Доц. Валентин Георгиев Основи на правото

Реквизити. Мотивите представляват логическите доводи на съдията относно постановените факти и тълкуването на закона, което съда прави. Диспозитива е кратък съдът реши, осъжда да се изпълни решението на съда. Във всеки административен акт се оказва в какъв срок се обжалва и ли не се обжалва.

Действие на актовете във времето пространството и по отношение на лицата.

По отношение на лицата актовете са нормативни и индивидуални. Нормативните действат спрямо всички, индивидуалните действат срещу посочения в диспозитива. Има ли адресат в един акт той е винаги индивидуален. Пространственото действие за нормативните актове означава, че действат на територията на цялата страна. Съществуват общи ненормативни актове ограничени в пространственото действие. Пример са пътните знаци указателните табели. Във времето актовете действат за в бъдеще. Това е логичното им действие. По изключение може да има и обратно действие. То може да означава 1-во могат да се отменят права, които са съществували по стар закон може да се придаде значение на факти, на които стария закон не е предавал значение, нарича се ретроспективно действие, но по принцип се избягва заради нарушаване на правната сигурност. Закона за амнистия е с обратно действие. Има и незабавно действие. То е не винаги възможно. Предполага висящо правоотношение. По това правоотношение са възникнали определени права и задължения. Означава че правата и задълженията до влизане на новия закон в сила се зачитат но след влизане на новия закон отношенията се променят според него.

Субекти на правото и тяхната обща характеристика.

Това са лица (хора) или организации, които могат да формират или изразяват правновалидна воля. Тези лица или организации могат самостоятелно да придобиват права, да поемат задължения и да отговарят за тях. Ключовата дума е самостоятелно. Субекта на правото се разглежда като пресечна точка на юридическите права и задължения. Има 3 най известни теории за правната природа на субектите. 1-вата е волева или волунтеристична теория. По силата на тази теория субектите на правото получават този статус, защото разполагат с възможност да обмислят своите действия. Чрез това могат да изразяват воля чрез думи или деяния. Слабост на тази теория е че тя изключва малолетните, децата и страдащите от психични заболявания. За това се предлага н-ра теория известна като утилитаристична теория (теория на ползата). Според нея лицата и организациите са субекти на правото не защото имат или нямат воля, а защото разполагат с годен за защита правен интерес. 3-то се предлага релационна теория, която разграничава в правния интерес правото на ползване и правото на разпореждане. По силата на тази теория право на ползване имат всички вкл. И тези без правовалидна роля. Що се отнася до правото на разпореждане то се признава единствено и само на тези които могат да формират правовалидна роля.

Правоспособност и дееспособност.

Правоспособността е възможност на лицата да имат права и задължения. Всеки човек има правоспособност. Съдържание на правоспособността вкл. Възможност да се притежават всички права, които правовия ред предоставя. Правоспособноста е абстрактна способност да имаш права и не означава конкретно правопритежание. Ограничения в правоспособността. Налагат се за извършени нарушения, със съдебно решение и по общо правило са временни. Пълно лишаване от правоспособност до 1992 г. е съществувал такъв вариант. Дееспособност. Това е възможност за едно лице с лични действия да придобива права и да поема задължения. Всеки е правоспособен, но не всеки е дееспособен. Ограниченията в дееспособността са наложени в обществен интерес. Лицата до 14 г. са напълно недееспособни. Действат чрез законни представители. Лицата от 14 до 18 г. са ограничено дееспособни. В трудовото право дееспособността настъпвана 16 г. Но за определени видове професии се изисква разрешение от инспекцията по труда. Брачна дееспособност възниква на 18 г. Наказателно отговорни са лицата над 14 г. Съществува по закон редукция на наказанията.

Представителство.

Това е извършване на правни действия от чуждо име и за чужда сметка. Последиците възникват направо за представлявания. Причини за представителството е 1-во наличието на недееспособни. 2-ро са нуждата от упълномощаване. Ограничения при представителство. 1-во не се допуска представителство за неправомерни действия. 2-ро не се допуска представителство в случаите на строго лични действия. Видове представителства. 1-во е законовото представителство. Възниква, без да е необходимо специално действие или волеизявление. Нарича се законово представителство ex lege. 2-ро представителство по пълномощие. Пълномощното е едностранна сделка. Пълномощията трябва да са изрични по отношение на действията, за които се упълномощава. 3-ти вид е представителството на юридическите лица. Всяко юридическо лице представлява някаква организация. Всяка организация възниква от момента на вписването в съответната регистърна служба. Едно от условията е да е указано кой представлява организацията.

