Доклад Човешките права в мултикултурното общество Носенето на религиозни символи на обществени места



страница4/5
Дата24.04.2017
Размер0.76 Mb.
1   2   3   4   5

Европейска конвенция за правата на човека



Член 8 . Право на зачитане на личния и семейния живот

1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.

2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на

другите.



Член 9 . Свобода на мисълта съвестта и религията

1. Βсеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата на всеки да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или в частен кръг, чрез богослужение, преподаване, практикуване и спазване на ритуали.

2. Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здравето и морала или за защитата на правата и свободите на другите.

Член 10 . Свобода на изразяването на мнение

1. Βсеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на

държавните власти и независимо от държавните граници. Този член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим радиокомпаниите, телевизионните компании и производителите на

кинематографична продукция.

2. Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.

Член 14 . Забрана на дискриминацията

Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.


Протокол 1, чл. 2 – Право на образование
Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнение на която и да е от функциите си по отношение на образованието и обучението, държавата трябва да зачита правото на родителите да осигурят (на децата си) образование или обучение съобразно техните собствени религиозни и философски убеждения.
Протокол 12, чл. 1 – Обща забрана за дискриминация
1. Упражняването на всички права, предвидени в закона, трябва да бъде гарантирано без дискриминация на каквото и да е основание като пол, раса, цвят, език, религия, политически или други пристрастия, национален или социален произход, собственост, потекло или друг статус.

2. Никой не трябва да бъде дискриминиран от никоя публична власт, на което и да е от споменатите в т. 1 основания.


Европейска социална харта (изм.)

Чл. Е - Недопускане на дискриминация


Упражняването на правата по тази харта следва да бъде осигурено без дискриминация на каквато и да било основа, като раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национална принадлежност или социален произход, здравословно състояние, връзка с дадено национално малцинство, рождение или друго състояние.
Рамкова конвенция за защита на националните малцинства
Чл. 4

1. Страните се задължават за гарантират на лицата, принадлежащи към национални малцинства, правото на равенство пред закона и на равна защита от закона. В това отношение, всяка дискриминация, основаваща се на принадлежност към национално малцинство, е забранена.

2. Страните се задължават да приемат, където е необходимо, подходящи мерки с оглед поощряване във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот на пълно и ефективно равенство между лицата, принадлежащи към национално малцинство и тези, принадлежащи към мнозинството. В това отношение, те надлежно отчитат специфичните условия на лицата, принадлежащи към национални малцинства.

3. Мерките, приети в съответствие с ал. 2, нe се разглеждат като акт на дискриминация.



Чл. 5

1. Страните се задължават да поощряват условията, необходими за лицата, принадлежащи към национални малцинства, за да поддържат и развиват своята култура, и да съхраняват съществените елементи на своята идентичност, а именно своята религия, език, традиции и културно наследство.

2. Без това да накърнява мерките, предприети в осъществяване на своята обща интеграционна политика, Страните трявба се въздържат от политики или практики, целящи асимилирането на лица, принадлежащи към национални малцинства, против тяхната воля и защитават тези лица от всяко действие, целящо такава асимилация.

Чл. 7

Страните осигуряват уважение за правото на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, на свобода на мирните събрания, свобода на сдружаването, свобода на изразяването и свобода на мисълта, съвестта и религията.



Чл. 8

Страните се задължават да признаят, че всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има право да изповядва своята религия или убеждения и да създава религиозни институции, организации и сдружения.



Чл. 9

1. Страните се задължават да признаят, че правото на свобода на изразяване на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, включва свободата да отстоява мнение и да получава и разпространява информация и идеи на малцинствения език, без намеса на държавните власти и независимо от границите. Страните осигуряват в рамките на своите правни системи лицата, принадлежащи към национално малцинство, да не бъдат дискриминирани в достъпа си до средствата за масово осведомяване.

