Доклад относно „по-доброто законотворчество за 2011 г. Въведение

(19-и доклад относно „по-доброто законотворчество“ за 2011 г.)

Това е деветнадесетият по ред доклад относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност в законотворчеството в ЕС. Той е представен в съответствие с член 9 от протокола (№ 2) относно прилагането на тези принципи (наричан по-долу „протоколът“), приложен към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Както в предишните години, в доклада се разглежда начинът, по който принципите се прилагат от различните институции и органи на ЕС — Комисията, Европейския парламент, Съвета и Комитета на регионите — и се представят по-подробно някои инициативи и законодателни предложения на Комисията, които са породили въпроси, свързани със субсидиарността през 2011 г. В него се прави оценка и на начина, по който се е развил след влизането в сила на Договора от Лисабон механизмът за контрол на субсидиарността, отреждащ съгласно член 12 от ДЕС и протокола специална роля при контрола на изпълнението на принципа на субсидиарност на националните парламенти. Предвид тесните връзки между механизмите за контрол на субсидиарността и политическия диалог между националните парламенти и Комисията, настоящият доклад следва да се разглежда като допълнение към годишния доклад на Комисията за 2011 г. за отношенията с националните парламенти¹.

2. По какъв начин институциите прилагат принципите

Решенията за това дали да се предложат действия на равнище ЕС (субсидиарност) и, ако се предложат — с какъв обхват и под каква форма (пропорционалност), са от огромно значение за интелигентното регламентиране². Всички институции и органи на ЕС трябва да спазват и двата принципа.

Извършването на внимателна оценка на принципите на субсидиарност и пропорционалност по време на подготвителната фаза на законодателния процес е важно с цел осигуряването на правилно изготвени предложения. Във фазата след края на законодателния процес от Съда може да се поиска да извърши контрол за законосъобразност на приетото законодателство. Досега Съдът не отменял мярка поради нарушаване на принципа на субсидиарност.

Доводите във връзка със субсидиарността и пропорционалността непременно трябва да бъдат прозрачни, тъй като това позволява на различните институционални участници, както и на широката общественост, да обсъдят конструктивно въпросите, свързани с основателността на предложението. Поради това в съответствие с член 5 от протокола и независимо откъде произлиза инициативата, проектът на законодателния акт следва да съдържа подробна „обосновка“, която позволява на заинтересованите страни да преценят съответствието с принципа. Въпреки че субсидиарността не може да бъде оценена механично чрез позоваване на оперативни критерии, Комисията продължава да използва проверките за „необходимост“ и „добавена стойност на равнище ЕС“ като част от своята аналитична рамка и препоръчва и на другите заинтересовани страни да ги използват.

Като автор на законодателните предложения по силата на правото си на инициатива, Комисията се стреми да гарантира, че правилният избор за това дали и по какъв начин да предложи предприемането на действия на равнище Европейски съюз се извършва на ранен етап от разработването на политиката.

В пътните карти³, които се публикуват за всички важни инициативи, се излагат намеренията на Комисията, включително първоначалната обосновка на субсидиарността и пропорционалността. По-късно тези идеи се проверяват както по време на консултациите със заинтересованите страни, така и в процеса на извършване на оценка на въздействието. Обосновката на субсидиарността за всяко законодателно предложение, както е предвидено в член 5 от протокола, се представя в обяснителния меморандум и се припомня в съображенията на предложението. Оценките на въздействието, които придружават предложенията със значително въздействие, съдържат най-подробен анализ на субсидиарността и пропорционалността. Качеството на този анализ систематично се проверява от Комитета за оценка на въздействието.

