Отпадъци, които се очаква да се генерират

На този етап на площадката на инвестиционното предложение не се извършва никаква дейност, поради което не се формират никакви отпадъци.

При реализиране на инвестиционното предложение и при неговата експлоатация ще се генерират различни видове отпадъци. Приблизителните количества на различните видове отпадъци , при строителството и експлоатацията на обектите , са дадени в таблицата по-долу.

Таблица № 2.11.1
№ Вид на отпадъка Дименсия Код на Годишни количества

п/р отпадъка

при при

строителство експлоатация

1.1. Смесени битови отпадъци м3 200301 6 30

1.2. Отпадъци от почистване на

площадката “ 200303 - 6

1.3. Хартиени и картонени опаковки “ 150101 - 3

1.4. Пластмасови опаковки “ 150102 - 5

1.5. Изкопани земни маси “ 170506 200 -

1.6. Утайки от пречиствателната

станция “ 190805 - 10

2. Строителни отпадъци “ 170107 10 -

3. Опасни отпадъци “

3.1. Флуорисцентни тръби и др.

отпадъци, съдържащи живак бр. 200121 - 20

3.2. Утайки от локалните

пречиствателни съоръжения,

съдържащи нефтопродукти м3 13.05.03* - 2

3.3. Отпадъци от течни горива м3 13.07.01* - 1

3.4. Абсорбенти м3 15.02.02* - 1

Формираните смесени битови отпадъци при изграждането и експлоатацията на различните подобекти на площадката и при тяхната експлоатация ще бъдат събирани в кофи “Мева” с обем 0,11 м3, поставени на различни места на площадката, като се предвиждат 2 бр. при строителството и 4 бр. при експлоатацията. В тези съдове ще бъдат събирани и отпадъците от почистването на площадката. Тяхното извозване на депото на Общината ще се извършва от фирмата, обслужваща района, при съответното разрешение от Общината и сключване на договор с фирмата.

Хартиените, картонените и пластмасовите отпадъци, които са от опаковки - ще бъдат събирани в отделни съдове с обем от 1 м3 разделно и периодично ще бъдат предавани на лицензирана фирма за тяхното извозване и третиране.

По-голяма част от изкопаните земни маси при изграждането на различните обекти ще бъдат използвани за подравняване на площадката, а другата част ще бъде извозвана със собствен транспорт на определено от Общината място. Генерираните строителни отпадъци също ще бъдат извозвани и депонирани на определено от Общината място.

Изгорелите луминисцентни тръби ще бъдат събирани в специални съдове и съхранявани в заключващо се помещение, като периодично ще бъдат предавани на лицензирана фирма за тяхното третиране. В друго помещение ще бъдат събирани утайките от локалните пречиствателни съоръжения, които съдържат нефтопродукти, ще бъдат поставени в затворени съдове и заедно с отпадъците от други такива предприятия на територията на Общината, ще бъдат третирани като опасни отпадъци, в съответствие с изискванията на Закона за управление на отпадъците.

Утайките от пречистването на битовите отпадъчни води са стабилизирани, не съдържат опасни вещества и могат да се използват за наторяване на неплодородни земеделски или горски площи. Предварително трябва да бъдат проведени изследвания за качествата на формираните утайки.

Във връзка със събирането, извозването и третирането на генерираните отпадъци на територията на площадката от различните подобекти, е необходимо :

- създаване на вътрешен ред за събирането, извозването и третирането на генерираните отпадъци при изграждането и експлоатацията на обекта;

- разработване на фирмена програма за дейността с генерираните отпадъци на площадката;

- непрекъснат контрол от ръководството на обекта за поддържането на необходимата чистота на площадката и стриктно изпълнение на дейността по генерираните отпадъци;

- спазване на нормативните изисквания по дейността с генерираните отпадъци;

- преди пускане на обекта в експлоатация, е необходимо подаване на документи за получаване на Разрешително на основание чл. 12 от Закона за управление на отпадъците;

- разработване на план за аварийни, кризисни ситуации и залпови замърсявания с мерки за тяхното предотвратяване или преодоляване.

При спазването на тези условия не съществува опастност от замърсяване на площадката и района с генерираните отпадъци.

За намаляване на отрицателните въздействия върху околната среда от реализиране на инвестиционното предложение се предлагат мерки, касаещи всеки компонент поотделно.

Още на фаза инвестиционно предложение се предвиждат мерки за ограничаване на въздействието върху околната среда и опазването и, които ще се прилагат в следните фази на реализиране на инвестиционното предложение : проект, строителство, експлоатация и поддръжка.

Мерките на фаза проектиране се основават на резултатите от анализите и оценката на съществуващото състояние на компонентите на околната среда; препоръките и параметрите за устройство на територията за рационално и екологосъобразно използване на териториалните ресурси; изработване на проектни решения в съответствие с действащата нормативна уредба, включваща всички нормативни и поднормативни документи, отнасящи се до устройство на територията, опазване на околната среда, опазване здравето на хората.

Резултатите ще намерят отражение в следващите фази на проектиране.

Мерките по време на реализация и експлоатация на обекта имат преди всичко контролни функции: спазване на технологичните процеси; спазване на изискванията за дейностите, включени в плана за аварийни ситуации, при бедствия и т. н.;

Мерките могат да бъдат групирани в няколко групи:

- Устройствени - това са мерки, които имат за цел решаване на евентуални проблеми и въздействия чрез ефективни устройствени решения;

- Благоустройствени - използване на различни средства за благоустрояване на територията - изграждане на В и К мрежа и локална ПС за отпадъчни битови води и каломаслоуловител за замърсени повърхностни води формирани на площадката, замърсени с нефтопродукт, изграждане на алейна мрежа, озеленяване и т.н.;

- Технически - мерки, с които се цели чрез инженерно-технически решения и съоръжения да се намалят негативните въздействия;

- Технологични - свързани са с използване на най-съвременни технологии;

- Организационни и административни - чрез тях се осигурява регулиране на процесите и въздействията върху компонентите на околната среда чрез разпоредби, наредби, решения и други актове на съответни управленски и контролни органи.

Тъй като в имота има изградени частично инженерни структури, за нормалното функциониране на обектите на инвестиционното предложение се налага изграждане на:

- Локален водоизточник за стопански нужди.

- Водопровод и канализация - площадков;

- Изграждане на локална пречиствателна станция за БОВ, както и каломаслозадържатели за замърсени повърхностни води;

- Свързване към съществуващата електропреносна мрежа 20 кV и изграждане на трафопост;

- Изграждане на вътрешна обслужваща асфалтова улица за обособяване на новите три части на имота;

- Алейна мрежа и паркинзи с трайна настилка.

За изграждането и функционирането на инвестиционното предложение са необходими :

Разрешително за ползване на собствен водоизточник за питейни, технологични и други нужди - от Басейнова дирекция Плевен;

Разрешително за депониране на неопасните битови отпадъци на градското сметище - община Видин;

Разрешително за депониране на подходящи места изкопните земни маси, строителните отпадъци - от община Видин;

Разрешително за присъединяване към електропреносната и електроразпределителната мрежа - от Електроразпределение АД - София;

Разрешително за заустване на пречистените отпадъчни води в локален водоприемник - от Басейнова дирекция - Плевен.
2.15.Замърсяване и дискомфорт на околната среда

В момента теренът на инвестиционното предложение е земеделска земя и в него не функционират дейности и обекти, които биха въздействали върху качествата на околната среда. Тъй като теренът се намира в близост до частично урбанизирана територия - курортна зона, той е под въздействието на функционирането и. Местоположението му е в близост и до село Синаговци.

Състоянието на околната среда се характеризира с минимални отклонения по отношение на атмосферния въздух. Замърсяването му се определя като слабо по отношение на нетоксична прах, серен диоксид. Констатираните замърсявания са резултат от горивните процеси от бита и автотранспорта.

Шумовата характеристика се формира от външни на обекта източници - автотранспорта. Еквивалентното ниво на транспортния шум и шумовите нива са в нормативните изисквания.

За останалите компоненти на околната среда, в района не са констатирани отклонения от нормите.

За управление на отпадъците, формирани на площадката на инвестиционното предложение, се предвижда сключване на договори с общината и специализирани фирми, като и изграждане на ПС - локална за БОВ и каломаслозадържатели. Вследствие на това замърсяването и дискомфорта на околната среда ще бъде нулево или сведено до минимум.

