Опраскването на опрасканите

Пет извода от новия рейтинг на Университетите в България

Качество не е първата дума, с която кандидат-студентите или работодателите свързват българското висше образование. През последните години много от 51 висши училища влизаха в новините повече с вътрешните си интриги, отколкото с образователния си и научен резултат. Учениците рядко са ориентирани какви са перспективите на различните професии и изборът на специалност често не е съзнателен.

На този фон ежегодната рейтингова система на висшите училища в България хвърля светлина върху това какво можем да очакваме от университетите, техните преподаватели и студенти. Тя дава картина за множество фактори на всяко професионално направление (което обединява много специалности) - от учебната база и процес, през реализацията на завършилите студенти до научните постижения на преподавателите. Рейтингът е най-адекватната система, по която може да се направи избор на висше образование в България. Най-новото издание на системата, което беше представено миналата седмица, доказва отново, че висшистите много по-лесно си намират работа и прилични доходи, които през последната година дори се увеличават малко.

Вече има повод за крехък оптимизъм и по отношение на избора на кандидат-студентите - икономическите специалности все още преобладават, но се вижда ръст в сфери, в които бизнесът изпитва нужда от хора. Някои висши училища пък имат силна добавена стойност за студентите си, които влизат с ниски оценки от училище, но учат непопулярни и трудни специалности, които след това им дават добра реализация. Важна е и регионалната значимост на част от университетите извън столицата, които трябва да обучат бъдещите двигатели на икономиката в областта. Тези положителни тенденции не могат да компенсират натрупваните с годините дефекти на българското образование - например половината от висшистите след завършването си работят на позиция, която изисква по-ниска квалификация, и ако имаше добре развито професионално образование, можеше да влязат много по-рано на пазара на труда Рейтингът доказва и старата максима, че ако един университет е добър в едно направление, това не означава, че е добър във всичко. Заради недостига на студенти много висши училища отвориха несвойствени за профила си специалности, 6 които качеството на обучението не е на ниво. Ако имаше истински пазарен принцип, университетите трябваше да бъдат стимулирани да развиват тези направления, в които са силни, и да Затворят тези, в които не са.

И тук идва другата много ключова роля на рейтинга - той е ориентир както за кандидат-студенти, така и за ръководствата на висшите училища и за хората, които движат държавните политики във висшето образование. Системата може да послужи на ректорите и деканите да видят кои факултети се справят най-добре в обучението на студенти и в научната си дейност, за да ги стимулират по-активно. Може да им покаже сферите, в които работодателите казват, че ще имат нужда от нови служители през следващите години, за да включат тези специалности в университетските си стратегии. Ректори, с които "Капитал" разговаря, споделят, че вече базират свои решения на данните от рейтинга - например за разширяване на тези специалности, от които бизнесът има интерес, или за допълнително стимулиране на успешни факултети. Някои университетски ръководства обаче настояват за отчитане и на регионалните фактори, и на факта, че реализацията на Завършилите в Стара Загора например няма как да е същата като тази в София.

Ключът към качество във висшето образование е и в държавните политики, особено във финансирането според резултатите, а не на бройка. Миналата година екипът на предишния министър на образованието и науката проф. Тодор Танев инициира промени, според които тежестта на критериите за качество (програмната акредитация, научната дейност, реализацията на студентите и приоритетът на направлението) във финансирането на висшите училища започна да се увеличава постепенно. От тази година най-малко 25% от субсидията за държавните университети вече трябва да зависи от оценката за качеството им, като този дял трябва да достигне 50% през 2°1в г-и 60% през 2020 г.

Промяната вече е в Закона за висшето образование, но това е само първата стъпка. Сега трябва да стане ясно как точно се е отразила тази мярка на висшите училища и начинът за определяне на субсидията да бъде прозрачен за всички. Ако Министерството на образованието и науката има волята да наложи тези промени и да устои на лобисткия натиск на някои университетски ръководства, българското висше образование може и да се оттласне от дъното.

