Джон Бейнс науката за любовта
Изтегляне 1.7 Mb.
|
Свързани:
Хипсо Съзнание, CIA-RDP96-00792R000200650021-2
- Навигация на страницата:
- ВИСШАТА ДВОЙКА
| Морален закон (етичен):
Може да бъде нарушаван; изразява се със забранителен език; действа в света на следствието и резултатите; изразява императив, който е валидно и обективно начало на закономерностите в Природата. Природен закон (научен): Не може да се нарушава; изразява се с полезен, практически език; действа в света на причините; може да бъде доказан; изразява постоянните взаимоотношения, наблюдавани при природните явления. Ние наричаме неотменните принципи в Природата „природни закони" и вярваме, че те произтичат от правилата на играта, зададени от Създателя на Вселената. Тези принципи са постоянни, вечни и надхвърлят доброто и злото. Тъмната страна на любовта и морала определихме като изкривяване или покваряване на естественото. Човекът е покварено животно в смисъл, че е изоставил чисто животинския си статус и, поемайки пътя към противоположния полюс, за да стане човек, е загубил чистотата на дивото животно без да придобие човешка съзнателност. Съществуването му на „хибрид" го е опорочило и той е загубил представа за справедливост и правота. Хомо сапиенс е животно, върху което е присаден божествен принцип. Нищо чудно, че тази необикновена смес довежда преди всичко -до хаос поради отчаяното търсене на критерии, за които няма прецедент, Опорочаването, за което говорим, е вътрешно присъщо на трескавите проучвания и изследвания, чрез които хомо сапиенс се стреми да намери собствената си самоличност и съдба. Това обаче не оправдава порочността на човека, защото той е изгубил правилния път, по който би могъл да стигне до своята същност и еволюция. Порочността, която първоначално е била логична и естествена, днес е плод на невежество, небрежност, безотговорност и дезориентация. Независимо от факта, че човекът-хибрид живее в Природата по нейно благоволение, той не спазва законите й, а се мъчи да наложи своята воля. Волята му често е хаотична и произволна. Това не се случва при дивите животни, които съществуват в хармония с мъдростта на Природата и спазват законите й. Ето защо „тъмната страна" може да се определи като извращаване на естественото, а божествената -като чиста и естествена. Пътят към осъществяване на човека включва възстановяването на изгубената чистота чрез придобиване на истинска човешка съзнателност. За тази цел индивидът трябва да посвети усилията си на разумна и хармонична връзка с Майката-Природа. Този път води към непрекъснат напредък и еволюция. Във връзка с темата за любовта и морала, нека накратко разгледаме проблема на изневярата - един от най-парливите видове неморалност в любовта. Какво е изневяра? В речника тази дума е определена като нарушаване на съпружеската вярност, нарушаване на брачното задължение да бъдеш верен. Но как да определим какво представлява съпружеската изневяра? Дали става въпрос за копулация с друг индивид, който не е съпруг (съпруга)? Ако работата се свежда само до това, ще стигнем до извода, че животните постоянно си изневеряват, което е смешно и глупаво. Изневярата е престъпване на духовно, а не на сексуално задължение. В любовта важно е духовното задължение, а не копулацията. Ето защо несправедливо и неправилно е да свързваме така наречената изневяра с временната смяна на сексуалния партньор. Ако връзката е наистина вътрешна, то изневярата не е спестена никому. Няма човек, който дълбоко в себе си рано или късно да не пожелае изживяване извън брака. Това желание с нищо не отстъпва на половите контакти, а може би представлява още по-сериозно прегрешение. Копулацията изразява само генитално участие, а то може да не засегне човек вътрешно, докато незадоволеното желание в любовта оказва силно влияние върху вътрешния свят на индивида. Тук пак ще се върнем към разликата между вътрешния и външния морал - може да се окаже по-неморално да влезем в емоционални, отколкото в генитални отношения. Сексуалното желание изчезва след коитуса, но емоциите може да съществуват неопределено дълго. Хората се кълнат във вечна любов, но никога не си обещават „вечна копулация", защото тя сама по себе си не е свързана с никакви задължения в любовта. Проблемът тук е, че сексуалното се счита за мръсно или опетнено и поради това приемаме, че коитусът е по-голям грях отколкото вътрешното желание на индивида за любовна връзка от емоционален тип. Прието е, че грехът е свързан с нарушаване на договора за изключително право на физическа