Юридически лица.

Възникват през 14 в. При създаването на търговските гилдии и когато рискът е бил твърде голям. Дело на кардинал Анибалдо Ди Флеши (папа Инокентии 4). Смисълът е в това един търговец да разграничи личното си имущество от останалото имущество, с което участва в стопански операции. Природата на юридическото лице е една фикция. Това не е съществуващ социален обект, а е имущество посветено на определена цел. Видовете юридически лица са учрежденията, по правило са държавни юридически лица без членски състав. Възникват по разпореждане на закона и закона, които ги създава определя тяхното имущество, седалище и кой ги представлява. Др. нестопански юридически лица са дружествата. Създават се по волята на своите членове, които свикват общо събрание, приемат устав, избират ръководни органи съобразно устава и внасят документите в службата за регистрация. Основни органи на дружествата са общите събрания. Избира се управителен съвет, контролен съвет и председател, управител, президент или др. Други нестопански юридически лица са фондациите. Фондацията няма членове. Възниква с акт за дарение или завещание. С акта за дарение дарителите предвиждат състава на първия управителен съвет и също така начините, по които се обновява това ръководно тяло.

Стопански юридически лица. Уредени са в търговския закон. Едноличния търговец не е юридическо лице, а физическо лице регистрирано да извършва стопанска дейност. Търг. Закон предвижда, събирателно дружество, командитно дружество, дружество с ограничена отговорност ООД и акционерно дружество. При СД съдружниците отговарят с личното си имущество за задълженията на дружеството. При командитното дружество има 2 вида съдружници, едните правят първоначална вноска и не отговарят от бъдещи задължения на дружеството. Другите на правят вноска, но отговарят с имуществото си за задълженията на дружеството. При ООД и АД става пълно откъсване на задължението. Съдружниците не отговарят за задължението на дружеството.

Юридически факти. Това са факти от обективната и правната действителност, с чието настъпване закона свързва възникването изменението, погасяването и прекратяване на правни последици. Времето като юридически факт. Нарича се срок. Срокът представлява едно бъдещо сигурно събитие с чието настъпване правните последици или възникват или се прекратяват. Когато правните последици възникват срока се нарича отлагателен. Когато правните последици се прекратяват срока се нарича прекратителен. Друго деление на сроковете е на погасителни и преклузивни. Погасителни са по голямата част от сроковете в частното право. Означава, че носителя на едно право дълго време е бездействал. След изтичането на срока правото не престава да съществува, но се погасява по давност. Общата давност е 5 г. Правото се погасява, а не прекратява. Втората категория преклузивни срокове погасяват правото като цяло. Преклузивни са сроковете в публичното право. Съществува възможност този за когото тече преклузивен срок срока да му бъде възстановен по уважителни причини.

Условието като юридически факт. То е едно бъдещо несигурно събитие, с чието настъпване се свързва възникването или прекратяването на права и задължения. Условията и сроковете могат да бъдат прекратителни или отлагателни. По отношение на условията има няколко изисквания. 1-во е моралност на условието. 2-ро условието трябва да е възможно. 3-то лицето в чиято полза е условието не бива да действа недобросъвестно за неговото настъпване.

Видове юридически факти според така наречения волеви критерии. До колко в осъществяването на един факт участва или не участва човешка воля. Делят се на две групи. Юридически действия и юридически събития. Юридическите събития са по малката група юридически факти. Това са факти независещи от волята на човека или ако зависят тази воля няма значение. Пример са застрахователните събития. Юридическите действия са по голямата категория. Биват 3 групи.

1. 
   Юридически актове.
   
2. 
   Юридически постъпки.
   
3. 
   Действия създаващи обективиран резултат.
   

Фактически състави. Според своята сложност юридическите факти могат да са прости, сложни и фактически състави. Това не е деление на фактите като такива. Това е чисто процесуална класификация. При простия факт се доказва едно единствено нещо. При сложния факт се състои от основен факт и съпътстващи факти. Престъпленията са сложен факт. При фактическите състави се доказват повече от един факт. Фактическите състави биват прости и сложни. Пенсиите примерно са прост фактически състав. При сложните фактически състави е необходимо техните елементи да се появят в точно определен ред. Пример е регистрацията на една фирма.

