Джон Бейнс науката за любовта
Изтегляне 1.7 Mb.
|
Свързани:
Хипсо Съзнание, CIA-RDP96-00792R000200650021-2
| 4. Защитни механизми па Аза
Съществуват подсъзнателни механизми, които намаляват вътрешната тревога на Аза чрез отричане или деформиране на действителността. Те са известни на всеки, който е запознат донякъде с психоанализата. Лесно разбираме, че тези механизми играят важна роля в една връзка. Ако всеки крие нещо от другия, двамата никога няма да възприемат действителността такава, каквато е, защото не знаят как. Информацията за защитните механизми на Аза е леснодостъпна и затова ще ги разгледаме съвсем накратко. Те са известни като потискане, проектиране, формиране на реакция, фиксация и регресия. Потискане настъпва при заглушаване на несъзнаван подтик, за да потиснем вътрешната тревога, като фалшифицираме действителността или отричаме съществуването на някаква заплаха. Проектирането облекчава натиска на Свръх-Аза (вътрешната цензура), като приписва чувствата ни на външна причина. „Мразя го" става „той ме мрази". „Съвестта ме гризе" се превръща в „той ме ядосва". Човек приписва собствените си агресивни подтици на другите. Формирането на реакция е свързано със съществуването на инстинкти и видове поведение в противоположни двойки: живот/смърт, любов/омраза, конструктивна/деструктивна и пасивна/активна нагласа. Когато някакъв негативен инстинкт, например омраза, оказва натиск върху Аза, Азът може да се опита да го балансира, като се съсредоточи върху неговата противоположност. Това поведение проличава в мъже с женствени качества, които възприемат груби, мъжествени обноски, но преиграват и се превръщат в карикатура на мъжественост. Фиксация : Човешкото развитие протича в четири етапа: ранно детство, детство, юношество и зряла възраст. Фикса-цията е спрян психологически растеж, най-често в ранното детство или в детството. Тя е подсъзнателна защита срещу вътрешната тревога, свързана с необходимостта да направим следващата стъпка в растежа. Защо човек да се безпокои от това, че расте? Може би защото предчувства опасностите от несигурността, поражението и наказанието. Индивидът се фиксира към майката и запазва психологичната връзка с нея също като малко дете, което се страхува да остане само и иска да бъде закриляно. Регресията е връщане към по-ранен етап на развитие, дължащо се на страх. Типични примери са: страх от властите, страх от зъболекаря, привързаност към майката и т.н. Обикновено тези защитни механизми се създават, когато Азът не може да се развие нормално. Често Азът не се развива, защото изразходва цялата си енергия, за да се защитава от действителни или измислени опасности. Накратко, Азът се стреми да намали чувството на тревога, като отрича опасността (репресия), екстернализира опасността (проекция), скрива опасността (формиране на реакция), остава на същия етап (фиксация) или се връща към по-ранен етап (регресия). Връзката между два слаби Аза, прибягващи към всички тези средства за изопачаване на действителността, не може да доведе до нищо истинско. Двама души, който изграждат връзка, трябва да се подложат на задълбочен самоанализ, за да установят в каква степен тези видове поведение присъстват в личността им. 5. Обич към себе си Християнската максима „Обичай ближния си така, както обичаш себе си!" ни учи, че човек не трябва да се изключва от любовта и трябва първо да обича себе си. Анализирайки тази максима, бихме могли да стигнем до заключението, че да обичаш себе си е условие да обичаш ближния си; с други думи, „трябва да обичаш ближния си така, както вече обичаш себе си". Някои хора тълкуват тези думи в смисъл, че да обичаш себе си е синоним на себелюбие, което на практика има негативен смисъл. Ерих Фром изследва задълбочено тази тема и според него самолюбието и любовта към себе си не само не са равнозначни, но са напълно противоположни. Себичният индивид не обича себе си, напротив той се мрази. Фром пише: „Всъщност себичните индивиди не само не могат да обичат другите, но са неспособни да обичат и себе си". По-нататък той добавя: „По-лесно ще разберем себичността, като я сравним със силната загриженост за другите, например, в случая на майката, която проявява прекалени грижи към детето си. Макар съзнателно да вярва, че безкрайно го обича, тя всъщност изпитва дълбоко потисната неприязън към обекта на тази обич. Прекалените й грижи не са предизвикани от необикновено голяма обич към детето, а от стремежа й да компенсира пълната си неспособност да го обича". Освен това, да обичаш себе си включва също да бъдеш верен на себе си - изходната точка, от която можеш да обичаш другите. Човек, който не е верен на себе си и постоянно се самозалъгва, не държи на думата си и няма здрави морални принципи, много трудно би могъл да обича другите. Да обичаш себе си в най-висш смисъл означава да бъдеш обвързан с Висшето Аз. То е пълна противоположност на себичността, чийто център е Низшето Аз. Съюзът с Висшето Аз изисква вярност към себе си и обич към другите. Обикновено хората, които мразят себе си и не могат да се приемат такива, каквито са, не са в състояние да обичат партньора си, защото им липсва способност да дават - неделима част от изкуството да се обича. Изтегляне 1.7 Mb. Сподели с приятели:
|