Добро утро, святи душе
ОТХВЪРЛЕН Не получавах такъв тип окуражаване вкъщи. Разбира се, аз всъщност не можех да им кажа какво правеше Господ. Ситуацията беше ужасна
Изтегляне 0.91 Mb. Pdf просмотр
|
| ОТХВЪРЛЕН Не получавах такъв тип окуражаване вкъщи. Разбира се, аз всъщност не можех да им кажа какво правеше Господ. Ситуацията беше ужасна. Унижение и срам Цялото ми семейство започна дами се подиграва ида ме дразни. Беше ужасно. Очаквах го от баща ми, но не и от майка ми. Докато растях, тя показваше много голяма привързаност към мен. Както и братята и сестрите ми. Но сега те се отнасяха към мен с отвращение – като натрапник, който не принадлежи към тях. Традиция Традиция казва песента в Цигуларят на покрива. Ако един жител на Изтока наруши традиция, той е извършил непростим грях. Аз се съмнявам дали някога западняците ще разберат истински това. Този човек донася унижение върху своята фамилия. И това не може да бъде простено. Семейството ми каза - Бени, ти разрушаваш фамилното ни име. Теме убеждаваха да не разрушавам тяхната репутация. Баща мие бил кмет – и той ми го напомни. Ставаше дума за семейното име. Моля ви, разберете ме, когато казвам това, но гръцките православни и хората от други източни висши църковни ордени са може би най-трудните хора за довеждане до личното християнство. Когато станах новороден християнин, за тях това всъщност беше срамно. Защо Защото те вярваха, чеса истинските християни и че имат исторически документи, за дами го докажат. Теса били християни повече време, отколкото всеки друг. Но ето един проблема и аз съм отгледан с него. Тяхната вяра е богата на форма, ритуали и догми, но е празна откъм Божието помазание. Силата липсва. И в резултат, те всъщност нямат разбиране затова, какво означава да чуваш от Господ или да бъдеш воден от Духа. Беше очевидно, че ако трябваше да остана в собствения си дом, трябваше да затворя вратата за разговори за Христос. Както ида е, нищо не можеше да угаси огъня на моята новооткрита вяра. Бях като горящ въглен, който никога няма да спре да гори. Рано сутрин моята голяма Библия беше отворена. Святият Дух продължаваше да разкрива Словото. Но това не беше достатъчно. Всяка вечер, когато можех да избягам от къщи, бях на служба в църквата, насъбиране на младежите или молитвено събрание. И в четвъртък вечер бях отново в Катакомбите. Никога не мога да изтрия от паметта си деня, в който споменах името на Исус в нашия дом. Баща ми дойде домен и ми удари плесница. Почувствах болката. Не, този път не беше ерусалимската скала. Беше друг тип болка. Но болката, която почувствах, беше заради моето семейство. Аз ги обичах толкова много и агонизирах за тяхното спасение. „Добро утро, Святи Душе”, Бени Хин Това копие е безплатно 19 Всъщност, това беше моя грешка. Татко ме беше предупредил - Ако споменеш още веднъж името на Исус, ще пожелаеш да не беше го правил. Той ръмжеше от омраза, когато ме заплашваше, че ще ме изрита от вкъщи. Започнах да говоря на малката си сестра Мария за Господ. По някакъв начин татко откри това и неговият гняв се разгоря отново. Той ми забрани дай говоря за духовни неща. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|