Доклад на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите

1. ВЪВЕДЕНИЕ Error: Reference source not found

2. АНАЛИЗ НА ВАРИАНТИТЕ Error: Reference source not found

2.1. Вариант 1: участие в ЕИП Error: Reference source not found

2.1.1. Оценка Error: Reference source not found

2.1.2. Позиция на държавите с малка територия Error: Reference source not found

2.2. Вариант 2: едно или няколко рамкови споразумения за асоцииране Error: Reference source not found

2.2.1. Оценка Error: Reference source not found

2.2.2. Позиция на държавите с малка територия Error: Reference source not found

2.2.3. Едно или няколко рамкови споразумения за асоцииране? Error: Reference source not found

2.2.4. Хоризонтални и институционални въпроси Error: Reference source not found

3. ПРИВЕЖДАНЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ДОСТИЖЕНИЯТА НА ПРАВОТО НА ЕС И АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ Error: Reference source not found

4. ИКОНОМИЧЕСКА ОЦЕНКА Error: Reference source not found

5. ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ Error: Reference source not found

5.1. Следващи стъпки Error: Reference source not found

5.2. Основни принципи Error: Reference source not found

5.2.1. Споделени ценности Error: Reference source not found

5.2.2. Принципи на вътрешния пазар Error: Reference source not found

5.2.3. Особености Error: Reference source not found

5.2.4. Настоящи развития Error: Reference source not found

На 20 ноември 2012 г. Комисията прие съобщение¹ относно подобряване на отношенията между ЕС и Княжество Андора, Княжество Монако и Република Сан Марино, и придружаващия го работен документ на службите на Комисията² относно пречките пред достъпа на Андора, Монако и Сан Марино до вътрешния пазар на ЕС и пред сътрудничеството в други области. В съобщението се описват настоящите близки отношения между ЕС и тези европейски държави с малка територия. В него се заключава, че съществува значителен потенциал за по-нататъшно развитие на взаимоотношенията с оглед на взаимна полза.

По-специално в съобщението се подчертава приносът, който по-тесните икономически връзки могат да имат в контекста на настоящата икономическа и финансова криза за постигането на устойчиво икономическо възстановяване в Европа и за стратегията „Европа 2020“ на ЕС, включително за по-голяма заетост и засилена търговска и инвестиционна дейност в съседните на тези държави региони на ЕС. Важно е да се отбележи, че в съобщението се посочват пет варианта за участие на държавите с малка територия във вътрешния пазар.

В заключенията си от 20 декември 2012 г.³ Съветът приветства съобщението и избра да запази два от вариантите като най-осъществими.

i) участие на тези държави с малка територия в Европейското икономическо пространство (ЕИП); и

ii) договаряне на едно или повече рамкови споразумения за асоцииране с тези държави „с цел да им бъде предоставен достъп до вътрешния пазар на ЕС и съпътстващите го мерки и хоризонтални политики, които споразумения да включват институционални механизми, които да следват модела на Споразумението за Европейското икономическо пространство“.

Нещо повече, Съветът посочи необходимостта „да бъдат осигурени хомогенността и доброто функциониране на вътрешния пазар, като същевременно се отчитат особеностите на трите държави, както и […] това колко важно е да се разработи съгласуван подход към тези три държави“.

С оглед на тези цели Съветът прикани Комисията и (при целесъобразност) върховния представител да продължат анализа на тези два варианта, и по-специално:

• 
  „да проведат консултации с правителствата на Андора, Монако и Сан Марино и с други съответни държави, като този процес започне през първото полугодие на 2013 г., с цел да бъдат определени осъществимостта на тези два варианта и степента на подкрепа за тях, като в частност се отчитат институционалните особености, посочени в съобщението на Комисията“; и
  

Настоящият доклад бе изготвен в отговор на поканата, отправена от Съвета. Той се основава на консултации с тези държави с малка територия и с държавите от ЕАСТ, членуващи в ЕИП⁴. Освен това докладът включва информацията, събрана по време на посещенията на представителите на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и службите на Комисията в Андора, Монако и Сан Марино през март 2013 г., която е допълнена с отговорите на държавите на подробен въпросник за тяхното законодателство и административен капацитет.

