пристигане и заминаванеи за пътуващите.Също така регулира здравните документи и финансовите такси, свързани с националните мерки.
МЗП (2005) прилагат правила и регулират подход при кризи само в
здравната сфера.В член 44 се налага задължение на държавите страни да
си сътрудничат, като това задължение се простира само до здравни въпроси.
Член 2 обяснява неговата „цел и обхват“ да бъде „предотвратяване на...
международното
разпространение
на
болести
по
начини,
които
са...ограничени до рискове за общественото здраве….“. Член 56, параграф 4 също така гласи, че МЗП„не накърняват правата на държавите - страни по
никое международно споразумение….да прибягват до механизмите за
уреждане на спорове с други междуправителствени организации…“.В член 57 се добавя още, че „МЗП и други съответни международни споразумения
следва да се тълкуват така, че да бъдат съвместими“ и че „…МЗП не
засягаправата и задълженията на всяка държава-участничка,
произтичащи от други международни споразумения“. Член 3 също така подчертава придържането към принципите на Хартата на ООН и
зачитането на правата на човека. Накратко, МЗП 2005 постановяват, че:
(i) други договори и споразуменията не са засегнати от тях, и
(ii) държавите трябва да спазват нормите и правилата, съдържащи се в други договори и споразумения. В допълнение, член 3, параграф 4 от
МЗП (2005)изрично подчертава суверенното право на всички
държави „да приемат закони и да прилагат... своите здравни
политики“.
Извод: При наличието на такава декларация за суверенна
преценка, ако същата бъде запазена, то тя прави немислими
промените, които се предвиждат да залегнат при изготвянето на ново
Сподели с приятели: |