2.16. Риск от инциденти

Един завършен проект, ако е съобразен с изискванията на всички нормативни документи, съгласно действащата нормативна база и всички заложени в проекта решения са изпълнени точно и качествено и ако обекта се експлоатира стриктно според предложената схема, не предполага възникване на крупни аварии и инциденти.

Всеки обект на инвестиционното предложение подлежи на приемане от съответен приемателен орган след извършване на необходимите изпитвания и приемане на съответните етапи на строителството и подписване на необходимите за това актове, както и строг инвеститорски контрол по време на строителството и експлоатоцията.

На обекта са възможни аварийни ситуации, както по време на строителството, така и при експлоатацията му. Отчитайки характера на дейностите, предвидени в инвестиционното предложение, както и предпазните съоръжения за обектите на комплекса, предпоставката за аварийност е ниска.

- строителни аварии от най-различен характер

- разливи на опасни вещества в резултат на неизправни затварящи устройства или на произшествия и повреди в превозните средства - автомобили и др;

- възникване на пожари /запалвания/;

- интензивни валежи и невъзможност за поемане на атмосферните води от каналната мрежа и каломаслоуловителите;

- големи снеговалежи и заледяване на алейната мрежа.

За предпазване от горните ситуации, трябва да се предприемат мерки на етапа на проектирането и на етапа на строителството - строг контрол и спазване на всички наредби за безопастност, свързани със СМР и бензиностанцията.

Вероятността за възникване на авария, застрашаваща флората, фауната и живота на хората в близките вили и почивни станции е много малка.

Рискът при настъпила аварийна ситуация може да се сведе до минимум, ако в проекта се заложат конструктивни решения за отвеждане на течните замърсители и събирането им, както и инструкция за пожарна безопастност.

Заедно с разработването на проектите и в последствие, трябва да се изработи и “План за действие при аварийни ситуации”. Този план трябва да се отнася до следните видове аварийни ситуации: пожар, буря, тежък снеговалеж, замръзване и инциденти, свързани с доставка на горива.

- Планът трябва да съдържа описание на всички възможни аварийни ситуации, така и начините за справяне с тях;

- Евакуация на хората на мястото на аварията и незабавни мерки за предотвратяване на пораженията върху околната среда.

От приложената скица, координатния регистър и извадка от действащия ОУП на община Видин /прилож.6/ е видно местоположението на имота, предмет на инвестиционното предложение.

Имот с номер ПИ 535047 е разположен в близост до село Синаговци, в курортната местност “Божурица, което го прави лесно достъпен в транспортно отношение.

Границите на имота са маркирани от общински път на изток, и от селскостопански земи, частна собственост /прил. 7/.

В орографско отношение теренът попада в Дунавската равнина - в най-западната и част, характеризираща се с равнинно-хълмист релеф, в която попада и Видинската низина.

Теренът на имота заема част от Видинската низина.

Върху чистотата на атмосферния въздух в района на град Видин и околността влияят редица фактори, които имат директен и индиректен ефект върху замърсяването на атмосферния въздух. /табл. 3.2.1 -4/

- Температура на въздуха

Средномесечна и годишна температура на въздуха Таблица 3.2.1-1
месец І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІХ Х ХІ ХІІ

темпе -1,9 0,8 5,4 11,8 16,7 20,6 21,7 17,5 17,5 11,1 6,9 ` 0,9 ратура

годишна 11,1
- Валежи

Режимът на валежите в района има подчертан континентален характер

Средномесечни и годишни суми на валежите Таблица 3.2.1-2

месец І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІХ Х ХІ ХІІ

валежи41 37 40 51 64 69 47 38 36 49 56 53

годишно 583

Най-ниски стойности на влажността на въздуха има през летните месеци - 58% до 68 %, когато са най-високите температури, което води до голямо изпарение. През зимния период влажността на въздуха достига 81-90 %, температурите са най-ниски, което пък води до ниски стойности на дефицитна влажност от 0,9 до 2,9 мм.

