Противопожарно водоснабдяване

То включва противопожарен пръстен, бетонов резервоар и помпена станция.

Захранването на резервоара се осъществява от съществуващото в имота захранване, като връзката е направена след водомерната шахта.

Помпената станция е едноетажна сграда с подземно ниво. Разположена е на площадката на складовата база на разстояние 3 м от резервоара за ПП нужди.

Сградата е с размери 8.90/5,90м и височина до борда на покрива 5.15м.

Подземния етаж е с размери 5.90/5.90м и е в помпеното помещение на кота – 1.80м. На кота +0.20 в същото помещение е разработена площадка от стоманена конструкция и рифелова ламарина, като достъпът до подземното ниво е решен с метална стълба под ъгъл 45º.

Помпите и генератора се обслужват от телфери. Конструкцията на сградата е от монолитен стоманобетон тип. Стените са от зидария с дебелина 25см. Покривът - с едностранен наклон Отводняването е външно с висящ олук и водосточна тръба.

Поради липса на централен топлоносител отоплението е на ел. енергия.

За помпеното помещение са монтирани електрически водоустойчиви панели. За помещението на дизел генератора - дежурно отопление с електрически панел.

В помпеното помещение има две помпи – работна и резервна, които отделят топлина, която ще се асимилира чрез 10 кратна общо обменна вентилация.

Подобектът не е пожаро и взривоопасен, поради което заложените прибори са в нормално изпълнение.

В помпената станция са монтирани противопожарни помпи – 1-01,1-02 и помпа 2 – за поддържане налягането във водопроводната мрежа. За измерване на налягането в смукателната и нагнетателната страна са монтирани показващи манометри. Контролират се три нива: ниво на ПП запас; ниво показващо ,че ПП запасът е на изчерпване; ниво показващо, че ПП запасът е изчерпан. Нивото на налягането в резервоара се контролира от електро-контактен манометър. Приборът е доставен с помпата и има собствено табло за управление. Помпите се включват автоматично по сигнал от ел.контактен манометър при спадане на налягането /при наличие на пожар/, а се изключват при изчерпване на ПП запаса. Когато запасът е на ниво показващо изчерпване е изведена светлинна сигнализация на таблото ТДО.

Предвидена е и възможност за ръчно включване, като разделянето на двата режима се осъществява чрез превключватели на всяка помпа.

В същото табло е предвидена и необходимата пускова апаратура на всички ел. съоръжения.

Противопожарния резервоар е без покривна конструкция със следните вътрешни размери: дължина – 7м, ширина 10м, дълбочина 4.10м., като при смукателната шахта дълбочината е 5.10м. Достъпът до резервоара се осъществява от две моряшки вертикални стълби.

Конструкцията на резервоара е изцяло стоманобетонова, правоъгълна, без покривно покритие и без връзки между срещуположните стени. За да се намалят вътрешните усилия в стените, дъното и най- вече в ръбовете където те се съединяват по-между си, с излети вътрешни стоманобетонови контрафорси.

Изпълнен е противопожарен водопровод от помпена станция като пръстен с дължина 550 м. От помпената станция до ВШ1 водопровода е изпълнен от ст.тръби ф159.Водопровода е изпълнен от ПЕВП тръба ф160. На площадката са монтирани 5 бр.лафетни струйници и 6 бр.пожарни хидранти. Лафетните струйници са разположени с цел да обливат ж.п.цистерните с две струи.разстоянието на което обливат е 50м
6. Водоснабдяване и канализация
Обектът е захранен с вода за питейно-битови нужди от съществуващ площадков водопровод.

На площадката е изградена разделна площадкова канализация за битово-фекални и дъждовни води. Отпадъчните битово-фекални води заустват в съществуваща изгребна яма /бетонирана водонепропусклива.Отпадъчните дъждовни води по характер условно чисти се отвеждат в съществуващ ж.п. водоскок. Не се предвижда изграждане на локално пречиствателно съоръжение за пречистване на отпадъчни води-КМУ.

Поради невъзможност В и К Добрич да осигури необходимото водно количество вода за пожарогасене се предвижда водоем за пожарогасене с обем от 500 куб.м. Пълненето но водоема ще се извършва от уличния водопровод с тръба Ф63 и собствен водоизточник, който е в процедура по узаконяване, съгласно Закона за водите. За осигуряване на необходимите водни количества и напор за пожарогасене се предвижда помпена станция-монолитна вкопана сграда. В помпеното помещение ще бъде монтирана резервна помпа, както и помпена група и хидрофор за поддържане на налягане в противопожарния водопровод. За отводняване на помпената станция се предвижда помпа монтирана в отводнителна шахта.

Всички помпи ще работят на автоматичен режим.

Предвиждат се 5 бр.лафетни струйници, надземно монтирани и осигурени с водна завеса. Броят и местоположението на лафетните струйници ще осигуряват оросяването на защитаваните съоръжения с две плътни струи.