2. Алинея 1 не пречи на Страните да изискват лицензиране, без дискриминация и основано на обективни критерии, на звуковото радиоизлъчване и телевизионните предавания или кинематографията.

3. Страните не триябва да пречат на създаването и използването на печатни средства за масово осведомяване от лица, принадлежащи към национални малцинства. В правните рамки на звуковото радиоизлъчване и телевизионното предаване те осигуряват, доколкото това е възможно и вземайки предвид разпоредбите на ал.1, лицата, принадлежащи към национални малцинства, да имат възможност да създават и да използват свои средства за масово осведомяване.

4. В рамките на своите правни системи Страните предприемат подходящи мерки, за да улеснят достъпа до средствата за масово осведомяване на лицата, принадлежащи към национални малцинства, и за да поощряват търпимостта и да допускат културен плурализъм.

Чл. 12

1. Страните, където това е подходящо, предприемат мерки в областта на образованието и изследванията, за да поощряват знания за културата, историята, езика и религията на техните национални малцинства и на мнозинството.

2. В този контекст страните осигуряват inter alia съответни възможности за обучение на преподаватели и достъп до учебници и улесняват контактите между ученици и учители от различни общности.

3. Страните се задължават да поощряват равни възможности за достъп до образование на всички равнища за лицата, принадлежащи към национални малцинства.



Декларация на ООН за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения
Чл. 1. 1. Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията. Това право включва свободата на всеки да има религия или убеждения от всякакъв род по свой избор и свободата да изповядва своята религия и да изразява своите убеждения както индивидуално, така и колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали.

2. Никой не трябва да бъде подлаган на принуда, която да стеснява свободата му да има религия или убеждения по свой избор.

3. Свободата да изповядва религия или да изразява убеждение подлежи само на ограничения, установени със закон и необходими за опазване на обществената сигурност, реда, здравето и морала, както и на основните права и свободи на останалите.

Чл. 6. В съответствие с чл. 1 на тази декларация и имайки предвид ал. 3 на чл. 1, правото на свобода на мисълта, съвестта, религията или убежденията включва конкретно следните свободи:

а) да се правят обреди и събрания във връзка с религията или убежденията и да се създават или поддържат места за тези цели;

б) да се създават и поддържат съответните благотворителни или хуманитарни учреждения;

в) да се произвеждат, придобиват и използват в съответния обем необходими предмети и материали, свързани с религиозните обреди, обичаи или убеждения;

г) да се пишат, издават и разпространяват съответни публикации в тази област;

д) да се преподава по въпросите на религията и убежденията в местата, подходящи за тази цел;

е) да се използват или получават от отделни лица и организации доброволни финансови и други пожертвувания;

ж) да се подготвят, назначават, избират или посочват по наследство съответни ръководители според потребностите и нормите в една или друга религия или убеждения;

з) да се спазват дните за почивка и да се отбелязват празниците и да се извършват обреди в съответствие с предписанията на съответната религия или убеждения;

и) да се установяват или поддържат връзки с отделни лица и общности в областта на религията или убежденията на национално или международно равнище.

* * *
Приложение II – Цитати от присъди и решения на Европейския съд по правата на човека и на Европейската комисия по правата на човека, свързани с религиозните символи
Общи цитати за свободата на религията
- “Както е заложено в чл. 9 свободата на мисълта, съзнанието и религията е една от основите на “демократичното общество” по смисъла на Конвенцията. В своето религиозно измерение тази свобода е сред жизненоважните елементи, съставляващи идентичността на вярващите и тяхното схващане за живота, но също и ценна категория за атеистите, агностиците, скептиците или безразличните. Плурализмът, който е неразделна част от демократичното общество и който беше трудно извоюван в течение на векове, зависи от това.”

Кокинакис с/у Гърция (Kokkinakis v. Greece), решение от 25 май 1993, т. 31; Дахлаб с/у Швейцария (Dahlab v. Switzerland), решение от 15 февруари 2001, стр. 11; Рефах Партизи с/у Турция (Refah Partisi v. Turkey), решение от 13 февруари 2003 (Голяма камара), т. 90.

