Изчерпа ли се лимитът на срама?

Изчерпа ли се лимитът на срама?

Препиране на гузни съвести, изчерпан лимит на чувството за срам, балансиране според политическата конюнктура, застрах НЕК и "Атомстройекспорт" за "Белене". Тези и още куп сходни оценки предизвикаха внезапната активност на прокуратурата срещу фигури от високите властови етажи след президентския балотаж. Отново някой дърпа конците иззад кулисите, а законът служи за прикритие на истинските намерения на "конструктурите".

След дългогодишно бездействие по енергийните дела и при разследването на политическата корупция държавното обвинение започна да повдига обвинения за бъркотиите и далаверите около Втора атомна. Прокуратурата пое назад във времето и стигна до ролята на бившия министър на икономиката и енергетиката в кабинета "Станишев" Румен Овчаров. Но въпреки че споразумението между НЕК и "Атомстройекспорт" е подписано на 29 ноември 2006 г., когато Овчаров е принципал на електрическата компания, повдигнатото срещу него обвинение за безстопанственост в особено големи размери е само "начало". Целта била да не изтече давността за наказателно преследване, което не е предприето в продължение на цяло десетилетие.

Според държавното обвинение Овчаров не е положил достатъчно контрол за прилагане на разпоредбите в Закона за енергетиката, Устройствения правилник на ръководеното от него министерство и Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Персонално Овчаров не упражнил контрол върху тогавашните изпълнителни директори на НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян, чиито подписи стоят под споразумението.

Прокуратурата твърди още, че споразумението за "Белене" е сключено в нарушение на Закона за обществените поръчки, преди да е избран инвеститор по проекта и преди да е сключен основен договор за финансиране. По силата на това споразумение изпълнителят "Атомстройекспорт" е ангажиран да направи идеен проект със степен на завършеност, да състави разрешение за строеж, техническо задание за двата блока, извършване на дейности по провеждане на обществена поръчка за оборудване с дълъг цикъл на производство.

Към основното споразумение впоследствие са сключени още 14 допълнения и едно договорно споразумение. Но окончателен договор за инженеринг, доставка, строителство за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на блокове I и II на АЕЦ "Белене" не е сключен. Сметката на разследващите сочи, че са нанесени загуби на държавния бюджет за повече от 193 млн. евро. Начална или не, тезата на прокуратурата не е че споразуменията са незаконни, а че липсва договор, който е основание за направените плащания.

На тази плоскост Румяна Арнаудова даде заявка, че държавното обвинение смята "да достигне до всяко действие или бездействие на длъжностно лице, отговорно за АЕЦ "Белене", с което са нанесени щети на НЕК". Овчаров на свой ред изрази задоволство, че "след толкова ровене, след толкова политически натиск от г-н премиера Бойко Борисов в крайна сметка обвинението ми е за това, че съм допуснал да бъде подписано първото споразумение за "Белене". И допълни, че то е подписано в изпълнение на две министерски постановления и след международно проведен търг.

Велков, Папазян и приемникът на Овчаров - Петър Димитров, вече са обвиняеми за неизгодната продажба на старото ядрено оборудване от "Белене". То беше предоставено на "Атомстройекспорт" за 77 млн. евро по-малко от стойността му.

Бившият министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев пък ще отговаря за нанесени на НЕК щети за повече от 4.5 млн. евро. Вината му е, че след решението на правителството и на парламента от 2012 г. за прекратяване на проекта "Белене" той не е спрял договора на електрическата компания с архитект-инженера "Парсънс И енд Си Юръп Лимитед" и плащанията по него са продължили.

Само преди година прокуратурата прекрати тихомълком първото от серията 12 енергийни мегадела, по което беше наложена рекордна гаранция от 1 млн. лв. на управителя и собственик "Риск Инженеринг" Богомил Манчев. Той беше разследван за длъжностно присвояване на близо 9 млн. лв. заедно с още трима души - управителя на инженеринговия консултант "УорлиПарсънс" Събин Събинов и бившите шефове на НЕК Крум Анастасов и Иво Лефтеров.

Фирмата на Манчев бе подизпълнител на "Уорли" и строителен надзорник на площадката на "Белене". Обвинението за неправомерни плащания към консултанта беше явно несъстоятелно поне в частта на Манчев и Събинов. Но заместник главният прокурор Борислав Сарафов твърдеше че "случаят е изключително елементарен" и наказателното производство щяло да приключи "доста скоро".

Сега държавното обвинение твърди, че проверява всички министри и шефове на НЕК, както и шефовете на компанията й майка БЕХ, в периода на реализация на проекта АЕЦ "Белене". Това вече е основание към компанията на обвиняемите може да се присъедини още един енергиен министър - неуспелият кандидат-президент Трайчо Трайков. Освен Анастасов и Лефтеров шефове на НЕК и БЕХ в този период са още Георги Миков, Красимир Първанов и Михаил Андонов. Най-поразителното е обаче, че разследващите дори не загатват за ролята на експрезидента Георги Първанов, известен като вдъхновител на т. нар. Троен шлем в енергетиката.

Ставащото напомня обичайната практика у нас вече от десетилетия: ключови дела да стоят на трупчета и според нуждите да бъдат активирани или прекратени. Усилията на разследващите да убедят обществото, че са последователни в действията си, се проваля според говорителката на главния прокурор всичко да върви по график. Досъдебното производство по казуса "Белене" е образувано през 2014 г., след като Цацаров поръчал секторни анализи, един от които е за енергетиката. Така че ако имало забавяне, вината не била на сегашния състав на Софийската градска прокуратура, който си свършил работата.

В рамките на разследването били извършени много разпити, включително на последния министър на енергетиката и бивш директор на Агенцията за държавна финансова инспекция Теменужка Петкова. Проверките на ядрения проект, проведени от агенцията, завършиха преди три години със заключения за множество нарушения и докладите бяха предадени на прокуратурата. По тях можеше и отдавна да са повдигнати обвинения, но никой не казва защо това не е направено. Сега Арнаудова се позовава и на арбитражното решение по спора между НЕК и "Атомстройекспорт", с чието съдържание се запознала след изтичането му в интеренет. И понеже сумата от над 620 млн. евро трябва да бъде платена от НЕК до 15 декември, явно нещо трябва да бъде подхвърлено на публиката.

Стигна се дори до колизия - при кой министър е спряна "злоупотребата на хилядолетието", както я определи Делян Добрев. Според него това е станало с неговия подпис под предложението за спиране и не може да го "пришиват" към Румен Овчаров и Петър Димитров. Предшественикът му Драгомир Стойнев твърди обаче, че заслугата е негова, тъй като се е съобразил с решението на Министерския съвет и Народното събрание за спирането на АЕЦ "Белене". Стойнев настоява, че с негово решение от юни 2013 г. е бил сменен целият съвет на директорите на БЕХ и по този начин е сложен край на плащанията по проекта.

В крайна сметка спорът стигна неизбежно и до същината на проблема - дали БСП е виновна за рестартирането на проекта, или бедите идват от това, че бе прекратен при управлението на ГЕРБ. И двете основни политичиски сили обявиха, че застават зад излъчените от тях министри, като се надяват разследването да бъде безпристрастно. Бившият правосъден министър Христо Иванов обаче излезе с твърде правдоподобната версия, че зад прокурорската активност стои "политическият инженеринг" на ДПС. Движението вземало за заложници представители на БСП и ГЕРБ, за да ги рекетират при бъдещите управленски преговори.

***

Енергичен и обвинен

Енергичността на здравния министър в оставка Петър Москов също заслужи обвинения, но във връзка с бартера на ваксини между България и Турция от май миналата година. Обвинения за същата сделка бяха повдигнати и срещу заместника на Москов Адам Персенски - той като помагач. Държавното обвинение поясни, че за да не се тълкува "политически отпечатък" в действията им, изчакали края на президентските избори. Основното обвинение срещу Москов е, че приел дарените от Турция 200 000 ампули "Пентаксим" и "Еувакс", без да има задължителното разрешение от Изпълнителната агенция по лекарствата.

Според прокуратурата с тази операция е нанесена щета на бюджета в размер на 323 хил. лв. и неимуществени вреди, като е провокирано недоверие сред обществото към работата на здравното министерство. Второто обвинение срещу Москов е за изпратените на Турция по бартера 5 млн. дози БЦЖ, произведени от държавното дружество "Булбио". Според разследващите Москов е поел ангажимент разходите по производството да бъдат поети от министерството, след което принудил ексшефа на "Булбио" Любомир Димитров да подпише договор за дарение. Така на практика се отказал да търси заплащането им.

Последното обвинение на Москов е за безстопанственост и е свързано с незаконно произведените от "Булбио" ваксини за повече от 110 хил. лв., за което вече беше обвинен директорът на производствения отдел в дружеството Росен Алексиев. Именно стойността на въпросните ампули се приема от прокуратурата като щета от действията на Москов, който е обвинен, че не е упражнил достатъчно контрол над Алексиев. “Не разбирам къде е моето финансово прегрешение. Щях да бъда притеснен, ако не бях подсигурил да бъде изпълнен имунизационният календар. Това ме обиди“, заяви след излизането си от столичното следствие Москов. Той смята, че законът задължава фирми и неправителствени организации, но не и държавата да искат разрешение от Изпълнителната агенция по лекарствата. Както и че е бил в правото си да разпорежда какви действия да извършва "Булбио" като част от министерските си правомощия. Обвиняемите отричат версията, че са дарили кон за кокошка, и твърдят, че не Турция, а България е спечелила от сделката. Макар и далеч повече на брой, ваксините БЦЖ стрували между 300 хил. и 400 хил. лв., докато получените срещу тях детски ваксини били на стойност 4 млн. лева.

Във връзка с това дело Румяна Арнаудова подхрани подозренията за политически инженеринг, като обяви, че предстоят разпити на останалите министри от втория кабинет на Бойко Борисов, тъй като решението за бартера е взето неприсъствено. Проектът за него бил подписан от всеки член на кабинета, без самото решение да бъде обсъждано на негово заседание. Арнаудова призна, че няма проблем по този начин да се вземат решения от Министерския съвет, "но е важно кой министър, по какъв начин и с какви документи е бил мотивиран, за да даде съгласие за вземането на това решение". В средата на седмицата министрите се изредиха в следствието. Първа да обясни мотивацията си се яви Меглена Кунева. Такова позорище - цяло правителство на разпит, може би е показателно за предстоящата предизборна кампания.