връзка, а не на емоционалната връзка. Думата „изневяра" трябва да се използва предпазливо, като се отчитат различните й страни. Съществува вярност на сърцето, на секса, на разума и на духа. Човек може да изневери със сърцето си и да запази сексуална вярност, да изневери физически, а да остане емоционално, умствено и духовно верен. Това налага да определим кой тип изневяра е по-сериозен - духовната или сексуалната. В идеалният случай, разбира се, съществува пълна вярност, тоест вярност на всички нива. На практика това е невъзможно поради човешката слабост и превратностите на съдбата. Като разглеждаме изневярата, не можем да установим някакво общо правило - трябва да преценяваме всяка ситуация поотделно, като се стремим да определим степента или нивото на изневяра, особено ако тя е нарушила духовната връзка на страните или е подкопала взаимното доверие. За жената признанието на съпруга й, че е влюбен в друга, макар и никога да не я е докоснал, представлява по-голяма травма, отколкото сексуалната авантюра с незначителни поледици. Изневярата е неизвинима, но трябва да обърнем внимание и на оцеляването или разрушаването на духовните връзки в двойката. Много бракове са се превърнали в спокойни и щастливи оазиси, след като са преживели удара на изневярата, а други са се разпаднали при най-малката заплаха, което обикновено се дължи на липса на истинска, дълбока духовна връзка. Ако връзката е действително силна, тя ще издържи всякаква криза. Духовната преданост всъщност е основа на истинската вярност. Нека разгледаме сексуалните навици на някои крайни пуритани, които дълги години успяват да запазят пълно физическо целомъдрие поради религиозни или психологични причини, но вътрешната похотливост и болезненост превръщат душата им в истински ад. Дали те са по-морални и по-чисти от другите? Разбира се. че не. При тях липсва вътрешен морал. Спазвайки „сексуалната законност", те дават воля на психологичната си неморалност. Обществото често изживява шок. когато някой от тези „чисти" индивиди се окаже всъщност дълбоко перверзен въпреки привидната моралност. Много важно е да разберем разликата между понятията „чист" и „нечист", употребени по отношение на даден човек. Това е главното в етиката на любовта и е особено важно, ако индивидът желае да израсне духовно чрез любов. Стереотипът за чистота е свързан с отслабване на физическото тяло чрез пост и молитва, въздържане от секс, алкохол и тютюн. Смята се, че така човек става по-духовен, може би защото според общоприетата представа духът укрепва, когато плътта бъде подложена на лишения и в резултат на това индивидът се пречиства. Не отричаме достойнствата на аскетизма, но отхвърляме духовната ценност на тази система, когато не е сублимирана и придружена от строг вътрешен контрол, физическото въздържание не е най-важното нещо. По-важна е вътрешната нагласа. Съществува един вид вътрешно целомъдрие - то отразява чистотата, към която човек трябва да се стреми, ако желае да израсне духовно чрез любов. Това се постига с обучение и самоконтрол. Когато индивидът насочи висшата си съзнателност и интелигентност към трите жизнени центрове - инстинкти, емоции и интелект, той прегражда пътя на онзи вид „неорганична мастурбация", която вече разгледахме и която дълбоко нарушава вътрешното равновесие. „Чистотата" е степента на човечност на индивида, тоест степента, в която даден човек се приближава до висшия, човешки полюс на еволюцията, отдалечавайки се от животното. Вече споменахме какъв е пътят към висшата еволюция на хомо сапиенс и посочихме, че той все още се намира в началото му. За да възстанови първичната си чистота, хомо сапиенс трябва да се издигне посредством еволюция до „човешката чистота". От гледна точка на природата, това може да се сравни с невинността на животното, но допълнена с висша човешка съзнателност. „Чистотата" е степента на съвършенство, постигната от индивида в рамките на биологичния вид, тоест степента на приближаване до висшите възможности на този вид. Очевидно придвижването по пътя на еволюцията е много бавно. Може да са необходими хиляди години, за да постигнем върха на възможностите си. В други книги посочваме възможността за индивидуална еволюция, промяна и превръщане в „истински мутант", като по този начин се извършва огромен скок в бъдещето. Това е стремеж и цел на истинските херметически училища от най-дълбока древност до днес и много необикновени хора са доказателство за успеха на тези училища. Невъзможно е да отделим любовта от индивида, защото