и чистотата на душата й. Качествено жената е това, което излъчва от душата си. Обикновено виждаме само външната й обвивка и не знаем нищо за нейното съдържание, което може да бъде както положително, така и отрицателно. Наистина, какъв вид лудост би подтикнал някого да пие от чаша, без да знае какво има в нея? Чашата, от която пием, може да е много красива, но може да съдържа и отрова. При жената, разбира се, това става несъзнателно, без злонамереност от нейна страна. Добре известно е, че има жени, които носят злощастие и други, които са причина за различни положителни, щастливи събития. Това зависи от съдържанието на чашата, с други думи, от кармата, която жената носи в себе си. Когато мъжът се обедини сексуално с жена, той никога не знае дали ще получи целувката на смъртта и провала или диханието на живота и успеха. С посредничеството на жената, мъжът приема семето, което покълва в него и по-късно дава плод под формата на действия или материални творения. Жената е пораждащият мозък, а мъжът - ръцете, осъществяващи материалното творение. Жената управлява света на разума, мъжът - света на материята. Когато положителна жена има дълъг брак с положителен и преуспяващ мъж и той внезапно умре, тя често се омъжва повторно. В този случай новият съпруг, дори да е бил нещастен или негативен човек, претърпява учудваща промяна, като малко по малко става по-силен и по-позитивен, докато достигне положение, сходно с това на предишния съпруг. Първият съпруг е всъщност онзи, който е вложил по-висока положителна вибрация в чашата. Много често се среща и обратният случай. Някои жени действително носят „лош късмет", дори „фаталност". Например, има такива, които овдовяват четири-пет пъти и всичките им съпрузи загиват от насилствена смърт. Негативните сили, които мъжът предава на жената не са под формата на карма, а на вибрации, които проникват в нея като спермата в яйцеклетката и резултатът може да бъде опорочаване, пречистване или просто никаква промяна. Възможната вреда, която мъжът нанася на жената, има друг характер, защото той засяга главно душата й, докато действията на жената са насочени предимно към материалната сфера. Порочният или негативен мъж принизява жената - жената с негативна нагласа унищожава мъжа материално. Истинското значение, отдавано на девствеността преди брака, не се крие във физическия факт на непокътнатия химен, а в обстоятелството, че по този начин жената не внася отрицателна карма в съюза. За мъжа това означава сигурност - не се налага той да носи разрушителната карма на други мъже. Интересно е да анализираме какво става при проституцията. Проститутката приема магнетизма на много различни мъже, които всъщност я използват като кошче за боклук, за да дадат воля на най-низките си, груби, нездрави подтици. Приемайки толкова много вибрации, душата й се изгражда от безброй елементи, докато се стигне до загубата на самоличност - характеристика, винаги видима за другите, колкото и добре да изглежда жената. Проститутката пада много ниско в човешката скала, но съществува надежда за спасение, ако бъде освободена от мъж, влюбен в нея. По нещо като чудо на природата, любовта я спасява до такава степен, че й дава възможност да помогне на любовника си да подобри материалното си положение. Тя слиза толкова ниско, че „достига дъното" и сега, намирайки спътник, който й дава любов, за нея няма друг път освен нагоре. Друга загадка на любовта е способността на мъжа да издигне жената духовно - жената обаче е напълно лишена от силата да спаси отклонилия се от правия път индивид, който с изключение на някои редки случаи остава непроменен. Той просто използва жената емоционално и материално, а тя прахосва целия си живот, преследвайки химерата, че може да го спаси. Жената може да повлияе само върху материалния, но не й върху инстинктивния живот на мъжа. Има и друг тип жена, която слиза по-ниско дори от проститутката в човешката скала. Това е жената, живееща в прекомерен лукс и удобство, която опорочава сексуалността си, като трескаво търси нови усещания, защото изобилието около нея я довежда до сетивно изтощение, след като невъздържано е опитала всевъзможни удоволствия. Тя може да се опорочи дотолкова, че в стремежа си да съживи притъпената си чувственост напълно пренебрегва морала и стига до всякакви крайности . На другия полюс на женствеността намираме благородните, патриотично настроени жени, превърнали се в легендарни фигури в историята на страната си, издигнали своето либидо върху крилете на хуманни и безкористни идеали. Такива жени заемат важно място като представителки на по-висшата женска зараждаща способност. Съществуват примери на древни цивилизации с развито философско познание, например древните гърци, които използвали проституцията по по-издигнат начин, с единствената цел да извисят мисловното и духовното ниво на гражданите. В някои храмове имало жени, специално подготвяни да станат „върховни жрици на любовта". Те трябвало да бъдат добре образовани, изтънчени, да свирят на един или няколко музикални инструменти, да притежават познания за философията и изкуствата. Те живеели в сграда непосредствено до храма и се грижели за сексуалното задоволяване на пътниците и мъжете, които търсели компанията им. Този вид сексуален обмен бил освободен от всякакви животински, вулгарни или порнографски черти, за разлика от днешната търговия със секс. Тъкмо обратното, любовта се считала за свещен акт и възможност за сливане с божественото. Изкуството на тези жрици се криело в насочването на всички еротични и сексуални отношения към по-висши нива. Те никога не осъществявали акта без предварително да достигнат психологическа и емоционална хармония в атмосфера на висша изтънченост и елегантност. Този тип връзка не се свеждал само до еротичното, защото жрицата разпитвала временния си компаньон за обстоятелствата, задълженията и проблемите в живота му. Тя му давала съвети във всички области, в които била добре подготвена и разговаряла с него за изкуство, наука и философия. Благодарение на този обичай гръцката цивилизация достигнала върхове, които не са загубили блясъка си и до днес. Всички слънчеви цивилизации и култури познават тези тайни - оттам, например произхожда мистерията на „слънчевите девственици" - жриците, които служели не на висшата любов, а се подчинявали на природните сили. В традиционната японска култура гейшите също заемат важно място за запазване на някои духовни норми - роля, която западният мъж е неспособен да разбере. Великите цивилизации, като тези в Гърция и Египет, западнали, когато техните духовни и политически водачи загубили магическите ключове, които им били поверени от древната традиция. Днес не се изучава и не се практикува духовна или психологическа дисциплина, чиято цел е подобряване на човешкия вид. Единствената грижа' на хората е да нахранят добре децата си и да осигурят добра емоционална среда за отглеждането и развитието им. Няма специален учебен предмет, предназначен за бременни жени, въпреки че през този период се полагат основите на детската душа. Всички жизнени и нервни състояния на майката през бременността по-късно оформят емоционалния характер на детето. Родителите безотговорно и невежо предават своята карма на децата си. Двойката почти никога не се замисля какво може да предложи на детето, освен собствената си родителска гордост, надежди и удовлетворение. Библейската максима гласи, че греховете на бащите ще бъдат поети от децата. Обяснението на това загадъчно изречение е, че при оплождането или зараждането духът на индивида, който ще се роди, прониква през главата на бащата, преминава през мозъка и гръбначния стълб и така стига в утробата на майката. В това пътуване духът поема всички интелектуални и духовни влияния от бащата, като включва в себе си екстракта на психологическата му нагласа. По:късно, през бременността, нероденото приема влияния и от майката. Поради това тя трябва да живее през тези девет месеца по-възвишено, по-чисто, в мир и спокойствие, за да може да отпечата върху детето най-висши емоционални състояния. Ако майката прекара щастлива и спокойна бременност, непрекъснато заобиколена от позитивните хармонични въздействия на хубава музика или в съзерцаване на красотата във всичките й форми, детето ще възприеме тези плодотворни влияния и ще се развие по по-висш начин. Важно е да се разбере, че въздържането от полови връзки през бременността е абсолютно необходимо, тъй като високият потенциал на психосексуалния разряд, свързан с тях, непоправимо уврежда деликатната нервна система на зародиша и по-късно се проявява под формата на различни нервни болести и разстройства във възрастния индивид. Обикновено поради невежество и незнание на тези факти хората не вземат никакви предпазни мерки и се отнасят със забележителна безгрижност към действията и емоционалните състояния на бъдещата майка - например, половото общуване продължава чак до последните месеци на бременността. В такива случаи родителите често предават силна негативна карма на детето, която подобно на библейското проклятие ще го преследва цял живот, освен ако в някои редки случаи то не успее да придобие познанията, нужни за неутрализиране на това негативно наследство. Първият въпрос, който двойката трябва да си зададе, е: „Какво можем да предложим на детето? Що за психическа наследственост ще му дадем? Можем ли да възпитаме детето позитивно?" Въпросът на херметическо ниво звучи така: „Какъв тип карма ще дадем на нашите деца?" „Карма" е санскритското наименование на закона за причината и следствието - дума, която се използва често и е добре известна. Отношението между причината и следствието трябва да бъде разбрано, защото всичко се управлява от причинността. Кармата на индивида е сбор от причините, действащи по време на живота му, които неизбежно ще се проявят в щастливи или нещастни следствия в рамките на естествени периоди от време. Чрез загадката на кармата можем да разберем как индивидът задейства различни причини- как тези причини се натрупват, свързват се с причините на други членове на семейството му, а по-нататък с неговото село, град, страна и така образуват колективна карма, която може да доведе до разрушение и война или до просперитет и мир. фаталността може да се разглежда като неизбежен резултат на причина, задвижена от самия индивид, а свободната воля - като свобода за създаването на нови причини. Тъй като споменахме децата, тук е уместно да посочим необходимостта да сложим завинаги край на мита, че децата обичат родителите си в същата степен, в каквато са обичани от тях. Истината е, че децата не се научават да обичат родителите си, докато не станат възрастни. Преди зрелостта си те просто се нуждаят от родители. Всички трогателни жестове, които родителите забелязват в децата и тълкуват като проява на любов, са само опити на детето да ги манипулира, за да получи нещата, с които е свикнало или желае. Детето се научава да се отнася с обич към майката, тъй като това е най-сигурният начин да задържи нейното внимание. То подражава на поведението на родителите си, защото разбира, че така не само запазва получения стимул, но може да постигне и допълнителна „награда". Индивидът се научава истински да обича родителите си едва когато достигне зрелост. Преди това той просто ги търпи по необходимост. Една от най-големите грешки във възпитанието на детето е, когато родителите, заслепени от самообожание в огледалото на една биологична форма, родена от собствената им плът (детето), се заблуждават, че то ги обича заради самите тях. Всъщност детето отразява тяхното поведение. Родителите понякога изживяват огромно разочароване поради това погрешно убеждение. Те не трябва да очакват много от децата си и трябва с такава нагласа да им осигурят добро възпитание, което ще допринесе те да поемат собствената си обществена отговорност. Този възглед за децата напомня определението на Фром за разликата между истинската и фалшивата любов: „Обичам те, защото се нуждая от теб" (фалшива любов) и „Нуждая се от теб, защото те обичам" (истинска любов). Да не забравяме, че родителската любов рядко е неегоистична. Обичта на родителите към децата, особено през първите години, обикновено е форма на себелюбие чрез децата. Накрая трябва да споменем цикличното повтаряне на „нещастия", причинено от семейните скандали. Всеки такъв скандал, който прехвърли известни граници и се превърне в истинска емоционална, интелектуална или словесна агресия, задвижва отрицателни причини, които рано или късно със сигурност ще предизвикат злополучни събития, болести, финансови проблеми, пречки, чувство на неудовлетвореност и неуспех. Сблъсъкът на психосексуална енергия между мъжа и жената винаги поражда „енергийни деца", създадени от първичния, непречистен магнитен секс на двойката. Тези енергийни деца са силите, които вибрират около двамата с огромна дисонантна енергия и оказват негативно влияние върху съдбата им. Интелигентната двойка полага големи усилия да не изпада в разрушителни сблъсъци, пораждащи демонични създания, които по-късно ще продължат да се хранят с енергията на родителите си. При този тип раздори съдбата често се проявява в живота на някои хора под формата на истински „удари", които са следствия на негативни причини, създадени от двойката. Друг проблем е лошият навик на някои жени да се обръщат с обидни или унизителни думи към