Този вариант би довел до участието на държавите с малка територия в Европейското икономическо пространство (ЕИП) по подобие на участието на настоящите членове на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) в ЕИП⁵. Основната сила на ЕИП е в това, че се основава на договор и институционална рамка с доказала се ефективност, включително на институциите на ЕИП—ЕАСТ (секретариат, надзорен орган и съд). Въпреки това, за да могат да се присъединят към Споразумението за ЕИП⁶ , държавите с малка територия трябва първо да станат членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), за което е необходима единодушната подкрепа на нейните членове⁷. Към днешна дата държавите с малка територия не са кандидатствали за членство в ЕАСТ. С оглед на това държавите от ЕАСТ не са разглеждали официално тази възможност.

Този вариант може да е свързан с някои допълнителни недостатъци, като се има предвид, че държавите от ЕАСТ, членуващи в ЕИП, вземат решения въз основа на обща позиция в съвместните институции на ЕИП⁸. Ако държавите с малка територия участват в ЕИП, постигането на такава обща позиция може да стане по-трудно поради необходимостта да се доближат позициите на шест държави, а не на три, както е в момента. Това би могло да изостри предизвикателствата, пред които вече са изправени ЕС и неговите партньори от ЕАСТ, членуващи в ЕИП, които предизвикателства са свързани с осигуряването на навременно вземане на решения в ЕИП. Освен това държавите с малка територия ще трябва да се присъединят към търговските споразумения на ЕАСТ с трети страни.

2.1.2. Позиция на държавите с малка територия

Андора изрази готовност да разгледа възможността за участие в ЕИП, при условие че то се основава на стабилна институционална рамка и се отчита особеното положение на Андора. Сан Марино също изрази готовност да разгледа този вариант. Монако отхвърли варианта, тъй като той не може да бъде лесно пригоден към специфичните особености на страната.

Вторият вариант включва договарянето на едно или няколко споразумения за асоцииране между ЕС и държавите с малка територия. Това би осигурило участието на държавите с малка територия на вътрешния пазар, но при целесъобразност би могло също така да включва сътрудничество в други области като правосъдие и вътрешни работи, селско стопанство, рибарство, регионална политика и външна политика. За разлика от първия вариант тук става въпрос за споразумение, което е извън рамките на ЕИП, и следователно за него няма да се изисква подкрепата на държавите от ЕАСТ, членуващи в ЕИП. Гъвкавостта е друго предимство на този вариант, тъй като споразуменията за асоцииране могат да бъдат приспособени към специфичните нужди на ЕС и на държавите с малка територия. На последно място, при този вариант ще бъде напълно възможно създаването на подходяща институционална рамка в подкрепа на тези споразумения (вж. по-долу).

Андора изрази готовност да разгледа възможността за споразумение за асоцииране, при условие че то се основава на стабилна институционална рамка и в него се отчита в пълна степен специфичното положение на Андора. Монако и Сан Марино също изразиха готовност да приемат този вариант, при условие че техните особености се вземат изцяло предвид. Андора и Сан Марино са готови да разгледат многостранно споразумение за асоцииране, включващо трите държави с малка територия. Монако не отхвърля тази възможност, но предпочита двустранно споразумение с ЕС, което е пригодено към специфичната ситуация на страната и при което се вземат предвид нейните тесни връзки с Франция.

Според първоначалната оценка на Комисията едно-единствено многостранно споразумение за асоцииране между ЕС и трите държави с малка територия вероятно би било за предпочитане пред три отделни споразумения, тъй като съществува рискът вторият сценарий да доведе до усложнения и излишна диференциация. Многостранното споразумение би могло да включва обща рамка, която да се състои от ключови принципи и институционални разпоредби, но въпреки това следва да бъде достатъчно гъвкаво, за да отчита неповторимите особености на всяка държава. Това може да се постигне чрез включване на отделни разпоредби за всяка държава в рамките на основния текст на споразумението или под формата на протоколи. При желание на държавите едно единствено споразумение може да урежда също така взаимоотношенията между тях. Въпреки това този въпрос трябва да бъде допълнително обсъден с правителствата на държавите с малка територия, за да се намери правилното решение.

