Джон Бейнс науката за любовта
Изтегляне 1.7 Mb.
|
Свързани:
Хипсо Съзнание, CIA-RDP96-00792R000200650021-2
| 11. Общуване с вътрешния свят на другия
В точка 2 вече обяснихме колко важно е такова лично и интимно общуване. Щом се научи да общува със собствения си вътрешен свят, човек трябва да общува по същия начин с вътрешния свят на любимия си, за да изгради истински дълбок съюз. Освен физическата връзка трябва да съществува връзка между душите, за да опознаем другия и да бъдем опознати от него. Тогава ще можем да решим какви качества трябва да развива спътникът ни, за да се усъвършенства и да бъде щастлив. От своя страна, и той ще ни възприеме такива, каквито сме, ще знае как да ни подкрепи и да ни помогне да се самоосъществим. Това общуване ще доведе до създаване на двойка, функционираща на много по-високо ниво от обикновената, а съвършеното взаимно допълване изгражда динамична структура, допринасяща за насладата от живота. Характерът на връзката между вътрешните светове довежда до много по-пълно опознаване, отколкото се постига чрез думите. Всеки научава за другия неща, които не знае дори за себе си. 12. Отсъствие на лъжа Лъжата има много форми. Всички те силно накърняват реалните шансове на двойката да постигне любов, защото по същността си лъжата е средство за манипулация и начин да се възползваме от другия. Макар измамата да си служи с разнообразни форми, има два основни вида лъжа: единият се дължи на самоизмама, а другият - на страх. Самоизмамата ни принуждава да лъжем неволно, защото всъщност лъжем себе си. Неверните твърдения не са преднамерени, а се дължат на искрена заблуда. Този защитен механизъм обаче може да стане една от главните причини за разпадане на двойката, защото партньорът никога не успява да изпълни обещанията си. Неизбежно настъпва момент, когато отново „променя решението си" и пак е принуден да се изправи пред действителността и да се откаже от всички предишни планове и намерения. По този начин той постоянно си противоречи и нарушава обещанията си. В това няма злонамереност, а само безотговорност - липсва напълно развито зряло и отговорно „ръководещо Аз". Дори човек да няма лоши намерения, последиците са не по-малко неприятни, отколкото ако действията му са преднамерени. Често другият се травматизира от този процес и вярва, че партньорът му е действал преднамерено. Другата форма на лъжата също е свързана с най-добри намерения и няма за цел да нарани любимия. Единият от двамата се страхува да не би другият да разкрие мисли, чувства или постъпки, които може да сметне за обидни или доказателство за неговата липса на любов, агресивност и безразличие. Страхът често почива на действителни факти, които индивидът желае да скрие с цел да не тревожи и разочарова другия или да запази добрата представа за себе си. Понякога нетолерантният и взискателен човек принуждава партньора си да лъже, за да не му причини болка или за да му угоди. Тази практика носи само временен успех и в крайна сметка причинява огромна вреда, защото лъжата и фалшът винаги излизат наяве, дори когато се използват като обезболяващо средство. Трябва да отхвърлим представата, че щом нещо е „далече от очите, то е далече от сърцето" и да казваме неподправената истина, дори когато това причинява болка. Само така се ражда и развива истинската любов, но този подход изисква зряло и интелигентно отношение и от двете страни. Важно е да осъзнаем, ако сме искрени, ще е фатално да останем неразбрани, защото това би ни насърчило в бъдеще да лъжем, за да предотвратим евентуални сцени и словесни атаки. Ако желаем истински да опознаем нашия спътник, трябва да го възнаграждаваме, а не да го наказваме. В противен случай рискуваме да загубим завинаги възможността за общуване. 13. Да обичаме другия такъв, какъвто е Това означава да не се оплакваме от характера на другия и да знаем, че щом сме се обвързали с някого,, то е, за да го обичаме такъв, какъвто е, а не да искаме от него да служи на нашите цели. Поради това е много важно да му помогнем да преодолее недостатъците или проблемите си. Добре е да му ги посочваме в подходящ момент и да му помагаме да се промени в положителна посока. Неразумно е да възприемаме едни форми на поведение, които подхождат на собствените ни цели и да отхвърляме други, които не съвпадат с желанията ни. Някои хора приемат онези черти на другия, които съвпадат с интересите им, а по-късно ги отхвърлят и насочват усилията си към разрушителна критика на постъпки, които не съвпадат с егоистичните им цели. Трябва да разберем, че другият е личност, а не средство за постигане на собствените ни цели и като самостоятелно същество има пълно право на собствени мнения, вкусове, симпатии, антипатии, поведение и възгледи, които трябва да уважаваме. Това, разбира се, не означава, че няма да е правилно открито да изкажем несъгласието си, когато искрено сме убедени, че другият греши. Действията ни трябва да почиват на логични и разумни разсъждения, а не на каприз, прищевки или ирационални твърдения. Има хора, които по навик са несъгласни с всичко, което се отличава от собствената им гледна точка и не притежават необходимата търпимост да анализират непредубедено схващанията на другите. Трябва на всяка цена да избягваме това - някои индивиди стигат до крайности и искат другия да се превърне в техен двойник. Такъв двойник - дори да е възможен - ще е сатанинско изобретение, предназначено да спре, а не да допринася за напредъка, който се постига с развитие и еволюция. Всеки трябва да показва действителното си лице, за да може да участва в изграждането на общото и индивидуалното бъдеще. Човек обикновено се опитва да накара другия да се промени, да се откаже от своите схващания и да възприеме неговите. Когато опитът се окаже неуспешен, партньорът, който се е помъчил да наложи своите представи върху другия, изразява гръмко несъгласие или коварно изтъква, че другият не го обича. Желанието за хармония е съвсем разбираемо, но е недопустимо да се мъчим да я постигнем като погълнем и се слеем с другия, защото това означава смърт за любовта. Изтегляне 1.7 Mb. Сподели с приятели:
|