До николай костадинов кмет на район „ВЛ. Варненчик“ община варна



страница3/4
Дата17.11.2017
Размер0.51 Mb.
#34822
1   2   3   4

Геоложка основа - Геоложки строеж - В геолого-литоложки аспект районът е изграден от неогентски седиментни скали на “Евксиноградската свита”, представени от сиви варовити глини, често диатомитни, с тънки прослойки от диатомити и тънки декритусни лещи и прослойки. Мощността и стратиграфският й обхват е 100-110 m.

Геоморфология - От геоморфоложки аспект районът се отнася към Дунавската морфоструктурна зона, Източна морфографска област, Черноморско крайбрежие. Разглежданата територия не е обхваната от древни и съвременни свлачища – Сградите ще са разположена на заравнен терен, който е извън пределите на древните и съвременните активни свлачища, характерни за Черноморското крайбрежие. Носещата способност на земната основа е сравнително голяма и няма опасност от предизвикване на неблагоприятни процеси. Няма зони със строителна забрана.

Следва да се отбележи, че геоложкият строеж и условия не създават трудности за изграждане на обекта.

Биоразнообразие

Според растително-географското райониране на България (Бондев, 2002) територията, където ще се реализира инвестиционното предложение се отнася към Европейската широколистна горска област, Евксинска провинция, Черноморски окръг. В настоящия момент територията представлява земеделски земи.



Естествената растителност за територията на общ. Варна е от ксеротермен (сухоустойчив) тип, с полустепен характер (Янчева и др., 1997), обусловена от почвените и климатични условия на района. Растителната покривка е комплекс от тревни фитоценози с различни доминантни видове, които се редуват в зависимост от мощността на почвата и в повечето случаи те са отворени, с преобладаване на калцифилни видове. Характерна е засилена деградация на пасищната растителност, за което свидетелства увеличеното разнотревие и присъствието на рудерални видове. Разпространени са белизмови пасища в които са установени три сезонни аспекта, а именно: раннопролетен (ефемерен) с преобладаване на луковичната ливадина (Poa bulbosa); летен с преобладаване на лъжеовчата власатка (Festuca pseudovina), гребеновидния житняк (Agropyron cristatum); късен с преобладаване на белизма (Dichantium ischaemum) и голоосилесто коило (Stipa capillata). Участието на житните в тревостоя варира от 15 до 50%. В по-голямо обилие се срещат гребеновидния житняк (Agropyron cristatum), троскота (Cynodon dactylon) и обикновената овсига (Bromus commutatus). Разнотревието е с най-разнообразен видов състав и най-широко вариране по процентно участие – от 10 до 90%. С по-голяма честота и обилие се срещат видовете, които нямат хранителна стойност и рудералните видове: полски ветрогон (Eryngium campestre), полска паламида (Cirsium arvense), късодръжков магарешки бодил (Carduus acanthoides), млечка (Euphorbia glareosa), австрийски пелин (Artemisia austriaca), обикновен пчелинок (Marrubium vulgare), дребна перуника (Iris pumila) и други, а по-слабо са представени светлолюспестия и лерхианов пелин (Artemisia pedemontana, A. lerchiana), теснолистния живовлек (Plantago lanceolata), лечебното глухарче (Taraxacum officinalis), бялото и обикновеното подъбиче (Teucrium polium, T. chamaedrys), обикновената крупина (Crupina vulgaris), австрийския лен (Linum austriacum), жълтия равнец (Achillea clypeolata), пролетния горицвет (Adonis vernalis), вълнистия напръстник (Digitalis lanata), eдроцветното срамливче (Orlaya grandiflora), обикновеното милосърдниче (Asperula cynanchica), обикновеното и лаксмановото срещниче (Ajuga chamaepytis, А. Laxmanii), чакълната млечка (Euphorbia nicaeensis), уралската звездоглавка (Cephalaria uralensis), южното чапличе (Scandix australis), есенен мразовец (Colchicum autumnale), зимния лен (Linum bienne), теснолистния и обикновения божур (Paeonia tenuifolia, P. peregrina), жълтото асфоделине (Asphodeline lutea), седефчето (Ruta graveolens) и турската мащерка (Thymus zygioides). Бобовите заемат от 5 до 10% от тревостоя и включват главно едногодишни ефемерни или летни видове като извито сграбиче (Astragalus hamosus), дребноплодна люцерна (Medicago minima), фий (Vicia sativa), азиатска глушина (Vicia peregrina), а от многогодишните най-добре представени са обикновен звездан (Lotus corniculatus), хмелна люцерна (Medicago lupulina), сърповидна люцерна (Medicago falcata) и обикновена комунига (Melilotus officinalis).

Върху по-уплътнените почви са разпространени троскотово-пасищно-райграсови пасища, в които доминират троскот (Cynodon dactylon) и пасищния райграс (Lolium perenne). Житните растения заемат около 60% от тревостоя и освен доминантите се срещат още ливадна ливадина (Poa pratensis), броеничеста ливадина (Poa sylvicola), мека овсига (Bromus mollis), полска овсига (Bromus arvensis) и миши див ечемик (Hordeum murinum). Бобовите са застъпени с 3 до 10% като най-често се срещат сърповидна люцерна (Medicago falcata), обикновен звездан (Lotus corniculatus), хмелна люцерна (Medicago lupulina) и извито сграбиче (Astragalus hamosus). Разнотревието заема 37-40% и включва видове като теснолистния живовлек (Plantago lanceolata), лечебното глухарче (Taraxacum officinalis), млечка (Euphorbia cyparissias), висок лопен (Verbascum thapsiforme), същинско еньовче (Galium verum), горчив пелин (Artemisia absinthium), бял равнец (Achillea millefolium) и двугодишна дрипавка (Crepis biennis). От храстите се срещат главно видове като източен габър (Carpinus orientalis), обикновен глог (Crataegus monogyna), трънка (Prunus spinosa), драка (Paliurus spina-cristi), мъждрян (Fraxinus ornus), космат дъб (Quercus pubescens), шипка (Rosa canina) и други, а от лианите се среща повета (Clematis vitalba).

Територията, на която ще се реализира обекта е урбанизирана, като от естествената тревна растителност преобладават троскота (Cynodon dactylon), полския ветрогон (Eryngium campestre), полската паламида (Cirsium arvense), късодръжковия магарешки бодил (Carduus acanthoides), млечката (Euphorbia glareosa), пасищния райграс (Lolium perenne) и други рудерални видове. В контактните зони съществуват необработваеми земи с рудерална растителност и естествена растителност представена от съобщества на драката (Paliurus spina-cristi) и съобщества на източния габър (Carpinus orientalis), в състава на които участват трънка (Prunus spinosa), драка (Paliurus spina-cristi), мъждрян (Fraxinus ornus), шипка (Rosa canina) и други, а от лианите се среща повета (Clematis vitalba).

На територията предмет на разработката и в контактните зони няма местообитания на редки или застрашени от изчезване растителни видове. Растителността е от култивиран тип.


В зоогеографско отношение територията на общината се отнася към Северната зоогеографска подобласт (Георгиев, 1982). В нея преобладават сухоземни животни, характерни за Средна и Северна Европа (Пешев, 1978; Симеонов, 1978). Видовият състав на животните се определя от характера на растителността и разпределението и в биотопа. Систематични наблюдения относно фауната на дадения район липсват. Съществуващата литературна информация се отнася само за отделни видове (Ковачев, 1925; Патев, 1950; Петров, 1954; Марков, 1960; 1970; Пешев и Боев, 1962; Страка и Герасимов, 1977; Червена книга на НРБ, т.2, 1985; Симеонов и др., 1990).

По-характерните видове от херпетофауната са стенния гущер (Podacris muralis), зеления гущер (Lacerta viridis) и ивичестия гущер (Lacerta trilineata). На територията, където ще се реализира инвестиционното предложение от орнитофауната преобладават главно синантропни видове като домашното врабче (Passer domesticus), полското врабче (Passer montanus), чавката (Corvus monedula), домашния гълъб (Columba livia f.domestica), гургулицата (Streptopelia turtur), свраката (Pica pica), полската врана (Corvus frugilegus) и сивата врана (Corvus corone cornix). От степните видове са наблюдавани главно черноглава овесарка (Emberiza melanocephala) и полска чучулига (Alauda arvensis). Бозайната фауна, като цяло е слабо застъпена, с отделни екземпляри от полска мишка (Apodemus agrarius), сляпо куче (Nanospalax leucodon), сив плъх (Rattus norvegicus) и заек (Lepus europaeus).

Територията, предмет на ПУП-ПРЗ, не засяга елементи от НЕМ (защитени територии, КОРИНЕ места, Рамсарски места и орнитологично важни места), и не попада в проекта за Европейска екологична мрежа НАТУРА 2000 .
Реализацията на проекта не обхваща части от защитената зона, тъй като същата е на около 2000 м. от имотите обект на разработката.
Почви

Почвите на общината са черноземни. Основният почвен подтип са излужените черноземи. Земите са с начин на трайно ползване “урбанизирана територия” и състоянието им се оценява като добро. Няма нарушаване на почвените характеристики от промишлени дейности. Ерозионните въздействия са характерни в близост до морето.