- Ветрове

Преобладаващите ветрове имат предимно западна и северозападна посока. Те са доказателство не само за доминиращото влияние на океанските въздушни маси, но и за обусловените от тях валежни прояви.

Посока С СИ И ЮИ Ю ЮЗ З СЗ тихо

% 5,4 8,9 14,8 7,9 5,5 13,3 25,3 18,9 23,2
Средната скорост на преобладаващите ветрове е 2,8 до 3,1 м/сек.

- Градушки

За този район са характерни унищожителни градушки, които всяка година нанасят големи щети на селското стопанство.

- Мъгли

Максималният брой на дни с мъгла за периода ІV - ІХ месец е 12, а в периода Х - ІІІ - 47 дни.

В заключение може да се каже, че в хигиенен аспект климътът в региона е с положително екелогично влияние на :

- Влажност на въздуха / не стимулира вторични химични реакции /;

- Термичните условия /не стимулират вторични химични реакции/;

- Дните с мъгли - 26,5 дни на средно годишно със средни възможности за задържане на вредности във въздуха;

- Продължителността на снежната покривка /стимулира самовъзстановителната сила на природата/;

І Скорост на вятъра / стимулира разсейването на вредностите/.

Група фактори Сектори, чиито Фактори Ефект върху качеството

източници на

изпускат атмосферен въздух

замърсители на

атмосф.въздух

1 Директно влияещи ПромишленостПроизводствени Замърсяване на атмосф.

върху чистотата на дейности и въздух с прах, парникови

атмосферния въздух процеси газове, други замърсители

Енергетика Производствени Замърсяване на атмосф.

дейности и въздух с парникови

процеси газове

Автомобилен Автомобилен Замърсяване на атмосф.

транспорт трафик въздух с парникови

газове, прах и сажди

Битови горивниГоривни процеси Замърсяване на атмосф.

уредби въздух с парникови

газове и сажди

2. Индиректно Територията наРелеф Създаване на условия за

влияещи върху общината задържане на

чистотата на замърсителите и

атмосферния изменение

въздух на параметрите на

баричните полета,

изменящи циркулацията

на въздушните маси

Залесеност и Пречистване на

зелени площи замърсителите на

атмосферния въздух

Степен и Препятстване

параметри на естественото

урбанизацията проветряване на

жилищните райони

Пътна и улични Замърсяване на въздуха

мрежи следствие недобро

състояние на пътната

настилка и неоптимален

режим на работа на

двигателите на МПС

б/ Оценка на качеството на въздуха /по налични данни/

Съгласно “АТЛАС ОКОЛНА СРЕДА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ”, годишните емисии на основните замърсители на района са както следва:

1. Прах 1.0 - 3.999

2. Серен двуокис 1.0 - 3.999

3. Азотен двуокис 1.0 - 3.999

Средногодишна концентрация за района на гр. Видин /1999-2000 г./ Табл.3.2.1-6

Краткотрайната максимална концентрация на серен диоксид за 2000 година е била от <350 mg/m3 до 350-500 mg/m3 при средночасова норма за опазване на човешкото здраве, съгласно Наредба № 9 - 350mg/m3 / 500mg/m3 с допустимите отклонения/.

Имот ПИ 535047 е намира в курортна зона замърсяването на атмосферния въздух в нея е незначително.
3.2.2. Повърхности и подземни води

Повърхностният отток в района не е голям по размер и е със значителна неравномерност по разпределение в годината и в поредица от години. Това се дължи на особеностите на релефа, липсата на езера и обезлесяването на водосборните басейни.

Хидрографската мрежа в района е представена от р. Делейна, р. Тополовица, р. Войнишка, р. Видбол и други незначителни рекички. Водните артерии са маловодни, а някои от тях пресъхващи приз лятото.

Недостигът на вода в района поради маловодни течения се компенсира с обилните водни маси на р. Дунав.

Физико-химични данни на ИАОС към МОСВ за поречието на р. Дунав в обсега на гр. Видин, отговарят на нормативните изисквания за водоприемник ІІІ категория,същото се отнася и за приустиевите части на реките, вливащи се в р. Дунав. Химическият състав на р. Дунав се оформя извън пределите на страната ни. Независимо, че отпадъчните битови и промишлени води от града се заустват непречистени в р. Дунав, то дяловото му участие в общата замърсеност е незначително.

