20
Изготвил адв.Ламбова изискването от държавите да спазват
всичкиприложими договори е лесно на думи, но изключително трудна задача за изпълнение.
Задачата, която си поставя
СЗО е как да се подредят и преодолеят всички правила, приложими при пандемия по изчерпателен и систематичен начин. По-специално,
как да се организират, приоритизират и йерархизират тези припокриващи се норми, което трябва да бъде решено предварително.
Истината, всъщност е, че със създаване на споразумение или инструмент за контрол на пандемиите не просто ще се „преодолеят“ някои национални правила и правила в областта на човешките права, а направо ще бъдат суспендирани по време на пандемия. Изтъква се от идеолозите на пандемичното споразумение, че МЗП (2005) не
съдържат разпоредби, които биха могли да осигурят смислено сътрудничество и тясна координация между държавите, между СЗО и държавите, както и между
СЗО и други международни организации („междуправителствени организации“ в
IHR (2005) в специфичния контекст на пандемия. Въпреки че има няколко
разпоредби в този смисъл, те не са императивно нареждане, а повтарят принципи.
Също така се изтъква,че МЗП(2005) не съдържа ефективен механизъм за уреждане на спорове. Държавите-страни по МЗП (2005) могат да прибягнат до посредничество, помирение или добри съвети и след това могат да се обърнат към генералния директор за резолюция с посредничество. Налична е и незадължителна
клауза за държава, страна по МЗП да приеме арбитраж за своите спорове. В сравнение със сложни схеми за уреждане на спорове в други инструменти и организации, се изтъква, че възможностите в МЗП (2005) изглеждат твърде неструктурирани, за да се
справят с мащаба на проблемите, произтичащи от пандемия.
По тези причини се прекроява законодателството на всички държави-членки за създаването на национална база за отделна, всеобхватна международна конвенция, която да доведе до решаването на такива структурни проблеми, обхващащи различни сектори на международното право.
Сподели с приятели: 