Територията на ИП попада във физикогеографска подобласт на Приморска Дунавска равнина в Добруджанско - Франгенската морфоструктурна форма. Според почвената класификация на България /М. Пенков/, почвите в района са представени от почвени типове: “черноземи” /Сhernozems/, “рендзини” /Rendzic leptosols/ и “антропогенни почви” (Antrosols). Почвените видове срещани в рамките на площадката и контактни зони са съответно: за черноземи - “излужени черноземи“ с разновидност: средно-излужени, средно мощни, тежко песъчливо-глинести; за рендзини - “рендзина с карбонатна плоча“.

Излужените черноземи /LEACHED CHERNOZEMS - FAO-UNESCO/ са развити в райони, обраснали с малки горски масиви разположени в западна, източна и югоизточно посока от разглежданата територия.. В стръмните участъци съществуващото почвено разнообразие на излужените черноземи е обусловено от склоновите процеси – проявена в различна степен ерозия. Ерозиралите терени са със скъсен почвен профил, по-ниско съдържание на хумус, по-високо съдържание на карбонати и по високо рН. Почвите имат сравнително по-мощен почвен профил, състоящ се от хумусно-акумулативен хоризонт /50-60 cm/ и безкарбонатен преходен хоризонт /40-50 cm/. Почвите са тежко-песъчливо-глинести, с плътно сложение, средно до силно излужени. Хумусният хоризонт е много тъмно-кафяв, с троховидно зърнеста структура, като карбонатите са измити над 90 cm. Преходният хоризонт е светлокафяв, уплътнен, тежко-песъчливо-глинест. Водопропускливостта им е добра и варира от 0,6 до 1,3 м/час. Почвите са добре запасени с хумус (3-5%), отличават се с добри общи физични свойства – добра водопропускливост (0,6 до 1,35м/24h, в зависимост от дълбочината) и добър въздушен режим. Водният капацитет е добър - ППВ при рF=2,5, варира от 24-26,5%. Излужените черноземи са подложени на ветрова ерозия и склонова ерозия.

Почвите са от най–добре запасените с азот и хумус, но поради неравномерното разпределение на валежите в района, нитрификационните процеси не протичат равномерно и снабдяването на растенията с азот през летните месеци е затруднено.

Почвите са добре запасени с микроелементи с изключение на бор и молибден.

По устойчивост на химическо замърсяване /съгласно Инструкция № РД-00-11/1994г на МЗ/ излужените черноземи са от трети клас.



Рендзини (хумусно-карбонатни) почви /RENDZIC LEPTOSOLS-FAO-UNESCO/, са разпространени главно в бедните крайбрежни участъци, склоновете и суходолията, обрастнали с тревна и степна растителност (в близост до района на реализация). Характеризират се с хумусно-акумулативен хоризонт, богат на карбонати, хумус с рохкаво сложение. Развити са върху варовици. Представен е видът “рендзина с карбонатна плоча”. Профилът им се характеризира с маломощен хумусно-акумулативен хоризонт /~30cm/, карбонатна плоча /изветрели материали – петрокалцит хоризонт/ и хоризонт “С”, представен от мергели и глини. По механичен състав са предимно песъчливо-глинести с различно съдържание на скелета. Хумусният хоризонт се отличава с добра структура, средно богат до богат на хумус /~2,3-2,6%/ и на общ азот /0,1-0,2%/, със скални примеси. Количеството на карбонатите варира като в хумусно-акумулативния хоризонт те са ~ 48-60%, в карбонатната плоча нарастват на ~97%, след което рязко намаляват в “С “ хоризонт до ~54-60%. Реакцията на почвите е от средно до силно алкална. Върху хумусно-карбонатните почви са формирани бедни месторастения.

Във връзка с високата степен на водопропускливост и алкалната реакция на почвата /причина за хлороза по растенията/, на практика върху рендзините не може да се развива ефективно земеделие.



Антропогенните почви /antrosols-fao-UNESCO/ са представени от почвения вид ”деградирали антросоли”. Те са условно наречени почви и представляват терени с унищожени почвени характеристики вследствие на човешката дейност. В тази разновидност попадат трасетата на проведената пътна инфраструктура и местата със строежи и благоустроявания в съседни зони.
Отпадъци

Разглежданият район принадлежи към община Варна. Сметосъбирането на нейната територия се извършва организирано по честота определяна ежегодно със заповед на кмета. Генерираните отпадъци се транспортират за депониране на депото при с. Въглен.