- “Макар свободата на религията да е преди всичко въпрос на съвестта на всеки, тя също така предполага, между всичко останало, свобода на всеки да ‘изповядва (своята) религия’. Свидетелстването с думи и дела е неразделно от религиозните убеждения на свидетеля.”



Кокинакис с/у Гърция, пак там, т. 31; Дахлаб с/у Швейцария, пак там, стр. 11.

- “Член 9 не защитава всяко действие, мотивирано или вдъхновено от религия или вяра.”



Калач с/у Турция (Kalaç v. Turkey), решение от 1 юли 1997, т. 27, Рефах Партизи с/у Турция, пак там, т. 92.
- Елементи, които трябва да се вземат предвид в зависимост от контекста на ограниченията
(a) Ограничения в училищата и университета
“При казуса Дахлаб, касаещ учителка на малки деца, Съдът подчерта, освен другите обстоятелства, ‘ркия външен символ’ който представлява носената от нея забрадка. Съдът разпита дали този символ може по някакъв начин да е имал вербуващ ефект, виждайки, че явно забрадката е наложена на жената от религиозна повеля, която трудно би се съвместила с принципа за равенство между половете. Съдът отбеляза още, че носенето на мюсюлманския шал не може лесно да се съвмести с посланието на толерантност, зачитане на околните и преди всичко равенство и недискриминация, което всички учители в демократичното общество трябва да предават на учениците си.”

Лейла Шахин с/у Турция (Leyla Şahin v. Turkey), решение от 10 ноември 2005 (Голяма камара), т. 111.

- “Като съпостави правото на учителката да изповядва своята религия и необходимостта да се защитят учениците, запазвайки религиозна хармония, Съдът счита, че предвид обстоятелствата по делото и преди всичко крехката възраст на децата, за които ищцата е била отговорна като представител на държавата, (...) властите не са превишили границите на преценката си и следователно мярката (забрана на ищцата да носи мюсюлманска забрадка), която те са предприели, е била обоснована.”



Дахлаб с/у Швейцария, пак там, стр. 13.

- “В страна като Турция, където мнозинството от населението принадлежи към една религия, мерките, предприети в университетите, за да се попречи на определени фундаменталистки религиозни движения да оказват натиск върху онези, които не изповядват тази религия или които принадлежат към друга религия, може да са оправдани по силата на Член 9 т. 2 от Конвенцията. При такива обстоятелства светските университети могат да регулират демонстрирането на ритуали и символи на въпросната религия, като налагат ограничения по отношение на мястото и начина на подобни прояви, за да гарантират мирното съжителство между студентите от различни вероизповедания и по този начин да запазят обществения ред и убежденията на околните.”



Рефах Партизи с/у Турция, пак там, т. 95; Лейла Шахин с/у Турция, пак там, т. 111.

- “В ситуация, в която ценностите на плурализма, зачитането на правата на околните и особено равенството на мъжете и жените пред закона се преподават и прилагат на практика, е разбираемо компетентните власти да искат да запазят светския характер на дадената институция (държавен университет) и затова да смятат за противно на тези ценности да позволят носенето на религиозно облекло, включително и мюсюлманска забрадка, както е в настоящия казус.”



Лейла Шахин с/у Турция, пак там, т. 116.

- “Второто изречение на Член 2 подсказва преди всичко, че изпълнявайки функциите си по отношение на образованието, държавaта трябва да се погрижи информацията и знанията, включени в учебната програма да се преподават по един обективен, критичен и плуралистичен начин в спокойна обстановка, без каквото и да е неуместно вербуване.”



Кьозе и други с/у Турция (Köse and Others v. Turkey), решение от 24 януари 2006, стр. 15, Келдсен, Буск Мадсен и Педерсен с/у Дания (Kjeldsen, Busk Madsen and Pedersen v. Denmark), решение от 17 декември 1976, т. 53.

