1.1.1Приложение В7:
Анализ на ситуацията и оценка на потребностите в Област Кюстендил Проект
Доклад
-
Въведение
Областната стратегия за развитието на социалните услуги е създадена в процес на партньорство между заинтересованите страни в област Кюстендил – Областна администрация, общинските администрации и съвети на деветте общини от областта, териториалните структури на Агенцията за социално подпомагане (АСП), териториалните структури на централните ведомства, доставчици на социални услуги и неправителствени организации от региона.
Изготвянето на стратегията се основава на създадения пилотен модел и методология на планиране на социалните услуги с техническата помощ на УНИЦЕФ - развиване и предоставяне на социални услуги на областно ниво, както и приетите пилотни областни стратегии на Видин, Русе и Перник .
Областната стратегия за развитие на социалните услуги е изготвена и във връзка с правомощията на Областния управител по чл.19 от Закона за социално подпомагане /допълнение от 2010 г./. Стратегическият документ е свързан с от една страна с националните приоритети и политики в сектора на развитие на социалните услуги, а от друга страна с реалните и специфични местни нужди и потребности. Това ще спомогне за повишаване на ефективността и ефикасността на системата за социални услуги в областта, включително чрез използване на финансовите инструменти на Европейския съюз – структурни фондове и Националните оперативни програми.
Планирането е осъществено с координацията на областна администрация Кюстендил – областен екип за планиране, с представители на областна администрация, Регионалната дирекция „Социално подпомагане” (РДСП) Кюстендил и община Кюстендил, териториални /по общини/ и тематични работни групи в периода м. май – м. октомври 2010 г.
Процесът на планиране стъпва на анализ на нуждите на рисковите групи и ресурсите на областта, завършен през юли 2010 г. с участието на териториални работни групи в общините. Приоритетите на областната стратегия са приети на областни координационни срещи с всички заинтересовани страни, а компонентите са разработени в работни групи на тематичен принцип1. Разработването на стратегията е извършено със съгласуване със заинтересованите страни на областно и общинско ниво и е внесена за обсъждане и одобрение в Областния съвет за развитие през м. октомври 2010 година.
При разработването на стратегията са следвани следните принципи и подходи на планиране:
-
Партньорство и планиране с участие, което осигурява приноса и взаимодействието между всички заинтересовани страни – местни, регионални и държавни институции, ведомства и организации;
-
Съответствие с реалните нужди на групите и общностите в риск;
-
Изпълнимост и приложимост на планираните социални услуги и мерки;
-
Финансова и социална ефективност;
-
Равни възможности за достъп;
-
Гъвкавост при определянето на съдържанието на планираните услуги и мерки.
-
Методология
2.1. Цели и обхват на проучването
Проучването на ситуацията в област Кюстендил е фокусирано върху нуждите от социални услуги, разглеждани в общия контекст на социално-икономическите проблеми, политики и мерки за социално включване на уязвимите общности и групи от населението в областта.
Оценката на потребностите е основа за планирането – тя е необходима, за да може планирането да отговори на реалните нужди от социални услуги за рисковите групи, да съответства на реалните възможности и капацитет на местните партньори за осигуряване на необходимите услуги и – в по-широк план – да съответства на дългосрочните тенденции в развитието на област Кюстендил .
Целите на проучването са:
-
Да се очертае общата социално-демографска и икономическа картина на населението в област Кюстендил – проблематика, настояща ситуация и тенденции в развитието;
-
Да се анализират факторите, които създават рискове пред индивиди/общности/ групи по отношение на тяхната социална интеграция и социалната кохезия;
-
Да се определи кои са индивидите и групите в риск – какви са техните характеристики, брой и териториално разположение; какво е отражението на рисковите фактори върху тях;
-
Да се оценят възможностите на наличните ресурси, както за подкрепа на идентифицираните групи в риск чрез развитие на социалните услуги, мерки за преодоляване на създадените проблеми, така и за превенция на риска.
Обхватът на темите на проучването включва широк кръг социално-икономически проблеми, демографски тенденции, общо състояние на сектора социални услуги в област Кюстендил като осигурени човешки ресурси, достъп, капацитет и качество на наличните услуги. Потърсена е обратна връзка и за нагласите и очакванията от областното планиране на заинтересованите страни – местна власт, териториални структури на АСП, граждански организации, доставчици и потребители на социални услуги. В географско отношение обхватът на проучването покрива всички общини на територията на област Кюстендил, като се обръща специално внимание на малките изолирани населени места, където живеят малобройни рискови групи.
