Описание на защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на инвестиционното предложение

BG 0001040 “Западна Стара планина и Предбалкан”

Зоната включва планинските вериги на Стара планина от Искърския пролом до крайната западна част на планината в България и граничи със Сърбия. Във високите части преобладават нефрагментирани горски райони със значителни по площ вековни букови и иглолистни гори. В предпланинските части ландшафтът е нископланински с мозайка от дъбови гори, храсталаци и сухи тревни местообитания използвани, като екстензивни пасища, ливади и други земеделски земи, повечето изоставени. От зоната са изключени район на планирана ски зона, и полигон около две населени места с планове за развитие на минно-добивната промишленост, като се е отчитало тези изключения да не са твърде големи по площ така, че да не се фрагменира планинското ядро на зоната. Към зоната е включен и районът на езерото Рабиша и околните хълмове, които заедно с околния ландшафт са пряко свързани с останалите части на зоната.

Допълнителни сведения за зоната сочат и следните данни. В общата площ от 2 197 158,42 dka се включват: широколистни листопадни гори – 47%, сухи тревни съобщества – 15%, храстови съобщества – 12%, подобрени пасища – 10%, обработваема земя – 4%, влажни и мезофилни ливади – 2%, иглолистни гори – 1%, смесени гори -1%, изкуствени горски монокултури – 1%, не-горски райони, култивирани с дървесна растителност – 1%, алпийски и субалпийски тревни съобщества – 1%, водни площи – 1%, тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоеми – 1%, скали във вътрешността, сипеи – 1% и други земи (вкл. градове, села, пътища сметища, индустриални обекти) – 2%.

Съгласно чл.8, ал.1, т.2 на ЗБР, ЗЗ “Западна Стара планина и Предбалкан” се създава с цел:

• 
  Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  
• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
  
• 
  Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  

91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)

6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс

3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion

4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества

4070 * Храстови съобщества с Pinus mugo

40A0 * Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества

5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик

6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi

6230 * Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините

6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)

62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества

6240 * Субпанонски степни тревни съобщества

6510 Низинни сенокосни ливади

6520 Планински сенокосни ливади

7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища

7220 * Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion)

8110 Силикатни сипеи от планинския до снежния пояс

8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове

8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii

8310 Неблагоустроени пещери

3130 Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea

9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum

9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum

9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)

9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum

9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове

91G0 * Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори

91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори

9260 Гори от Castanea sativa

9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea)

91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа

91H0 * Панонски гори с Quercus pubescens

9530 * Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор

91W0 Мизийски букови гори

6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae)

3140 Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara

Защитената зона “Западна Стара планина и Предбалкан” е предназначена за опазване на популациите и местообитанията на 37 вида птици, включени в Приложение І на Директива 79/409 ЕЕС и 7 вида редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Приложение І на Директива 79/409 ЕЕС; 18 вида бозайници; 5 вида земноводни и влечуги; 5 вида риби; 6 вида безгръбначни животни – включени в Приложение ІІ на Директива 92/43 ЕЕС.

A339 Lanius minor

A217 Glaucidium passerinum

A320 Ficedula parva

A236 Dryocopus martius

A442 Ficedula semitorquata

A338 Lanius collurio

A091 Aquila chrysaetos

A404 Aquila heliaca

A089 Aquila pomarina

A403 Buteo rufinus

A402 Accipiter brevipes

A080 Circaetus gallicus

A077 Neophron percnopterus

A073 Milvus migrans

A030 Ciconia nigra

A031 Ciconia ciconia

A307 Sylvia nisoria

A231 Coracias garrulus

A220 Strix uralensis

A223 Aegolius funereus

A215 Bubo bubo

A122 Crex crex

A108 Tetrao urogallus

A104 Bonasa bonasia

A103 Falco peregrinus

A224 Caprimulgus europaeus

A238 Dendrocopos medius

A229 Alcedo atthis

A255 Anthus campestris

A234 Picus canus

A511 Falco cherrug

A246 Lullula arborea

A239 Dendrocopos leucotos

A095 Falco naumanni

A092 Hieraaetus pennatus

A072 Pernis apivorus

A429 Dendrocopos syriacus

A379 Emberiza hortulana

A123 Gallinula chloropus

A099 Falco subbuteo

A136 Charadrius dubius

A142 Vanellus vanellus

A153 Gallinago gallinago

A087 Buteo buteo

A096 Falco tinnunculus

1355 Lutra lutra

1361 Lynx lynx

1352 Canis lupus

1354 Ursus arctos

2635 Vormela peregusna

1335 Spermophilus citellus

1302 Rhinolophus mehelyi

1303 Rhinolophus hipposideros

1304 Rhinolophus ferrumequinum

1305 Rhinolophus euryale

1306 Rhinolophus blasii

1307 Myotis blythii

1308 Barbastella barbastellus

1310 Miniopterus schreibersii

1316 Myotis capaccinii

1321 Myotis emarginatus

1323 Myotis bechsteinii

1324 Myotis myotis

1193 Bombina variegata

1220 Emys orbicularis

1219 Testudo graeca

1217 Testudo hermanni

1171 Triturus karelinii

1146 Sabanejewia aurata

1122 Gobio uranoscopus

2511 Gobio kessleri

1163 Cottus gobio

1138 Barbus meridionalis

1093 Austropotamobius torrentium

1078 Euplagia quadripunctaria

1088 Cerambix cerdo

1084 Osmoderma eremita

1087 Rosalia alpina

1089 Morimus funereus

F Alburnoides bipunctatus

F Обиновена кротошка
Gobio gobio

F Речен кефал

A Горска дългокрака жаба

F Речна пъстърва

ЗЗ “Западна Стара планина и Предбалкан” попада в границите и компетенцията на: Басейнова дирекция “Дунавски район” – Плевен; РИОСВ – Монтана и София; Област Видин, Монтана, София; Общини – Костинброд, Своге, Драгоман, Годеч, Монтана, Георги Дамяново, Вършец, Чипровци, Берковица, Ружинци, Белоградчик, Мокреш, Чупрене, Димово; РУГ – Берковица, София; ДЛ – Белоградчик, Берковица, Видин, Говежда, Годеч, Монтана, Петрохан, Своге, София, Чупрене.

Връзка на обекта със защитени територии на национално и международно ниво: Резервати – Чупрене, Горната кория; Природна забележителност – Белоградчишки скали; Защитена местност – Равно буче.

BG 0002002 “Западен Балкан”
ОВМ BG 002

Границите на ЗЗ почти съвпадат с орографския обхват на западния дял на главната Старопланинска верига на северозапад от землищата на село Раковица и Подгоре до Петрохан и Понор планина на юг, и до долината на река Пробойница и Врачанска планина на югоизток. В границите на мястото попадат Белоградчишките скали и съседната на тях по-висока част на Предбалкана - простираща се на югоизток ивица от карстови хълмове (глами). На територията му се намира биосферният резерват “Чупрене” и резерватът “Горната кория”. Мястото обхваща предимно планински и полупланински горски местообитания. С най-голяма площ са представени широколистните гори – 80264 ha. Половината от тези гори са букови от Fagus sylvatica и F. moesiaca. Около 50% от буковите гори са на възраст между 80 и 250 години. Горите от благун (Querqus frainetto), цер (Q.cerris), горун (Q.dalechampii) и обикновен габър (Carpinus betulus) имат издънков характер. Иглолистните гори са 2080 ha ха – предимно смърчови (Picea abies) на територията на биосферния резерват “Чупрене” и смърчово-елови в “Горната кория”. Смърчовите гори са единствените естествени и компактни гори от този вид в Западна Стара планина и са сравнително добре запазени от антропогенно въздействие. Откритите пространства (пасища, обработваеми площи, скали и др.) са с площ от около 54300 ha. Въпреки сравнително малката застъпеност на скалните образувания и комплекси, те са най-изразеното местообитание в района, предоставящо места за гнездене на някои редки и застрашени грабливи птици и на черния щъркел.

Защитената зона се създава с цел:

 Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу гнездящи застрашени видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие, за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;

 Подобряване на условията за гнездене на царския орел и белошипата ветрушка за възстановяване на популациите им в района;

 Опазване местообитанията на други видове птици, застрашени в Европа, съгласно Бернската конвенция;

 Осигуряване на защита на уязвимите места от ключово значение за видовете, обект на опазване;

 Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване;

 Природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.
Видове, обект на опазване

Видове по чл.6, ал.1, т.3, определени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие:

Червеногърба сврачка /Lanius collurio/, Черен щъркел /Ciconia nigra/, Бял щъркел /Ciconia ciconia/, Осояд /Pernis apivorus/, Черна каня /Milvus migrans/, Орел змияр /Circaetus gallicus/, Късопръст ястреб /Accipiter brevipes/, Белоопашат мишелов /Buteo rufinus/, Скален орел /Aquila chrysaetos/, Малък креслив орел /Aquila pomarina/, Малък орел /Hieraaetus pennatus/, Черношипа ветрушка /Falco tinnunculus/, Ловен сокол /Falco cherrug/, Сокол скитник /Falco peregrinus/, Планински кеклик /Alectoris graeca/, Лещарка /Bonasa bonasia/, Глухар /Tetrao urogallus/, Ливаден дърдавец /Crex crex/, Бухал /Bubo bubo/, Врабчова кукумявка /Glaucidium passerinum/, Уралска улулица /Strix uralensis/, Пернатонога кукумявка /Aegolius funereus/, Козодой /Caprimulgus europaeus/, Земеродно рибарче /Alcedo atthis/, Синявица /Coracias garrulus/, Сив кълвач /Picus canus/, Черен кълвач /Dryocopus martius/, Сирийски пъстър кълвач /Dendrocopos syriacus/, Среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, Белогърб кълвач /Dendrocopos leucotos/, Горска чучулига /Lullula arborea/, Полска бъбрица /Anthus campestris/, Ястребогушо коприварче /Sylvia nisoria/, Червеногуша мухоловка /Ficedula parva/, Полубеловрата мухоловка /Ficedula semitorquata/, Скалолазка /Tichodroma muraria/, Черночела сврачка /Lanius minor/, Жълтоклюна гарга /Pyrrhocorax graculus/, Градинска овесарка /Emberiza hortulana/, Египетски лешояд /Neophron percnopterus/, Царски орел /Aquila heliaca/, Белошипа ветрушка /Falco naumanni/.

Други видове:

Пъдпъдък /Coturnix coturnix/, Пъстрогуша завирушка /Prunella collaris/, Кос /Turdus merula/, Зеленика /Carduelis chloris/.

В стандартния формуляр в 3.2а птици, включени в Приложение І на Директива 79/409 ЕЕС са посочени 38 вида птици и редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Приложение І на Директива 79/409 7 вида. Освен това в 3.3 Други значими растителни и животински видове са включени още 32 вида птици.

Западен Балкан се отличава с богато биоразнообразие. В орнитологично отношение мястото не е напълно проучено. Установени са 160 вида птици, от които 62 вида са с европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). В категория SPEC1 (световно застрашени) попадат 4 вида, в категориите “застрашени в Европа” съответно в SPEC2 –22 и в SPEC3 – 36 вида. В Червената книга са включени 31 вида от срещащите се тук. Западен Балкан поддържа една от най-многочислените популации на планинския кеклик /Alectoris graeca/ и на ливадния дърдавец /Crex crex/ в България. В района се срещат четири световно застрашени вида птици – ловен сокол /Falco cherrug/, ливаден дърдавец /Crex crex/, царски орел /Aquila heliaca/ и белошипа ветрушка /Falco naumanni/. Ловният сокол, ливадният дърдавец и царският орел имат значими популации на територията на мястото. Белошипата ветрушка е с риск от изчезване в района. Западен Балкан е представително място за алпийския биом поради комлекса от гнездящи алпийски видове - скалолазка /Tichodroma muraria/, жълтоклюна гарга /Pyrrhocorax graculus/ и алпийска(пъстрогуша) завирушка /Prunella collaris/. Западен Балкан е сред най-важните места в България от значение за Европейския съюз за опазването на 22 вида – ливаден дърдавец, царски орел, ловен сокол, късопръст ястреб /Accipiter brevipes/, уралска улулица /Strix uralensis/, пернатонога кукумявка /Aegolius funereus/, горска чучулига /Lullula arborea/, полубеловрата мухоловка /Ficedula semitorquata/, червеноврата мухоловка /Ficedula parva/, глухар /Tetrao urogallus/, осояд /Pernis apivorus/, сокол скитник /Falco peregrinus/, черен кълвач /Dryocopus martius/, среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, белогръб кълвач /Dendrocopos leucotos/, сирийски пъстър /Dendrocopos syriacus/, козодой /Caprimulgus europaeus/, бухал /Bubo bubo/, скален орел /Aquila chrysaetos/, градинска овесарка /Emberiza hortulana/, червеногърба сврачка /Lanius collurio/ и черночела сврачка /Lanius minor/. През последните години глухарят е застрашен от изчезване в района. Западен Балкан е от европейско значение за опазването на популациите на планинския кеклик, кукумявката /Athene noctua/, обикновената ветрушка /Falco tinnunculus/, пъдпъдъка /Coturnix coturnix/, въртошийката /Jynx torquilla/, зелениката /Carduelis chloris/ и коса /Turdus merula/.

ЗЗ “Западен Балкан” е свързана с два резервата “Чупрене” и “Горната кория”, 6 природни забележителности и 3 защитени местности. Значителна част от територията на ЗЗ “Западен Балкан” е в процедура за обявяване на Природен парк.

• 
  Местоположението на трите съоръжения на МВЕЦ “Бърза” – водохващане, напорен тръбопровод и сградоцентрала да е определено така, че въздействието върху ЗЗ да е минимално.
  
• 
  Мащабите на инвестиционното предложение да засягат нищожна част от площта на двете ЗЗ.