Договор и видове договор. Едностранна сделка. Сделката е частно правно изявление пораждащо правни последици. Упълномощаване, завещание. Договора представлява две насрещни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Французите казват, че договор е споразумение между две страни с цел да се създаде измени или прекрати правна връзка м-ду тях. Видове договори. Договорите могат да са едностранни и двустранни. При едностранните договори задължения възникват само за едната страна – заем, дарение. При двустранните договори права и задължения възникват и за двете страни – продажба и др. Делят се на вещни и облигационни. Вещните имат за предмет прехвърляне право на собственост или вещно прав. При облигационните договори двете страни се задължават да изпълнят една престация (даване плащане или правене на нещо). Договорите биват консенсуални и реални. При консенсуалните е достатъчно да се постигне съгласие по основните елементи на договора. При реалните договори сделката се смята за сключена освен чрез съгласие, но и след реално предаване на вещ, или друго действие цел на договора. Пример е договорът за заем.

Презумпции и фикции. Презумпцията е едно предположение което закона прави от съществуването на един известен факт за съществуването на друг неизвестен факт. По този начин освобождава страната от доказателствена тежест. Примепр за Презумпция е според която деца родени от законен брак се смятат за деца на съпруга от този брак. Налагат се от съображения за социална справедливост. Налагат се за избягване доказването на отрицателен факт. Отрицателния факт е невъзможно да се докаже. Има оборими презумпции. Тя дава възможност на засегнатата страна да докаже пред съда обратното. Пример е презумпцията за бащинство, има едногодишен срок за доказване. Необоримите презумпции не допускат доказване обратното на това което се презюмира. Пример е обнародване на законите.

Фикции. Това е измислица. Съзнателно отклонение от действителността, което закона прави, за да съхрани едни правен принцип. Пример е, че заченатото дете се смята за родено, когато се роди живо и способно да живее. При фикциите оборване не се допуска.

Характеристика на правното отношение. Правоотношение представлява правна връзка възникваща от юридически факт и въз основа на правна норма. Състои се от насрещни права и задължения. Правното отношение е създадено като конструкция заради развитието на банките и даването на кредити. Чрез тази конструкция едно субективно право може да функционира в правния живот като една реална парична наличност. Структурата на правоотношенията включва 1-во двата субекта. 2-ро права и задължения м-ду тях. 3-то обект на правното отношение. Обекта може да е 1-во вещ, 2-ро може да е парична сума., 3-то действие или бездействие. 4-то духовно благо, чест достойнство. Правата и задълженията, от които е съставено едно правоотношение. Могат да се разкъсат едно от друго и да се отчуждават поотделно. Може да се извършва смяна и на субектите в правоотношенията.

Субективно право. Това е призната и гарантирана възможност за едно лице да следва свое собствено поведение, да изисква от друго лица да изпълни едно задължение или с едностранно изявление да внесе промяна в чужда правна сфера. Защитава се с принудителната сила на държавата. Не бива да се бърка с правоспособността. Субективното право е една налична възможност. Тези три възможности дават трите основни вида субективни права. Да имаш собствено активно поведение. С тази възможност се характеризират абсолютните субективни права, каквото е правото на собственост. 2-ри вид права е правото да изискваш от някого да изпълни свое задължение се числи към относителните субективни права. Произтичат най вече от договорите. Абсолютното право е насочено към всички, но не очаква от никого нищо. Относителното право е насочено към строго определено лице. Потестативни права – възможност с едностранно изявление да внесеш промяна в чужда правна сфера. Това право е едно изключение. Между две лица съществува правна връзка. Едното лице е неизправно тогава другото лице може да внесе промяна в правната сфера на първото. Абсолютните и относителните права се защитават с осъдителни изкове. Потестативните права се защитава с конститутивни искове.

Разликата м-ду санкция и принудителна мярка. Санкция се налага като последица за извършено нарушение. Принудителната мярка не е средство за санкциониране на нарушения. Тя е съпътстваща мярка, която може да се наложи заедно със санкцията и има за цел да ограничи фактически и физически едно нарушение. Принудителните мерки биват пресекателни, право възстановителни и мерки за процесуална принуда. Пресекателна мярка се налага когато е налице започнато нарушение или престъпление което не е доведено до край. Типични са мерките по време на улични безредици. Право възстановителните мерки имат за цел физическо възстановяване на нарушените права. Мерките за процесуална принуда имат за цел да осигурят ..................... те са подписка, парична гаранция, дом.арест и задържане под стража.