За да се осигурят хомогенност на вътрешния пазар и правна сигурност за икономическите оператори и за гражданите, в гореспоменатото съобщение са изложени няколко хоризонтални и институционални въпроси. Следователно във всички евентуални споразумения с държавите с малка територия трябва да се разгледат:

а) динамичното приспособяване на споразумението(или споразуменията) към развитието на достиженията на правото на ЕС;

б) еднородното тълкуване на споразумението(споразуменията);

в) независимият надзор и съдебното правоприлагане;

г) уреждането на спорове.

По отношение на динамичното приспособяване (буква а)) споразумението за асоцииране би могло да следва модела на ЕИП⁹, така че като цяло държавите с малка територия да се ангажират да прилагат достиженията на правото на ЕС в областите, които попадат в обхвата на споразумението. Това ще бъде свързано с гаранции за суверенитета, като се вземат предвид съответните конституционни процедури на трите държави. Вземането на решения в съвместните институции следва да бъде възможно най-ефективно, за да се даде възможност за бързото съгласуване на споразумението с достиженията на правото на ЕС. Следва да бъде създаден механизъм, с който държавите с малка територия да бъдат информирани за развитията, особено относно предложените промени в достиженията на правото на ЕС, и да имат възможност да изразяват становището си по проектите за законодателни актове, които ги засягат в особено голяма степен. На държавите обаче няма да бъдат предоставяни никакви официални права за вземане на решения (често наричани „формиране на решения“ в контекста на ЕИП).

В контекста на ЕИП секретариатът на ЕАСТ играе важна роля при оценката на новите правни актове на ЕС по отношение на тяхното значение за ЕИП и при съставянето на списъци на възможни актове, които да бъдат включени в Споразумението за ЕИП. От полза би било, вместо да се създава нова институция, да се проучи възможността за споделяне на информация между секретариата и Андора, Монако и Сан Марино в тази област. Това ще изисква консултации с държавите от ЕАСТ, членуващи в ЕИП, държавите с малка територия и секретариата на ЕАСТ.

Относно еднородното тълкуване на споразуменията (буква б)) и независимия надзор и съдебното правоприлагане (буква в)) трябва да се намерят решения за гарантиране на хомогенността и доброто функциониране на вътрешния пазар. Едно от решенията би било тези роли да се разпределят съответно между Комисията и Съда на ЕС, като по този начин се избегне необходимостта от създаването на нови институции. Ако е налице подкрепа от всички заинтересовани страни, може да се предвиди също така участието на определена държава — членка на ЕС, която да подпомага Комисията в надзора.

Трябва да бъде създадена ефикасна и справедлива система за уреждане на спорове (буква г)). Накрая, в споразумението следва да се определи също така до каква степен и при какви условия решенията на агенциите на ЕС с изпълнителни компетенции ще се прилагат пряко в държавите с малка територия.

Тъй като не са членки на ЕС, понастоящем държавите с малка територия не са задължени да приведат своята правна рамка и административен капацитет в съответствие с достиженията на правото на ЕС, с изключение на случаите, когато тези изисквания са част от споразуменията, сключени с ЕС. Така например паричните споразумения, които трите държави са подписали с ЕС относно използването на еврото като тяхна официална валута, предвиждат възприемането на голяма част от достиженията на правото на ЕС, наред с другото, в сферата на финансовите услуги, борбата с изпирането на пари и фалшифицирането.

Въпреки това привеждането в съответствие на законодателството на държавите с малка територия с достиженията на правото на ЕС и адекватният капацитет за неговото прилагане и изпълнение са основни предпоставки за участието на тези държави във вътрешния пазар. В това отношение в заключенията на Съвета от 20 декември 2012 г. се отбелязват „усилията, полагани от Андора, Монако и Сан Марино“. Освен това Съветът ги насърчи „да продължат с усилията си за привеждането в по-голяма степен на законодателството си в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на вътрешния пазар и да засилят административния си капацитет с цел да бъде улеснено въвеждането на бъдещите съответни достижения на правото на ЕС“¹⁰.