Повишените изисквания за опазване на околната среда изискват оптимизиране на съществуващите или изграждане на нови системи за събиране и транспортиране на битови отпадъци от територията на общините. Тези системи трябва да бъдат технически и икономически обосновани и устойчиви в дългосрочна перспектива.
Вибрации

Вибрациите са физичен фактор, който характеризира поведението на материална точка или тяло, извършващи колебания с някаква честота около равновесно положение в пространството, прието за нулево. В най-общия случай вибрациите биват локални и общи. Критичният обект, който изпитва въздействието на този фактор, е цялото човешко тяло при общи вибрации и ръцете, гръбначния стълб, седалището и долните крайници - при локални вибрации.

Колебанията могат да имат една, точно определена честота, или да представляват комбинация от сложни механични трептения с различни честотни съставки.

Честотата, включително резонансната, зависи право пропорционално от еластичността на елементите на трептящата система и е обратно пропорционална на нейната маса.

Общоприето е да се счита, че човешкото тяло има резонансна честота в диапазона 5-12 Hz при вертикално положение и две честоти при седяща поза, съответно 4-6 Hz и 20-30 Hz.

Според параметъра “време” вибрациите се разделят на периодични, случайни и кратковременни. Вибрацията може да бъде и импулсна, т.е. състояща се от отделни импулси. Единичен механичен импулс (даже когато той предизвиква последващи колебания) се нарича “удар”, ако продължителността на импулса може да се счита малка, а резултатният ефект (възникващи сили, ускорения, скорости) – значителен.

Особен интерес за практиката представляват чисто периодичните трептения. При тях всички величини, характеризиращи движението на системата, се повтарят през равни интервали от време.

Стандартите на Европейската общност отчитат три взаимосвързани последствия, които характеризират въздействието на вибрациите върху човека - нарушен комфорт, намалена работоспособност и увреждане на здравето.

Най-големи хигиенни проблеми поставя съчетанието на локални и общи непостоянни вибрации с целосменна продължителност. Това е предпоставка числената стойност от оценката да се приеме като горна граница на степента на производствения риск в работна среда с вибриращи машини и съоръжения.
Източници на вибрации по време на строителството

Основни източници на общи вибрационни въздействия в различните подобекти на са строително-монтажната техника и механизация и транспортните средства (предимно тежките автомобили). Строителните машини, тежката техника за изкопи и подравняване, различните стационарни и преносими инструменти и устройства за рязане и пробиване са характерни преди всичко с локалните си вибрации. Обикновено машините, които създават повишени нива на шум са и източници на вибрации.

Най-високи стойности на превишението над допустимите норми се регистрира при товарните автомобили и булдозерите – 3,5 - 4,5 и 3 - 4 пъти съответно, някои от ръчните пневматични инструменти – до 4 пъти, трактори, булдозери, багери и товарачни платформи около 3 пъти и т.н. Средноквадратичната стойност на виброскоростта от общите вибрации (по литературни данни) прогресивно намалява от около 2,8 - 3,0 mm/s (на пода и седалката) при скорост на придвижване 40 - 60 km/h в честотна лента 2 Hz до 0,17 mm/s, при същите условия в лента със средногеометрична честота 63 Hz, като от голямо значение е, твърдостта и нееднородността на почвения разрез и режима на работа.

Някои изследвания показват, че вибрационното дозово натоварване за 8-часов работен ден при водачите на товарни автомобили достига над 400%. Много високи стойности на локалните вибрации по оста “инструмент-ръка-рамо” се регистрират при работа с ъглошлайфи, мощни бормашини и особено ако се използуват ръчни перфоратори за пробиване на твърдоскални породи. За разлика от водачите на автомобили и тежка техника обаче, работещите с ръчни вибриращи инструменти не са изложени на целосменно въздействие. Нещо повече, излагането на такова въздействие е епизодично, поради което за тях този фактор не е доминиращ.

Има основание да се търси ефект от комбинираното едновременно въздействие на различните типове вибрации и наднормения шум, преди всичко в кабините на крановете и товарните автомобили. Аналогично е положението и при работа с пневматични и електрически преносими пробивни машини, при които има съчетание на локални вибрации с максимум в най-ниските честотни ленти с непостоянен и/или импулсен шум от средната част на звуковия спектър.
Източници на вибрации по време на експлоатацията

Източници на вибрации по време на експлоатацията на обекта ще са основно от личните МПС на живущите, работещите, фирмите доставчици и посетителите на магазина и офисите.

