Добро утро, святи душе
Изтегляне 0.91 Mb. Pdf просмотр
|
| Това се случи в Отава Общуването продължи. Славата продължи. Присъствието на Бог не се оттегли, то всъщност стана по-интензивно. Словото стана по-реално. Моят молитвен живот стана помощен. Най-накрая, през ноември 1974 г. повече не можех да избягвам темата. Казах на Господ - Аз ще проповядвам Евангелието при едно условие – Ти да бъдеш сменна всяка служба. И после Му напомних - Господи, Ти знаеш, чене мога да говоря. Постоянно се тревожех засвоя говорен проблеми от факта, че мога да се притесня. Въпреки това, беше невъзможно да изтрия от ума си картината нагорящия човек и гласа на Бог, който казваше - Ако не проповядваш, ще бъдеш лично отговорен за всеки, който пада Аз си помислих Трябва да започна да проповядвам Но нямали да бъде достатъчно просто да раздавам брошури После, един следобед през първата седмица на декември, седях в дома на Стани Шърли Филипс в Отава, наоколо мили източно от Торонто. - Мога ли дави кажа нещо – попитах аз. Никога преди не бях се чувствал воден да кажа на някого пълната история за моите преживявания, сънища и видения. Почти три часа аз изливах сърцето си за нещата, които само аз и Бог знаехме. Преди да свърша, Станли ме спря и каза - Бени, тази вечер ти трябва да дойдеш в нашата църква ида споделиш това. Те имаха сдружение, наречено „Сило” – около сто човека се събираха в „Тринити Асембли” в Отава. Бих искал да ме бяхте видели. Косата ми стигаше до раменете и не се бях облякъл за църква, защото поканата беше абсолютно неочаквана. Нона декември 1974 г. Стан ме представи на групата и за първи път в моя живот стоях зад амвон, за да проповядвам. В момента, в който отворих устата си, почувствах, че нещо докосна езика ми иго освободи. Почувствах леко докосване. И след това започнах да проповядвам Словото на Бог абсолютно гладко. Ето какво е удивителното. Бог не ме изцели, докато седях сред публиката. Той не ме изцели, когато се качвах на платформата. Той не ме изцели, докато стоях зад амвона. Бог извърши чудото, когато си отворих устата. Когато езикът ми беше освободен, аз си казах Ето това е Заекването беше изчезнало. Цялото И никога не се върна. Сега, моите родители не знаеха, че бях изцелен, защото ние вкъщи много рядко разговаряхме. И разбира се, имаше определени моменти, когато можех да говоря, без забележим проблем – за кратко време, преди нещо да накара заекването да се върне отново. Но аз знаех, че съм изцелен И моето служение започна да расте като гъба Изглеждаше като чели всеки ден бях канен нацърква или насъбиране, за да служа. Аз се почувствах в точния център на Божията воля. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|