истинската любов е любов между духовно издигнати хора, докато фалшивата любов е отношение между същества, намиращи се на по-ниско еволюционно стъпало. Когато индивидът стане „чист", тоест истински човечен, той напуска завинаги биологичния вид хомо сапиенс и се превръща в звезден човек. С този херметически израз определяме индивид, който успее да надхвърли земното познание и да придобие истинска звездна мъдрост. Този истински човек притежава действителен морал, произтичащ от вътрешно съзнание, а не от наложени правила - той върши добро по желание, а не по задължение или егоистични подбуди. Неговата чистота не зависи от храната и постъпките му. Той „върши само онова, което трябва да върши и се въздържа от другото", като решенията му са резултат на вътрешна преценка. Този дълбок вид. мъдрост произтича от съзнателната му духовност. Духовният човек - онзи, чийто дух се проявява чрез мозъка - постъпва морално, защото олицетворява самата моралност- той никога не действа срещу висшата универсална етика. Този човек може да бъде неразбран от намиращите се на по-ниско еволюционно ниво, защото те не са в състояние да си обяснят постъпките и мислите на звездния човек. Те му приписват собствените си изкривени намерения, проектират своя несъвършен човешки модел върху този духовен индивид, като търсят причини за постъпките му от гледна точка на собствените си емоционални и егоистични мотиви. Истински моралният човек не потиска либидото си, а го сублимира, като му придава съзнателност и интелигентност, така че става ненужно да го контролира. Като придобива човешка интелигентност, той се освобождава от нагоните, противоречащи на висшите норми на етичните, човешките и природните закони. Тези сили не изчезват, а се превръщат във висши добродетели, които отразяват същността на сублимацията. Във връзка с морала възникват някои въпроси: морално ли е да осъждаме другите, а да прикриваме собствените си грешки? Морално ли е да съдим без да знаем цялата истина? Допустимо ли е да вредим на ближния си с агресивни действия, които човешкият закон не наказва и следователно не носим никаква отговорност? Морално ли е да се мъчим да придобием нещо, което не заслужаваме? Морално ли да нямаме зряло, изградено и устойчиво Аз, което да отговаря за действията ни? Особено неморално е, че хората постоянно сменят своето „ръководещо Аз" - центъра, който контролира психологичната будност, направляваща психобиологичната единица. Това положение може да се сравни с фирма, която няма законен представител и издава фалшиви документи. Обикновеният човек не притежава устойчива индивидуалност и поради това няма истинска база за действията си. Той е като чек или книжни пари без покритие. Тази ситуация е неморална, защото по същество е измама. Оттук произтичат и повечето човешки проблеми. Когато „ръководещото Аз" бъде изместено от друга индивидуалност и тя напълно дискредитира предишната, обещаното, което отначало ни се е струвало толкова прекрасно, сериозно и вдъхващо доверие, сега напълно губи смисъл. Дали е случайност, че всички хора лъжат? Те са обикновено искрени с другите, но се самозалъгват, защото нямат постоянна самоличност. Човекът, който се отмята от обещаното преди час, не е лъжец; той е друго лице, което не знае нищо за предшественика си. Налице е нова морална ситуация - човекът е добронамерен в действията и задълженията си, но не може да ги изпълни така, както първоначално е възнамерявал. Това е вечната история на мнозина, които нарушават обещанията си и мамят както себе си, така и другите, защото не притежават непрекъснатостта на устойчивото и зряло Висше Аз. Затова трябва да сме снизходителни с хората, които понякога нарушават обещанията си към семейството си или изневеряват на принадлежността си към философски и идеологически каузи, на приятелите си и в любовта. Не трябва обаче да забравяме факта, че тези недостатъци може в даден момент да причинят много сериозни последици както за хората, неспазващи обещанията си, така и за техните роднини, приятели и близки. В този случай човек може да притежава вътрешна моралност без намерение за измама, но тъй като му липсва основата на висшата интелигентност на действията, емоциите и мислите, той не успява да изпълни задълженията си. ВИСШАТА ДВОЙКА За да хвърлим още светлина върху понятието истинска любов, ще разгледаме особеностите на връзката между двама души, притежаващи издигната съзнателност, тоест висша двойка, действително обединена от истинската любов: Изтегляне 1.7 Mb. Сподели с приятели:
|