В контекста на стратегическото планиране на социалните услуги се очертават и практическите ползи от ситуационния анализ. Обобщените резултати от проучването и заключенията в аналитичния доклад ще осигурят:
-
Обосновка за избора на приоритети и стратегически направления в Областната стратегия и план за развитие на социалните услуги в област Кюстендил;
-
Профил и характеристика на отделните рискови групи и подгрупи, необходими за дизайна на услугите и мерките, включени в областната стратегия, които да съответстват на специфичните потребности на всяка група;
-
Детайлна информация за броя на индивидите и групите в риск, които да бъдат обхванати от социални услуги и/или от съпътстващи мерки за социално включване, както и разположението им в населените места в общините на областта.
Обобщените изводи от анализа на ситуацията и събраните конкретни данни са важни за адекватното планиране на капацитета на предвижданите социални услуги и за избора на тяхната форма –начин на осигуряване на достъп и достигане до клиентите, обслужващи едно или няколко населени места в една или повече общини, както и за разработване на „смесени” услуги за рискови групи – комбиниране на две или повече услуги под един „административен покрив”.
2.2. Методи за проучването и анализа на ситуацията в област Кюстендил
В процеса на събиране на информация се включиха представители на всички заинтересовани страни от областта, обединени в работни групи на териториален принцип по общини, и координирани от екипа на Техническото звено и РДСП – Кюстендил. Представителите на териториалните и тематични работни групи бяха излъчени от съответните общински администрации и териториални звена на централни ведомства и работните групи бяха определени със Заповед на Областния управител на Кюстендилска област.
Привличането в процеса на планиране на представители на всички заинтересовани институции, като метод, спомогна за осигуряване на достъп до почти всички налични източници на информация в областта, като:
-
Анализи, доклади, стратегически документи на национално, областно и местно ниво и от РДСП (като стратегии, дългосрочни програми и планове за развитие);
-
Статистически бази-данни, редовно събирани и актуализирани от:
-
институциите на областно ниво - като РДСП, РИО на МОМН, РЦЗ, РЗОК, ДБТ;
-
общинска администрация – ГРАО и отделите, отговорни за социални, образователни и хуманитарни дейности и др.,
-
ДСП и отделите „Социална закрила” в общините;
-
Местни комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, РПУ, Детска педагогическа стая, които текущо документират своя опит и практика и разполагат със статистика за специфични групи на деца в риск;
-
Данни, документация и експертиза на доставчиците на услуги за действащите социални услуги в общините
-
Училища, болници, лични лекари и пр., които разполагат с информация за състоянието на свързаните сектори със социалните услуги.
-
Граждански организации и НПО.
Представеният предварителен аналитичен доклад е изготвен на основата на частични данни за броя и състоянието на рисковите групи, събрани от териториалните работни групи. Включена е статистическа информация от всичките девет общини в областта.
В Таблица 1 по-долу са описани получените данни от териториалните работни групи към момента на обобщаване на предварителния доклад. (Данните в Таблица 1 за получените карти за социалните услуги са представени като процент от очаквания брой карти.)
Таблица 1: Получени карти за информация от териториалните работни групи
Община
|
Карта за статисти-чески данни
|
Профил на община
|
Персонал
община
|
Персонал
ДСП
|
Инф. карти за социалните услуги
|
Бобов дол
| | | | |
100%
|
Бобошево
| | | | |
100%
|
Дупница
| | | | |
100%
|
Кочериново
| | | | |
100%
|
Кюстендил
| | | |
|
100%
|
Невестино
| | | | |
100%
|
Рила
| | | | |
100%
|
Сапарева баня
| | | | |
100%
|
Трекляно
| | | | |
100%
|
Използваните методи за събиране на информация включват:
-
Документално проучване на съществуващи анализи, доклади, стратегически документи на областната и местната администрация - Областна стратегия за развитие на Област Кюстендил 2005 – 2015г., Общински планове за развитие 2007 – 2013г., секторни стратегии включително анализи и програми за етнически малцинства на територията на областта;
-
Систематизиране и обобщаване на статистически данни, регулярно събирани от общинската администрация и местно-базираните държавни институции;
-
Провеждане на срещи с представители на неправителствени организации, осъществяващи дейност в сферата на социални услуги, превенция на рискови фактори и запознаване с добри практики от Кюстендилска и съседните области.
В резултат от срещите и индивидуалните разговори е събрана и обобщена качествена информация за нагласите, мненията, позициите и очакванията на различните участници в предоставянето на услугите.
При обработването на данните и анализа на ситуацията са прилагани количествени и качествени методи, сравнителен анализ на състоянието и тенденциите в свързаните сектори, анализ на силните и слабите страни.
3. Описание на ситуацията в област Кюстендил
3.1. Обща характеристика на областта
Област Кюстендил е разположена в югозападната част на страната и попада в Югозападния планов район за развитие. На север, североизток и изток, областта граничи със Софийска и Пернишка области, а на юг – с Благоевградска. На запад, границата на областта съвпада с държавната граница на Република България с Република Македония и с Република Сърбия и Черна Гора.