Пожароизвестителна инсталация не се изисква.Не се изисква и оростителна инсталация и локална и обща аспирация.

Предвижда се за пожарогасене да се използват противопожарните автомобили на ОУ „ПБЗН”-Добрич.

-помпено-компресорна станция;

-ж.п.наливно-изливно устройство за пропан-бутан;

-резервоарен парк

Категория на инсталацията по пожарна опасност- Ф5А

Категория на експлозивна опасност –категория 3, зона 2

Група на експлозивната смес-ІІА-Т2

За захранване на ел. консуматорите на площадката на Складовото стопанство за пропан - бутан ще се осъществява от съществуващ трафопост, посредством главно ел.табло, разположено в самостоятелно помещение-операторна.

- ел. двигателна инсталация и външно ел. захранване;

- ел. осветителна инсталация;

- захранване на външно осветление към ж. п. разтоварище;

- мълниезащитна и заземителна инсталация.

Защитата от пряко попадение на мълния на площадката ще се изпълни съгласно Изискванията на Наредба №04/8 от 2004 год. и изм. към нея от 2010 год.

Съгласно чл.7 и чл.13 за площадката и външните съоръжение се предвижда мълниезащита ІІ-ра категория , съобразно изискванията на чл.28, чл.20, чл.31,чл.39 и чл.40/за защита при преки попадения от мълнии на складови стопанства и ленейни обекти/.

За защита на резервоарите от преки попадения на мълнии и технологичните предпазни клапи към тях с височина Н=1 м./над резервоарите/ ще се предвидят 4 бр.мълниеприемни пръти с активна височина Н=6.0 м., монтирани към носещата конструкция на пасарелките /колоните/ и обща височина Н=7.1 м., удовлетворяващи изискванията на чл.31, чл..35, и чл.20.

От тях посредством отводи от бетонна стомана Ф8мм,положени по носещите колони и на 1.5 м от земята ще преминават в стом.поцинкована шина 40/4 мм и чрез заварка ще се свържат към заземителният контур на Резервоарния парк. Във веригата на всеки отвод ще се монтира прав съединител, през който ще се контролира съпротивлението на инсталацията. За правия съединител ще бъдат изпълнени условията на чл.67 жт „Наредба №04/8”.

За Резервоарния парк, съгласно чл.31 ще се изработи заземителен контур изпълнен от стомано-поцинкована шина 40/4 мм, положена в изкоп 0.8/0.4 м. Към заземителния контур ще бъдат свързани всички резервоари чрез присъединяване на обшивката /корпуса/ на резервоарите, посредством метални планки с размер 50/50/6 мм и стоманена поцинкована шина 40/4, положена открито по носещите опори към резервоарите, открито по стената на обваловката на 20 см от кота терен и в земен изкоп към заземителния контур на площадката, завършващ в комплект заземителни уредби от 2 броя заземителни колове от винкел 65/65/5 мм с дължина 1.5 м със заземителна шина 40/4 мм и дължина-2м.

Преходното съпротивление на точка от заземителния контур не трябва да надвишава 10 ома. При по-голямо съпротивление ще се набият допълнително заземители.

За измерването съпротивлението на заземителния контур се предвиждат прави съединители., като контролното измерване на точка от заземителния контур е необходимо да се извършва не по рядко от един път в годината през сухите летни месеци по време на експлоатацията, съгласно действащите нормативни документи.

Ще бъдат изградени силови, заземителни и мълниеотводни инсталации – за защита от пряко попадение на мълния. Ще бъдат заземени всички нетоководещи метални части /метални конструкции, резервоари, корпуса и нулевата шина на ел. таблото, технологичните тръбопроводи/. Ще бъде предвиден свободен съединител за заземяване на автоцистерните. Заземителната и мълниеотводна инсталация ще бъдат свързани в общ заземителен контур.

Аварийното /резервно/ електрозахранване ще бъде осигурено от дизелагрегат.

Теренът на площадката е достатъчен за извършване на строителните работи и за временно съхранение на земните маси от изкопите

Ще бъдат спазени изискванията на Наредба №7 на МЗ .

Според климатичното райониране на България гр.Добрич попада в умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област - лятна сухота и проявено безводие.

Община Добричка е разположена в земите на Южна Добруджа върху хълмиста равнина със средна надморска височина 240 м. около град Добрич, който е отделен общински център. Общината попада в източната част на Дунавската хълмиста равнина, която от своя страна е най-северната голяма морфографска област от голямото разнообразие на релефа в България. Тя е развита върху Мизийската надстроечна платформа, с по-слаби вътрешни различия в разчленението на релефа. Дунавската равнина се характеризира с низинен и хълмисто-платовиден релеф. За релефа на Добруджа са характерни ниските плата до 150-200 м. височина, развити в областта на стъпалното пропадане към Варненското структурно понижение. Съществуващите притоци на река Дунав са с непостоянен отток, като протичат във врязани каньоновидни долини. Характерни са сухите дерета и плоски вододели, които поради литоложки причини имат контрастни ниски стойности на разчленение.