Очаквайте на 9 декември специалното издание на "Капитал", посветено на рейтинга на университетите.

***

От създаването й преди пет години рейтинговата система ясно показва, че хората с висше образование се реализират много по-добре на пазара на труда в сравнение с тези с по-ниска квалификация. Средната безработица сред тях е по-ниска, а средните доходи - по-високи. През 2016 г. всички индикатори в рейтинга за реализацията на завършилите студенти през последните пет години се повишават. Средният осигурителен доход се качва от 925 лв. на 1020 лв., а делът на регистрираните безработни сред висшистите спада до 3.38% при 3.74% година по-рано.

Тази положителна тенденция е част от общото развитие на икономиката, а не толкова от вдигането на качеството на обучението. Данните на Националния статистически институт показват подобрение на пазара на труда, като към средата на тази година заетите в икономиката са били с 22 хил. повече спрямо юни 2015 г. През август НСИ отчете и намаляване на младежката безработица. Хората с Висше образование традиционно са тези, които по-лесно си намират работа, затова е логично положителните ефекти да се виждат отчетливо в тяхната група. "Подобряването на индикаторите за реализацията на завършилите през последните пет години като цяло съвпада с общите тенденции на подобряване на икономическата среда в страната през последната година и само по себе си не е достатъчно, за да твърдим, че има сближаване на висшето образование и нуждите на работодателите", коментира изпълнителният директор на "Отворено общество" Георги Стойчев, който е част от консорциума, разработващ рейтинга. Според него обаче данните напълно потвърждават наблюдението, че висшистите, включително наскоро завършилите, получават по-високи доходи и са изложени на по-малък риск от безработица в сравнение с хората, които нямат висше образование.

"Не трябва утешително да се приема, че тези позитивни промени се дължат преди всичко на добавяне на качество в университетското преподаване", предупреждава и ректорът на Нов български университет проф. Пламен Бочков и допълва, че за да се усети то на пазара на труда, е необходимо много повече време от една година. Освен това реализацията далеч не забиси само от наличието на висше образование. Рейтингът показва, че в някои професионални направления има голямо значение къде точно и каква специалност е учил студентът. При информатиката например делът на безработните варира от под 1% до над 6% в зависимост от висшето училище. Тук роля играят регионалните фактори - ако университетът е в регион, в който този бизнес не е разбит, завършилите трудно ще работят по специалността си там. В това отношение висшите училища в столицата са силно привилегировани заради по-големите Възможности за работа. Тези извън София обаче имат важна роля както за местния бизнес, така и за публичния сектор - много от бъдещите учители например излизат от висши училища в по-малки градове. В някои специалности реализацията на завършилите не се определя до толкова голяма степен от избора на университет. Така е при медицината, където разлика между доходите и нивото на безработица на завършилите различните медицински университети в България почти няма. Макар и да намалява леко в сравнение с миналата година, делът на висшистите, които нямат принос към осигурителната система на страната, остава голям - 23%. Георги Стойчев обяснява, че в тази група може да влизат различен тип завършили - както такива, които са напуснали страната, така и икономически неактивни или в преходен период между висшето си образование и първата си работа. Включват се и хората, които упражняват свободни професии или са ангажирани с дейност, в която като цяло има по-слаба връзка с осигурителната система. "Обикновено делът на висшистите, които нямат принос към осигурителната система, е по-висок сред завършилите направления, свързани с изкуствата или с упражняването на свободни професии, както и такива, които предполагат реализация в чужбина или са свързани с икономически дейности с изразен сезонен характер", допълва Стойчев. За него този резултат не е изненадващ и не би било реалистично да се мисли, че може да бъде сведен до нула.

