Доклад по овос настоящият доклад за овос на "Ваканционно селище"

По геоморфоложката подялба на България предложената с ПУП-ПРЗ площ попада в долния подпояс на средния горскорастителен пояс..

Растителността е квазибореална и се поделя на:

• 
  Коренна – в това число попадат горите от смърч (Picea abies (L.), обикновена ела (Abies alba Miller), бял бор (Pinus sylvestris L.) и незначителни количества обикновен бук (Fagus silvatica).
  
• 
  Производна – трепетлика (Populus tremula) и бяла бреза (Betula alba).
  

В обхвата на посочения интервал се срещат единствено мезофитни видове отнасящи се към Севроприсредиземноморската растителност

В разглеждания подпояс доминиращо представителство имат чистите и смесените иглолистни насаждения.
Характеристика на типовете насаждения:

• 
  Смърчът се среща в чисти и смесени насаждения. Развива се предимно върху планинско-горски тъмноцветни почви. Условията, при които растат, се отличават висок коефициент на атмосферната влажност, в резултат от близостта на площадката с яз. Доспат.
  

Среднопланинска смърчова гора с ниски треви на петна. Развива се върху кафяви горски почви към прехода с планинско-горските тъмно­цветни (D_2-3) върху широки била или склонове с малък наклон. Живата почвена покривка се състои от Vaccinium myrtillus, Oxalix acetosella, Geranium robertianum, Luzula albida.

• 
  Тук върху сухи до свежи месторастения белият бор образува смесени насаждения със смърча.
  

Естественото възобновяване протича в полза на сенкоиздържливия смърч. Естествените процеси на ксерофитизация през последните няколко години оказват задържащо въздействие върху развитието на смърча.

Масовите тревни видове, които се срещат на тези надморски височини, са Festuca nigrescns Lam, Ranunculus montanus Wild, Campanula patula L. Calamagrostis arundinacea и др.

Като средообразуващ фактор и местообитание за основната част от видовете в целия регион горските месторастения са разгледани не само в обхвата на устройствения план, а и за териториите граничещи с него. При анализа на горските територии подотделите, през които преминава границата на курортното ядро, са взети с цялата площ на подотдела.

Тук се приема хипотезата, че териториите, включени в съответния подотдел, са сравнително еднородни, поради което се разглеждат в цялост.

Разпределението на растителните съобщества в района около предвидения за застрояване имот е:

• 
  Формацията на обикновения смърч (Picea abies), която се представлява от няколко асоциации:
  

• 
  Асо­ци­ация на обик­но­вен смърч. По данни от ЛУП асоциациите на смърча включват разновъзрастни насаждения от VIII – ми до I– ви клас – сравнително висок бонитет - II – ри – III – ти и пълноти от 0,8 до 1,0 .
  
• 
  Монодоминантни ценози на смърча (Picea abies) от разновъзрастови дървета (III-V клас на възраст) II^-ри – III^-ти бонитет, пълнота от 0,8 до 0,9 склопеност на короните около 90 %. Почвена покривка от черна боровинка, тревни видове, мъхове и папрати.
  
• 
  Асоциация обикновен смърч (Picea abies) + бял бор (Pinus sylvestris). В различни съотношения между смърча и белия бор Разновъзрастни II^-ри – III^-ти бонитет.
  

• 
  Фор­ма­цията на бе­лия бор (Pineta sylvestris) се представя от следните асоциации:
  

• 
  Асоциация бял бор (Pinus sylvestris) – вторични гори, израснали върху площта на унищожени смърчови гори.
  
• 
  Асоциация бял бор (Pinus sylvestris) + обикновен смърч (Picea abies).
  

Предвидената за устройство територия по план възлиза на 16,698 дка. и е заложена изцяло в земеделски фонд. Обекта на инвестиционното намерение контактува с отдел 15 на ДЛ Доспат.

Предвид възприетият в лесоустройството принцип подотделите да се обособяват по еднородност на местообитанията и насажденията и налагането на принципа на предпазливостта при оценка на въздействието върху територии попадащи в Европейската екологична мрежа Натура 2000 за целите на настоящата оценка е разгледана не само площта на обособения имот, но и съседните горски площи в тяхната пълна площ и еднородност.

Площадката на ПУП граничи със следните букви по ЛУП на ДЛ Доспат:

Заключената от проектните граници на ПУП горска територия представлява изоставена ливада с единични храсти.

Подробния устройствен план обект на настоящата разработка регламентира територия със статут О_с – ваканционно селище предназначено за курорт и допълващи дейности.

При реализацията инвестиционното намерение площите заключени от границите на ПУП сменят предназначението си респ. променят своя екологичен статус по отношение на биоразнообразието, при което се създават допълнителни урбанизирани територии, инфраструктура и различни по своя характер зелени площи, които формират условия на живот различни от тези на терена преди застрояването му.

Така например при изпълнение на строежите за обществено ползване като:

• 
  Вилни сгради
  
• 
  Тротоари
  
• 
  Паркинг
  
• 
  Обслужваща инфраструктура и др.
  

При другите (зелени площи) съществуващите местообитания, които са се формирали в състава на полуестествено тревно съобщество при определена норма на естествения отпад ще попаднат под нови въздействия и при условията влошена приходна част в баланса на органичната материя, което ще доведе до промени и във видовия им състав.

• 
  Урбанизирани територии
  

Съгласно посочените в Табл. 4 елементи на територията очакваното ù антропогенно натоварване не следва да надхвърля числеността базирана на около 150 легла, което трябва да се приеме и като нейния поемен капацитет.

Територията на имота попада изцяло в земеделски фонд – ливада категория 10 при неполивни условия..

Земеделските земи около обекта са ливади, гори и пътна инфраструктура. ливадите в района са изоставени, поради което по тях вече се забелязват елементи на начална сукцесия в посока заемане на територията от рудерални тревни видове и иглолистна растителност. .

По отношение на наклоните разпределението на терените по Табл. 5 е както следва:

Таблица 5

Разпределението на горските територии по изложение е отразено в Таблица 6.

Разпределението на разглежданата горска площ по средна надморска височина е както следва:

От данните, представени в Таблица 7, се установява, че обектът изцяло попада в интервала 1100 – 1200 м н.в.

Разпределението на месторастенията съгласно Класификационната схема на типовете горски месторастения в Р България (1983) е посочено в Таблица 8.

Таблица 8

Разпределението на залесените площи по класове и подкласове на възраст в разглежданите подотдели е както следва

От горната таблица става ясно, че в обхвата на разработката попадат основно средновъзрастни насаждения, които са подходящи местообитания за повечето видове от класовете Aves и Mamalia, които традиционно обитават нашите иглолистни гори.

Разпределението на залесената площ по бонитети е отразено в Таблица 10.

Таблица 10

Насажденията около обекта са чисти бялборови, като смърчът се явява като подлес в резултат на естествено самовъзобновяване.. Подотделите разположени над тези, които оконтурват площадката по северната ù граница, са смесени с различно участие на смърча и белия бор. Стъб­ле­ни­ят за­пас на на­саж­де­нията е твърде различен и варира от 33 до 274 м³/ха (дървесна маса с клони), което формира общ запас на разглежданите територии възлизащ на 5020 м³.

От данните в Табл. 11 се установява, че около площадката на инвестиционното предложение се развиват почти на 100 % бялборовите култури, което в съчетание с ливадите в района предоставя условия за възникването на местообитания предпочитани от голям брой представители на животинския сват.

С одобряването на Подробния устройствен план на границите и разпределението на площите в тях, стават задължителни по отношение територията заключена от имотните граници. С това се запазва статуса на съседните земи.
3.7.2. Животински свят – характеристика на компонента

Съгласно би­оге­ог­раф­с­ко­то ­раз­де­ле­ние на България землището на гр. Доспат, в което се намира обекта на настоящото инвестиционно намерение, принадлежи към Ри­ло-Ро­доп­с­кия ра­йон. Характеризира се със значително представителство на бо­рео-ал­пийс­ките ви­до­ве.

При извършеното проучване на площадката на инвестиционното намерение във връзка с изготвянето на настоящия доклад за ОВОС бяха открити част от видовете, които потенциално могат да обитават тази територия.

Близостта на обекта с чашата на яз. Доспат и съчетанието ù с високопланински ливади създават привлекателни условия за представителите на Разред Odonata (Водни кончета).

По поляните и ливадите около обекта съществуват благоприятни условия за видовете принадлежащи към разредите Ortoptera (Правокрили) и Neuroptera (Мрежокрили).

В горските насаждения около обекта се срещат видове раз­ред Coleоptera (Твърдокрили), по-голяма част от които са горски вредители.

За опазването на защитените видове, които биха могли да се срещнат в границите на площадката, е необходимо спазването на екологичните изисквания при строителството и експлоатацията на Ваканционното селище.