Като цяло съответствието на законодателството на държавите с малка територия варира от частично до ограничено с изключение на малък брой подотрасли, при които е налице пълно или почти пълно съответствие с правото на ЕС. Областите, в които, най-общо казано, съответните правни рамки на тези държави са частично хармонизирани, включват свободното движение на стоки и финансови услуги. В редица области, включително свободното движение на капитали и обществените поръчки, е налице ограничено до частично съответствие, като ограничено съответствие е постигнато например в областта на правата върху интелектуалната собственост, политиката на конкуренция и информационното общество и медиите. Съответствието на правните рамки на държавите в областта на околната среда и изменението на климата е много ограничено.

Държавите с малка територия имат ефективно работещи публични администрации в по-голяма част от областите, които попадат в обхвата на вътрешния пазар. За да отговарят на критериите за участие във вътрешния пазар обаче, те трябва да инвестират в съответния си административен капацитет в някои области. Андора, чието население е около 76 000 души, има приблизително 5 800 служители в държавната администрация. Монако, чието постоянно пребиваващо население е около 36 300 души, разполага с около 3 500 служители в държавната администрация. В Сан Марино, чието население е около 32 400 души, публичният сектор включва около 4 065 служители, включително 2 297 работещи в публичната администрация и 1 048 в социалноосигурителния институт на страната. Тези числа дават обща идея за човешките ресурси, с които тези три държави разполагат. Административният капацитет, свързан с прилагането на достиженията на правото на ЕС, трябва обаче да бъде оценен въз основа и на други критерии, като например организационната ефективност, техническата компетентност и човешките и финансовите ресурси,определени за мониторинг и правоприлагане.

4. ИКОНОМИЧЕСКА ОЦЕНКА

От макроикономическа гледна точка потенциалното икономическо въздействие за ЕС от участието на трите държави с малка територия във вътрешния пазар на ЕС като цяло ще бъде много ограничено. С общо население от около 145 000 души и общ БВП от 8 млрд. EUR тези държави представляват 0,03 % от общото население на ЕС (508 млн. души) и 0,07 % от неговия БВП (13 трилиона EUR). Тази голяма разлика в обема и мащаба показва колко е трудно да се екстраполира измеримо икономическо въздействие. Анализът по-долу се отнася конкретно за ЕС. Ако тези държави участват във вътрешния пазар, въздействието от това участие би било относително по-голямо за техните икономики, отколкото за икономиката на ЕС.

Най-общо казано, икономиките на държавите с малка територия се характеризират със силна взаимозависимост със съседните на тях държави, с които те по традиция са имали и продължават да имат най-тесни връзки. Между трите държави съществуват значителни икономически различия.

Икономиката на Андора се основава на туризма и на финансовите услуги и търговията на дребно (около 9 млн. посетители годишно, което представлява приблизително 80 % от БВП). В Сан Марино делът на туризма е по-нисък и икономиката е по-разнообразна (например промишлеността представлява около 40 % от БВП). Икономиката на Монако се основава главно на услугите (включително финансови услуги и туризъм) и на леката промишленост с висока добавена стойност (8 % от БВП, 9 % от заетите лица).

Финансовите услуги представляват съответно 16 % от БВП в Андора, 15 % в Монако и 11 % в Сан Марино. Така този сектор играе важна роля в националните икономики на тези държави, без обаче да е доминиращ. В Андора и Сан Марино надзорът се упражнява от националните надзорни органи на Андора (съответно INAF и Централната банка на Сан Марино), докато в Монако тази задача е поверена на френския орган Autorité de Contrôle Prudentiel (ACP). Съгласно паричните споразумения, които трите държави са подписали с ЕС, те се ангажират до 2017 г. постепенно да възприемат в своето законодателство достиженията на правото на ЕС в областта на банковото дело и борбата с изпирането на пари.

Въпреки това не всички области на финансовите услуги са представени в държавите с малка територия. Така например, в нито една от трите държави няма пазари на ценни книжа. Друга особеност е, че в Сан Марино няма банки, които са чуждестранна собственост. В Андора една от шестте банки е дъщерна на дружество от ЕС. В Монако всички банки са клонове или дъщерни дружества на чуждестранни групи (най-вече от ЕС или Швейцария).

Икономическото положение в Андора и Сан Марино се е влошило значително след началото на икономическата криза. БВП на Сан Марино е намалял с 25 % между 2008 г. и 2011 г. В Андора спадът за същия период е бил 15,2 %. В Монако, след намаление от 11,2 % през 2009 г., БВП отново е нараснал с 3,2 % през 2010 г. и с 8 % през 2011 г. и се е възстановил почти до равнището от 2008 г. Кризата е фактор, който подтикна Андора, и в по-малка степен Сан Марино и Монако да адаптират и/или да преразгледат своите икономически модели. В резултат на това тези държави вече изразяват по-голяма готовност за по-близки икономически отношения с ЕС.

Въпреки икономическата криза безработицата в трите държави продължава да е извънредно ниска (в Сан Марино равнището на безработица е най-високо — 5,3 %). Това може да се обясни с два фактора.

И в трите държави съществува значителен „буфер“ от приходящи сезонни/временни работници и гранични работници (които живеят в съседните региони в съседните държави), които не са включени в националната статистика за безработицата, когато загубят работните си места.

Другото обяснение е наличието на силно защитен пазар на труда в трите държави, при който се дава предимство на лицата с гражданство или постоянно пребиваване в съответната държава, а за упражняването на редица дейности и/или за установяване се изискват разрешения от съответните органи.

Когато трите икономики са в добро състояние, полезният ефект от предлагането на работни места в тези държави с малка територия се усеща далеч извън техните граници в съседните държави — членки на ЕС. От 50 000 работници в Монако почти 40 000 живеят в съседна Франция или Италия; в Андора 1 600 работници (от общо 36 000) пътуват ежедневно до работата си от съседна Испания или Франция, а в предприятия в Сан Марино са заети 5 500 работници, които ежедневно пътуват от съседна Италия (от общо 20 500 души работна ръка).

Приблизителният дял на чуждите граждани с постоянно пребиваване в трите държави (предимно граждани на ЕС) възлиза на 18,5 % в Сан Марино (около 6 000 от 32 400), 55 % в Андора (около 42 000 от 76 000) и 80 % в Монако (около 29 000 от 36 300).

Може да се предположи, че ако тези държави участват във вътрешния пазар, много от създадените нови работни места ще бъдат заети от чуждестранни граждани (главно граждани на ЕС), тъй като местният капацитет от работна ръка на разположение на работодателите е ограничен. Следователно възможният ефект върху ЕС от гледна точка на създаването на работни места може да се измери чрез „разпростирането“ им в съседните региони и чрез броя на създадените работни места в страната, които могат да бъдат заети от граждани на ЕС.

Андора — най-голямата по население от трите държави е заобиколена от структурно по-бедни региони, така че тази полза може да се измери в съседната испанска провинция Lérida или във френските провинции (départements) Pyrénées-Orientales и Ariège. На този етап обаче не е възможно резултатът да се определи с каквато и да била точност.

От 2007 г. насам ЕС отбелязва положителен търговски баланс със Сан Марино (183 млн. EUR през 2011 г.). През 2011 г. общият размер на вноса и износа на ЕС със Сан Марино възлизаше на 325,5 млн. EUR. В същия период ЕС отбелязва положителен търговски баланс с Андора (1 105 млн. EUR през 2011 г.). През 2011 г. общият размер на вноса и износа на ЕС с Андора е възлизал на 1 158 млн. EUR. По-трудно е да се направи оценка на търговията на ЕС с Монако, тъй като тя се осъществява най-вече през Франция (и следователно не е количествено оценена отделно). Понастоящем 95 % от износа на Сан Марино е насочен към Италия, докато по-голямата част от износа на Андора е към Испания. Не се очаква износът от ЕС за трите държави да нарасне съществено с тяхното участие на вътрешния пазар, като се имат предвид, наред с други фактори, съществуващите митнически съюзи между ЕС и съответно Андора и Сан Марино, от една страна, и факта, че Монако е част от митническата територия на ЕС, от друга страна.

Накратко, като се вземат предвид населението и БВП на трите разглеждани държави, по-силните икономически връзки биха имали само незначително въздействие върху икономиката на ЕС като цяло. Въпреки това на регионално и местно равнище, и особено в съседните региони на ЕС, полезният ефект, по-специално на пазара на труда, и положителните вторични ефекти може да са по-съществени.

