Данните показват тревожна тенденция

Друг важен показател за състоянието на икономиката на областта е обема на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансови предприятия с натрупване по икономически дейности. Тук при оценката по този показател ключовият термин е „по отделни дейности“, тъй като той отразява структурата на ПЧИ. Известно е, че колкото по-висок е делът на ПЧИ във високотехнологични дейности с висока степен на добавена стойност, това означава по-добри възможности за по-високи норми на печалба, а оттук по-високи данъци, по-високо качество на заетата ръка и по-големи шансове за развитие.

Фиг. 13. Общ обем на чуждестранните инвестиции в Бургаска област в евро за периода 2008-2010 г.

Несъмнено тенденцията на увеличаване на ПЧИ и то със значими стойности може да бъде оценено като повече от положително. Но анализът на структурата на ПЧИ показва, че има какво да се оптимизира предвид привличането на ПЧИ в нефинансовата сфера, тъй като основно те са насочени към:

• 
  Добивна, преработваща и прочее дейности;
  
• 
  Операции с недвижими имоти;
  
• 
  Търговия, хотелиерство и ресторантьорство.
  

Фиг.14. Разпределение на предприятията по юридическата форма на тяхното функциониране за 2012 г.

Юридическата форма на функциониране на предприятията е показателна предвид размерите на същите. Фактът, че преобладават такива форми като ЕТ и ЕООД свидетелства, че става дума за малки предприятия. АД и ЕАД обратното като правило са юридическа форма на големи организации, но в Бургаска област те са малко на брой.

Брой на новосъздадени и прекратили дейността си предприятия

Количеството новосъздадени предприятия е изключително важен показател за икономическата динамика. За съжаление данните за Бургаска област показват една не много оптимистична картина за последните години.

Фиг. 15. Новосъздадени предприятия в периода 2008-2012 и прогноза за 2013 г.

Друг такъв косвен показател за икономическата динамика е броят на прекратилите дейността си предприятия. Макар тук пикът да е през 2011 г. и оттам натататък сривът да не е толкова остър трудно е да се приеме, че ситуацията е тръгнала в благоприятна посока.

Фиг. 16 Брой прекратили дейността си предприятия в Бургаска област за периода 2008-2012 и прогноза за 2013 г.

Таблица 6 Базови параметри на работната сила в област Бургас

Параметри	Стойности	Забележка
Население на 15 и повече години за 2011 г.	357.9 хиляди души
Работна сила – икономическо активно население Съответно лицата извън работната сила наброяват	181.9 хиляди души 176 000 души	К Работна сила Население над 15 г. х100 = 50.8% оефициент на икономическа активност
Заети – лица на 15 и повече години, които в дадения период са работели поне 1 час срещу заплащане или имат работа, от която временно са отсъствали	159.2 хиляди души	К Заети Население над 15 г. х100 = 44.5% оефициент на заетост
Безработни – лица между 13 и 74 години, които нямат работа, търсят активно работа и са на разположение да започнат работа	22.6 хиляди души	К Безработни Работна сила . оефициент на безработица х100 = 12.4%

Фиг. 17. Структура на населението в Бургаска област на 15 и повече години по икономическа активност и пол през 2011 г. в %

Фиг. 18. Динамика на безработицата по години 2008-2011 г. – мъже, жени и общо в област Бургас

Таблица 8. Безработицата в област Бургас за 2012 година³

Параметри Област	Безработни лица в хиляди души – общо	Коефициент на безработица в % - общо	Безработни лица в хиляди души между 15–64 г.	Коефициент на безработица в % - на лица между 15–64 г.
Бургас	21.3	11.5	21.2	11.6

Анализът на данните показва, че за разгледания период – 2008-2012 г. безработицата в област Бургас показва известно снижение, което несъмнено може да се оцени като благоприятна тенденция.

Таблица 9 Брой на безработните лица, включени и работили по насърчителни мерки за 2009 и 2010 г.

Таблица 10 Брой на безработните лица, включени и работили по насърчителни мерки за 2010 и 2011 г.

Определено за горната тенденция спомага и политиката на насърчителни мерки, допринесла за снижаване на броя на безработните в област Бургас.

Фиг. 19 Структура на населението в Бургаска област под, в и над трудоспособна възраст към 31.12.2011 г.

• 
  Неустойчива колебателна тенденция относно относителния дял на населението над трудоспособна възраст, която се движи в границите на 20-22% от общия брой на населението;
  
• 
  Тенденция на задържане на дела на населението под трудоспособна възраст в общия брой на населението в границите на 16-18%;
  
• 
  Тенденция на относително задържане на дела на населението в трудоспособна възраст в границите на 62-63% от общия брой на населението.
  

Към 31.12.2011 г. постоянното население⁴ на Бургаска област е 414 947 души, което представлява 5.7 на сто от населението на страната. Традиционно Бургаска област се нарежда на четвърто място по брой на населението след София (столица) (1297 хил.души), Пловдивска (681 хил.души) и Варненска области (474 хил.души). Областите Стара Загора (331 хил.души) и Благоевград (322 хил.души) са следващите по големина след Бургаска област. За една година в резултат на отрицателния естествен прираст (броя на умиранията е по-голям от броя на ражданията), населението на областта е намаляло с 1 239 души. Същевременно заселилите се в Бургаска област са с 277 повече от изселилите се от нея. В резултат на естествения и механичния прираст населението на областта се е намалило с 962 души, или с 0.23%.

Данните на таблица 12 разкриват една неоптимистична картина за областта – намаляване на населението с 1239 човека само за 2011 г. Единствено в община Айтос има увеличаване на населението с незначителната цифра от 14 човека.

Таблица 13. Разпределение на населението на област Бургас по пол според общината на местоживеене

Фиг.20 Структура на разпределение на населението на Бургаска област по възраст за периода 2006-2010 г.

Анализът на структурата на разпределението на област Бургас по възраст потвърждава песимистичните прогнози, дадени по-горе, тъй като се наблюдава процес на относително намаляване на дела на младите хора и увеличаване на дела на населението в късна възраст.

Обобщаваща картина на демографската ситуация се дава във фигура 20.

Фиг.21. Ключови параметри на населението на Бургаска област в периода 1991-2011 г.

Обобщените данни демонстрират тенденция на малък, но постоянен спад в периода 2007-2011 г. по отношение на такива параметри като раждаемост, детска раждаемост, брачност и естествен прираст. С подобна малка, но постоянно повишаваща се тенденция се характеризира, обаче, смъртността.

В крайна сметка ключовите показатели на демографските параметри на населението като раждаемост, смъртност и естествен прираст резултират в такъв ключов показател, какъвто в демографската динамика.

Таблица 14. Демографска динамика на Бургаска област за периода 2008-2011 г.⁷

Години	2008	2009	2010	2011
Брой на населението	420468	421580	421786	415458

Особена показателни са прогнозите за демографската динамика, които демонстрират следните стойности по различните варианти.

Таблица 15. Прогноза за динамиката на населението на Бургаска област I вариант (при хипотеза за конвергентност - Този вариант се определя като реалистичен и е съобразен с нормативните изисквания на Европейския съюз за демографското и социално-икономическото развитие на страните членки)⁸

Таблица 16. Прогноза за динамиката на населението на Бургаска област II вариант (относително ускоряване: При този вариант се предполага , че демографското развитие ще протича при благоприятни социално-икономически процеси в страната)⁹

Таблица 17. Прогноза за динамиката на населението на Бургаска област III вариант (относително забавяне: При този вариант развитието на населението е прогнозирано при хипотези за неблагоприятни социално-икономически процеси в страната)¹⁰

Показаните по-горе данни демонстрират една изключително тревожна картина, а именно депопулация на Бургаска област в резултат най-вече на отрицателния естествен прираст, който за 2011 г. е -3.0 за цялата област, като за градовете е -1.4 и за селата -7.9. Особено характерен е спадът 2010 - 2011 г, когато за областта намаляването на населението надхвърля 6 000 души.

Повече от тревожни са прогнозите и в трите им варианта, според които населението на областта ще се съкрати от над 60 000 души при най-благоприятния вариант до над 100 000 души при най-неблагоприятния такъв. Всичко това изисква разработката на специален пакет от мерки в рамките на стратегията на развитие на областта като начин да се променят тези изключително песимистични прогнозни тенденции.

Фиг. 21 Разпределение на населението на област Бургас по общини към 01.02.2011 г.¹¹

Разпределението на населението в област Бургас демонстрира още една негативна тенденция – половината от населението на областта е съсредоточено в град Бургас, докато другата половина е неравномерно разпределена по територията на областта. С най-малка бройка жители са общините в югоизточната част на областта – Малко Търново, Приморско и Царево. Там е и най-слабо населеният район на страната - Странджа с 10 души/км².

ФфффФиг. 22 Разпределение на населението на област Бургас по етнически произход¹²

Фифиф

ФигФиг. 23 Разпределение на населението на област Бургас по вероизповедание

На фигури 22 и 23 са дадени данни, които изобразяват разпределението на населението на област Бургас по етнически произход и вероизповедание, показващи че 4/5 от живеещите в областта са от български произход и приблизително толкова е и населението, заявило, че е християнско по вероизповедание.

Фиг. 24 Миграция вътрешна на област Бургас по направления – основните посоки са „град-село“, на 2-ро място „град-град“, на 3-то място „село-град“ и на 4-то място „село-село“

Фиг. 25 Динамика на механичното движение на населението в област Бургас в периода 2006-2010 г.

Дадената динамика демонстрира много сериозни различия особено при големия град Бургас. Подобни различия могат да бъдат обяснени с това, че в докризисния период значителна маса хора се насочват към селата. И обратно в условията на кризата хората се насочват към големия град предвид по-високата устойчивост предвид разкриване на работни места и други.