Обектът се намира във височинния интервал от 1100 до 1200 м, който се доближава до горната граница на разпространение на основните за Западните Родопи представители на земноводните и влечугите, което обуславя и слабата им представителност в района.

По извършени проучвания във връзка с изготвянето на планове за управление на защитени местности в района е установено, че земноводните от разред Опашати (Urodela) са представени от един вид – Salamandra salamandra (Обик­но­ве­н дъж­дов­ник), а тези от разред Безопашати (Anura) от шест вида. Тук типичните представители са Rana ridibund (Го­ля­ма вод­на жа­ба), Bombina bombina (Жъл­то­ко­рем­на бум­ка) и Bufo viridis (Зе­ле­на­та крас­та­ва жа­ба).

По отношение на влечугите има съобщения за наличието на: Testudo graeca (Шипобедрена костенурка), Testudo hermanni (Шипоопашата костенурка), Locerta vivipara (Жи­во­рждащ гу­щер). На тази надморска височина може да се срещнат още Elaphe longisima (Смок-мишкар) и Vipera berus (Усойница).

Ваканционното селище не попада в зона за защита на птиците. Въпреки това предвид близостта му до ЗЗ “Триград – Мурсалица” (на около 13 км източно от обекта) и ЗЗ “Западни Родопи”, отстояща на около 7 км северно от него, е възможно отделни екземпляри от целевите видове да бъдат срещнати в района на обекта.

Такива са:

• 
  Скален орел (Aquila chrysaetos)
  

• 
  Черна каня (Milvus nigrans)
  

• 
  Белошипа ветрушка (Falco naumani)
  

• 
  Сокол скитник (Falco peregrinus)
  

• 
  Черен и Сив кълвач (Dryocopus martius, Picus canus)
  

• 
  Червеногърба и Черночела сврачка (Lanius collurio, Lanius minor)
  

• 
  Жълтоглаво кралче (Regulus regulus)
  

Съгласно зоогеографското райониране на България ЗЗ “Родопи – Западни” попада в Рило-Родопския район. По типология животинските видове, обитаващи Западнородопската област, са с преобладаване на средноевропейски животински видове с алпийски произход и някои преходно средиземноморски видове.

При извършени проучвания в района във връзка с изготвяне планове за управление на някои от защитените територии е установено, че Бозайниците (без прилепите) са представени от следните разреди:

• 
  Insektiwora – Насекомоядни – 7 вида
  
• 
  Lagomorfa – Зайцеподобни – 1 вид
  
• 
  Rodentia – Гризачи – 13 вида
  
• 
  Artiodactyla – Чифтокопитни – 4 вида
  
• 
  Canivora – Хищници – 9 вида
  

• 
  защитени по ЗБР – 10 вида
  
• 
  включени в ЧКБ – 4 вида
  
• 
  включени в приложенията на бернската конвенция 23 вида
  
• 
  в червения списък на IUCN – 7 вида
  
• 
  Директива 92/43 – 8 вида
  
• 
  Emerald – 6 вида.
  

Детайлно проучване върху видовия състав и числеността на прилепите в района не е извършвано. Предвид блогоприятните природни дадености на района около язовира, може да се предположи, че тук ще се срещнат различни представители на вида.

По отношение на използваните убежища те се поделят на Пещеролюбиви-облигатно пещеролюбиви – целогодишно обитават само подземни убежища; факултативно пещеролюбиви – размножават се основно в подземни убежища, но могат да се размножават и в друг тип убежища. Зимуват в подземни убежища;

Непещеролюбиви – характерно е, че обикновено един вид използва различен тип убежища през различните сезони:

• 
  Скални – през лятото обитават цепки в скалите (скални венци), данни за зимуването им почти липсват.
  
• 
  Горски – през лятото обитават хралупи или различни части на стари дървета; зимуват най- често в подземни убежища.
  
• 
  Синантропни – през лятото обитават различен тип постройки; зимуват най-често в подземни убежища.
  

Съгласно съществуващите определения ландшафтът е относително еднородна по своя генезис територия, в която се наблюдава закономерно повторение на участъци, тъждествени на геоложкия строеж, формата на релефа, хидрогеологията, микроклимат, биоценози и почви.

Въз основа на приетата класификация на ландшафтите и изхождайки от определението по БДС 17.8.1.01.88, че ландшафт е “териториална система, състояща се от взаимодействащи помежду си природни и антропогенни компоненти и комплекси”, оценяваната територия се отнася към:

Клас – Антропогенен

Тип – Благоприятни антропогенни изменения

Подтип – Урбогенен.

Ландшафтът е територия, специфичният облик и елементи на която са възникнали в резултат на действия и взаимодействия между природни и човешки фактори. Той е съвкупност от явления и предмети, в които релефът, климатът, водите, почвата, растителността, животинският свят и дейността на хората се сливат в едно цяло.

Ландшафтът в района на площадката е типично високопланински с преобладаване на иглолистната растителност. Ха­рак­тер­ни­те му осо­бе­нос­ти се оп­ре­де­лят от ком­п­лекс при­род­ни фак­то­ри, включ­ва­щи: слож­нос­т­та на кон­фи­гу­ра­ци­ята на те­ре­на, ви­со­ки­те над­мор­с­ки рав­ни­ща, осо­бе­нос­ти­те на кли­ма­та, поч­ви­те, ви­до­во­то раз­но­об­ра­зие, раз­по­ло­же­ние и със­то­яние на рас­ти­тел­на­та пок­рив­ка.

Всич­ки спо­ме­на­ти фак­то­ри, раз­г­леж­да­ни в ком­п­лекс, са обо­со­би­ли те­ри­то­рия с ви­со­коп­ла­нин­с­ки лан­д­шафт, почти непро­ме­нен в момента от ан­т­ро­по­ген­но вли­яние.

Ландшафтните разновидности в района на площадката са следните:

• 
  горски иглолистен склонов;
  
• 
  горски иглолистен билен;
  
• 
  горски иглолистен долинен;
  
• 
  ливаден склонов;
  
• 
  ливаден билен;
  
• 
  воден – язовир Доспат;
  
• 
  транспортен – асфалтовия път, минаващ покрай площадката.
  

• 
  Тип К
  
• 
  Код BG0001030
  
• 
  Местоположение на центъра на ЗЗ:
  

• 
  Географска дължина – Е 24°45'44"
  
• 
  Географска ширина – N 41°45' 09"
  

• 
  Площ на защитената зона 271 909,215 ха
  
• 
  Надморска височина:
  

• 
  Минимална – 285 м
  
• 
  Максимална – 2167 м
  
• 
  Средна – 1237 м
  

• 
  Административен район:
  

• 
  Район за планиране – Южен Централен – код по NUTS BG05
  
• 
  Област – Смолян – код по NUTS BG 055
  

• 
  Био-географски район – Алпийски, Континентален
  
• 
  Обща характеристика на обекта
  

Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) 6

Алпийски и субалпийски тревни съобщества 8

Друга орна земя 12

Широколистни листопадни гори 15

Иглолистни гори 20

Смесени гори 5

Изкуствени горски монокултури (насаждения на тополи и екзотични дървета) 12

Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници 4

Други земи (включително градове, пътища, сметища, индустриални обекти) 7

Сухи тревни съобщества, степи 4

Екстензивни зърнени култури 7

• 
  Биосферен резерват “Дупката”. Обявен със Запвед 3899 / 15.09.1975 г. на МГОПС и N 702/14.07.1982 г. на КОПС. Намира се наоколо 13.5 км североизточно от обекта. Представлява дълбоко дефиле. На територията на ЗМ са се установили популации на Благородния елен, дивата свиня и кафявата мечка. Всичките те са в отлично състояние. Височинния интервал, който се заема от резервата е заключен между 600 и 1300 м н.в. На 10 км северно от резервата се намира вр. Баташки снежник (2082 м н.в.).
  
• 
  Резерват “Кастраклий”
  

• 
  ЗМ “Слънчева поляна”
  

В ЗМ се забранява строителството и разработването на кариери и минно-геоложката дейност. На територията на защитената местност се забранява лова. Територията се стопанисва от ДДс “Широка поляна” Има приет план за управление със Заповед РД – 165/ 09.03.2009 г.

• 
  ЗМ “Лонгурлий”
  

При завъровъчните работи, асфалтирането и при изпълнение на битумните хидроизолации съществува опасност от пожари. В бъдещите част Конструктивна, ОВ, ВиК, Ел. и Технологична на проекта ще бъдат подробно разработени инструкции, включващи задължителните мероприятия за БХТПБ при съответните дейности. Административното ръководство и началниците на строителната площадка са длъжни да спазват и следят за стриктното изпълнение на мерките по БХТПБ. Конкретните количества на употребяваните материали ще бъдат уточнени в следващите фази на проектиране. За нагледност на анализа ще използваме данни от аналогични обекти.

Емисиите от транспортните средства, строителната техника и механизация, които ще се използват при изграждането на комплекса очакваното замърсяване на въздуха ще бъде в границите на поносимото, в зависимост от вида, качеството и количеството на транспортните средства и употребяваното гориво,

Въздействието по време на строителството върху атмосферния въздух ще бъде краткотрайно и локализирано в огражденията на строителната площадка, без кумулативен ефект.

Като евентуални източници на атмосферни замърсители за вилното селище може да се приемат:

• 
  Oтоплителната инсталация За отопление на ваканционното селище по информация от Инвеститора ще бъде използвана електрическа енергия. Емисии при такъв тип отопление няма. Препоръчва се изграждането на инсталации със слънчеви колектори. Индиректен начин за снижаване на замърсяването може да се постигне чрез повишаване топлоизолационните качества на сградите, употребата на прозорци със стъклопакет; подходящо ориентиране на сградите с оглед максимално оползотворяване на слънчевата радиация; подгряване на вода за домакински нужди през лятото от слънцето и пр. Подобряване топлоизолацията на сградите намалява разхода на гориво, съответно – замърсителите на въздуха.
  
• 
  Вентилационните инсталации на спомагателните дейности – кухненски помещения, пералня, складове са предимно общообменни механични. Те се оразмеряват за отвеждане на топлина, пари и мастни аерозоли. Изхвърлянето на отработения въздух става на минимум 50 см от билото на съответната сграда (чл. 115 и чл. 185 на Норми за проектиране на ОВКИ, 86 г.). Емисиите от описаните вентилационни инсталации (по експертна преценка) като състав и количество не представляват заплаха за качеството на атмосферния въздух.
  
• 
  Обслужващите транспортни средства.
  

Изграждането на пътната мрежа с трайна настилка, предвиденият вътрешен алеен транспорт и паркоместата за посетителите на вилното селище ще осигурят достъп до обектите му и ефективното обслужване на комплекса. Предвиждането на обслужващи пътища и паркинги ще даде възможност за по-добра пропускваемост на транспортните средства и ще преустанови безразборното унищожаване на зелените площи от паркиращи автомобили. По този начин няма да се допусне натрупване на атмосферни замърсители от форсиращи двигатели при евентуални задръствания на движението. Дори и в пиково натоварване на туристическия сезон, рекреационния капацитет на територията, благодарение на устройственото планиране (оразмерен съгласно действащите методики и при предвиденото ниско застрояване), осигурява ефективна атмосферна циркулация. Негативно въздействие от транспортните средства върху качеството на атмосферния въздух в района не се очаква.

Навсякъде обектът (без санитарните възли) ще бъде осигурен с автоматична пожароизвестителна инсталация. На всеки етаж ще бъдат предвидени подръчни противопожарни уреди и съоръжения – по 1 брой прахов пожарогасител по 6 кг и по една кофпомпа за вода. Проектантът по ел. част трябва да предвиди защитни мероприятия срещу допирни напрежения: заземяване на ел. табла, двигатели, осветителни тела; заземяване на всички метални части, които могат да попаднат под напрежение.

Обслужващият персонал е необходимо да има необходимата квалификация за работа с технологичните съоръжения и периодично ще се провеждат инструктажи във връзка с изискванията на “Правила и норми по БХТПБ” за експлоатационни условия на обекта.

Инвеститорът е длъжен да изготви инструкция за действия при възникване на евентуални пожари, бедствия и аварийни ситуации. Ще бъдат осигурени аптечки с лекарства за първа помощ, табели за ПБ и аварийни изходи.

С изграждането на комплекса се очаква и увеличаване на натоварването на околната среда от туристи. Като цяло нарастването на посещаемостта има отношение повече към факторите водопотребление, отпадъци и шум, отколкото към останалите компоненти на околната среда. Въпреки това струпването на множество хора на сравнително малка територия води до промени в микроклиматичните особености и най-вече в незначително нарастване на температурата на въздуха. Това най-вече се отнася до застроени или затворени пространства, без възможност за свободна циркулация на въздуха. Базирано на факта, че рекреационния капацитет на територията, обект на устройствено планиране е изчислен съгласно действащите методики и на база ниския процент на предвиденото застрояване, осигуряващо свободна атмосферна циркулация, въздействие върху микроклиматичните характеристики на района не се очаква.