Джон Бейнс науката за любовта
Изтегляне 1.7 Mb.
|
Свързани:
Хипсо Съзнание, CIA-RDP96-00792R000200650021-2
| 14. Да отхвърлим експлоатацията в любовта
Експлоатация в любовта е използването на другия като средство за постигане на собствените ни цели, без да се съобразяваме със стремежите на другия. Експлоататорът използва другия като средство, без да изпитва каквато и да е любов. Това е разновидност на вампиризма, при която единият изсмуква жизнените сили на другия, и също вид сатанинско поведение и неморалност. В този случай едно същество оцелява и се развива за сметка на друго. Причина за такава експлоатация в много двойки е „свръхмъжественото", „свръхженственото" или садистичното поведение. Трябва да изследваме задълбочено душевността на такъв човек, за да разберем истинските мотиви в поведението му. Експлоатацията е алармен сигнал за попадналите неволно в такава ситуация и е не по-малко неморална от кражбата, измамата и убийството. Отсъствието на експлоатация означава, че всеки може да се развива такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто другият иска от него да бъде, за да го използва за собствените си цели; означава уважение към личната свобода на другия, предполага толерантност и разбиране. Трябва също да посочим, че този, който доброволно позволява да бъде експлоатиран, е също толкова виновен и неморален, дори ако приема това положение поради страх, принуда или заплахи. 15. Отказ от илюзиите За съжаление мнозина прекарват целия си живот в преследване на илюзорни призраци, в стремеж към неща, които сами по себе си нямат стойност, а са важни единствено, защото носят обществено признание. В консуматорското общество е съвсем нормално брачната двойка да насочва всичките си усилия към придобиване на материални вещи, които носят по-скоро илюзия за щастие и обществено признание, отколкото истинско щастие в любовта. Много от тези вещи са се превърнали в символи на власт, а стойността им се крие в представата за себе си, която собственикът им проектира чрез тях върху света. Луксозната кола, коженото палто, скъпоценните камъни са все неща, които изпълняват ролята на племенните украшения в първобитните общества. Те символизират властта, достигната от индивида. Например, медалите, които обикновено нямат обективна стойност, са символ на обществено признание. Покъртителна гледка са повечето днешни семейства, стремящи се да получат тези символи на власт, вместо да се погрижат за любовта, която би могла да бъде най-ценното им притежание. Поради невежество или неприкрито отсъствие на истинска любов този стремеж може би е опит да се намери подходящ заместител, който да свърже двойката чрез задължения и обща собственост върху материални вещи. Издигането в обществото се превръща в основна дейност и поглъща цялата енергия на двойката. Илюзорно издигане няма край и не предоставя никаква възможност за зараждането на любов. Тези разсъждения са предназначени само за хората, които искат да постигнат истинска любов. Онези, които са готови да превърнат собствения си живот в пародия, нямат причини да се заемат с такава задача. Ако двама души поставят постигането на истинска любов на първо място, те по-късно ще имат достатъчно време да подобрят материалното и общественото си положение, стига да желаят това. 16. Да получаваме преди да даваме като основен стремеж Вече посочихме, че една от главните характеристики на любовта е нейната активност или щедрост. Когато това условие не е изпълнено и човек иска само да получава, той загубва способността да обича. Да даваш истински не означава „Ще ти дам, ако ми дадеш", а по-скоро „Ще ти дам без да искам нищо в замяна". Колко любовници могат да дават, като не очакват нищо в замяна? Несподелената любов съвсем не е приятна - да даваме безвъзмездно не означава да потънем в някакъв емоционален мазохизъм, а да избягваме материалистичния подход в любовта. Човек или обича, или не обича, и любовта не зависи от полученото в замяна, въпреки че в здравата положителна връзка между даденото и полученото трябва да има баланс. Този процес се дължи на индивидуален израз на свободна воля и не става насила. Нормално е да допуснем, че давайки ще предизвикаме подобно поведение в другия, дори когато за целта е необходимо известно време. Но за да стане това, обичащият трябва да запали огъня на желанието с активен първоначален импулс. Често любовта не получава отговор веднага, а правилното равновесие се изгражда ден след ден. То няма да настъпи, ако инициаторът на връзката поиска някаква взаимност, за да продължи да дава. Любовта няма да разцъфне, ако и двете страни изискват по един и същ начин. Любовта никога не е задължение, тя е доброволен акт на самоотдаване - човек не може да иска да притежава, когато се самоотдава с единствената надежда да бъде обичан в замяна. Неравновесието се дължи на очакването, че като се отдаваме на някого, ще задължим другия да ни даде нещо равностойно. Някои хора горчиво укоряват любимия си, когато той размисли и не желае да продължи връзката- те се чувстват измамени, сякаш са платили за дефектна или недоставена стока. Изтегляне 1.7 Mb. Сподели с приятели:
|