Добро утро, святи душе
Изтегляне 0.91 Mb. Pdf просмотр
|
| Аз трябва да го имам Когато тя погледна към мени произнесе тези думи, нещо буквално ме сграбчи отвътре. То наистина ме сграбчи. Тогава извиках и казах Аз трябва да имам това Честно казано, аз си мислех, че всеки единна тази служба трябва да се чувства точно по същия начин като мен. Но Бог има начин да се справя с нас като индивиди, и аз вярвам, че тази служба е била точно за мен. Моля ви, разберете, като доста нов християнин, аз не можех да започна да разбирам какво се случваше на тази служба. Но не можех да отрека реалността и силата, които почувствах. И когато службата идваше към своя край, погледнах нагоре към жената-евангелизатор и видях нещо като мъгла около нея и над нея. В началото си помислих, че очите ми играят номера. Но то беше там. И нейното лице светеше като светлина през тази мъгла. Нито за един момент не вярвам, че Бог сее опитвал да прослави мис Кулман. Но аз наистина вярвам, че Той употреби тази служба, за дами разкрие Своята сила. Когато службата свърши, тълпата изпразни салона, но аз не исках да се помръдна. Влязох вътре, тичайки, но сега исках просто да седя ида преминавам отново през това, което току що се беше случило. Това, което бях почувствал в тази сграда, беше нещо, което моят личен живот неми бе предложил. Знаех, че когато се върна вкъщи, преследването ще продължи. Моята собствена представа за мен самия, беше разрушена заради говорния ми недостатък. Когато бях дете в католически училища, моето заекване ме оставяше изолирани нямах почти никого, с когото да разговарям. Дори, след като станах християнин, имах малко приятели. Как можех да срещам нови хора, след като едва можех да комуникирам „Добро утро, Святи Душе”, Бени Хин Това копие е безплатно 7 Така че, аз не исках това, което бях намерил в Питсбърг, да ме напуска някога. Всичко, което имах в живота си, беше Исус. И никой друг в живота ми нямаше такова голямо значение. Нямах истинско бъдеще. Моето семейство практически ми беше обърнало гърба си. О, аз знаех, чете ме обичат, но моето решение да служа на Христос беше създало пропаст, която беше невероятно голяма. Аз просто седях там. Все пак, кой иска да отиде вада, след като е бил на Небето Но нямах избор. Автобусът чакаше и аз трябваше да се върна обратно. Спрях сена гърба на църквата за един последен момент, мислейки си Какво имаше предвид тя Какво казваше, когато говореше за Святия Дух През целия път обратно за Торонто, аз продължавах да си мисля Не знам какво имаше предвид тя Дори попитах няколко души в автобуса. Те не можаха дами кажат, защото и те него разбираха. Не е необходимо да казвам, че когато пристигнах вкъщи, бях тотално изтощен. Дали заради липсата насън, часовете пъти духовното преживяване, което беше като емоционално влакче в Дисниленд, моето тяло беше готово за почивка. Но не можех да заспя. Моето тяло беше изтощено до костите, но духът ми беше все още разтърсван от сякаш безкрайни серии от вулкани, които избухваха в мен. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|