Добро утро, святи душе

„Добро утро, Святи Душе”, Бени Хин

Това копие е безплатно 4 По това време вратите щяха да се отворят и тълпата се натискаше все повече напред, докато аз накрая не можех да се помръдна. Но все пак треперенето не спря.
Джим каза
- Бени, когато тези врати се отворят, просто тичай напред, колкото можеш по-бързо!
- Защо – попитах аз.
- Ако него направиш, те ще преминат през теб. Той беше ходил там преди и знаеше какво да очаква. Е, никога не съм си мислел, че ще бъда в състезание по надбягване, за да отида нацърквано все пак бях. И когато тези врати се отвориха, аз стартирах като олимпийски спринтьор. Надминах всички стари жени, млади мъже, всички. Всъщност, аз стигнах до предния реди се опитах да седна там. Един разпоредител дойде домен и ми каза, че първият ред е запазен. По-късно научих, че служителите на Кетрин Кулман лично избират хората, които да седнат на първия ред. Тя беше толкова чувствителна към Духа, че искаше пред нея да стоят само положителни, молещи се хора. С моя ужасен проблем със заекване знаех, че е безполезно да споря с разпоредителя. Вторият ред беше вече пълен, но Джими и аз намерихме място на третия ред. Щеше да мине още един час, докато започне службата, така че си свалих палтото, ръкавиците и ботушите. Докато си почивах, аз осъзнах, че треперех дори повече отпреди. Това просто не искаше да спре. Вибрациите преминаваха през ръцете и краката ми, като чели бях включен в някаква машина. Преживяването беше непознато за мен. За да бъда честен, бях изплашен. Докато органът свиреше, всичко, за което можех да мисля, беше треперенето на тялото ми. Това не беше болнаво чувство. Не беше като чели хващам хрема или някакъв вирус. Всъщност, колкото повече продължаваше, толкова по-красиво ставаше. Това беше необичайно усещане, което изглеждане беше физическо. В този момент, почти отникъде, се появи Кетрин Кулман. В същия момент атмосферата в сградата стана наелектризирана. Не знаех какво да очаквам. Не чувствах нищо около себе си. Никакви гласове. Никакви небесни ангели да пеят. Нищо. Всичко, което знаех, беше, че аз треперя от три часа. После, когато пеенето започна, открих, че правя нещо, което никога не бях очаквал. Бях прав. Ръцете ми бяха издигнати и сълзи се стичаха по лицето ми, като пеехме Колко велик си Ти Като чели бях експлодирал. Никога преди сълзи не бяха извирали от очите ми толкова бързо. Говорите за екстаз Това беше усещане на невероятна слава
Не пеех по начина, по който обикновено пеех в църква. Пеех с цялото си същество. И когато стигнахме до думите И моята душа пее, мой Бог Спасителна Теб, аз буквално го изпях от душата си. Бях толкова изгубен в Духа от тази песен, че ми трябваше известно време, за да осъзная, че треперенето е спряло съвсем. Но атмосферата на тази служба продължаваше. Мислех, че съм абсолютно грабнат. Покланях се отвъд всичко, което някога съм преживявал. Като чели застанах лицев лице с чистата духовна истина. Независимо от това, дали някой друг го изпитваше или не, аз го изпитвах. В моите ранни християнски преживявания, Бог беше докосвал моя животно никога така, както ме докосна този ден.

Изтегляне 0.91 Mb.

Сподели с приятели: