Доклад анализ за резултатите от интегрираното обучение и възпитание през і-ви срок на учебната 2013/2014Г

• 
  Участие на УСОП в Коледна училищна изложба – 18- 20. 12. 2013г.
  

• 
  Участие на Ростислав Петров в тържество посветено на есента, проведено на 06.11.2013 г. в подготвителна група към училището;
  
• 
  Организиране и провеждане на Арт-ателие “Четири сезона” с деца с увреден слух – екипна работа съвместно с психолог – Мария Андреева;
  

• 
  Направление – „В багрите на есента”;
  
• 
  Направление – „Зимна приказка”.
  

• 
  На 31.10.2013г. за трета година отвори врати Училище за родители при Ресурсен център Монтана „За да са здрави, щастливи и обичани нашите деца”.Тази година работата ще бъде насочена към детското творчество. Отворена бе работилница „Сръчни ръце”, където деца, родители и учители творят заедно различни произведения.
  

• 
  На 21.11.2013г. учениците и децата със СОП от Монтана отбелязаха заедно със своите родители и учители Деня на християнското семейство. Присъстваха много гости: Директорът на Кризисен център- Монтана; Началникът на отдел „Закрила на детето”; Директорът на Дирекция „Хуманитарни дейности” към община Монтана; журналисти;
  

• 
  На 17.12.2013г. в Ресурсен център –Монтана се проведе Коледно тържество, в което участваха деца и ученици от град Монтана и град Лом. На тържеството се раздадоха награди на участниците в конкурса за детска рисунка на тема: „Коледни и Новогодишни настроения ”. Всички получиха грамоти за участие. На победителите се дадоха и предметни награди. Децата гледаха презентация за Коледа, декламираха коледни стихове, проведе се викторина с награди, танцуваха и похапнаха от вкусните сладки.
  

• 
  На 16.10.2013 г. в Ресурсен Център – Монтана ученичката от ІІ СОУ ” Н. Вапцаров”, Монтана Марина Петрова Георгиева - Х клас бе наградена за участието си в конкурса за рисунка, организиран от Благотворителен фонд „Проф. Желязко Христов, д.м.”, със съдействието на Регионален съвет на КНСБ гр.Монтана. Присъстваха ученици, родители, учители и специалисти от Ресурсен Център – Монтана, които работят с детето;
  
  • 
    На 21.11.2013г. учениците със СОП от ІІ СОУ ” Н. Вапцаров”, Монтана отбелязаха заедно със своите родители и учители Деня на християнското семейство;
    
  • 
    През месец декември 2013г. учениците със СОП от ІІ СОУ ” Н. Вапцаров” участваха в мероприятията, посветени на патронния празник на училището. Празникът бе честван официално на 06.12.2013г. с посещение на изложба и рецитал.
    

• 
  На 05.12.2013г. се проведе спортно състезание по проект „ Първи стъпки в спорта” по линия на ПМС 129- Спорт за всички , в което взеха участие две деца със СОП.
  

През І-ви срок на учебната 2013/2014г. са проведени следните консултации с ученици, родители, учители и възпитатели:

1. Общ брой на проведени консултации с ученици – 355,

1.1. Брой на проведени консултации с ученици от ресурсните учители – 320;

1.2. Брой на проведени консултации с ученици от психолозите – ежедневни;

1.3. Брой проведени консултации от учител на деца с нарушено зрение – 12 ;

1. 4. Брой проведени консултации с ученици от учител, слухово-речеви рехабилитатор на деца с увреден слух - 2;

1.5. Брой проведени консултации с ученици от учители на деца с езиково-говорни нарушения – 21;

2. Общ брой на проведени консултации с родители – 247, от които:

2.1. Брой проведени консултации с родители от ресурсните учители – 159 ;

2. 2. Брой проведени консултации с родители от психолозите –53 ;

2. 3. Брой проведени консултации с родители от учители на деца с езиково-говорни нарушения – 21;

2. 4. Брой проведени консултации с родители от учител на деца с нарушено зрение - 4;

2. 5. Брой проведени консултации с родители от учител, слухово-речеви рехабилитатор на деца с увреден слух – 10 .

3. Общ брой проведени консултации с учители и възпитатели – 327, от които:

3.1. Брой проведени консултации от ресурсните учители – 199;

3.2. Брой проведени консултации от психолозите – 93 ;

3.3. Брой проведени консултации от учители на деца с езиково-говорни нарушения – 25 .

3. 4. Брой проведени консултации от учител на деца с нарушено зрение – 4 ;

3. 5. Брой проведени консултации от учител, слухово-речеви рехабилитатор на деца с увреден слух – 6 .

В часовете за консултация ресурсните учители, учителите на деца с езиково-говорни нарушения, психолозите, учителя на деца с нарушено зрение и слухово-речевия рехабилитатор консултираха родителите на учениците за усвояване на различни форми, методи, техники на работа и използване на различни видове терапии като: фамилна терапия, арттерапия, музикотерапия, кинезитерапия и други, съобразно индивидуалните потребности на учениците със СОП. За желаещите родители е на разположение и специализирана литература по проблемите на интегрираното обучение. Оказва се методическа помощ от ресурсните учители на екипите от специалисти, работещи с интегрираните ученици в общообразователните училища.

4. 
   Реализация на координационната дейност
   

При необходимост Ресурсният център осъществява интеграция, координация и синхронизация в ревалидационната дейност със специализираните консултативно – диагностични центрове. В тази връзка се осъществява тясно взаимодействие и мултидисциплинарна

консултация с лекари ото – рино – ларинголози, детски невролози, фониатри, стоматолози – ортодонти, ортопеди и др.

Координацията в дейността на ресурсните учители, логопеди и психолози с класните ръководители и учители способства за установяване на единство, системност и последователност в корекционно – възпитателната ревалидация.

С цел популяризиране на интегрираното обучение и възпитание в областта, както и изясняване спецификата на интегрираното обучение и организацията на учебния процес са проведени 29 работни срещи:

• 
  В I ОУ „Никола Първанов” гр.Лом Красимира Игнатова проведе работна среща на тема «Педагогически техники в подготовката на ДСОП”;
  

• 
  Във II ОУ „Константин Фотинов – Лом се проведоха 2 работни срещи от Даниела Алексиева и Иванка Иванова в „Училище за родители” и Открити заседания на ЕПОВ;
  

• 
  Елиза Величкова старши ресурсен учител в СОУ „Христо Ботев” гр. Брусарци проведе 3 работни срещи на тема:„Родителите - партньори в обучението на ДСОП”, „Ограмотяване на първокласника”, „Обсъждане на временния успех и поведението на учениците през І-я учебен срок”;
  

• 
  Виолета Цветанова- ЦДГ №1 „Снежанка”- Лом и ЦДГ №12
  

• 
  4 работни срещи на теми:
  

-Работа в екип между учители, специалисти, родители в процеса на обучение по ИОП – 12.2013г.-дискусионна работна среща

„ Използване на невербални средства за комуникация в процеса на интегриране на деца със СОП” – 12.2013г.;
В СОУ „Отец Паисий”- с. Медковец бяха проведени 3 работни срещи, на които са обсъждани: начините за работа с учениците със СОП; проблеми в поведението им и изнасяне на доклад на тема: ”Умствена изостаналост. Причини, особености в развитието. Интеграция на деца с увреждания.”;

• 
  презентация съвместно с педагогическия съветник -„Тормоз в училището”; ”Хигиена на тялото. Полова и сексуална култура.”;
  

В община Вълчедръм старши ресурсен учител Кети Пънтова и психологът Антон Цифудин изнесоха доклади на тема:

• 
  „Модели на интегрирано обучение” - Гимназия ”Д.Маринов”;
  

• 
  „Обучителни трудности при ДСОП” - І ОУ „В.Левски” ;
  
• 
  ОУ „Христо Ботев”- „Модели на интегрирано обучение”;
  
• 
  ЦДГ „Патиланци” – „Интегрирано обучение”;
  
• 
  „Рефлексия и екипност при обучението и възпитанието на деца със СОП” – ІІ ОУ „Иван Вазов”;
  

• 
  „ Училището – място за релевантно въздействие върху ДСОП” - ІІ ОУ „Иван Вазов”, ОУ „Христо Ботев”;
  
• 
  „ Международна класификация на болестите от педагогически аспект” - ЦДГ „Патиланци”;
  

В община Берковица се проведоха 14 работни срещи:

• 
  7 екипни срещи на ресурсните учители:
  

• 
  С Директора на ДДЛРГ „ Л. Тенева” и екип от специалисти, относно изготвяне Планове за грижа на интегрираните ученици – 2 работни срещи;
  
• 
  С Кметски наместници от кв. „ Раковица”- 1 работна среща, относно осигуряване присъствието на УСОП в училище;
  

• 
  1 работна среща с Директора на ДДЛРГ „Л. Тенева”, относно бягствата на Сара Тодорова от Дома и училището и съпътстващия риск за живота и здравето й – 07.11. 2013 г. ;
  
• 
  Проведена консултативна среща от слухово-речев рехабилитатор на деца с увреден слух в ЦДГ към НУ „В. Левски” – Вършец, с учителките на групите относно идентифицирането на деца със СОП и запознаване с набора от документи и процедурата за освидетестване;
  
• 
  2 работни срещи в НУ – Вършец, инициирани от класните ръководители на 2. и 4. клас и слухово-речев рехабилитатор на деца с увреден слух с родители, във връзка с реда и набора документи за представяне на деца пред ЕКПО;
  

• 
  м.декември 2013г. в ІІ СОУ „Н.Вапцаров”- гр.Монтана се състоя работна среща на тема „В класа има дете със СОП”. На срещата бяха разгледани актуални проблеми от работата на учителите с децата със СОП в училището. Обсъдени бяха различни методи за работа с тези деца и най-вече с новопостъпилия ученик в І клас.
  

1. 
   ДИАГНОСТИЧНА
   

В периода от 15.09.2013г. до 01.10.2013 год. бе подготвен инструментариум и направено входно логопедично обследване на деца и ученици със СОП в общините Монтана, Берковица, Вършец, Бойчиновци, Чипровци, Георги Дамяново, Лом, Вълчедръм, Брусарци, Медковец. В началото на учебната година общият брой на диагностицираните деца и ученици със СОП е 266.

Децата и учениците с комуникативни нарушения през 2013/2014 год. са 177. Броят на приетите деца и ученици за корекционна работа през учебната година е 67. Логопедическата ревалидация на децата и учениците със СОП е насочена към стимулиране на общото психомоторно, когнитивно и езиково развитие и по-специално качествените параметри на езика-самостоятелна реч, способности за разбиране и употреба, разширяване на активната лексика, изграждане на граматично правилна устна и писмена реч.

Бяха обследвани деца и ученици от предучилищна възраст до гимназиален курс. Най-често срещани бяха вторичните езикови нарушения, както артикулационни, така и писмени, породени от интелектуален дефицит. На второ място са деца и ученици с общо недоразвитие на речта и дизартрии. Допълнително усложняващи фактори са билингвизмът и социалната среда. Комплексната диагностика на комуникативните нарушения е представена, както следва в /Приложение №4 и Приложение №5/.

Групите бяха сформирани, съобразно вида, степента на говорния дефект, възрастовите и индивидуални особености на децата и учениците, а графиците за корекционно-възпитателна работа бяха изготвени, съгласно Наредба № 7/29.12.2000 г., Наредба за изменение и

допълнение на Наредба № 7/29.12.2000 г., ДВ, бр. 27/11.03.2008 г. за

определяне на броя на децата и учениците в паралелките и групите на училищата, детските градини и обслужващите звена.

2. 
   АДМИНИСТРАТИВНА ДЕЙНОСТ
   

В срок бяха изготвени и попълнени от логопедите необходимите документи, определящи предмета, целите, задачите и дейностите в логопедичната работа:

• 
  Логопедичен статус на всяко обследвано дете и ученик в началото и края на учебната година
  
• 
  Логопедична карта за всяко дете от логопедичните групи
  
• 
  Дневник за подлежащите на корекционна работа деца и ученици
  
• 
  Тетрадки за обратна връзка с родителите на децата и учениците от логопедичните групи
  
• 
  Седмичен план-график за работа, съобразен със заетостта на децата и учениците в училище и утвърден от Директора на РЦПИОВДУСОП–Монтана
  
• 
  График за консултации с родители и учители
  
• 
  Амбулаторна книга
  

3. 
   КОНСУЛТАТИВНА
   

Веднъж седмично се провежда консултиране на родители и учители на деца и ученици с езиково-говорни нарушения.

Координацията в дейността с класни ръководители, учители, родители и запознаването им със спецификата на говорния дефект при всеки конкретен случай способства за установяване на единство, системност и последователност в корекционно-възпитателната ревалидация. В часа за логопедична консултация и работа с родители се извършва консултативно-диагностична работа с родителите и се дават подробни указания за всеки отделен случай, съобразно вида и степента на комуникативното нарушение.

Редовно е участието на логопедите в педагогически съвети, заседания на ЕПОВ към общообразователните училища, оперативки и сбирки.

Пълноценното обхващане на по-голям брой на деца и ученици със СОП за логопедична корекционно-възпитателна работа бе насочена към стимулиране на психомоторното, когнитивното и езиково-говорното развитие, за целите на което бяха използвани разнообразни

методи и средства. С учениците се работи, в зависимост от диагнозата, индивидуално или групово в ресурсните кабинети / където има такива /, в занималня или медицински кабинет.

В ОУ “ Константин Фотинов” гр. Лом в продължение на училището за родители ”Заедно работим по-добре” се проведоха открити заседания на ЕПОВ, като обмен на добри практики за индивидуална работа и екипна дейност с родители и представители на различни институции, работещи с деца. Общият брой на работните срещи са 2- 24.10.2013г. и 15.01.2014г. В тях взе участие ст.учител на деца с езиково говорни нарушения М.Кирилова. Работни срещи за обмен на добри практики за индивидуална работа и екипна дейност с родители и учители-бяха проведени и във II ОУ „ Хр. Смирненски” гр. Берковица и ЦДГ №2-гр.Берковица.

2.4 ТЕРАПЕВТИЧНА И КОРЕКЦИОННО–ВЪЗПИТАТЕЛНА РАБОТА
През учебната година логопедическата ревалидация на учениците със СОП бе насочена към стимулиране на общото психо-моторно, когнитивно и езиково развитие.

В логопедичната работа са използвани словесни (разказ, беседа и др.), нагледни (илюстрации, образци, показване на действие и др.) и практически (игрови, речеви и други упражнения, подражателни изпълнения, моделиране и др.) методи.

От логопедите са използвани следните средства:

• 
  книжки, схеми, раздавателен материал, макети, ламинирани картинки, серия картини, пъзели, мултимедийни продукти и др.
  

При деца и ученици с общо недоразвитие на речта има изявена клинична картина (епилепсия, хромозомни аномалии, емоционална нестабилност, генерализирано разстройство на развитието). Засягат се структуроопределящите нива на езиковата функция: фонетично, лексико-граматическо, семантично. Целият процес на речево формиране преминава в условията на патологично състояние на ЦНС.

Логопедичната ревалидация е насочена към развитие на познавателната сфера, зрителни и слухови възприятия, преодоляване на недостатъците в сферата на артикулационната моторика, развитие на фонематичен слух, развитие на общата моторика (превключване от едно движение в друго ), развитие на фината моторика / вгнездяване на фигури, разглобяване и сглобяване на различни фигурки–кубчета, матрьошки, пирамидки, топчета, сглобяване на пъзели др. /. В основата на корекционната работа се използва близка до децата битова реч, съответваща на усвоените от тях лексеми. Така се стимулира комуникацията, повишава се речевата активност. Опита на децата в конструирането на лексемите и тяхното съчетаване в речево изказване, подпомага по-нататъшното развитие на речта.

Като цяло лексикалният фонд на децата и учениците с алалия е ограничен. Използват елементарни речеви конструкции. Изпитват трудности в кодирането на сложни речеви изказвания. Имат фонематични проблеми-слабости в речезвуковите диференциации и замени на звуковете. Проявяват невропатологична симптоматика.

Поради частично сформирани умения за четене и писане се провеждат упражнения за звуков анализ на думи, писане на срички и думи, четене.

Деца и ученици с дизартрия и ринолалия-работата е насочена към коригиране на звуковата страна, а заедно с нея и всички компоненти на езика и говора, които са пострадали вторично /интонация, мелодика, темп/. Децата и учениците проявяват активност при общуване. Частично е преодоляна фонетическата непълноценност на говора. Повече от учениците с дизартрия не пишат. Работи се за обогатяване на активния речник. Провеждат се следните видове терапия:

• 
  Артикулационна-постановка на звукове и автоматизация в срички, думи изречения, текст. Диференциация на звуковете.
  
• 
  Дихателна и фонационна.
  
• 
  Двигателна терапия-артикулационна гимнастика (за устни и език) и упражнения, развиващи фината моторика.
  
• 
  Когнитивна терапия
  

-когнитивна терапия, свързана с възприятията (разпознаване на преплетени фигури, проследяване на лабиринти, др.) сглобяване на фигури, вгнездяване на фигури;

• 
  Езикова терапия-обогатяване на активния и пасивен речников фонд; провокиране на речева активност и комуникация.
  

-езикова терапия, свързана с писмения език-формиране на звуко-буквени връзки и др.

Прилаганата терапия бе строго индивидуална за всяко дете или ученик. В часовете за индивидуална и групова логопедична работа се използва лаптоп като високо-технологично помощно средство. Същественото в използването на компютъра е комбинацията между визуална и звукова информация, която въздейства върху учениците и децата и стимулира техните зрително-пространствени представи. Децата и учениците с езикови нарушения посещават новооткритата високотехнологична сензо-моторна зала към РЦПИОВДУСОП–Монтана.

2. 
   АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ДЕЙНОСТТА НА УЧИТЕЛ, СЛУХОВО-РЕЧЕВИ РЕХАБИЛИТАТОР НА ДЕЦА С УВРЕДЕН СЛУХ
   

През първи срок на 2013/2014 учебна година групата за деца и ученици с увреден слух стартира учебната година с 9 деца, като през месец октомври и ноември постъпиха още две нови деца. Групата е разнородна по пол, възраст и степен на слухов дефицит. Включва 5 момчета и 6 момичета, като 9 деца са в предучилищна възраст (4 - 7 год.), а две ученички се обучават в 6. и 7. клас.

Обхванатите деца получават ресурсна подкрепа в учебните заведения на територията на област Монтана – 2 деца в гр. Вършец, 1 дете в с. Бързия, 2 деца в гр. Монтана, 1 дете в с. Габровница и 5 деца в

гр. Берковица. Подпомагат се според нуждите си по произношение,

реч и предметна дейност, БЕЛ и математика.

Десет от децата са с диагноза двустранна глухота, а едно е слабо чуващо. Шест са слухопротезирани с кохлеарни имплантни системи, 3 ползват конвенционални слухови апарати, а две деца не ползват

усилващи слухови средства.

При 5 от децата с кохлеарни импланти се наблюдава добра функционалност на устройствата, на чиято база те развиват слухови възприятия и езиково-говорни умения. Само Радостина Цветанова - 6 год. не използва кохлеарния имплант по предназначние, поради родителска небрежност. Поставено в условия на практическа глухота , детето общува невербално и се обучава да използва алтернативни форми за комуникация.

Благодарние на системната слухово-речева рехабилитация се наблюдава динамика в развитието на слуховия потенциал на децата. Те постепенно развиват слухови възприятия, формират се умения за детекция и дискриминация на звукови стимули и реч. Започват да разпознават, разбират и продуцират речеви сигнал – вокализации, звукоподражания, думи, фрази и т. н.

Децата с конвенционални слухови апарати също са с тежка форма на глухота. Две от тях – Алтъна и Тинка, ползват устройствата. Чрез обучението по слухово-речева рехабилитация се изграждат умения за мултисензорно възприемане на словесната информация и за формиране на адекватни модели за изразяване и комуникация. Ростислав Петров разполага с лични слухови апарати, но не е адаптиран към тях и отказва да ги носи. При Люси Антоанетова, въпреки предписанието за слухопротзиране, все още семейството не е предприело нужните стъпки. Проблем при нея е и нередовното присъствие в ДГ. Останалите деца и ученици посещават редовно ДГ и училище. Болшинството родители са грижовни и отговорни. Изградени са отношения на доверие и партньорство със слухово-речевия рехабилитатор. Те търсят контакти и изпълняват всички съвети и препоръки за работа у дома. Провеждат системно прегледи, настройки и консултации и с лекари-специалисти в София.

Интегрирани ученици към РЦПИОВДУСОП – Монтана със

зрителен проблем има в ОУ „ Г. С. Раковски”- с. Бързия, в СОУ „Васил Левски”- гр. Бойчиновци , в ОУ „Д-р Петър Берон” - с. Септемврийци и 2.ОУ „ Хр. Смирненски” – гр.Берковица.

В зависимост от степента на заболяването, а така също и според желанието на родителите те се обучават по различен начин. Едни от тях четат с увеличен шрифт, други се обучават на брайл. Градивен елемент на брайловата система е релефната точка. Чрез релефно-точкови комбинации в тактилна версия се представя азбуката. Комбинирането на шестте точки в пространството на брайловата клетка е необходимо да се усвои като умение при четенето и писането.

За зрително увредените ученици има специална хартия, брайлова плоча и шило, а така също и Брайлова машина. Към компютъра е монтирана от „Съюза на слепите”-гр. София специална говоряща програма.

Зрително затруднените ученици имат часове по четене и писане на брайл, ориентиране и мобилност, зрително подпомагане, полезни умения.

В тези часове те научават как да се придвижват с или без бастун, координират движенията си, научават как да боравят с техниките – дву и три точкова на белия бастун, да се справят с проблеми от битов характер и не на последно място да пишат и четат на брайл.

С всеки ученик се работи по различен начин, в зависимост от това има ли остатъчно зрение или не. Например: в Бойчиновци зрително затруднения ученик има остатъчно зрение и се обучава на увеличен шрифт 48,подготвен е на брайл, предоставени са учебници на брайл, а по математика пише на бели листа, подредени в папка.

Ученичката в ОУ „Д-р Петър Берон” – с . Септемврийци и през тази учебна 2013/2014 година се обучава на брайл. Тя е имала остатъчно зрение, знае как се работи и с уголемен плоско-печатен шрифт, но зрителния проблем изисква брайл. Ограмотена е на брайл, но има много още да се работи за развитието на тактилността .

Изпитва трудност при писане и решаване на задачи по математика – начина на решаване и запис с помощта на машината на брайл. Бавно се ориентира в клавиатурата на компютъра, когато пише с програма Jaws.

Детето от ОУ „Г.С.Раковски”– с. Бързия претърпя множество операции на очите и това даде добри резултати. Вече пише и чете на нормален шрифт. Резултатите от обучението от началото на тази учебна година са добри и в края на 1.срок той е реинтегриран. Все още пише с уголемени букви, но спазва междуредието. Добре работи на компютъра.

Ученикът във 2.ОУ „Хр. Смирненски”- гр. Берковица вече започна да пише под диктовка и не излиза от редовете, което е постижение за него. Продължава работата върху табличното умножение. Проблемът му е при четенето, поради зрителното заболяване.

Важно за децата със зрителни нарушения е адаптацията в училище. Те са чувствителни , осъзнават проблема си и успешно се включват в живота на класа. Радват се когато имат подкрепа от съучениците си.