Доклад по овос настоящият доклад за овос на "Ваканционно селище"

Шумовото натоварване на разглеждания район е преди всичко от транспорта, колкото и минимално да е движението на транспортните средства.

В основата на нормирането на шума е заложен стремежът да се огра­ничат вредните последствия, които той има върху здравословното състо­яние на човека. При това се търсят граничните стойности, при които не настъпват трайни промени в човешкия организъм, т.е. целта не е достига­нето на действителен акустичен комфорт, а на условия, при които не е за­страшено здравето на човека.

Приемливи са нивата на производствен шум под 70 dB, средна сте­пен на биологично въздействие има шумът от порядъка на 71-84 dB при хигиенна норма 85 dB.

Пределно допустимите нива на звуково налягане в различните зони на населените места са публикувани в “Хигиенни норми № 0-64 за пределно допустимите нива на шум в жилищни райони” (ДВ бр. 161 от 1975 г.) и са представени в следната таблица:
Пределно допустими нива на звуково налягане

Районът е слабо засегнат от антропогенна дейност, което предполага ниски нива на шумово натоварване.

Регламентираните в нашата страна критерии за хигиенна оценка на шума в различни територии и зони на населените места са съответно:

• 
  за постоянен шум – ниво на звука по крива AL dB(A);
  
• 
  за променлив с времето шум – еквивалентно ниво на звука – Leq dB(A).
  

За преминаващ автосамосвал може да се определи по формулата:

където: L_max – регистрирано максимално ниво на шума в точката на измерване;

Еквивалентното ниво на шума от преминаващи единични моторни средства се определя от израза:

където: Т – разглежданият период от време в секунди;

Еквивалентният шум дава нивото на постоянен шум с обща енергия равна на сумата от енергиите на отделните шумови източници.

Ако използваните автосамосвали имат едни и същи шумови характеристики, формулата придобива вида:

Leq = 10

За период от 24 часа изразът за усредненото еквивалентно ниво се получава от горната формула и придобива вида:

Ако приемем най-неблагоприятното базово разстояние 55 м, форму­лата придобива вида:

Като заместим, получаваме

При предположение, че автомобилите се движат със средна скорост V км/час и са n броя за работната смяна от 8 часа, те представляват една поредица от еднакви шумови събития с максимално ниво на шума L_max, dB(A) в точка, разположена на разстояние d₀ от оста на движение.

Ос­но­вен до­ку­мент за оцен­ка на виб­ра­ци­ите как­то в тран­с­пор­т­ни­те сред­с­т­ва, та­ка и в про­миш­ле­ни обек­ти, е меж­ду­на­род­ни­ят стан­дарт ИСО 2631–74 и “Виб­ра­ции, пре­да­ва­ни на чо­веш­ко­то тя­ло”. Спо­ред не­го ре­ак­ци­ите на чо­ве­ка вслед­с­т­вие виб­ра­ции са пос­та­ве­ни в за­ви­си­мост от че­ти­ри фак­то­ра: ин­тен­зив­ност, чес­то­та, нап­рав­ле­ние и про­дъл­жи­тел­ност.

Нор­ми­те за про­из­вод­с­т­ве­ни виб­ра­ции, от­на­ся­щи се за всич­ки ин­с­т­ру­мен­ти, ма­ши­ни и съ­оръ­же­ния, из­точ­ник на виб­ра­ции, се рег­ла­мен­ти­рат със са­ни­тар­ни­те нор­ми за про­из­вод­с­т­ве­ни виб­ра­ции СН № 0-45.
Вредни лъчения (светлинни, топлинни, радиация)

Отчитайки факта, че строителството на ваканционното селище или извършването на СМР ще се извършват от работниците на открито, можем да предположим, че през горещите месеци ще се създават възможности за прегряване в кабините на работната и транспортна техника, а през зимата работата ще се извършва в условията на преохлаждане.

Имотите са собственост на инвеститора. Реализирането на инвестиционното намерение няма да засегне територии, граничещи с обекта. Площадката граничи с път клас ІІІ – І 00046, а до поземления имот се стига по съществуващ полски път № 00042.

Почвите в района се отнасят към Планинската почвена зона на България и към Родопския агроекологичен район на кафявите горски почви. Почвите са се формирали в условията на голямо количество на валежите, постоянна висока въздушна влажност и температура 6-8 °С с умерени температурни колебания.

Планинско-ливадните почви заемат цялата част от района на осъществяване на инвестиционното намерение. Като почвообразуващи скали на планинско-ливадните почви обикновено са безкарбонатни скали – изветрителен материал от гранит и други масивни скали. За почвообразувателния процес е характерно образуването на чимов хоризонт.

Тук почвообразуването протича под влияние на развиващата се ливадна растителност, която оставя върху повърхността голямо количество мъртви растителни отпадъци, които поради ниските температури бавно се минерализират. По такъв начин се създават благоприятни условия за образуването на чимов хоризонт. Когато вече е създаден, той задържа голямо количество вода и почвообразувателният процес на някои места придобива черти на блатния процес. Поради това на някои места планинско-ливадните почви се отнасят към преовлажнените.

