Доц. Валентин Георгиев Основи на правото

В публичното право една от страните винаги е държавен орган, който действа в качеството си на носител на власт. Отношенията се развиват според изискванията на закона. При нарушения санкцията се налага... Частни правни отрасли са частното, вещното, облигационното, семейното, търговското, наследственото и др. Публични отрасли са Конституционното, административното, финансовото и в широк смисъл на думата наказателното право.

Материалното право предписва модели за обществено поведение. Процесуалното право свързва тези модели с определен ред и начини за тяхното осъществяване. Мат. Право отговаря какво трябва да се прави, а процеса как трябва да се прави. 2-ро място мат. право е специализирано съобразно видовете отношения, които регулира. Матер. права са повече на брой. Процесуалното право се насочва не към видовете обществени отношения, а към видовете правни отношения. нак. процес, гр. процес и адм.процес.

В материалното право вината има първостепенно отношение, а при процесуалните отношения вината е без значение. Причината за същ. на проц. право е нарушаването на автоматизма на действие на материалното право в три насоки. 1-вата е че понякога материалното право не може да възникне без съответното процесуално съдействие. 2-ро материалното право макар и възникнало не може да се определи по съдържание. Определянето на съдържанието на материалното право става чрез процес. 3-то в случаите, когато материалното право е възникнало, но не може да бъде осъществено без процесуално съдействие. Има разлика в структурата на материалните и процесуалните отрасли. Материално правните отрасли се структурират на правни институти. Процесуалното право е изградено от процесуални стадии. При процесуалното право възникването на първия стадии предизвиква всички останали стадии. Има разлика в правопораждащите факти. В материалното право са факти от действителност. В процеса правопораждащите факти са служебни факти. Подаването на искова молба не е житейски факт. В материалното право съществуват санкции. В процеса същински санкции няма. В процеса съществуват задължение, но ако не бъдат изпълнени делото продължава като това се взима в предвид при крайното решение. Когато е налице нарушение на съда няма санкция в същински смисъл. В материалното право съществуват реални обществени отношения и реални субекти и правен интерес. В процеса се появява единствено и само спорния елемент в отношенията между субектите.

29.01.2009 г.

Има три значения на международното право.

Международно публично право. Регулира отношения м-ду държави и международни организации. Не се занимава с частни лица.

Международното частно право. Регулира частно правни отношения с международен елемент. Европейско право. Международно е от гледна точка на начина си на създаване. Създава се с договори и конвенции. И вътрешно от гл. точка на начина на прилагане. Съдебната система на всяка страна членка на ЕС се смята за част от съдебната система на ЕС.

Вътрешното право представлява единна воля на държавата. Международното право е съгласувана роля на 2 или повече държави. Има разлика в източниците на правото. Вътрешното право има за осн. източник законите и др. нормативни актове. Межд. право се основана най вече на договори и межд. обичаи. Има разлика и в структурата на вътрешното и межд. право. Вътрешното се структурира на отделни отрасли. Междунар. право е с друга структура. Основни отрасли са, дипломатическо право, консулско право, право на межд. договори, възд. право, взаимност на признаването, право на междунар. организации, междунар. правораздаване и др.

От гледна точка на международното правосъдие. Органи на междунар. правосъдие са , междунар. съд в Хага. Гледа спорове между държави. За да се приеме дело за гледане спорещите държави заявяват, че ще приемат решението на Хагския съд. Много често в международните договори се договаря подсъдност на Хагския съд, въпреки че той е компетентен и без това. Правосъдни функции имат и някой от комитетите на ООН и комисиите. Комитета за правата на човека, комисията за социално и икономическо развитие. По отношение на санкциите. Санкциите във вътрешното право са лишаване от свобода, отнемане на елемент от правоспособността глоби и др. В международното право няма такива санкции. Употребата на сила се допуска само с решение на съвета за сигурност на ООН. Самия съвет включва 15 членки държави, от които 5 постоянни СЬЩ, Русия, Китай, Англия, Франция. Останалите 10 са непостоянни и се избират от общото събрание на ООН на ротационен принцип за срок от 2 години. Съвета за сигурност може да гласува за прилагане на въоръжена сила срещу определена държава, но всяка от постоянните членки, има право да наложи вето и да парализира работата на съвета за сигурност. Организацията на ООН е създадена през 1944 в САЩ Сан Франциско. До сега само два пъти съвета за сигурност е гласувал прилагане насила. 1952 г. с-щу севр. Корея и 1991 г. срещу Ирак. Поради факта, че интересите на великите сили са противоположни ООН се оказва неефективна организация. Освен прилагане на сила в международните отношения се прилагат и дипломатически санкции със символично действие, връчване на протестна нота устна или писмена, отзоваване на посланик или скъсване на дипломатически отношения.

Отрасли на правото.

Определение. Отрасълът е група правни норми и институти, които регулират определен дял от обществените отношения. С помощта на еднотипен метод на правно регулиране и чрез еднакъв юридически режим. Причините за поява на отраслите могат да се разделят в 3 групи.

1. 
   Корени се в историческите традиции. Всяка правна система се саморазвива като възпроизвежда определени свои институти с изменение и усъвършенстване.
   
2. 
   Свързана е с усложняване на обществените отношения в последните 150 г. Правната система развива нови законодателни техники.
   
3. 
   Външна причина. Приемственост и копиране от страна на малките държави на законодателни техники и правни институти. Българската правна система след турско робство е повлияна от Руската и Германската правни системи.
   

Предмет на правно регулиране са обществените отношения. Обществените отношения представляват взаимодействие между два социални субекта, които може да има за съдържание материално благо властническо отношение или организационно начало. Обществените отношения трябва да отговарят на няколко белега.

1. 
   Трябва да подлежат на външно обективиране. Не са предмет на правно отношение отношения основавани на чувства и представи.
   
2. 
   Общественото отношение трябва да включва в себе си взаимодействие. Означава деянието на едно лице да засяга пряко или косвено др. лице. Трябва да е реално, а не въображаемо.
   
3. 
   Обществените отношения трябва да са масови. Отделни изолирани отношения по правило не се регулират от правото.
   
4. 
   От правото не се регулират отношенията засягаща интимната сфера на човека. Също и религиозни и нравствени отношения.
   

1. 
   Като опише качествата на субектите.
   
2. 
   Като опише качествата на обекта.
   
3. 
   Кат предпише дължимите действия или бездействия на субекта.
   

Метод на правно регулиране.

Метода представлява съвкупност от средства. Чрез които правото се опитва да въздейства върху обществените отношения. Съставен е от няколко елемента.

Това е качеството на правосубектноста и нейната роля при възникване на правата и задълженията. Субектите могат да се намират в две качества. Първо трябва да са равнопоставени или второ трябва да са неравнопоставени. Когато субектите са равнопоставени права и задължения могат да възникнат само от споразумения м-ду тях. Ако субектите са неравнопоставени надмощното положение на държавния орган му дава възможност с едностранно изявление да създава задължение или права за другите. Тези елементи на правосубектноста нарече още властнически метод, метод на субординация и метод на координация.

Начин на създаване на модели на социално поведение. Възможни са 2 варианта. В 1-ия социалното поведение съществува и предхожда правното регулиране. В 2-ия вариант обществен модел не съществува, а чрез своето регулативно действие създава модел на поведение.

Характер на налаганите санкции. Санкциите могат да се разделят на 2. В 1-ия случай има за цел да възстанови правопорядака, без да наказва този извършил нарушението. 2-ия вариант е, когато няма възможност да се възстанови право-порядъка. Целта на санкцията е да въздейства предупредително и сплашващо върху хората, за да се въздържат за в бъдеще от подобни деяния. Тези санкции се наричат репресивни и са характерни за наказателното право.

Начини за налагане на санкцията. Има 3 варианта. 1-во санкцията може да се налага по искане на засегнатото лице. 2-ро санкция може да се налага служебно от държавата. 3-то санкция може да се налага по искане на 3-то лице.

Юридически режим. Включва основните принципи на съответните дялове на правната система. Две неща са характерни за основните принципи. Дават профила на съответния дял. При липса на конкретна правна норма правния казус се решава върху основните принципи. Те са взаимно несъвместими. В нашата правна система има 4-ри групи принципи, наказателно, частно, публично право и процес.

Наказателно право. Няма наказание и престъпление без закон. За да е престъпление едно деяние трябва да е посочено в наказателния закон като такова. Ако се извърши нещо лошо или неприемливо, но не е инкриминирано в закона не се смята за престъпление. Наказателния закон няма обратна сила. За всяко престъпление се прилага тази редакция на закона, която е била в сила към момента на неговото извършване.

Принцип за материална обществена опасност на престъплението. Не са престъпления тези деяния, които само формално съдържат белези на един инкриминиран състав. Наказателната отговорност е винаги лична. Отговорни по наказателното право са само хората. В наказателното право се отговаря само ако има вина. Пряк умисъл, не пряк умисъл, самонадеяност и небрежност.

Принцип за индивидуализация на наказанието. Санкциите в наказателния закон никога не са фиксирани точно. Трябва да се отчитат факторите на обществената опасност на извършителя и др. смекчаващи или отежняващи фактори.

Няма колективна вина. Ако две или повече лица са извършили престъпление вината на всяко лице се доказва поотделно.

Принцип на генералната превенция. Това ще рече, че наказание се налага с цел да се въздейства плашещо върху останалите членове на обществото.

Презумпция за невиновност. Обвиняемия се смята за невинен. В тежест на прокуратурата е да докаже обвинението.

Принципите в публичното право.

Съществува презумпция за перфектност на актовете на изпълнителната власт.

RESPUBLICATA PRO VERITATA HABUTUR

Забрана за прехвърляне на компетентност (пределегиране). Ако закона е възложил едно правомощие на даден орган това правомощие не е прехвърляемо освен ако закона не е указал изрично такава възможност.

Всеки държавен орган има онези правомощия дадени му от закона. Ако нещо не е отбелязано значи той го няма като правомощие. Това е континентална теория за правомощията на организацията. В Америка се работи на базата на подразбиращите правомощия.

Правните последици от актовете на изпълнителната власт са винаги първични.

Съществува обща клауза за обжалваемост на актовете на изпълнителната власт.

Принципите в частното право.

На първо място е свободата и автономията на частноправните субекти. На 2-ро място всичко, което не е забранено в частното право се смята за позволено. Комуто е по голямото, позволено му е и по малкото. Ако някой може да продаде една вещ може и да я заложи и др. разпореждания с веща. В гражданското право съществува отговорност без вина. Ако има неправомерно деяние вината се предполага. Отговорността в частното право обхваща претърпите вреди и пропуснати ползи.

Принципите в процес.

Принцип на диспозитивно начало. Означава, че в един процес защита се дава до толкова до колкото е поискана. Принцип на процесуално равенство. Означава, че страните в процеса имат еднакъв достъп до доказателствата в процеса. По делата се търси истината. Оценка на доказателствата по вътрешни убеждения. Доказателствата в нашето право нямат формална сила. Принцип за силата на присъдено нещо. RE IUDICATA. Означава, че съден и оправдан по едно дело не може да бъде съден за същото. NON BIS INIDEM.

Отрасли на правото.

Профилиращи отрасли. В материалното право профилиращите отрасли са гражданско право, административно право и наказателно право. На тях съответстват граждански, наказателен и административни процеси. Материално правните отрасли се наричат основни. Отнасят било то към гражданското или към административното публичното право. Към частното право влизат вещно право, облигационно (договорно), семейно и наследствено право. Към частно правния сектор принадлежат търговско, трудово и правото на интелектуалната собственост.

Към публично правния сектор са конституционното право, финансовото право със своите подотрасли данъчно и бюджетно право, общинското право. Административно право.

Комплексни отрасли между частното и публичното право. По равно се разполагат разпоредби от частното и от публичното право напр. екологичното право, морското право, банковото, застрахователното право.

Всички отрасли са абсолютно равнопоставени. Тази класификация е според юридическия режим и според метода на регулиране.

Правен отрасъл и правен институт.

Отрасълът е система от институти. Правния институт е структурна част на правния отрасъл, съставен е от правни норми регулиращи определен вид обществени отношения. В гражданското право институти са нищожност на договорите и др. В наказателното право са неизбежна отбрана, кражба измама и др. Правния институт е обособен в самостоятелен раздел на съответния закон. В по новите закони се поставя заглавие на правния институт. Теоретичните белези на правния институт са; основанията за възникване на едно субективно право.

Основанията за изменение или загубване на това субективно право.

Съдържа средствата за защита на съответното субективно право.

Правните норми, от които е съставен правния институт съдържат м-ду себе си една по висока степен на вътрешно сцепление от колкото се съдържа между тях и всички останали.

Правната норма като правило за поведение.

Правната норма е общо и абстрактно правило за поведение уреждащо правата и задълженията на правните субекти. Не изпълнението на правната норма е скрепено с принудителни санкционни последици.

Характеристики на правната норма.

1. 
   Тя е общо правило - насочена е към персонално неограничен брой субекти.
   
2. 
   Тя е абстрактно правило, което трябва да се изпълнява всеки път, когато настъпят обстоятелства предвидени в нейната хипотеза.
   
3. 
   Нормата е неизпълнима.
   
4. 
   Представлява еднаква мярка за оценяване на поведението на хората.
   
5. 
   Правната норма е властническа разпоредба. Произтича от държавата и е задължителна.
   
6. 
   Правната норма е институционална разпоредба. Нейното съдържание е винаги формално определено.
   
7. 
   Правната норма е първичен елемент на правото. Към всеки момент се тълкува и прилага по начин, който я прави вътрешно съвместима с останалата правна система.
   

Правната норма е винаги съвпадаща с разпоредбата на закона. Друга теория е, че правната норма никога не съвпада с разпоредбата на закона, а се извлича от закона по тълкувателен път. Третата теория е, че правната норма не съвпада с разпоредбата на закона, а може да е съставена от две или повече разпоредби. Тези разпоредби в своята цялост трябва да дават едно правило на поведение. 4-та теория е, че правната норма съвпада с така наречената диспозиция, който е онзи елемент на правната норма уреждащ правата и задълженията на субектите.

Структура на правната норма.

Според една теория правната норма е съставена от 3 елемента. Първия елемент се нарича хипотеза. Тя съдържа юридическите факти при настъпването, на които влиза в сила правилото на поведение. Втория елемент се нарича диспозиция. Тя урежда правата и задълженията, които възникват след осъществяването на юридическия факт. Третия елемент на нормата се нарича санкция. Съдържа неблагоприятните последици които се налагат ако не бъдат изпълнени правата и задълженията.

Ако........

То..........

Иначе.............

Според втората теория нормата е двуелементна. Първият елемент е правна предпоставка. Втория елемент е правна последица. Ако последицата не бъде изпълнена възниква нова норма.

Ако.........

То.........

Минус

То..........

Видове правни норми.

Според мястото в механизма на правно регулиране нормите биват регулативни и защитни. Според начина на формулиране на правилото за поведение биват забраняващи, задължаващи оправомощаващи. Според особеностите на нормите спрямо описателните норми. Основния брой норми са описателни. В тях се съдържа правилото за поведение. След това идва специализираните норми. Те са 3 - дефинитивни, препращи и бланкетни. Дефинитивните норми съдържат легална дефиниция на правното понятие. Препращащата норма е въпрос на правна техника. Цели да се избегне повтарянето на една вече казана в закона хипотеза или диспозиция. Трябва да има точно посочване. Бланкетните норми са вид препращащи норми. При тях няма препращане към конкретна разпоредба, а има общо препращане към нормативна съвкупност. Дали съдът уточнява фактите или се прилага директно правна норма.

Нормите са абсолютно и относително определени. При абсолютно определените норми съдът прилага разпоредбата, без да се налага да я конкретизира към специални факти. Според възможността на страните да се отклоняват от предписанието на нормите. Нормите биват императивни и диапозитивни. Императивните норми забраняват на страните да договарят нещо различно от написаното в тях. Диспозитивните норми са примерни норми. Страните имат право да уговарят различно от това написано в нормата. Нормата се прилага, ако не е договорено нищо от страните.

30.01.09 г.

Тълкуване в правото.

Има 2 теории в тълкуването. Според едната се тълкуват само неясните норми. Според другата на тълкуване подлежат всички норми и всеки човек има право да тълкува закона. Проблема тръгва от Френската юриспруденция от 30 г. На 19 в. Смисъла на спора е дали съдебната власт е в правото си да тълкува закона както тя реши или по всеки въпрос, който създава двусмислие трябва да се пита законодателя. Това е спор за самостоятелното право на съдебната власт да извлича съдържанието на нормативните разпоредби. Следователно под тълкуване се разбират 2 неща, 1-во това е правомощие на съда да прилага закона както го разбира и 2-ро се разбира интелектуална дейност насочена към установяване съдържанието на нормативните разпоредби. Тези две дейности са еднакви от интелектуална гледна точка. За да се направи разлика се въвежда термина интерпретация. Разбираме интелект. Дейност имаща задължителен характер. Всяко съдебно решение носи в себе си една интерпретация на закона.

Понятие за тълкуване.

Чл.46 ал1 от закона за нормативните актове. Тълкуването е изясняване на точния смисъл на нормативните разпоредби. Законите се приемат от различни парламенти по различно време. Тълкуването има за цел да намери онова съдържание на нормативната разпоредба, което съответства на днешната правна система като цяло. 1-вата причина за тълкуването е, че законите използват правни понятия. Грешките в законите и недомислиците се отстраняват по законодателен път чрез корективно тълкуване. Обект на тълкуването са разпоредбите на законите, на всички нормативни актове. Цел на тълкуването. В всеки закон могат да се намерят два смисъла. Това което законодателя е искал да каже и това което всъщност и казал. Тук възниква въпроса каква трябва да е целта на законодателния процес. Според френската доктрина се смята, че трябва да се търси историческата воля на законодателя. Под влияние на САЩ в Европа и в БГ се приема, че цел на тълкуването е обективният смисъл на текста. Това е теория за тълкуването на актуалната воля на закона.

Видовете тълкувания. Тълкувателния процес преминава през два етапа. 1-вия етап е известен като граматическо тълкуване. Litera Legis. Използват се правилата на граматиката и семантиката. Има няколко правила. Когато думата има широко и тясно значение се тълкува с широкото значение. Когато думата има обикновено значение се използва техническото значение на думата. Когато е използван правен термин, който има и общо значение, фразата се тълкува със смисъла на правния термин. Функционално тълкуване. Ratio Legis. Има за цел да изясни разума на закона. Състои се от 2 под етапа. 1-вия е логическото тълкуване. Използват се правилата на формалната логика както и някой създадени от юриспруденцията правно логически похвати. Тълкуване с аргумент за равенство и др. Систематическо тълкуване. Означава тълкуване на разпоредбите в връзка една с друга в рамките на съответния правен институт. 3-ти етап е историка политическото тълкуване. При него се излиза от рамката на правната догма и се използват мотивите, с които е внесен законопроекта и евентуално изказвания правени по повод законопроекта в парламента. Когато езиковото и функционалното тълкуване съвпадат налице е потвърдително тълкуване. Когато духа на закона се окаже по широк или по тесен от буквата на закона се прилага съответно стеснително или разширително тълкуване. Когато духа на закона и буквата нямат нищо общо има грешка се прилага корективно тълкуване. Празноти в правото. Означава 1-во не всеки въпрос е предмет на правно регулиране. Налице е, когато съответния вид отношения е предмет на правото. 1-во празнотата се преодолява Ad hoc конкретно за всеки отделен случай. 2-ро Преодолява се в хода на правен спор и чрез съдебно решение. Преодоляване на празнотата означава търсене на предполагаемата воля на закона. 2 са способите чрез аналогия на закона и чрез аналогия на правото. Аналогия на спора означаване прилагането на разпоредби от подобни случаи. При 2-рия случаи се прилагат разпоредби от подобни отраслов случай. Наказателна и административна отговорност не могат да се обосновават по реда на аналогията.

Прилагане на правото.

Дейност на съда или друг правоприложен орган. Включва три етапа. Събиране на необходимите доказателства, преценяване на така събраните доказателства през призмата на закона и постановяване на правните последици, които следват. Събиране на доказателствата. Това са фактите по делото. Различават се, главен факт, който е основен предмет на делото и косвени факти, които се наричат улики. Косвените факти обосновават индиректно съществуване от или несъществуването на главния факт. Едно решение или присъда могат да се обосновават и на косвени факти. Има деление на относими и на неотносими факти. Това е деление на косвените факти. Относими са тези, от които може да се направи заключение спрямо главния факт. Преценката остава на съдията. Практическо правило е, че българския съд допуска доказването на неотносими факти. Освен доказателства съществуват и доказателствени средства. Средствата са процесуално уредени способи, чрез които фактите се предоставят на вниманието на съда. Доказателствените средства са изчерпателно изброени в закона. Ако даден факт не е събран чрез законово доказателно средство той е негоден. Средствата са 1-во показанията. 2-ро обяснения на обвиняемия или на страните. Писмени доказателства. Документът е текст подписан от дадено лице. Биват официални и неофициални. Официален документ издаден от длъжностно лице в кръга на службата му се смята за достоверно доказателство по отношение на обстоятелствата, които удостоверява. Официалния документ може да бъде оспорен като неистински (означава, че документа не е съставен от валидно лице или е фалшифициран), (преправен документ), (може да е с невярно съдържание). Частния документ може да се използва като доказателство за направено волеизявление. Ако документът е едностранно подписан с него могат да се удостоверяват неизгодни факти от гледна точка на този, който го е подписал. Експертизи. Представляват становища на вещи лица по въпроси, които се изискват знания, с които съда на разполага. Очна ставка. Следствен експеримент. Претърсвани и изземване. Втората фаза е преценяване на фактите според призмата на закона – правна квалификация. Трябва да се установи към кой дял на правната система се отнася казуса и да се посочи разпоредбата на закона като и да се опишат правните последици, които следват. Процедурата приключва с присъда или съдебно решение.