Очакваните нива на дневен и нощен шум, ще са под нормите за допустими емисии, отнесени към разположените сгради на гр. Варна.
Генетично модифицирани организми

Инвестиционното предложение не е свързано с генериране или използване на генетично модифицирани организми


Очаквани въздействия върху околната среда:
Атмосферен въздух

Реализацията на ИП ще се извършва етапно във времето, което предполага, че предвидените строителни дейности няма да са свързани с интензивно използване на строителната техника. Така, че това ще е съпроводено с отделянето на изключително минимални количества замърсители, характерни за използваните горива и съответно отработените газове – NOx, ЛОС, CH4, CO, CO2, N2O, чийто принос за замърсяването на въздуха предвид ниския потенциал не е необходимо да са преценява прогнозно. Възможни са по време на експлоатация въздействия, свързани с използваните отоплителни инсталации.



По време на строителните работи

Предвидените строително-монтажни мероприятия включват транспорт на материали и оборудване, използване на строителна механизация и изкопни работи. Малкият обхват на замърсяването и неговата неголяма продължителност са основания да се прогнозира, че строителните работи няма да окажат значително въздействие на въздуха в района. Не се очаква превишаване пределно допустимите концентрации на замърсители в атмосферния въздух.



По време на експлоатацията на ИП

Експлоатацията на ИП по никакъв начин не е свързана със замърсяване на атмосферния въздух.


Повърхностни и подземни води

ИП ще се развива на терен с изградена канализация. В този аспект не се очаква замърсяване на водни обекти с отпадъчни битово-фекални води.

Проблеми с водоснабдяването не се очаква да настъпят.

Основният проблем сега е свързан със замърсяването на подземните води от сарматския водоносен хоризонт. Източници на това замърсяване са липсата на канализация и пречиствателни станции за отпадъчни води, отговарящи на съвременните изисквания, интензивното торене и химизацията на селското стопанство и животновъдство.

Вероятността новите обекти да замърсят подземните води в следствие на изпускане на непречистени или недостатъчно пречистени отпадъчни води е незначителна.

Не се очаква кумулативно въздействие.


Геоложка основа

По-значимо въздействие върху геоложката среда може да бъде оказано главно през строителния период. Не се предвижда строителство на морски ХТС, поради което няма да се променят литодинамичните условия и да се активизират абразионни процеси. Проблеми могат да възникнат с депонирането на излишни земни маси при изкопните работи на обектите, но предварително е известно, че те ще се използват за вертикална и хоризонтална планировка.

Влияние на предвиденото застрояване върху устойчивостта на терените не може да предизвика вредно въздействие и да влоши физико-механичните показатели на земната основа и намали общата устойчивост. Не се очаква кумулативно въздействие.
Биоразнообразие

Прогноза за въздействието върху съществуващата растителност - При реализацията на проекта не се очаква отрицателно въздействие върху растителността в района. Реализацията на ПУП-ПРЗ няма да засегне площи с естествена растителност. Унищожаването на рудералната растителност няма да се отрази върху състоянието на коренната флора в района и растителното биоразнообразие като цяло. Няма да бъдат унищожени типове природни местообитания, включени в Приложение № 1 на ЗБР. Създаването на озеленена площ ще допринесе за обогатяването и уплътняването на зелената система на района.
Прогноза за въздействието върху животинския свят - Върху представителите на херпетофауната няма да бъде оказано значително негативно влияние, тъй като преобладаващата част от техните малочислени популации обитават градинки паркови площи. На територията, където ще се реализира Планът няма добри условия за гнездене и укриване на птици. Не се очаква негативно въздействие върху представителите на бозайната фауна, тъй като числеността на популациите им е ниска и е свързана главно с антропогенната дейност.

В дългосрочен план, ефекта от реализацията на плана се изразява в създаването на условия за нови местообитания на животински видове предвид озеленяването. Предвид обстоятелството, че повечето от характерните за района видове са с различна степен на синантропизация се очаква възстановяване и увеличение на числеността на популациите.

През строителния период няма да се засегне дългогодишна растителност тъй като такава няма.


Каталог: wp-content -> uploads -> 2015
2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“
2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст
2015 -> 120 Основно училище “Георги С. Раковски” София
2015 -> Премиерният сериал Изкушение от 12 октомври по бтв lady
2015 -> Агнешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 г
2015 -> Пилешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 14 януари 2015 г
2015 -> Бяла кристална захар седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 Г


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница