Европейска конвенция за правата на човека

Чл. Е - Недопускане на дискриминация

1. Страните се задължават за гарантират на лицата, принадлежащи към национални малцинства, правото на равенство пред закона и на равна защита от закона. В това отношение, всяка дискриминация, основаваща се на принадлежност към национално малцинство, е забранена.

2. Страните се задължават да приемат, където е необходимо, подходящи мерки с оглед поощряване във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот на пълно и ефективно равенство между лицата, принадлежащи към национално малцинство и тези, принадлежащи към мнозинството. В това отношение, те надлежно отчитат специфичните условия на лицата, принадлежащи към национални малцинства.

3. Мерките, приети в съответствие с ал. 2, нe се разглеждат като акт на дискриминация.

1. Страните се задължават да поощряват условията, необходими за лицата, принадлежащи към национални малцинства, за да поддържат и развиват своята култура, и да съхраняват съществените елементи на своята идентичност, а именно своята религия, език, традиции и културно наследство.

2. Без това да накърнява мерките, предприети в осъществяване на своята обща интеграционна политика, Страните трявба се въздържат от политики или практики, целящи асимилирането на лица, принадлежащи към национални малцинства, против тяхната воля и защитават тези лица от всяко действие, целящо такава асимилация.

Чл. 7

Страните осигуряват уважение за правото на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, на свобода на мирните събрания, свобода на сдружаването, свобода на изразяването и свобода на мисълта, съвестта и религията.

Страните се задължават да признаят, че всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има право да изповядва своята религия или убеждения и да създава религиозни институции, организации и сдружения.

1. Страните се задължават да признаят, че правото на свобода на изразяване на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, включва свободата да отстоява мнение и да получава и разпространява информация и идеи на малцинствения език, без намеса на държавните власти и независимо от границите. Страните осигуряват в рамките на своите правни системи лицата, принадлежащи към национално малцинство, да не бъдат дискриминирани в достъпа си до средствата за масово осведомяване.

2. Алинея 1 не пречи на Страните да изискват лицензиране, без дискриминация и основано на обективни критерии, на звуковото радиоизлъчване и телевизионните предавания или кинематографията.

3. Страните не триябва да пречат на създаването и използването на печатни средства за масово осведомяване от лица, принадлежащи към национални малцинства. В правните рамки на звуковото радиоизлъчване и телевизионното предаване те осигуряват, доколкото това е възможно и вземайки предвид разпоредбите на ал.1, лицата, принадлежащи към национални малцинства, да имат възможност да създават и да използват свои средства за масово осведомяване.

4. В рамките на своите правни системи Страните предприемат подходящи мерки, за да улеснят достъпа до средствата за масово осведомяване на лицата, принадлежащи към национални малцинства, и за да поощряват търпимостта и да допускат културен плурализъм.

Чл. 12

1. Страните, където това е подходящо, предприемат мерки в областта на образованието и изследванията, за да поощряват знания за културата, историята, езика и религията на техните национални малцинства и на мнозинството.

2. В този контекст страните осигуряват inter alia съответни възможности за обучение на преподаватели и достъп до учебници и улесняват контактите между ученици и учители от различни общности.

3. Страните се задължават да поощряват равни възможности за достъп до образование на всички равнища за лицата, принадлежащи към национални малцинства.

2. Никой не трябва да бъде подлаган на принуда, която да стеснява свободата му да има религия или убеждения по свой избор.

3. Свободата да изповядва религия или да изразява убеждение подлежи само на ограничения, установени със закон и необходими за опазване на обществената сигурност, реда, здравето и морала, както и на основните права и свободи на останалите.

Чл. 6. В съответствие с чл. 1 на тази декларация и имайки предвид ал. 3 на чл. 1, правото на свобода на мисълта, съвестта, религията или убежденията включва конкретно следните свободи:

а) да се правят обреди и събрания във връзка с религията или убежденията и да се създават или поддържат места за тези цели;

б) да се създават и поддържат съответните благотворителни или хуманитарни учреждения;

в) да се произвеждат, придобиват и използват в съответния обем необходими предмети и материали, свързани с религиозните обреди, обичаи или убеждения;

г) да се пишат, издават и разпространяват съответни публикации в тази област;

д) да се преподава по въпросите на религията и убежденията в местата, подходящи за тази цел;

е) да се използват или получават от отделни лица и организации доброволни финансови и други пожертвувания;

ж) да се подготвят, назначават, избират или посочват по наследство съответни ръководители според потребностите и нормите в една или друга религия или убеждения;

з) да се спазват дните за почивка и да се отбелязват празниците и да се извършват обреди в съответствие с предписанията на съответната религия или убеждения;

и) да се установяват или поддържат връзки с отделни лица и общности в областта на религията или убежденията на национално или международно равнище.

* * *
Приложение II – Цитати от присъди и решения на Европейския съд по правата на човека и на Европейската комисия по правата на човека, свързани с религиозните символи
Общи цитати за свободата на религията
- “Както е заложено в чл. 9 свободата на мисълта, съзнанието и религията е една от основите на “демократичното общество” по смисъла на Конвенцията. В своето религиозно измерение тази свобода е сред жизненоважните елементи, съставляващи идентичността на вярващите и тяхното схващане за живота, но също и ценна категория за атеистите, агностиците, скептиците или безразличните. Плурализмът, който е неразделна част от демократичното общество и който беше трудно извоюван в течение на векове, зависи от това.”

Кокинакис с/у Гърция (Kokkinakis v. Greece), решение от 25 май 1993, т. 31; Дахлаб с/у Швейцария (Dahlab v. Switzerland), решение от 15 февруари 2001, стр. 11; Рефах Партизи с/у Турция (Refah Partisi v. Turkey), решение от 13 февруари 2003 (Голяма камара), т. 90.

- “Макар свободата на религията да е преди всичко въпрос на съвестта на всеки, тя също така предполага, между всичко останало, свобода на всеки да ‘изповядва (своята) религия’. Свидетелстването с думи и дела е неразделно от религиозните убеждения на свидетеля.”

- “Член 9 не защитава всяко действие, мотивирано или вдъхновено от религия или вяра.”

- “Като съпостави правото на учителката да изповядва своята религия и необходимостта да се защитят учениците, запазвайки религиозна хармония, Съдът счита, че предвид обстоятелствата по делото и преди всичко крехката възраст на децата, за които ищцата е била отговорна като представител на държавата, (...) властите не са превишили границите на преценката си и следователно мярката (забрана на ищцата да носи мюсюлманска забрадка), която те са предприели, е била обоснована.”

- “В страна като Турция, където мнозинството от населението принадлежи към една религия, мерките, предприети в университетите, за да се попречи на определени фундаменталистки религиозни движения да оказват натиск върху онези, които не изповядват тази религия или които принадлежат към друга религия, може да са оправдани по силата на Член 9 т. 2 от Конвенцията. При такива обстоятелства светските университети могат да регулират демонстрирането на ритуали и символи на въпросната религия, като налагат ограничения по отношение на мястото и начина на подобни прояви, за да гарантират мирното съжителство между студентите от различни вероизповедания и по този начин да запазят обществения ред и убежденията на околните.”

- “В ситуация, в която ценностите на плурализма, зачитането на правата на околните и особено равенството на мъжете и жените пред закона се преподават и прилагат на практика, е разбираемо компетентните власти да искат да запазят светския характер на дадената институция (държавен университет) и затова да смятат за противно на тези ценности да позволят носенето на религиозно облекло, включително и мюсюлманска забрадка, както е в настоящия казус.”

- “Второто изречение на Член 2 подсказва преди всичко, че изпълнявайки функциите си по отношение на образованието, държавaта трябва да се погрижи информацията и знанията, включени в учебната програма да се преподават по един обективен, критичен и плуралистичен начин в спокойна обстановка, без каквото и да е неуместно вербуване.”

- “Той (Чл. 2 от Протокол 1) задължава държавата да зачита убежденията на родителите, били те религиозни или философски, в рамките на цялата програма на държавното образование. Като се имат предвид правото на преценка, предоставено на държавата по тези проблеми, гореспоменатата разпоредба (второто изречение от Член 2 от протокол 1) забранява на държавата да ‘цели системно обучение, което може се изтълкува като обучение, което не зачита религиозните и философски убеждения на родителите. Това е границата, която не трябва де прекрачва’.”

- “Според ищците е неприемливо достъпът на техните дъщери до училище да бъде възпрепятстван поради факта, че те зачитат религиозните си задължения (а именно, като носят мюсюлманска забрадка). Във връзка с това Съдът смята, че е достатъчно да отбележи, че както родителите, така и учениците са били информирани за последствията в случай, че момичетата не спазват действащия ученически правилник. Трябва да се отбележи също, че отказазният достъп до училищните сгради не е бил придружен с никаква дисциплинарна мярка; в случай че спазват правилата за облеклото, въпросните ученици ще могат да продължат да посещават занятията. Нещо повече, задължението учениците да идват на училище без шапки или шалове, покриващи главата, освен в часовете по Коран, не лишава родителите им от правото ‘да просвещават или съветват децата си, да изпълняват естествените си родителски функции на възпитатели или да напътстват децата си в посока, съобразена с религиозните или философски си убеждения’ ”.

- “Когато едно лице упражнява свободата да изповядва своята религия, може да се наложи да се обърне особено внимание на неговото специфично положение.” “При избора си да следва военна кариера г-н Калач е приел по собствено съгласие системата на военна дисциплина, която по своята същност предполага възможността за налагане на ограничения на някои от правата и свободите на членовете на въоръжените сили по начин, който не би бил възможен по отношение на цивилните граждани.”

- “Задължението на учителя да спазва нормални часове на работа, които според него съвпадат с времето молитвите му, може да е съвместимо със свободата на религията.”

- “Комисията припомня, че при Жалба No. 24949/94, декември 3.12.96, (Континен с/у Финландия), непубликувана, служител на финландските държавни железници е бил уволнен заради неспазване на работното време, тъй като работата в петък след залез е забранена от църквата на Адвентистите от Седмия ден, към която той принадлежал. В този случай Комисията прецени, че ищецът не е бил уволнен заради религиозните си убеждения, а защото е отказал да спазва работното си време. При тези обстоятелства Комисията счете, че макар отказът да е бил мотивиран с религиозни убеждения, това положение не поражда защита по Член 9 т. 1. Комисията сметна още, че ищецът не е успял да докаже, че върху него е бил упражнен натиск да се откаже от религиозните си възгледи или че му е било попречено да изповядва религията или убежденията си (inter alia той е бил свободен да напусне).”

- “Като съпоставя правото на учителката да изповядва своята религия с необходимостта да се предпазят учениците, като се запази религиозна хармония, Съдът прецени, че при обстоятелствата по делото и предвид преди всичко крехката възраст на децата, за които ищцата е била отговорна като представител на държавата, (...) властите не са надхвърлили границите на преценката и следователно мярката (забрана на ищцата да носи мюсюлманска забрадка), която са предприели, не е била необоснована.”

- “Съдът припомня, че винаги е подчертавал, че запазването на принципите на светската власт несъмнено представлява една от опорите на Турската държава (...) В това отношение Съдът припомня, че в миналото е приел, че демократичната държава има правото да изисква от държавните служители да бъдат верни на конституционните принципи, на които държавата се основава.”

- “Задължението на учителя да спазва нормални часове на работа, които според него съвпадат с времето молитвите му, може да е съвместимо със свободата на религията (вж. X с/у Обединеното кралство, No. 8160/78, решение на Комисията от 12 март 1981, Решения и доклади (DR) 22, стр. 27), както и задължението на мотоциклетиста да носи предпазна каска, което според него е несъвместимо с религиозните му обязаности (вж. X с/у Обединеното кралство, No. 7992/77, решение на Комисията от 12 юли 1978, Решения и доклади 14, стр. 234).”