- “Той (Чл. 2 от Протокол 1) задължава държавата да зачита убежденията на родителите, били те религиозни или философски, в рамките на цялата програма на държавното образование. Като се имат предвид правото на преценка, предоставено на държавата по тези проблеми, гореспоменатата разпоредба (второто изречение от Член 2 от протокол 1) забранява на държавата да ‘цели системно обучение, което може се изтълкува като обучение, което не зачита религиозните и философски убеждения на родителите. Това е границата, която не трябва де прекрачва’.”



Кьозе и други с/у Турция (Köse and Others v. Turkey), пак там, стр. 14.

- “Според ищците е неприемливо достъпът на техните дъщери до училище да бъде възпрепятстван поради факта, че те зачитат религиозните си задължения (а именно, като носят мюсюлманска забрадка). Във връзка с това Съдът смята, че е достатъчно да отбележи, че както родителите, така и учениците са били информирани за последствията в случай, че момичетата не спазват действащия ученически правилник. Трябва да се отбележи също, че отказазният достъп до училищните сгради не е бил придружен с никаква дисциплинарна мярка; в случай че спазват правилата за облеклото, въпросните ученици ще могат да продължат да посещават занятията. Нещо повече, задължението учениците да идват на училище без шапки или шалове, покриващи главата, освен в часовете по Коран, не лишава родителите им от правото ‘да просвещават или съветват децата си, да изпълняват естествените си родителски функции на възпитатели или да напътстват децата си в посока, съобразена с религиозните или философски си убеждения’ ”.



Кьозе и други с/у Турция (Köse and Others v. Turkey), пак там, стр. 15.
(b) Ограничения на работното място
- Държавни служители
- “Тези принципи (идентифицирани в делото Кокинакис по отношение свободата на религията по смисъла на Чл. 9) важат и за държавните служители. Въпреки че е легитимно държавата да задължава държавните служители, с оглед на техния статут, да бъдат дискретни, те са отделни индивиди и като такива отговарят на изискванията за защита по Член 9 от Конвенцията. Следователно на Съдът трябва да определи, след като е разгледал обстоятелствата по всяко дело, дали е постигнат справедлив баланс между фундаменталната свобода на религията и легитимния интерес на демократичната държава да гарантира, че държавните служители правилно следват целите, изброени в Член 9 т. 2.”

Куртулмуш с/у Турция (Kurtulmuş v. Turkey), решение от 24 януари 2006, стр. 7.

- “Когато едно лице упражнява свободата да изповядва своята религия, може да се наложи да се обърне особено внимание на неговото специфично положение.” “При избора си да следва военна кариера г-н Калач е приел по собствено съгласие системата на военна дисциплина, която по своята същност предполага възможността за налагане на ограничения на някои от правата и свободите на членовете на въоръжените сили по начин, който не би бил възможен по отношение на цивилните граждани.”



Калач с/у Турция, пак там, т. 27.

- “Задължението на учителя да спазва нормални часове на работа, които според него съвпадат с времето молитвите му, може да е съвместимо със свободата на религията.”



Рефах Партизи с/у Турция, пак там, т. 92 с препратка към Х с/у Обединеното кралство (X v. the United Kingdom), No. 8160/78, решение от 12 март 1981, и Континен с/у Финландия (Konttinen v. Finland), решение от 3 декември 1993, Европейска комисия по правата на човека.

- “Комисията припомня, че при Жалба No. 24949/94, декември 3.12.96, (Континен с/у Финландия), непубликувана, служител на финландските държавни железници е бил уволнен заради неспазване на работното време, тъй като работата в петък след залез е забранена от църквата на Адвентистите от Седмия ден, към която той принадлежал. В този случай Комисията прецени, че ищецът не е бил уволнен заради религиозните си убеждения, а защото е отказал да спазва работното си време. При тези обстоятелства Комисията счете, че макар отказът да е бил мотивиран с религиозни убеждения, това положение не поражда защита по Член 9 т. 1. Комисията сметна още, че ищецът не е успял да докаже, че върху него е бил упражнен натиск да се откаже от религиозните си възгледи или че му е било попречено да изповядва религията или убежденията си (inter alia той е бил свободен да напусне).”



Стедман с/у Обединеното кралство (Stedman v. UK), решение от 9 април 1997, Европейска комисия по правата на човека.

- “Като съпоставя правото на учителката да изповядва своята религия с необходимостта да се предпазят учениците, като се запази религиозна хармония, Съдът прецени, че при обстоятелствата по делото и предвид преди всичко крехката възраст на децата, за които ищцата е била отговорна като представител на държавата, (...) властите не са надхвърлили границите на преценката и следователно мярката (забрана на ищцата да носи мюсюлманска забрадка), която са предприели, не е била необоснована.”



Дахлаб с/у Швейцария, пак там, стр. 13.

- “Съдът припомня, че винаги е подчертавал, че запазването на принципите на светската власт несъмнено представлява една от опорите на Турската държава (...) В това отношение Съдът припомня, че в миналото е приел, че демократичната държава има правото да изисква от държавните служители да бъдат верни на конституционните принципи, на които държавата се основава.”



Куртумулуш с/у Турция, пак там, стр. 8 (неофициален превод, оригиналът е на френски език).
- Частният сектор
- “Ищцата е била уволнена, защото не се е съгласила да работи определено работно време, а не заради нейните религиозни убеждения като такива, била е свободна да напусне и всъщност е напуснала работата си. Затова Комисията смята, че ако ищцата е била наета от държавата и уволнена при същите обстоятелства, подобно уволнение не би съставлявало намеса в нейните права по смисъла на Член 9 т. 1 (Чл. 9-1). A fortiori не може да се очаква Обединеното кралство да има законодателство, което да защитава служителите от подобни уволнения от частни работодатели. След като самото уволнение не съставлява намеса в правата на ищцата по смисъла на Член 9, фактът, че ищцата не е пледирала несправедливо уволнение пред Институционния съд (който единствено има юрисдикция над работодатели за дела висящи над 2 години), не може сам по себе си да съставлява нарушение на Член 9 от Конвенцията.”

Стедман с/у Обединеното кралство, пак там.
(c) Ограничения, свързани със съображения за сигурността и здравето
- “Настоящият случай касае сикх, който е бил помолен да свали тюрбана си при проверката на пътниците на летище. Съдът прецени, че това съставлява намеса в неговото право да изповядва религията си. По отношение на легитимната крайна цел и пропорционалността на предприетите мерки Съдът прецени: “първо, проверките на пътниците на летищата без съмнение са необходими за обществената сигурност по смисъла на (Чл. 9 т. 2). Второ, методите за тяхното прилагане при този казус попадат в границите на преценката на ответната държава, още повече че те са били редовни по своята същност”.

Фул с/у Франция (Phull v. France), решение от 13 ноември 2003, стр. 3.

- “Задължението на учителя да спазва нормални часове на работа, които според него съвпадат с времето молитвите му, може да е съвместимо със свободата на религията (вж. X с/у Обединеното кралство, No. 8160/78, решение на Комисията от 12 март 1981, Решения и доклади (DR) 22, стр. 27), както и задължението на мотоциклетиста да носи предпазна каска, което според него е несъвместимо с религиозните му обязаности (вж. X с/у Обединеното кралство, No. 7992/77, решение на Комисията от 12 юли 1978, Решения и доклади 14, стр. 234).”



Рефах Партизи с/у Турция, т. 92 с препратка към X с/у Обединеното кралство, No. 7992/77, решение от 12 юли 1978, Европейска комисия по правата на човека.
1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница