Над 224 000 българчета с наднормено тегло

Над 224 000 българчета с наднормено тегло

Над 224 000 българчета са със затлъстяване или наднормено тегло. По този показател нашите деца се нареждат на пето място в Европа. Близо до тяхното тегло са подрастващите и тийнейджърите в Румъния, Молдова, Македония и Сърбия. Това показват данните на Световната асоциация за изследване на затлъстяването, изнесени от специалиста по хранене доц. Станислав Ханджиев.

Като цяло децата на континента стават все по-пълничкй. 22 млн. са децата в Европа под 5-годишна възраст с наднормено тегло, а около 5 млн. са тези със затлъстяване.

У нас 224 898 са децата в училищна възраст с наднормено тегло. Други 58 370 са със затлъстяване. Това означава, че 26,20% ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА на възраст между 5 и 18 години са с наднормено тегло, показват конкретните данни на Световната асоциация за изследване на затлъстяването.

Националното проучване за хранене на населението над 1-годишна възраст показа значително нарастване на затлъстяването сред момчетата до 5-годишна възраст 7.1% през 2014 г. в сравнение с 3.3% през 2004 г. При момичетата в същата възрастова категория се забелязва положителна тенденция за леко намаление на честотата на разпространение на затлъстяването 2.7% през 2014 г. в сравнение с 5.4% през 2004 г.

Заседяването пред компютъра, употребата на алкохол от рано и прекомерната консумация на сладкиши са основните причини за излишните килограми сред учениците, пък и по-малките от тях.

По информация на Българското сдружение за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания, ако не се вземат мерки за повишаване на двигателната активност на българчетата и по-здравословното им хранене, към 2025 г. тези с наднормено тегло ще достигнат26.85%, което прави 235 459 деца.

Оказва се, че в нашата страна УЧЕНИЦИТЕ ПРЕКАРВАТ НАЙ-ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ВРЕМЕ ПРЕД КОМПЮТЪРА.

Само за една седмица средностатистическо българско дете е пред екрана 25,7 часа. За разлика от нас в Белгия например децата в училищна възраст са пред монитора не повече от 14,5 часа, а в Холандия - по 14,5 часа. Близо 20 часа пред мониторите прекарват децата във Франция.

Затлъстяването оказва негативен ефект върху всички органи и системи, но удря пряко и най-тежко сърдечносъдовата дейност, припомниха специалистите.

Като неблагоприятна тенденция в проучването се отбелязва все по-високата консумация на алкохол в ранна възраст и честата му употреба вече и от ученици на 14-годишна възраст. Същевременно тийнейджърите все по-малко консумират риба и плодове, а млечните продукти и млякото са свели до минимум. Това е за сметка на сандвичите и пиците, безалкохолните и чипсовете.

2 експертизи заковаха Огнян Донев за неплатените данъци

Две комплексни счетоводни и данъчно-икономически съдебни експертизи заковаха изпълнителния директор на "Софарма" Огнян Донев и финансовия шеф на компанията Борис Борисов за укриване на данъци. На делото в СГС вещите лица защитиха своите заключения. Според заключението на първата експертиза от 2012 година неплатените данъци от продажбата на акции при 7 блокови извънборсови сделки през 2006 година и 2008 година са близо 30 млн. лв. През 2013 година е била направена повторна и допълнителна комплексна съдебно-счетоводна и данъчна експертиза, чието заключение е, че Донев е укрил близо 63 млн. лв. данъци, а Борис Борисов - 7,7 млн. лв. Това са и сумите, за които те са обвинени.

Според прокуратурата Донев е продал огромен брой акции на "Софарма" на свързани с него лица извън регулирания пазар на цена от 1 лев за акция, вместо по пазарните цени на акциите на "Софарма", които са били девет пъти по-високи. Така се е избегнало плащането на данъците. Сделките са сключени през април и май 2006 година. Тогава мажоритарният собственик на "Софарма" и компанията "Елфарма" Огнян Донев е продал на нерегулирания пазар на фондовата борса общо 59.43 млн. акции от "Софарма", 84% от капитала. Обвинението срещу изпълнителният директор на компанията "Телсо" Борис Борисов е за същото - не е платил данъци след 2 сделки с акциите си в "Софарма". Според прокуратурата двамата са действали с пряк умисъл, осъзнавайки обществената опасност на деянието и предвиждайки обществено опасните последствия.

Защитата на двамата подсъдими и съдията по делото Даниела Борисова в продължение на 3 часа задаваха въпроси към вещите лица - по трима за всяка експертиза. Подробно беше изяснена професионалната компетентност на експертите, какво образование имат, какво и къде са работили и работят. Многократно и обстоятелствено те обясниха какви документи са използвали, за да направят изчисленията си, какви закони и постановления са прилагали при изготвянето на експертните заключения. Вещите лица няколко пъти разясниха на достъпен език какво представляват борсовите и извънборсовите блокови сделки, кой как ги прави, какви са счетоводните изчисления и данъчните задължения при тях. В крайна сметка съдът прие и двете експертизи.

Делото се гледа по съкратената процедура по смисъла на чл. 371 от НПК, което означава, че се приемат показанията на всички свидетели по време на досъдебното производство и те няма да бъдат разпитвани пред съда. По време на съдебното дело се разглеждат назначените експертизи.

Гледат под лупа 100 клинични пътеки

Близо сто клинични пътеки се проверяват под лупа заради съмнения за далавери.

Здравното министерство е изготвило специална методика, по която се проверява реалната стойност на дейностите, които се извършват в болниците. Пресмятат се необходимите средства за медикаменти, консумативи и др. разходи. На базата на тази сметка обаче се оказва, че за много диагнози лечебните заведения са получавали повече пари от необходимото. Според досегашния анализ едва 30% от цената на клиничните пътеки отива за лечение на пациентите изследвания, процедури, лекарства и т.н. "На този етап не знаем за какво се харчат останалите 70 %, но съвсем скоро ще разберем доколко е реален разказът за недофинансираното ни здравеопазване", обясни министър Петър Москов. Междувременно пък от здравната каса информират, че само през изминалата година са били направени над 19 хил. опита за измама отстрана на лекари и зъболекари в извънболничната помощ. Това е посочено в годишния отчет на НЗОК за 2015 г., който беше представен преди дни от зам.-министъра на финансите и председател на надзорния съвет на касата Кирил Ананиев. Сред най-честите нарушения са посочване на неверни данни и отчитане на услуги, които не са извършени.