Текстолингвистиката като езиковедска

ТЕКСТОЛИНГВИСТИКАТА КАТО ЕЗИКОВЕДСКА ДИСЦИПЛИНА
Мария Ладовинска
(Нов български университет)
L’articolo passa in rassegna le origini e gli sviluppi della linguistica testuale dal punto di
vista di autori bulgari e italiani. Il testo delinea i predecessori, le varie fasi, le principali
linee di sviluppo della linguistica del testo nonché le sue prospettive di sviluppo.
Текстолингвистиката е сравнително млада научна дисциплина – заражда се около средата на 60-те години на ХХ век, развивайки се в многообразие от по-скоро разнопосочни в предпоставките си, изследователските си методи и целите си подходи, но все пак обединени от факта, че имат за основен изследователски обект текста (Damiani, 2008: 1). До този момент се е говорило за текст, но той не е бил разглеждан като най-високо равнище на езика. Равнището на изречението, изучавано от синтаксиса, се е възприемало за най-високо, езиковите явления са се разглеждали в рамките на изречението, а за основна комуникативна единица на езика се е считало отново изречението (срв. дьо Богранд и др., 1995: 9-10). Предположението, от което тръгва и на което се основава текстолингвистиката е, че обектът на лингвистиката не трябва да бъде толкова изречението, а по-скоро текстът, той трябва да бъде считан за основен знак (Colella, 2012: 1).
В исторически план, интересът към текста се поражда в рамките на лингвистиката като интерес към отношенията на свързаност, които се проявяват на надизреченското ниво. Съществуват например морфосинтактични връзки, които действат отвъд границите на отделното изречение (например взаимоотношенията на съгласуваност между заместител и антецедента му или взаимоотношенията между глаголните времена в повествователен текст). Освен това съществуват тематични и логически връзки между изреченията на един текст, които са белязани от съюзи и текстови конектори (Colella, 2012: 1). Така постепенно става ясно от една страна, че отделните езикови явления не могат да бъдат обяснени в рамките на изречението, а от

друга – че текстът и части от него си имат свои граматични правила, които се различават от граматичните правила на изречението (срв. дьо Богранд и др., 1995: 10;
Damiani, 2008: 1).