През 2011 г. комитетът продължи да оценява добавената стойност на равнище ЕС при щателния преглед на качеството на оценките на въздействието. Въпреки че препоръките на комитета относно субсидиарността и пропорционалността незначително намаляха в сравнение с 2010 г., те все още бяха част от значителен брой становища (43 %). Комитетът често изискваше по-стабилна обосновка на необходимостта от действия на равнище ЕС, по-специално:

— необходимостта от представянето на повече доказателства във връзка с проблемните въпроси, изискващи действия на равнище ЕС. По отношение на инициатива за Алтернативното разрешаване на спорове комитетът поиска по-убедително доказателство за това, че е налице неефективност на пазара и нейния мащаб, както и отражението ѝ върху функционирането на вътрешния пазар. Също така в случая на Стратегията на ЕС за защита и хуманно отношение към животните комитетът поиска проблемните въпроси, които са от компетентността на ЕС, като нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар, да бъдат по-ясно разграничени от другите проблемни въпроси, при които действията на равнище държави членки биха били по-подходящи.

— в няколко случая той заключи, че доказателствата в подкрепа на необходимостта от определена законодателна инициатива на ЕС и на нейната пропорционалност често пъти са недостатъчни, например в случая на гореспоменатата инициатива за Алтернативното разрешаване на спорове беше преценено, че „няма достатъчно яснота относно разходите и ползите, както на европейско, така и на равнище държави членки, от прилагането в целия ЕС на една система за алтернативно разрешаване на спорове“. В случая на инициативата за достъпа до основна разплащателна сметка комитетът също изрази становище, че необходимостта от задължителен инструмент на ЕС и неговата пропорционалност не бяха доказани по убедителен начин. Службите отразиха коментарите на комитета в окончателния доклад за оценка на въздействието.

Механизмът за контрол на субсидиарността предоставя на националните парламенти правото да изразяват своите становища относно това дали проектите на законодателни актове, които не са от изключителната компетентност на ЕС, са в съответствие с принципа на субсидиарност. В зависимост от броя на мотивираните становища, в които се заключава, че дадено предложение нарушава принципа на субсидиарност⁴, т.е. ако праговете, споменати в член 7 от протокола, са достигнати в предвидения срок от осем седмици, могат да бъдат задействани т.нар. процедури на „жълт картон“ и „оранжев картон“. И в двата случая проектът на законодателен акт трябва да бъде преразгледан и това може да доведе до изменение или оттегляне на съответното законодателно предложение.

През 2011 г. Комисията получи 64 мотивирани становища от националните парламенти, което представлява увеличение с почти 75 % в сравнение с 2010 г. — първата година на функциониране на механизма за контрол на субсидиарността. Въпреки отбелязаното увеличение, тези 64 мотивирани становища представляват едва около 10 % от общия брой от 622 становища, получени от Комисията през 2011 г. в рамките на по-широкия ѝ политически диалог с националните парламенти.

Както и през първата година от прилагането на новия механизъм за контрол на субсидиарността, мотивираните становища на националните парламенти продължават да бъдат насочени към най-различни въпроси — 64-те мотивирани становища, получени през 2011 г., бяха свързани с 28 различни предложения на Комисията. Повечето от мотивираните становища се отнасяха до законодателни предложения в областта на данъчното облагане, селското стопанство, вътрешния пазар и правосъдието. Предложенията, които предизвикаха най-голям брой мотивирани становища, се отнасяха до общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (девет становища), временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници при извънредни обстоятелства (шест становища), общото европейско право за продажбите (пет становища) и регламента за единната ООП (пет становища). Най-активните национални парламенти в изготвянето на мотивирани становища бяха шведският Риксдаг, люксембургската Камара на депутатите (долна камара) и полските Сейм и Сенат (долна и горна камара).

През 2011 г. праговете за задействане на процедурите на жълт или оранжев картон не бяха достигнати в нито един от случаите. Като изключим гореспоменатите случаи, максималният брой мотивирани становища, изразени по повечето от 28-те законодателни предложения, по които националните парламенти се произнесоха през 2011 г., беше три. Съгласно политическия си ангажимент към националните парламенти Комисията отговори или е в процес на изготвяне на отговор на всяко мотивирано становище в контекста на политическия диалог. Комисията взема предвид мотивираните становища в последващите междуинституционални обсъждания и преговори.

Всеки национален парламент избира своя вътрешна процедура за приемане на мотивирани становища и форматът, в който последните се изпращат на Комисията. Това е отразено в голямото разнообразие от формати, обеми, задълбоченост и участници в процеса на приемане. Като се има предвид, че политическият диалог и механизмът за контрол на субсидиарността неизбежно се припокриват в известна степен, единственото искане, което председателят Барозу отправи към националните парламенти в писмото си от 1 декември 2009 г⁵., беше „в становищата си максимално да разграничават аспектите на субсидиарността от коментарите по същността на предложението, както и да са възможно най-ясни в оценката си относно зачитането от страна на предложението на принципа на субсидиарност“. Комисията ще продължи да набляга на последната точка при контактите си с националните парламенти.

Извън чисто формалните аспекти, съдържанието и доводите на мотивираните становища, изпратени на Комисията през 2011 г., също се различаваха. В няколко случая националните парламенти използваха доводи по същество, за да обосноват нарушаване на субсидиарността, като например възможните отрицателни последици на предлаганата мярка за цялостното икономическо положение, докато в други те основаха своите заключения на доводи, свързани със субсидиарността и пропорционалността, или на твърдения за неправилно или неуточнено правно основание. На последно място, в някои случаи националните парламенти използваха мотивираното становище, за да изразят своето несъгласие с предложеното използване на делегирани актове в определена област или с липсата на обосновка на субсидиарността в обяснителния меморандум (вж. раздел 3.1.). Както бе посочено в цитираното по-горе писмо на председателя Барозу, Комисията „ще разглежда (…) всички мотивирани становища, повдигащи възражения относно зачитането от страна на дадено законодателно предложение на принципа на субсидиарност, дори ако различните мотивирани становища предлагат различна обосновка по отношение на незачитането на принципа на субсидиарност“. В съответствие със своето тълкуване на механизма за контрол на субсидиарността Комисията смята, че решението дали да се представи мотивирано становище по конкретно нейно предложение и доводите, на които това становище се основава, попадат единствено в обхвата на отговорностите на всеки национален парламент.

Тъй като в някои мотивирани становища, получени през 2011 г., се подчертава липсата на обосновка или недостатъчната обосновка на субсидиарността, и от това се прави изводът, че съществува формално нарушение на принципа на субсидиарност, Комисията потвърждава ангажимента си да следи за това обяснителните меморандуми на всички законодателни предложения, попадащи в приложното поле на механизма за контрол на субсидиарността, да съдържат надлежна обосновка на субсидиарността.

Законодателите също отговарят за осигуряването на съответствие на предложението с принципите на субсидиарност и на пропорционалност и за представянето на обосновка винаги, когато предлаганото от тях изменение засяга обхвата на действията на ЕС⁶.

В Съвета за спазването на тези принципи следи Комитетът на постоянните представители (Корепер)⁷. В Европейския парламент вътрешният Правилник за дейността съдържа специална разпоредба относно „Проверката на спазването на принципа на субсидиарност“⁸, която гласи, че съответствието се проверява от отговорните за съответните законодателни досиета комисии заедно с комисията по правни въпроси, както и че водещата комисия не пристъпва към окончателно гласуване преди изтичането на срока от осем седмици.

Следва също да се отбележи, че през 2011 г. Комисията получи малък брой парламентарни въпроси (32 от над 12 000), които се отнасяха до проблематика във връзка със спазването на принципите на субсидиарност и на пропорционалност. В тях се съдържаха преди всичко искания за обосноваване на съответствието на определени предложения на Комисията с тези принципи, отразявайки частично опасенията, изразени от други институции и участници.

Комитетът на регионите изразява вижданията си или в процеса на консултиране, или под формата на становища по собствена инициатива. В съответствие с член 8 от протокола той също има право да оспорва по реда на член 263 от ДФЕС законосъобразността на даден законодателен акт по отношение на спазването на принципа на субсидиарност, но само ако по силата на задължение, произтичащо от ДФЕС, с него трябва да бъде проведена консултация.

Наблюдението на субсидиарността от страна на Комитета на регионите се изразява или чрез неговите становища, или чрез дейностите на Мрежата за наблюдение на субсидиарността, или чрез актовете, които регионалните парламенти, притежаващи законодателни правомощия, подават до националните парламенти съгласно механизма за контрол на субсидиарността. Начинът, по който националните парламенти провеждат консултации с регионалните парламенти, притежаващи законодателни правомощия, варира в различните държави и в това отношение срокът от осем седмици представлява голямо предизвикателство. Някои регионални парламенти започнаха да изпращат с информационна цел своите становища относно субсидиарността пряко до Комисията.

Въпреки че през 2011 г. не е отбелязал нарушаване на субсидиарността, Комитетът на регионите зачести позоваванията на този принцип в становищата си и планира да увеличи броя на включените в тях оценки на субсидиарността. Той продължава да използва своя модел за анализ на субсидиарността и пропорциалността.

В края на 2011 г. Мрежата за наблюдение на субсидиарността на Комитета на регионите включваше 134 партньори. Това представлява значително увеличение, по-специално по отношение на регионалните парламенти и правителства. През 2011 г. Мрежата за наблюдение на субсидиарността проведе целеви консултации по пет предложения на Комисията (Механизма за свързване на Европа; По-малко административни процедури за гражданите; Прегледа на политиката на ЕС относно качеството на въздуха и емисиите; Енергийната ефективност и Интегрирането на ромите⁹). Той също така постави началото на втория план за действие по отношение на политиката за TEN-T с цел установяването на най-добри практики в прилагането на принципа на субсидиарност в регионите и градовете в Европа.

През 2011 г. започна подготовката за пускане в действие на уебсайта „REGPEX“, който има за цел да подпомогне регионите, притежаващи законодателни правомощия, да изпълняват ролята си в рамките на механизма за контрол на субсидиарността и да бъде източник на информация и среда за обмен между регионалните парламенти и правителства, при изготвянето на анализите на субсидиарността. Уебсайтът беше пуснат в действие през март 2012 г¹⁰.

На последно място, преразгледаното Споразумение за сътрудничество между Европейската комисия и Комитета на регионите, по което преговорите започнаха през 2011 г. и което беше подписано на 16 февруари 2012 г¹¹., отразява желанието за укрепване на по-нататъшното сътрудничество и обмен във връзка с прилагането на протокола.

2.5. Съдът на Европейския съюз

В съответствие с член 263 от ДФЕС Съдът на Европейския съюз е компетентен да разглежда законосъобразността на законодателните актове по отношение на спазването на принципа на субсидиарност. В протокола се посочва, че Комитетът на регионите или държавите членки, самостоятелно или от името на своите парламенти, могат да завеждат дела пред Съда.

С решението по делото Люксембург/Парламент и Съвет¹² беше потвърдено това, което вече беше отбелязано в решението по делото за Регламента относно роуминга¹³, разгледано в доклада за 2009 г. Разглеждайки въпроса за зачитането на принципите на пропорционалност и на субсидиарност, Съдът взема предвид оценката на въздействието на Комисията.

3. Основни случаи на изразени опасения относно субсидиарността и пропорционалността

В настоящия раздел се прави преглед на предложенията на Комисията, които предизвикаха най-много обсъждания във връзка със субсидиарността и пропорционалността.

По някои от случаите, посочени в предходните доклади, като например директивите относно таксите за сигурността на въздухоплаването¹⁴, опазването на почвите¹⁵, равното третиране извън сферата на трудовата заетост¹⁶ и отглеждането на генетично модифицирани организми, през 2011 г. нямаше голямо развитие по законодателните процедури в ход. В Европейския парламент и в Съвета продължиха обсъжданията във връзка с директивата за сезонните работници, без да бъдат повдигнати въпроси, свързани със субсидиарността или пропорционалността.

Законодателните органи все още не са успели да постигнат съгласие по отношение на Директивата относно отпуска по майчинство¹⁷, посочена в доклада за 2008 г. На Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси през юни 2011 г. Съветът взе под внимание доклад за напредъка, в който са отразени опасенията на някои делегации, призоваващи да се отдаде дължимото внимание на принципа на субсидиарност и на многообразието от ситуации в различните държави членки. По време на срещата някои делегации припомниха становищата на осем делегации, отразени в протокола на срещата на Съвета от декември 2010 г., в които се предлага всяка държава членка, в съответствие с принципа на субсидиарност, да решава самостоятелно относно степента на защита, като същевременно спазва определени минимални изисквания. Имаше и призиви Съветът да преустанови работата си по тази тема.

По време на междуинституционалните обсъждания през декември 2011 г. беше постигнато споразумение по предложението относно разпределянето на храна на най-нуждаещите се лица, което предизвика подаването на 3 мотивирани становища от страна на националните парламенти през 2010 г. Европейският парламент изрази силната си подкрепа за продължаване на програмата и след 2013 г. Съветът също постигна политическо споразумение за продължаване на схемата до 2013 г. В своята декларация Комисията взе под внимание становището на значителна група от държави членки програмата да не бъде продължена след 2013 г. Това обаче не засяга правото на инициатива на Комисията по силата на Договора.

На пленарно заседание през февруари 2012 г. Европейският парламент прие доклад по предложението за схема за гарантиране на депозитите, по което не бе възможно постигането на споразумение на първо четене. През 2010 г. националните парламенти подадоха 3 мотивирани становища по това предложение. Въпреки това, както докладчикът г-н Simon (Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент/Германия), така и датското председателство на Съвета изразиха своята готовност да продължат преговорите с цел постигане на предварително споразумение на второ четене.

На последно място, Директивата относно правата на потребителите беше официално приета от Съвета през октомври 2011 г.

През март 2011 г. Комисията предложи въвеждането на обща система за изчисляване на данъчната основа на дружествата, осъществяващи дейност в ЕС. Целта на това предложение е да се намалят значително административната тежест и разходите за привеждане в съответствие при трансферното ценообразуване, да се позволи трансгранично компенсиране на данъчни загуби и да се премахне правната несигурност, с която понастоящем се сблъскват предприятията в ЕС, поради това че трябва да се съобразяват с 27 различни национални системи за определяне на своята облагаема печалба.

През 2011 г. това предложение привлече най-голям брой становища от националните парламенти, като по него бяха подадени общо 17 становища, девет от които бяха мотивирани становища в съответствие с протокола, т.е. в тях се обосновава, че предложението нарушава принципа на субсидиарност. Тъй като получените мотивирани становища представляваха само 13 гласа, т.нар. процедура на „жълт картон“, за която се изискват най-малко 18 гласа, не беше задействана.

Освен твърденията за недостатъчно добре обоснована субсидиарност, няколко национални парламента изразиха опасения, че с предложението се урежда област от компетентността на държавите членки. Те посочиха, че предложението ще има отрицателно въздействие върху държавите членки, тъй като ще им попречи да използват корпоративния данък като инструмент за повишаване на растежа и заетостта. Те счетоха, че това би лишило държавите членки от техните индивидуални конкурентни предимства и би създало индиректен натиск върху националните данъчни ставки, което ще доведе до бюджетна ерозия и намаляване на данъчните приходи. Освен това в две от мотивираните становища бе поставен въпросът за пропорционалността, като се посочи, че предложението отива по-далеч от необходимото, което води до две различни системи за облагане с корпоративен данък, а оттам и до ненужна административна тежест.

В отговорите си до националните парламенти Комисията посочи, че съответната област на данъчно облагане попада в обхвата на споделената компетентност и че правното основание за мерки в тази област е член 115 от ДФЕС. Именно на това основание Комисията прие проекта на законодателния акт с цел премахването на данъчните пречки и справянето с различията, които произтичат основно от фрагментирането на вътрешния пазар на Съюза на 27 различни данъчни системи. Предприятията се натъкват на такива пречки, когато развиват дейност в рамките на вътрешния пазар. Очаква се ОКООКД да бъде източник на икономии за предприятията, което ще насърчи да разширят дейността си зад граница не само съществуващите мултинационални групи, но и изцяло националните предприятия, включително МСП, които понастоящем не могат да си позволят да се установят зад граница. Следователно ОКООКД има за цел реализирането на икономии от мащаба и насърчаването на трансграничните стопански инвестиции. Освен това Комисията подчерта, че предложението не засяга суверенното право на държавите членки сами да определят данъчните ставки, тъй като този въпрос е оставен да бъде уреден от националното законодателство.

Предложението, което подлежи на приемане в съответствие със специална законодателна процедура, понастоящем се обсъжда в Съвета. На 19 април 2012 г. Европейският парламент даде положително становище по предложението.

Въз основа на заключенията на Европейския съвет от юни 2011 г., предложението за регламент, което бе прието през септември 2011 г., има за цел да укрепи управлението на пространството без граничен контрол на вътрешните граници (шенгенското пространство). Предложението цели предоставянето на възможност да се реагира ефикасно на извънредни обстоятелства, които биха изложили на риск цялостното функциониране на шенгенското сътрудничество, без обаче това да засяга принципа за свободното движение на хора.

По това предложение Комисията получи 11 становищата от националните парламенти, 6 от които бяха мотивирани становища. Националните парламенти изтъкнаха доводи за това, че предложението навлиза в сферата на националния суверенитет на държавите членки, които са в по-добра позиция да преценят и да решат дали да въведат повторно граничен контрол. Освен това, някои национални парламенти счетоха, че спазването на принципа на субсидиарност не е правилно обосновано. Доводите на националните парламенти бяха приведени и при обсъждането на това предложение в Съвета.

В отговорите си до онези национални парламенти, които бяха изразили опасения във връзка със субсидиарността, Комисията наблегна на факта, че шенгенското пространство е придобивка, която се споделя от целия ЕС, така че всяко решение, свързано с него, трябва да бъде взето на равнище ЕС, а не поотделно. Разпоредбите, уреждащи създаването и поддържането на такова пространство без вътрешни граници, са предмет на законодателството на ЕС и всички изключения от принципа на свободно движение трябва да бъдат направени на това равнище. Комисията подчерта също, че предложението напълно зачита суверенната отговорност на държавите членки във връзка с поддържането на законността и реда и опазването на вътрешната сигурност.

По това предложение Комисията получи десет становища от националните парламенти, повечето от които заключаваха, че предложението на Комисията е в съответствие с принципа на субсидиарност. Пет камари обаче изразиха становище, че предложението не е в съответствие с принципа на пропорционалност, поради това че считат за непропорционална продължителността на предложения срок на запазване на данните.

Както и през предходните години, повечето от предложенията на Комисията бяха приети от съзаконодателите без особени обсъждания на субсидиарността и пропорционалността. През 2011 г. праговете за задействане на т.нар. процедури на „жълт картон“ и „оранжев картон“ не бяха достигнати и само малка част (около 10 %) от становищата на националните парламенти, изпратени до Комисията в контекста на политическия диалог, бяха мотивирани становища по смисъла на протокола, т.е. съдържащи посочване на нарушение на субсидиарността. Същевременно в случаите, в които спазването на принципите на субсидиарност и на пропорционалност се поставяше под въпрос, гледните точки на институциите и останалите участници понякога се различаваха значително.

Понятията за субсидиарност и пропорционалност са основни елементи от процеса на разработване на политиките на институциите на ЕС. Оценките на въздействието на Комисията остават основното средство за разглеждане на проблематиката, свързана със субсидиарността и пропорционалността, по време на подготвителната фаза на законодателния процес, като в това отношение Комитетът за оценка на въздействието е участник от ключово значение. Институционалната практика показва обаче, че начинът, по който тези принципи се тълкуват и прилагат по време на законодателния процес, често зависи от политическия контекст, като с това се подчертава тяхното политическо измерение.

Начинът, по който повечето национални парламенти прилагат протокола и използват механизма за контрол на субсидиарността, подчерта основно политическия характер на този нов инструмент — обстоятелство, което Комисията вече изтъкна в писмото на председателя Барозу от 1 декември 2009 г.

Механизмът за контрол на субсидиарността допринесе за увеличаване на прозрачността на процеса и без съмнение спомогна за навлизането на политиките на ЕС в обществения дебат в държавите членки, а оттам и за повишаването на осведомеността на обществото по тези въпроси.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на инициативите на Комисията, по които през 2011 г.
националните парламенти представиха мотивирани становища
по отношение на принципа на субсидиарност

	Наименование	Национални камари, подаващи мотивирани становища
1.	Обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) (COM(2011) 121)	UK House of Commons BG Народно събрание SE Riksdag NL Tweede Kamer PL Sejm ML Kamra tad-Deputati IE Dail Eireann RO Camera Deputaţilor SK Národná Rada
2.	Временно повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници при извънредни обстоятелства (COM(2011) 560)	FR Assemblée nationale NL и двете камари PO Assembleia da República SE Riksdag RO Senatul SK Národná Rada
3.	Регламент за единната ООП (COM(2010) 799)	PL Sejm PL Senat DK Folketing LU Chambre des Députés SE Riksdag
4.	Общо европейско право за продажбите (СОМ(2011) 635)	AT Bundesrat DE Bundestag UK House of Commons BE Sénat BE Chambre des Représentants
5.	Компетентност, приложимо право, признаване и изпълнение на решения в областта на имуществените последици на регистрираните партньорства (COM(2011) 127)	PL Senat PL Sejm RO Senatul IT Senato della Repubblica
6.	Пруденциални изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници (COM(2011) 452)	UK House of Commons SE Riksdag FR Sénat
7.	Обща система на данък върху финансовите сделки (COM(2011) 594)	CY Vouli ton Antiprosopon SE Riksdag MT Kamra tad-Deputati
8.	Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) (COM(2011) 608)	NL и двете камари SE Riksdag DK Folketing
9.	Специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес (COM(2011) 779)	BE Chambre des Représentants SK Národná Rada SE Riksdag
10.	Пазарни стандарти (COM(2010) 738)	LU Chambre des Députés PL Senat
11.	Преструктуриране на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (COM(2011) 169)	BG Народно събрание ES и двете камари
12.	Засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита (COM(2011) 215) и в областта на създаването на единна патентна защита по отношение на приложимите разпоредби за превод (COM (2011) 216)	IT Camera dei Deputati ES и двете камари
13.	Директива за енергийната ефективност (COM(2011) 370)	FI Eduskunta SE Riksdag
14.	Лицензиране на дейността и пруденциален надзор върху кредитните институции, застрахователните предприятия към един финансов конгломерат (COM(2011) 453)	SE Riksdag RO Camera Deputaţilor
15.	Правила за директни плащания за селскостопански производители по схеми за подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика (COM(2011) 625)	DE Bundesrat LU Chambre des Députés
16.	Подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (COM(2011) 627)	DE Bundesrat (съвместно с мотивираното становище по COM(2011) 625) LU Chambre des Députés
17.	Регламент за разпределянето на храна на най-нуждаещите се лица в Съюза (COM(2011) 634)	SE Riksdag UK House of Lords
18.	Договорните взаимоотношения в сектора на млякото и млечните продукти (COM(2010) 728)	PL Sejm
19.	Финансиране на Общата селскостопанска политика (COM(2010) 745)	PL Senat
20.	Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела (COM(2010) 748)	NL и двете камари
21.	Взаимно свързване на централните, търговските и дружествените регистри (COM(2011) 79)	PL Sejm
22.	Компетентност, приложимо право, признаване и изпълнение на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи (COM(2011) 126)	IT Senato della Repubblica
23.	Храни, предназначени за кърмачета и малки деца, и храни за специални медицински цели (COM(2011) 353)	IT Senato della Repubblica
24.	Определяне, описание, представяне, етикетиране и закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти (COM(2011) 530)	LU Chambre des Députés
25.	Механизъм за обмен на информация във връзка с междуправителствени споразумения между държавите членки и трети държави в областта на енергетиката (COM(2011) 540)	LU Chambre des Députés
26.	Програма на Европейския съюз за социална промяна и социални иновации (COM(2011) 609)	SE Riksdag
27.	Специални разпоредби по отношение на Европейския фонд за регионално развитие и целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (EО) № 1080/2006 (COM(2011) 614)	LU Chambre des Députés
28.	Общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 (COM(2011) 615)	IT Camera dei Deputati