Подземните води са в хидравлична връзка с водите на р. Дунав. В чакълесто-песъчливия хоризонт на алувиалните отложения от заливната тераса на реката е формиран водоносен хоризонт с мощност до 9 м. Концентрирани са незначителни органични замърсявания на подземните води, което ги прави стопанско значими.
3.2.3. Геоложка оснава

За характеристика на геоложката основа са използвани архивни материали и геоложки доклади, отнасящи се за района.

Разглежданият район е изграден предимно от кваретнерни отложения: алувиални, делувиални и льосови, разположени върху плиоценски глини.

Мощността на алувиалните отложения е от 10 до 27 м.

Геоложко-литоложкият строеж на площадката може да се определи като изграден от два хоризонта: покривен - глинесто-песъклив - глини, песъкливи глини, заглинени пясъци; основен - чакълесто-песъклив - разнозърнести пясъци и чакъли с пясъчен запълнител.

Предкватернерната подложка е от плиоценски алевритови глини, които са на дълбочина 17-18 м.

В чакълесто-песъкливия хоризонт на алувиалните отложения от заливната тераса на р. Дунав е формиран водоносен хоризонт с мощност до 9м в района на обекта. Подземните води са от поров тип. Чакълесто-песъкливият хоризонт е покрит от глинесто-песъклив хоризонт с мощност 8-8,5 м, който има значително по-ниски филтрационни свойства. Литоложкият строеж определя напорния характер на подземните води.

Подземните води се движат от реката към низината фронтално. Подхранването на водоносния хоризонт става от р. Дунав и от незаливните тераси.

Химизъм на подземните води Оценка на агресивността им към бетона и металните конструкции

По химичен състав подземните води са предимно хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви, със сух остатък 0,256 g/l, обща твърдост 10^оН.

От направените многобройни изследвания на водни проби за различни обекти в гр. Видин и Видинската низина е установено, че подземните води не са агресивни към строителните марки бетон и железобетонните конструкции.

Физико-химични свойства на скалните разновидности

При геолого-проучвателните работи са определени пет пласта със следните физико-механични свойства:

-пласт 1 е разнороден, неуплътнен и трябва да се отстрани при бъдещи изкопни работи;

-пластове 2 и 3 - пясък, прахов до финнозърнест. Рахли;

- пласт 4 - пясък, заглинен, бледо жълтеникъв със сиви петна и варовити “кукли”;

- пласт 5 - пясък, дребнозърнест, бледо жълтеникъв, средно сбит, водонаситен, “плаващ”. Установен и до дълбочина 8 м.

Подробно свойствата на всеки пласт са описани в геоложките доклади.

Физико-геоложки явления и процеси

В района на обекта се наблюдават следните физико-геоложки явления и процеси:

- прогизване и заблатяване на терена;

- “плаващи” пясъци с тиксотропни свойства.

Прогизвания и заблатявания на отделните участъци се наблюдават при продължително високи водни стоежи на р. Дунав, при което подземните води залягат близо до повърхността. Те имат временен характер, продължителността им е 1-2 месеца, обикновено април-юни.

“Плаващите” пясъци освен с тиксотропните явления, които обуславят склонността им да преминават в плаващо състояние, се характеризират и със слабо водоотдаване и ниски филтрационни свойства.

Съгласно Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, обектът е със сеизмичност VІІ степен и с Кс=0,1.

Обектът е изграден от прахов пясък с льосовиден облик до дълбочина 2,6-3,2 м под праховия пясък; глинест пясък, “плаващ” пясък до дълбочина 4,2 - 6,2 м; пясък дребен, “плаващ”, чиято дебелина не е премината до дълбочина 8,00м. Кватернерните отложения в по-голямата част от терена са покрити от разнороден насип.

Съгласно норми за проектиране на плоско фундиране - 1996 по типа на земната основа финият и глинестият пясък се отнасят към група Б, а праховият пясък, глинестият пясък и дребният пясък, поради ниските тиксотропни свойства на последните, се отнасят към земна основа група В.

Категория на изкопа - земна. При фундиране насипа трябва де се отстрани.

В почвено отношение разглежданата територия попада в Западната Крайдунавска почвена провинция, заета от типични наносно-алувиално-делувиални ливадни почви.

Съдържанието на хумус в акумулативния хоризонт от 30-35 см е от 1,5 до 3 %.

В по-голяма част от разглежданата територия почвите са се формирали при условия на плитко разположени подземни води. Алувиалните почви тук се с повишено органично съдържание и са тъмни на цвят.

Общато състояние на почвите в района е добро. Наблюдава се частична ерозия в близост до р. Дунав и нейните притоци. Не се наблюдават засолени, вкислени или замърсени с вредни вещества и отпадъци почви. Малка част от тях са заети от незаконно и неорганизирани сметища за твърди битови и строителни отпадъци, които с изграждането то регионално депо “Видин” ще бъдат окончателно ликвидирани.

Фитогеографското райониране на страната поставя община Видин във Видински флористичен район на Дунавския хълмисто-равнинен окръг на Илирийската балканска провинция на Европейската широколистна горска област /Бондев, 1997г./.

Районът на общината, макър и неголям, в различните му части показва разнообразие по отношение на релеф, надморска височина, почви, степен на овлажняване на почвения субстрат и растителност. Това обстоятелство е причина районът да бъде поделен на следните зони :

- Низинна зона - обхваща тясната крайбрежна ивица между реката и дигата, както и островите в р. Дунав;

- Равнинна зона - разположена зад дигата и обхваща части на терена с относително равнинен характер - на север от гр. Видин до северната граница на районна /селата Кошава, Гомотарци, Неговановци/ и равнинните терени западно от гр. Видин;

- Хълмиста и полупланинска зона - отделя се от равнината зона с увеличение на надморската височина в посока запад, северозапад и непосредствено на юг от град Видин.

На малки участъци, след унищожаването на естествената /коренна/ растителност, са възникнали вторично храстови съобщества от червена върба (Salix purpurea L.), бяла върба (Salix alba L.) и черна топола (Populis nigra L.). Подобни съобщества са описани и на Беззимения остров при км 796, където заедно с посочените основни видове има и тръстика (Phragmites australis (L) Newm.), лиани, къпини и засадени храсти от амфора (Amorpha fruticosa L.). Тревната растителност е на откритите места, но с много ниско покритие и с присъствието на рудерални растения /вълча ябълка -Aristolochia clematilis L.)

Обликът на растителността в низинната зона се определя от създадените изкуствени насаждения от хибридни тополи между видовете Populus deltoides Marshall (канадска топола) и Populus nigra L. (черна топола) и от хибрида Populus berolinemsis (C. Koch.). За укрепване на почвата има насъждения и от салкъм (Robinia pseudoacacia L.).

Равнинна зона - Терените в северната част на района и на запад от гр. Видин са продължение на крайречната тераса. Те имат равнинен релеф и надморска височина 30 м. Изградената дига предпазва от заливанията на р. Дунав. Почвите са алувиални или алувиално-ливадни и имат високо ниво на подпочвени води. Последните пряко се влияят от нивото на р. Дунав. За избягване замочуряване и заблатяване, е изградена система от отводнителни канали.

Свидетели от естествена растителност в зоната има на изолирани места - в долините на реките. Това са гори от полски бряст (Ulmus minor Milld), полски ясен (Fraxinus oxicarpa Willd) и дръжкоцветния дъб (Quercus pedunculiflora C.Koch). Сега цялата равнинна зона е превърната в зеленчукови градини, овощни градини, лозя, ливади и обработваеми земеделски земи. Отглеждат се редица полски култури - пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и бобови.

Споменатите ливади имат производствен характер и са се формирали самостоятелно в процеса на взаимодействието между човешкото общество и природата.

Сега, в съществуващите ливади най-широко разпространение има мезофитната тревна растителност със съобщества на броеничестата ливадина (Poa sylvicola Guss.), ливадната власатка (Festuca pratensis Huds.), пълзящият репей (Elymua repeus L. Gould), пасищния райграс (Zolium perenne L.), полевицата (Agrostis stolonifera L.), лисичата опашка (Alopecurus pratensis L.).