Комисията има готовност да изгради по-тесни отношения с Княжество Андора, Княжество Монако и Република Сан Марино, по-специално чрез участието на тези държави във вътрешния пазар на ЕС. Както Комисията посочи в съобщението си от ноември 2012 г., това участие би могло да донесе ползи и за двете страни, включително чрез премахването на пречките пред трансграничната икономическа дейност. Комисията оцени двата варианта, които Съветът избра да запази в своите заключения от декември 2012 г.: i) участие на тези държави в ЕИП; и ii) договаряне на едно или няколко рамкови споразумения за асоцииране с тези държави за намиране на решения, с които да се осигури достъп на тези държави до вътрешния пазар на ЕС, като в същото време са изпълнени критериите от съобщението.

Като се вземат предвид принципите, изложени по-горе, Комисията е на мнение, че договарянето на (едно или няколко) споразумения за асоцииране е по-осъществимият от двата варианта. Важно е да се отбележи, че обхватът и съдържанието на това споразумение (или споразумения) биха могли да се адаптират към изискванията на ЕС и към особеностите и специфичните обстоятелства на всяка една от държавите с малка територия. При наличието на взаимен интерес, обхватът на подобно споразумение (или споразумения) би могъл да включва и други области освен вътрешния пазар. Освен това в споразумението следва да се установи връзката със съществуващите споразумения, като Споразумението за митнически съюз с Андора, Споразумението за сътрудничество и митнически съюз със Сан Марино и споразуменията относно данъчното облагане на доходи от спестявания между ЕС и трите държави с малка територия (в момента текат преговори за изменение на тези споразумения). За разлика от това, участието на държавите с малка територия в ЕИП понастоящем не се смята за осъществим вариант поради политическите и институционалните причини, изложени в раздел 2.1.

Комисията препоръчва варианта за рамково споразумение за асоцииране като основа за укрепване на отношенията на ЕС с Андора, Монако и Сан Марино, като се вземат предвид принципите, изложени по-долу. Споразумението (или споразуменията) трябва да включва(т), ако е уместно, в основната част от текста или в придружаващите го протоколи съответни разпоредби, адаптирани към специфичната ситуация на всяка държава.

Посочените по-долу принципи следва да бъдат в основата на преговорите за споразумението (или споразуменията) за асоцииране.

В съответствие с общата практика на ЕС в неговите отношения с трети държави в споразумението(споразуменията) с държавите с малка територия трябва да се включи позоваване на ценности, които се споделят от договарящите се страни, и на техния ангажимент за запазването на тези ценности. По-специално в споразумението (споразуменията) може да се включи позоваване на член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС)¹¹.

Както се посочва в горепосоченото съобщение, общите правила и стриктното прилагане са от съществено значение за правилното функциониране на вътрешния пазар. В заключенията си от 20 декември 2012 г. Съветът подчертава също така необходимостта да се гарантират хомогенността и доброто функциониране на вътрешния пазар.

В заключенията на Съвета от декември 2012 г. се посочва, че в своя анализ на двата варианта Комисията следва да вземе предвид особеностите на държавите с малка територия. Тези особености включват техните малки териториални размери и малобройно население, тесните им връзки със съседните държави и техните политически и икономически характеристики. Освен това е важно да се има предвид, че съгласно член 8 от Договора за Европейския съюз „Съюзът развива привилегировани отношения със съседните страни с оглед установяване на пространство на просперитет и добросъседство, основано на ценностите на Съюза и се характеризиращо се с близки и мирни отношения, изградени на основата на сътрудничеството.“ Декларация № 3 относно член 8 гласи, че „Съюзът ще вземе предвид конкретната ситуация на държавите с малка територия, които поддържат с него специфични отношения на близост“.

Важно е ЕС да запази последователен подход в отношенията си със своите партньори в съседните държави. В споразумението(или споразуменията) с държавите с малка територия трябва да се отчитат важните развития на тези отношения. В частност, предвид положителното въздействие на сътрудничеството в сферата на митниците и данъчното облагане върху доброто функциониране на вътрешния пазар ЕС трябва да прецени дали неговият подход към хоризонталните и институционалните въпроси, както е изложен по-горе, трябва да бъде разширен, така че да бъдат включени споразуменията в тази област, включително протокола (протоколите) от настоящите преговори за изменение на споразуменията на ЕС с държавите с малка територия относно данъчното облагане на спестяванията.