Административният център на областта – гр. Кюстендил е исторически обособен важен комуникационен възел. Той е разположен на 86 км от гр. София на първокласен път № 6 /Е 870/ и на 22 км от КПП Гюешево. Първокласният път № 6 Границата – Кюстендил – Радомир – София – Подбалкана – Бургас е главната пътническа артерия и връзка на столицата със съседна Македония през Куманово и Скопие. От града на югоизток започва второкласен път № 62 Кюстендил – Дупница – Клисура – Самоков, а на северозапад – третокласния № 601 – Кюстендил – Драговищица – Долно Уйно – Границата.
Преминаването на европейските коридори Е 8 и Е 4 през територията на областта, зоните на концентрация на уникални природни и културно-исторически забележителности, са важна предпоставка и реални условия за развитие на туризма и комплексно социално-икономическо вътрешно и трансгранично сътрудничество.
Международните туристически маршрути през областта имат както транзитен характер (насочени към София или Черноморието), така и локална насоченост – свързана с местните религиозни, културни или природни феномени. Особено благоприятно в това отношение е съчетанието на природните забележителности и културно-историческото наследство на района на Кюстендил, Сапарева баня, Рила, Дупница, по поречието на р. Струма от Невестино до с. Шишковци, както и забележителното съчетание на природни с антропогенни туристически ресурси по поречието на р.Рилска от гр. Рила до Рилския манастир.
Административно- териториално деление на област Кюстендил
Общини
|
Територия кв.км.
|
Брой кметства
|
Брой населени места
|
Бобов дол
|
206,2
|
16
|
18
|
Бобошево
|
141,9
|
10
|
12
|
Дупница
|
336,6
|
16
|
17
|
Кочериново
|
180,0
|
10
|
11
|
Кюстендил
|
964,3
|
47
|
72
|
Невестино
|
441,7
|
21
|
23
|
Рила
|
364,1
|
4
|
5
|
Сапарева баня
|
181,9
|
4
|
5
|
Трекляно
|
267,6
|
12
|
19
|
Общо
|
3084,3
|
140
|
182
|
Територията на областта включва общините Кюстендил, Дупница, Бобов дол, Бобошево, Кочериново, Невестино, Рила, Сапарева баня и Трекляно, с обща площ от 3084,30 км2 (2.7% от територията на страната).
3.2. Население – демографска характеристика
Характеристика с представяне на статистически данни, анализ на тенденциите в областта със сравнителна характеристика на общините, сравнение на данните и тенденциите в областта със средните данни за България.
Население:
-
Общ брой на населението и тенденции през последните години – изменение към намаляване/ увеличаване, прилики и разлики между общините в областта;
-
Съотношение между градското и селското население в областта – сравнителен анализ между общините
-
Гъстота на населението – общо за областта и сравнение на гъстотата на населението в отделните общини
-
Съотношение между разпределението на населението в отделните общини
Ниво на раждаемост, естествен прираст, смъртност:
Възрастова структура:
-
Статистически данни и таблици за населението по възрастови групи – обобщени за областта и сравнителна по общини
-
Тенденции във възрастовата структура през последните години – към застаряване или подмладяване.
-
Анализ и данни за структурата на населението под- във- и над-трудоспособна възраст в областта с разбивка по общини. Данни за дела на детско население, на населението в трудоспособна възраст и анализ на тенденциите от гледна точка на потребностите и териториалния обхват на планираните социални услуги в областта.
Етнически състав на населението:
-
Данни за броя, процентен дял на етническите групи - по официалните данни от Преброяването и неофициалните данни по експертна оценка на местните власти и/или местни НПО.
-
Характеристика и профил на уязвимите етнически общности, сравнение между положението в различните общини.
Движение на населението
Миграционни процеси, механичен прираст
Развитието на демографските процеси и измененията в структурите на населението през последните две десетилетия се отнасят към най-важните социално-политически предизвикателства в развитието на европейските държави.
Значението на протичащите демографски процеси се подсилва от обстоятелството, че те оказват силно влияние върху основните системи на обществото: икономическата, образователната,здравноосигурителната и системата за социална защита.
1. Основни тенденции в броя и структурата на населението
В резултат на демографските и миграционни процеси в края на 2009 г. изчисленото постоянно население на област Кюстендил е 145 577 души. В сравнение с предходната година населението е намаляло с 1 954 души, или с 1.3 %.
-
Години
|
Общо
|
Мъже
|
Жени
|
2000
|
168973
|
82810
|
86163
|
2001
|
160702
|
78447
|
82255
|
2002
|
158746
|
77398
|
81348
|
2003
|
156376
|
76292
|
80084
|
2004
|
154468
|
75284
|
79184
|
2005
|
152714
|
74306
|
78408
|
2006
|
150792
|
73230
|
77562
|
2007
|
149187
|
72423
|
76764
|
2008
|
147531
|
71600
|
75931
|
2009
|
145577
|
70587
|
74990
|
Сподели с приятели: |