Добро утро, святи душе
Изтегляне 0.91 Mb. Pdf просмотр
|
| СИЛАТА НА БОГ ИЗЯВЕНА Кратка вечер в Питсбърг Един мой приятел – Джим Пойнтър, ме покани да отида с него до Питсбърг, щата Пенсилвания, с чартърен автобус. Бях срещнал Джим в църквата, която посещавах – свободен методистки служител. Една група отиваше на събрание на изцеляващ евангелизатор – Кетрин Кулман. За да бъда честен, знаех много малко за нейното служение. Бях я виждал по телевизията и тя тотално ме отблъсна. Мислех си, че говори смешно и че изглежда малко странно. Така чене бях точно изпълнен с очакване. Но Джим беше мой приятели не исках да го разочаровам. В автобуса казах - Джим, никога няма да разбереш какви трудности имах с баща ми заради това пътуване. Виждате ли, след моето обръщане, родителите ми правеха всичко, което беше по силите им, за да ме пазят от това, да ходя нацърква. А сега пътуване до Питсбърг? Това беше почти извън дискутиране, но те с голямо нежелание дадоха своето съгласие. Напуснахме Торонто около средата на сутринта, в четвъртък. И това, което трябваше да бъде часово пътуване, беше забавено заради неочаквана снежна буря. Пристигнахме в нашия хотел едва в 1 ч. през нощта. Тогава Джим каза - Бени, ние трябва да станем в 5 ч. - В 5 тази сутрин – попитах аз. – За какво Той ми каза, че ако ние не бъдем пред вратите на сградата в 6 ч, няма да можем да седнем после. Е, аз просто не можех да го повярвам. Къде сее чуло и видяло да стоиш в смразяващ студ преди изгрев слънце, за да отидеш нацърква Но той каза, че точно това е, което ние трябва да направим. Беше ужасно студено. В 5 ч. станах и си сложих всичките дрехи, които можех да намеря ботуши, ръкавици, другите неща. Приличах на ескимос. Пристигнахме в Първа Презвитерианска църква, долу в Питсбърг в Питсбърг, докато беше още тъмно. Но това, което ме шокира, бяха стотиците хора, които вече бяха там. А вратата нямаше да се отвори още два часа. Да бъдеш малък има някои предимства. Започнах да се промъквам инч по инч по-близо и по- близо до вратата и дърпах Джим точно зад мен. На предните стъпала имаше дори хора, които бяха заспали. Една жена ми каза - Теса тук цяла нощ. Итака е всяка седмица. Както стоях там, изведнъж започнах да треперя, като чели някой беше сграбчил тялото ми и беше започнал да ме разтърсва. В един момент мислех, че жестокият студен въздух беше стигнал домен. Но бях облечен топло, а и със сигурност неми беше много студено. Просто върху мен дойде неконтролируемо треперене. Нищо подобно неми се беше случвало преди. И то не спря. Беше ме твърде срам да кажа на Джим, но чувствах как самите ми кости се движат. Почувствах го в коленете сив устата си. Какво става с мен – чудех се. – Нима това е силата на Бог Просто не разбирах. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|