Под добре оформения чим (10-15 см) лежи добре развит хумусно-акумулативен хоризонт. Долната част на чимовия хоризонт, както и хумусно-акумулативния, имат кафеникав оттенък от недобре разложени растителни отпадъци. Хумусният хоризонт постепенно преминава в почвообразуващата скала.

Механичният състав на тези почви е глинесто-песъклив до песъкливо-глинест с много скелет. Хумусът е с високо съдържание на органична материя, но е груб и некачествен. Почвите са с троховидно-зърнеста структура.

Тези почви се използват като ливади и пасища. Поради високата влага, влошения въздушен режим и тежкия топлинен такъв върху тях трудно могат да се настанят дървесни видове.

Категорията на почвите при неполивни условия се определя на десета. Не се наблюдават ерозирали, нарушени и замърсени терени. Транспортната връзка ще се осъществява по път ІІІ клас - № 00046, а до поземления имот по съществуващия полски път № 00042.

Имотите, върху които ще се осъществява инвестиционното намерение, са собственост на инвеститора. Направено е необходимото съгласно ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ за промяна предназначението на земята и урегулирането ù за ваканционно селище.

3.7. Биологично разнообразие

и неговите компоненти
3.7.1. Растителен свят

3.7.1.1. Ха­рак­те­рис­ти­ка на растителната покривка в района на обекта

А. Флористично райониране

Според приетото флористично райониране на България, страната се дели на 20 района. Из­с­лед­ва­ната площ попада в 17 флористичен район “Родопи” – включващ Западен и Източен подрайон .

Обектът е разположен в централната част на Западни Родопи на около 1700 м северно от град Доспат. Територията на обекта попада във водосборната област на Касчурското дере. Средната кота на обекта е около 1150 м. Най-високите върхове в района около обекта са вр. Планинец (1653 м н.в.), Подшилената бърчина (1513 м н.в.) и вр. Бабино (1596 м н.в.).

Б. Вертикално райониране

Според вертикалното райониране на България обектът се намира в средния горскорастителен пояс – долен елово-буков подпояс, който за условията на Родопите се заключва в интервала от 800 до 1700 м н.в.

Районът е карстов, формиран върху мрамори и риолити. Основни хабитати тук са горите, скалните комплекси, ливадите, пасищата и реките. Горите покриват около 70 % от територията, най-голяма част от които са иглолистните гори, основно от смърч (Picea abies), но на някои места – от бял бор (Pinus sylvestris) и смесени иглолистни гори.

Обектът попада изцяло ЗЗ “Родопи – Западни” за хабитатите. В зоната са установени общо 21 хабитата от Приложение І на Директивата за хабитатите и заемат сумарно 56,18 % от общата ù площ. Най-големи територии заема хабитатът на Ацидофилните гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea) (30,5 % от територията). Относително големи територии развиват хабитатите на Рило-Родопските и Старопланински гори от бял бор (10,1 %) и Планинските сенокосни ливади (5,3 %). Всички те имат високи качествени оценки и относително ниско ниво на застрашеност.

В територията, заключена от границите на имота, в който ще се реализира инвестиционното намерение и в региона около него се срещат следните растителни видове:

А.2.1.1. Дървета и храсти

• 
  Смърч (Picea abies)
  
• 
  Бяла ела (Abies alba)
  
• 
  Бял бор (Pinus sylvestris)
  
• 
  Бяла бреза (Betula alba)
  
• 
  Tрепетлика (Populus tremula)
  

Според географското си представителство те се подразделят на:

• 
  Средноевропейски видове
  

• 
  Швейцарски бронец (Selaginella helvetica)
  
• 
  Копитник (Asarum europaeum)
  
• 
  Тристълбчест рожец (Cerastium cerastioides (L) Britton)
  
• 
  Алпийска звънарка (Hypericum alpigenum Kit)
  
• 
  Динарски вечерник (Hesperis dinarica beck)
  

• 
  Глациални реликтни видове
  

• 
  Изоетес (Isoetes setcea)
  
• 
  Тревиста върба (Salix herbacea)
  
• 
  Алпийско пипериче (Pleuropteropyrum undolatum)
  
• 
  Пирински мак (Papaver degenii)
  
• 
  Арктична каменоломка (Saxifraga retusa)
  
• 
  Апенински очиболец (Potentila pussila)
  
• 
  Дребна солданела (Soldaneiia pussila)
  
• 
  Високопланинско великденче (Veronica beljjdioides)
  
• 
  Алпийска тоция (Tozzia alpina)
  

• 
  Палео и неоендемични видове
  

• 
  Родопска теменуга (Viola rhodopaeum).
  

В статистически план, разпределението на установените видове по групи е както следва:

• 
  Български ендемити – 3 вида
  
• 
  Балкански ендемити – 19 вида
  
• 
  Терциерни реликти – 1 вид
  
• 
  Включени в Червена книга на България – 16 вида
  
• 
  IUCN категория – 6 вида
  
• 
  В Бернска конвенция – 2 вида
  
• 
  В Закона за биологичното разнообразие – 10 вида.