съпрузите си - тъй като са създатели в света на ума и думите, те тровят мозъка на мъжа с негативни семена и чрез тази форма на негативно магьосничество след време действително го превръщат в плахо, затормозено, неуспяло, съсипано същество. Разбира се, реакцията на природата не закъснява и такава жена скоро изпитва същото върху себе си. Онова, което е проектирала чрез своята сила, ще й донесе болест, мъка, разочарование или фрустрация в същата мярка. Човек жъне каквото е посял. Колко пъти чуваме жена да се оплаква от съпруга си, да казва, че е неудачник, некадърник, глупак, дога-то всъщност е тласкана от ревност, накърнена гордост или заслепяваща амбиция? Такава жена не знае, че не само прави постигането на успех невъзможно за своя съпруг, но и натрупва страшно негативна карма, която рано или късно ще се стовари върху собствената й глава. Нещо подобно наблюдаваме и при онзи тип агресивен мъж, който в пристъп на гняв срещу съпругата си, я залива с обиди. Въпреки че мъжът не твори в света на думите и разума, той действа инстинктивно и затова предава отровна енергия в енергийното поле (чашата) на жената, като по този начин замърсява и принизява нейната енергия. Такъв мъж не съзнава, че с поведението си се изправя срещу природата и животът му може да стане много неприятен. Още по-сериозно действие е физическият тормоз върху съпругата, защото единствената награда, която мъжът може да получи за това, е да се превърне в роб на природата, в играчка на теченията на живота, без никаква възможност да постигне по-висша съдба. ДРУГИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ЛЮБОВТА Докато не научат какво представлява истинската любов, хората винаги ще повтарят едни и същи печални грешки. Те могат да научат истинската природа на любовта, като разберат правилата й, определени по възможно най-точен начин. Ще обсъдим три основни точки, свързани с природата на любовта: 1. Дали човешката любов е чисто субективно явление, което води до процес на емоционална кристализация във влюбения или може би е емоционално състояние, разкриващо качествата и ценностите на неговия любим? 2. Дали любовта се основава на психофизиологична структура или е чисто физиологична? Дали се базира изключително на сексуалното желание, както твърди Фройд? Съществува ли любовта независимо от биологичните процеси, особено когато е несъвместима с тях? 3. Дали любовта е неизменен процес, основан на човешката природа или е чисто човешко изобретение, възникнало в даден исторически момент, може би в резултат на литературно творчество? Отговорите на тези въпроси понякога са много по-прости, отколкото изглежда. В желанието си да знаят истината хората не поставят на първо място развитието на разума. Поради това, вместо да решават проблемите си, те често безкрайно ги усложняват. Хората не се задоволяват с прости решения, защото всички знания, които не са много сложни, обикновено се подценяват. Всъщност, колкото по-трудно и объркано е едно понятие, толкова по-голяма гаранция за истинност придобива в очите на масите, които погрешно отъждествяват крайната сложност с истината. Истината винаги е проста и трябва да се изразява с думи, които могат да бъдат разбрани от средно интелигентния човек. Парадоксално е, че колкото по-лесен език използваме, за да опишем известни явления, толкова по-трудно е на учените да разберат казаното - сякаш обикновените думи са някакъв шифър, предназначен да скрива, а не да разкрива значението. На въпросите за любовта ще отговорим с прости думи, но първо трябва да повторим, че мъдростта не е продукт на разгорещени дебати, нито резултат от продължително проучване на специализирани текстове. Мъдростта е естествена последица от херметическото учение, което позволява след съответни усилия и време да „четем разтворената книга на природата". Херметизмът не е статична наука, не е някакво устно предание, при което учителят просто повтаря чутото от друг. Това познание е съзидателно и динамично, то непрекъснато се обновява, като неизменни остават само основните, фундаментални закони. Всеки истински херметически учител е независим и преподава познанията, които той самият е придобил. Това учение трябва да се преценява в историческия и обществен контекст, в който всеки учител действа по начин, съответстващ на целите, които си е поставил. Ще продължим обсъждането на любовта под формата на въпроси и отговори за нейния произход и природа. Изтегляне 1.7 Mb. Сподели с приятели:
|