Добро утро, святи душе

„Добро утро, Святи Душе”, Бени Хин

Това копие е безплатно 20 От уважение правех всичко възможно, за да бъда покорен
Попитах го- Можели да отида на събранието довечера
- Не!
–
казваше той и
аз отивах в стаята си и се молех
- Моля Те, Господи, промени му ума. После слизах долу и питах отново
- Мога ли да отида
- Не – изръмжаваше той. И аз се качвах отново горе. Малко по малко той започна да се предава. Знаеше, че това е
загубена битка
Катакомбите наеха друга сграда за служби в неделя и аз бях там
Библейското изучаване беше във вторник и петъка младежките събрания в събота вечер. Тези събрания станаха целият ми живот. В тези две години след моето обръщане, духовният ми растеж беше като придвижване на ракета до орбитата й. В края на 1973 г. Мерв и Мерла Уотсън ме поканиха да отида с
тях на платформата ида им помогна, като водя хвалението. Но не можех да говоря пред хора.
Джим Пойнтър, един изпълнен с Духа методистки пастор, ме беше видял там. И един ден той спря пред будката просто, за да поговорим за нещата на Господ. Точно тогава ме покани да отида с него на събранието на госпожа Кулман в Питсбърг. Моята лична среща със Святия Дух след това събрание беше грандиозна. Но ми трябваха няколко дни, за да разбера измеренията на Божиите откровения към мен. Около това време аз си смених работата. Започнах работа като чиновник в съвета на католическото училище в Торонто. Сигурен съм, че понякога ми се чудеха. Имах усмивка на лицето си само, като си помислех какво Бог прави в моя живот. В минутата, в която свършвах работа, аз отивах вкъщи, втурвах се нагоре по стълбите и просто започвах да Му говоря
- О, Святи Душе, толкова съм радостен, да бъда отново тук – сам с Теб Да, Той винаги беше сменно моята спалня стана много свято, специално място. Понякога, когато не бях на работа, аз си стоях вкъщи по цял ден просто, за да общувам с Него лично. Какво правех Имах общение. Общение с Духа. Когато не бях на работа или в стаята си, се опитвах да отида нацърква Не казвах на никой какво става с мен. Когато напусках къщата сутрин, Той напускаше с мен. Всъщност, сякаш усещах някого домен. В автобуса чувствах желание да започна да говоря с Него, но не исках хората да ме мислят за луд. Дорина работа имаше моменти, в които Му прошепвах разни неща. На обяд Той беше мой Придружител. Ден след ден, когато се връщах вкъщи, аз се втурвах по стълбите, заключвах вратата на моята стая и казвах
- Сега сме сами. И моето духовно пътуване продължаваше.

Изтегляне 0.91 Mb.

Сподели с приятели: