Добро утро, святи душе
Изтегляне 0.91 Mb. Pdf просмотр
|
| Време за психиатъра Дори братята ми ме преследваха. Теме наричаха с всяко име под небето – и с няколко от под земята. Това продължи толкова дълго време. В стаята си се молех - Господи, това някога ще свършили Те някога ще Те познаят ли Стигнах до такова положение, че нямаше член на моето семейство, с когото можех да разговарям. Не беше необходимо да гледам в речника за обяснението на отлъчен от обществото”. Те докараха баба ми със самолет от Израел само, за дами каже, че съм ненормален. - Ти си унижение за нашето фамилно име – каза тя. – Не разбираш ли срама, който предизвикваш Баща ми насрочи среща с психиатър, който да ме прегледа. Очевидно си мислеше, че съм си изгубил ума. И какво беше заключението на доктора - Може би вашият син преминава през нещо. Ще излезе от него. Неговата следваща тактика беше, дами намери работа, която да ме държи толкова зает,че да нямам време за този Исус. Той отиде при един свой приятели каза - Бих искал да предложиш на моя син Бени работа. Татко ме откара до това място и чакаше в колата, докато влязох вътре. Човекът беше един от най-грубите, най-арогантните, с възможно най-нисък дух хора, които някога бях срещал. Очевидно беше, че аз не мога да работя за такъв човек. Отидох обратно в колата и казах - Татко, никога няма да го имам за шеф. Този ден всъщност почувствах съжаление към баща си. Той беше накрая на своите сили. Той каза - Бени, какво искаш да направя за теб Кажи ми какво ето Аз ще направя всичко, за което ти ще ме помолиш, ако само оставиш този твой Исус. - Татко казах аз можеш да ме помолиш за всичко, което пожелаеш, но по-скоро бих умрял, отколкото да се откажа от това, което открих. Беше грозна сцена. От приятелски баща той се превърна в саркастичен чужденец. Всичко, което можеше да предложи, беше още един порой от омраза и обиди. Следващата година, всъщност около две години почти не сме разговаряли с баща ми На масата за ядене той не ме поглеждаше Бях тотално изолиран Накрая стана непоносимо дори да седя ида гледам телевизия с моето семейство. Така че, какво правех Стоях в стаята си. Но като гледам назад към това, мога да видя, че Господе знаел точно какво прави. Прекарах стотици часове – хиляди – сам с Бог. Библията ми беше винаги отворена. Молех се. Учех. Хвалех Бог. Аз празнувах с Небесната манна, от която щях да имам нужда в годините, които следваха. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|