Добро утро, святи душе
Изтегляне 0.91 Mb. Pdf просмотр
|
| „Аз ще умра През следващите пет месеца аз проповядвах, но майка ми и баща ми нямаха представа затова. Да пазя това нещо в тайна толкова дълго, само по себе си беше чудо. Братята ми знаеха, но нямаха смелост да кажат на татко, защото знаеха, че това ще бъде краят на Бени. През април 1975 година във вестник Торонто стар се появи реклама с моя снимка. Аз проповядвах в малка петдесятна църква в западния крайна града и пасторът искаше да привлече посетители. Това проработи. Константи и Клемънс видяха обявата. „Добро утро, Святи Душе”, Бени Хин Това копие е безплатно 23 Тази неделя вечер седях отпред на платформата. По времена хвалението вдигнах погледи не можах да повярвам на очите си. Майка ми и баща ми бяха заведени от един разпоредител до място, само на няколко реда от платформата. Помислих си Ето, това е. аз ще умра Моят добър приятел Джим Пойнтър седеше на платформата домен. Аз се обърнах към него и казах- Моли се, Джим! Моли се Той беше шокиран, когато му казах, че мама и татко са там. Хиляди мисли проблясваха през главата ми и не най-малката от тях беше Господи, аз ще знам, че съм истински изцелен, ако не заеквам тази вечер Не помня друг път да съм бил толкова нервен по времена служба, а напрежението винаги ме е карало да заеквам. Когато започнах да проповядвам, силата на Божието присъствие започна да се излива чрез мен, но аз не можех да се накарам да погледна в посоката на моите родители – дори и един летящ поглед. Всичко, което знаех, беше, че моята загриженост за заекването беше излишна. Когато Бог ме изцели, изцелението беше завинаги. Към края на службата, започнах да се моля за тези, които имаха нужда от изцерение. О, мощта на Бог изпълни онова място. Когато свърши събранието, моите родители станаха и си излязоха през задната врата. След службата казах на Джим: - Ти трябва да се молиш. Не разбираш ли, че през следващите няколко часа ще бъде решена моята съдба Може да се наложи да спя в твоята къща тази вечер. Тази нощ карах безцелно из Торонто. Исках да изчакам поне до два часа сутринта и тогава да се прибера вкъщи. Знаех, че по това време моите родители ще бъдат в леглото. Аз наистина не исках да се срещам с тях. Но повече затова, по-късно. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|