Заема западните части но общината. Растителността на тази зона е характерна за ксеротермния дъбов пояс. Тази горска растителност, макар и производна, с всички белези на човешко присъствие, ни дава представа за естествената /коренна/ горска растителност, разпространена по тези места в миналото. Тревната покривка в тези гори е добре развита.

Включени в Червена книга на Р. България /1984 г./ растения от Видинско:

- категория “застрашени” : блатно кокиче (Leocojum aestivum L.) - популации от вида не са установени;

- категория “рядък” : ръбестостъблен лук (Allium angulosum L.), дунавски зановец (Chamaecytisus danubalis (Veb.) Roth), прешленолистен надводник (Elatine alsinastrum L.), включен е в Европейския списък на редки, застрашени и ендемични растения в категория “Уязвим”. Находището му е в землището на с. Коста Перчово /извън района/, широколистна какичка(Nymphoides petata S.G.Gmel.), обикновена мехурка (Utricularia vulgaris L.) - насекомоядно растение в бавно течащи води.

б/ Местообитавания :сухи, открити каменисти места и в разредни храсталаци и гори

- категория “застрашен” : снежно кокиче (Galanthus nivalis L.), елегантна поветица (Convolvulis elegantissimus Mill.) - в землището на с. Флорентин /извън района/;

- категория “рядък” : грахова глушина(Vicia pisiformis L.) - извън района, лъскъв напръстник (Digitalis laevigata Waldst. Ef Kit) - в землището на с. Синаговци, румелийска метличина (Centaurea rimelica Boiss.)

Изводи :

- На места има запазени остатъци /свидетели/, от които съдим за естествената /коренна/ растителност. В голямата си част на мястото на унищожената растителна покривка, площите са превърнати в селскостопански земи.

- Въпреки ограничения по площ район, различията в степента на овлажняване на почвения субстрат и орографията на терена, са предпоставки за разнообразието във флората и растителността.

- От посочените за Видинско застрашени и редки растителни видове в Червената книга на Р. България /1984 г./, в района на предвижданите в проекта мероприятия няма установено от тях популации.

Антропогенната намеса е повлияла силно върху естествената растителност, която е заменена в обширни площи от селскостопански култури.

Антропогенната намеса е допринесла за инвазия на рудералната и антропофитна растителност, която на места доминира.

Според горско-растителното райониране територията на гр. Видин попада в Долния равнино-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори /0-900 м н. в./ и по-конкретно в подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори /0-600 м н.в./, а част от територията - в подпояса на крайречните и заливни широколистни гори.

Фауната, в т.ч. и гръбначната (Vertebrata), която е най-добре проучена и чийто природнозащитен статус у нас е най-добре регламентиран, в този район е от видове характерен за ниските части на страната, в т.ч. и за Дунавската равнина. В зоогеографски аспект фауната е от палеарктичен тип и по-конкретно от видове, предимно на умерените географски ширини, като в района се срещат и някои видове с южно разпространение за Европа, т.е. - с ареали в Средиземноморската подобласт на Палеарктика.

На територията на Община Видин, както и на територията на гр. Видин, извън селитебните /селищните/ ландшафти, са налице открити територии, които са селскостопански земи /агроландшафти/ и гори /покрити от дървесна растителност или още горски ландшафти/, като по заетата от тях площ преобладават агроландшафтите. Аграландшафтите са обработваеми и необработваеми селскостопански земи с открит характер и с равнинен /плосък/, а също и с нагънат в различна степен ралаф.

За земеделските земи в близост до града са характерни 56 вида гръбначни, от които 1 вид земноводно, 4 вида влечуги, 40 вида птици и 11 вида бозайници.

Видовете, попадащи в Приложение 2 /на застрашените от изчезване растителни и животински видове, опазването на които е приоритетно/ на Закона за биологичното разнообразие /ДВ,бр. 77, Раздел ІІ - Защитени зони, Чл. 6, т. 4 /2/ и /3// са дадени по долу:

1. Синявица (Coracias garrulis L.) - рядко по време на сезонните миграции

2. Обикновен пчелояд (Merops apiaster L.) - ловуващи индивиди

3. Сирийски пъстър калвач (Dendrocopos syriacus (Her.))

4. Червеногърба сврачка (Lanius collurio L.)