Добро утро, святи душе
Хенри, Мария, Сами и Уили
Изтегляне 0.91 Mb. Pdf просмотр
|
| Хенри, Мария, Сами и Уили Сега дори членовете на моето семейство задаваха въпроси. Духът на Господ толкова беше проникнал в нашия дом, че моите братя и сестри започнаха да развиват духовен глад. Един по един те идваха при мени започваха да задават въпроси. Те казваха - Бени, аз те наблюдавах. Този Исус е реален, нали Сестра ми Мария даде своето сърце на Господ. И в следващите няколко месеца и малкият ми брат Сами беше спасен. После дойде и Уили. Всичко, което можех да правя, беше да крещя „Алелуя” То се случваше Дори не бях започнал да проповядвам. По това време баща ми беше почти готов за психиатрия. Наистина ли загубваше цялото си семейство заради този Исус Той не знаеше как да се справи. Но нямаше съмнение, че майка ми и баща ми можеха да видят промяната, която беше станала с мен, с двама от моите братя и с Мария. Когато дадох своя живот на Бог, имах няколко чудесни срещи с Него, но те бяха нищо в сравнение с всекидневното ходене със Святия Дух. Сега Господ наистина посещаваше моята стая. Славата изпълваше мястото. Имаше дни, в които бях на коленете си, хвалейки Господ в продължение на осем, девет или десет часа непрекъснато. 1974 освободи безкраен поток от силата на Бог в моя живот. Аз казвах - Добро утро, Святи Душе! – и всичко започваше отново. Славата на Господ стоеше с мен. Един ден през април си помислих Трябва да има някаква причина затова нещо Попитах - Господи, защо правиш всичко това за мен Аз знаех, че Бог не давана хората духовни пикници завинаги. После, когато започнах да се моля, ето какво Бог ми разкри. Видях някой, който стоеше пред мен. Той беше целият в пламъци и се движеше неконтролируемо краката му не докосваха земята. Устата на това същество се затваряше и отваряше – точно това, което Словото описва като скърцане със зъби. В този момент Бог ми говори с ясно доловим глас. Той каза - Проповядвай Евангелието Моят отговор беше- Но, Господи, аз не мога да говоря. Две нощи по-късно Бог ми даде втори сън. Видях ангел. Той имаше в ръката си верига, прикрепена към една врата, която сякаш изпълваше цялото небе. Той я отвори и там имаше хора, докъдето можеха да видят очите ми. Души. Те се придвижваха напред към широка и дълбока долина, а долината беше ревяща огнена пещ. Беше страховито. Видях хиляди хора да падат в този огън. Тези от предната линия се опитваха да се борят, но натискът от тези зад тях ги буташе в пламъците. „Добро утро, Святи Душе”, Бени Хин Това копие е безплатно 22 Отново Господ ми проговори. Много ясно Той ми каза - Ако ти не проповядваш, ще бъдеш лично отговорен за всеки един, който пада. Моментално знаех, че всичко, което се беше случило в моя живот беше седна цел – да проповядвам Евангелието. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|