***

30% от всички студенти в България са в специалностите икономика, администрация и управление в българските висши училища. Това са 75 374 души. Макар да се забелязва трудно, през последните години броят им намалява и през 2016 г. се отчита близо 15% намаление спрямо три години по-рано. Отлив има и от правото, което вече не е третото най-желано професионално направление и беше изместено от (изненада!) педагогиката. Макар и със закъснение, държавата започна да обръща внимание на огромния проблем, че в следващите години голяма част от учителите ще се пенсионират, и посочи педагогиката като приоритетна специалност, в която има и финансови стимули за висшите училища и студентите. Това може да е обяснението за увеличението с над 10% в броя на студентите в направлението.

Увеличение на броя студенти има в специалности, в които бизнесът има дефицит, а заплатите са високи, като информатика и компютърни науки. Най-значителен обаче е ръстът в медицина - с близо 50% спрямо 2013 г. Това може да се обясни с повечето чуждестранни студенти в това направление, с факта, че от няколко години Софийският университет също предлага такова обучение, както и с добрите възможности за реализация в чужбина.

Дали това е осъзнат избор на кандидат-студентите и резултат от политики на висшите училища и на държавата е рано да се каже. Разместването обаче е сериозно и ако продължи, може да обърне структурата на висшето образование - в идеалния случай според нуждите на обществото и икономиката. "Кандидат-студентите не бива да се подценяват, те са информирани добре и дългогодишният ми академичен опит показва, че всяко поколение прави своя осъзнат избор според състоянието и развитието на икономиката и обществото", смята ректорът на Русенския университет "Ангел Кънчев" проф. Велизара Пенчева. И допълва, че е въпрос на държавна политика да се прогнозират бъдещи потребности от професии, включително според регионалните потребности, и тези прогнози да стигат до кандидат-студентите, за да бъдат те подпомогнати в избора си. "Структурата на висшето образование се променя през последните години - една от причините е намаляващият брой на кандидат-студентите, рационализацията на избора им, а заедно с това и промяната в стимулите за висшите училища, които бавно започват да актуализират предлаганите от тях програми, съобразявайки тенденциите на пазара на труда и своите резултати в рейтинговата система", коментират експертите в сферата на висшето образование Мирела Хаджиева и Добромир Добрев. От тази година министерството на образованието въведе нова стъпка в правилната посока и насочва по-голям брой места за прием към важни за пазара на труда направления. За да се срещнат бизнесът и висшето образование, обаче е необходимо данните от рейтинговата система да бъдат разпространени и в училищното образование, защото изборът на реализация се прави далеч преди последната гимназиална година, смятат експертите.

***

#3-а

Къде е математиката?

Има и пренебрегвани специалности - като математика например, където учат малко студенти, но завършилите са с втория най-висок доход в страната. Може информатиката да взима студентите от сходни направления, каквото е математиката. Може талантливите математици просто да учат в чужбина. А може и средното образование просто да не може да подготви качествено учениците по този предмет. "За да се подготвят по-добре учениците за математически специалности, е нужно просто да дефинираме какво искаме на изхода на средното образование", смята директорът на варненската Математическа гимназия "Петър Берон" Павлин Петков. Той дава пример с Полша, която въведе три национални матури, едната от които математика и науки. "Ако на финала на средното образование се заложи матура по математика - или интегриран предмет, като логическо мислене например, системата ще се нагоди към развитие на тези умения", смята Петков. А президентът на "Мусала софт" Елена Маринова посочва силен аргумент - проверка на Агенцията по заетостта наскоро е показала, че броят на безработните, завършили математическа гимназия, е нула.

***

#4

Русе, Пловдив и Благоевград - места, където студентите остават

Един от важните изводи от рейтинга е, че няма едно най-добро висше училище в България - има най-добри висши училища в различните направления, в които обучават студенти. И някои от тях имат ключова роля за региона, в който се намират, като привличат студенти, които впоследствие се реализират в местния частен и публичен сектор. Почти всички завършили здравни грижи в Русенския университет "Ангел Кънчев" например през първите пет години след завършването си работят в същия регион. Този дял е много висок и при Завършилите теория и управление на образованието в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", и в Югозападния университет в Благоевград. Всъщност голямата част от работещите в публичния сектор като лекари, военни и учители са завършили висши училища извън София. "Значението на регионалните висши училища за подготовката на необходимите кадри е от особена важност", коментира HR мениджърът на бургаското предприятие "Елкабел" Мариана Добрева. Тя допълва, че на регионално ниво има диалог между бизнеса и учебните заведения, разкриват се необходимите за бизнеса специалности, а тези, от които няма нужда, се закриват. Добрата новина е, че някои университети вече мислят за регионалните си стратегии. Според ректора на университета "Проф. д-р Асен Златаров" - Бургас, доц. Магдалена Миткова сред факторите за привличането на студенти от региона са творчески ориентираното широкопрофилно обучение, силният академичен състав и финансовата стабилност на университета. Ректорът на Тракийския университет в Стара Загора разказва, че търсят връзката с местния бизнес през кръгли маси, оптимизиране на учебните програми и практическо обучение във фирми и организации. Медицинският университет в Пловдив набляга на добрата реализация на пазара на труда през център за кариерно развитие, който търси връзката с работодателите и информира студентите за възможностите им след Завършването. Русенският университет "Ангел Кънчев" отива още по-напред, като през2015 г. инициира Заедно с областните управители от региона Форум за регионално развитие, а година по-късно подписа споразумения за съвместна дейност в Дунавския регион. В момента университетът работи и по проект за международен Дунавски трансферен център, който да е свързващо Звено между университети и бизнес в региона.

***

#5

Не бягайте от машинното инженерство и металургията

Металургията е направлението, в което влизат най-слабите ученици - със среден успех от дипломата за средно образование 4.16. Това обаче не им пречи да излязат от университета със седмия най-висок среден доход от всички висшисти - много по-напред от направления като право, социология или химически науки. Това е добавена стойност на висшето образование, смята Боян Захариев от "Отворено общество", който е направил анализ на съотношението между резултатите от дипломата и дохода след завършване. Сред специалностите с висок принос са и машинното инженерство, проучването и добивът на полезни изкопаеми и информатиката. Има обаче и такива направления, в които студентите очевидно не намират смисъл да се дипломират. Рейтингът показва, че около 30% от студентите в последен курс не се дипломират навреме, като този дял е особено висок при учещите математика, филология, информатика и театрално и филмово изкуство. Ректорите не са изненадани от тези резултати. "Част от студентите намират работа, преди да се дипломират, а реализацията е много важна за младите хора", обяснява ректорът на НБУ проф. Пламен Бочков. "За съжаление не всички млади хора са наясно относно професионалната си ориентация", добавя друга причина ректорът на бургаския университет "Проф. д-р Асен Златаров" доц. Магдалена Миткова. Според нея тези студенти избират да се обучават по специалност, която не ги удовлетворява, и бързо загубват мотивацията си. Боян Захариев посочва, че има и студенти, които са там, за да развият уменията си, след като вече са имали досег с пазара на труда, а не толкова за да получат диплома. А и 8 някои сфери работодателите гледат доколко служителите им се справят със задачите си, а не какви умения имат на хартия.

***

Има специалности и професионални направления в определени висши училища, които най-вероятно дългосрочно няма да могат да оцелеят и ще трябва да бъдат закрити. В същото време има незаети ниши, които ще позволят на висшите училища да разкриват нови програми, специалности и направления.

Българската икономика бележи развитие и въпреки че има съсредоточаване в няколко центъра, общата тенденция е позитивна. Има и устойчива, макар и не много бърза, тенденция за излизане извън най-големите градове. Ако доскоро IT секторът беше единственият с недостиг на кадри на всички позиции, вече това се усеща и на други места - това естествено води до изпълване на Заетостта и повишаване на доходите първо в най-образования сегмент.

Натрупването на достатъчно умения по математика, за да може човек да се занимава с нея професионално, зависи от целия период на обучение, започвайки от числата в предучилищното образование и в началното училище. Това трудно може да бъде компенсирано с подготовка за кандидатстване във висшите училища.