По своите климатични фактори, атмосферна циркулация и физико-географски условия, районът принадлежи към Източния климатичен район на дунавската хълмиста равнина от Умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско-континентал-ната климатична област и климатичния район на Северното Черноморие от Черномор-ската климатична подобласт на континентално-средиземноморската климатична област.

Климатичните условия тук се доближават до условията на източно-европейския климат, чиито най-съществени черти са малките валежи за относително студената за съответната географска ширина зима /средната зимна температура е с 2-3º С по-ниска от отговарящата на географската ширина/ и горещо лято, през което падат максималните за годината валежи. Съобразно с това и средната годишна амплитуда на температурата е между 22º С и 24º С, което подчертава континенталния характер на климата. Подобно е и съотношението на валежите като лятната им сума надвишава зимната с около 100-150 %. Пролетта и есента имат преходен характер, като есента е малко по-топла и по-суха от пролетта. Пролетта в този регион е доста хладна, което се дължи главно на по-честите през този сезон североизточни нахлувания на по-хладен въздух. Годишната сума на валежите е средно между 500-550 мм и това очертава района като един от най-сухите за нашата страна. Тук главно през лятото и есента има чести и доста продължителни безвалежни периоди, някои от които са с продължителност 16-30 денонощия.

Най важната климатична особеност на Черноморската климатична подобласт е сравнително меката и влажна зима и горещото, но сравнително сухо и слънчево лято. Зимните температурни условия се дължат преди всичко на термичното влияние на големия воден басейн, районът е открит за северните и североизточни ветрове, чиято скорост през зимата достига скорост 15-20 м/сек. 

Община Добрич е разположена на площ 109 018 дка Градът е самостоятелна община и административен център на едноименната област Община град Добрич е 14-та община по население и 222-ра по площ в Република България.

Складовата стопанство за пропан-бутан – Добрич се намира в район, в който няма големи източници за замърсяване на въздуха.

Складово-търговската дейност на базата не е източник на неголеми количества въглеводороди, емитирани във въздуха.
Климатът на Източната Дунавска равнина и по-специално на Лудогорско-Добруджанската климатична област е умерено-континентален до остро-континентален. В източната част, където се намира и гр. Добрич, се чувства климатичното влияние от североизток, но смекчено от влиянието на Черно море. Валежите са с майско-юнски максимум и февруарски минимум.

Средните стойности на основните климатични фактори са:

- средногодишна температура на въздуха от 10,2 на 10,6°С

- средногодишна относителна влажност на въздуха зима 70-80 %

лято 50-60%

- средногодишна сума на валежите от 514 mm на 517 mm

- годишна сумарна слънчева радиация над 140 kcal/cm²

- средногодишна скорост на вятъра от 3,8 m/s на 2,1 m/s

- преобладаваща посока на ветровете е север, северозапад;

- не са характерни дълготрайни температурни инверсии.

Високата влажност на въздуха през студените месеци, а също и в сутрешните часове на топлите, е предпоставка за образуване на серно-кисели и азотно-кисели аерозоли, които са вредни за хората, флората и фауната. Те участват и във вторичен тип химични процеси с други замърсители на атмосферния въздух.

Средногодишната сума на валежите 578 mm е сравнително ниска от гледна точка на самоочистването на атмосферния въздух.

Таблица1.1.3.5 Средномесечен брой дни с мъгла

В Табл. 1.1.3.6 е представена средната скорост на вятъра за района по месеци.

Броят дни със силен вятър над 14 m/s през годината е 21,4.

Преобладаващата посока на вятъра през цялата година е запад; северозапад през пролетта и есента и север-северозапад през лятото и зимата.

ПОВЪРХНОСТНИ ПОДПОЧВЕНИ ВОДИ ВОДИ

На територията на града липсват повърхностни водни течения. Порьозността на льосовата покривка и окарстената варовикова основа, заедно с оскъдните валежи и слабия наклон на релефа, са комплекс от обстоятелства, определящи липсата на повърхностно течащи води и наличието на суходолия. Повърхностните води се дренират от развита речна мрежа, образувана в минали геоложки времена с ориентация на север. Гъстотата на речната мрежа е под 0,250 км/кв.км. Модулът на оттока е слаб. Колебае се от 0,5 до 1,0 л/с/км. Минималната му проява се обуславя от оскъдните валежни количества, значителното изпарение, водопропускливостта, льосовата и карбонатната основа и слабия наклон на релефа.

Питейното водоснабдяване, както бе споменато, се осъществява от водопреносната мрежа на ВиК – Добрич. Дейността на складовата база, включително и при възникване на аварии, не може да доведе до замърсяване на питейната вода.

При нормален режим на работа „Складовото стопанство (3 бр.резервоари) и ж.п.изливно съоръжение за пропан-бутан”, гр.Добрич, не се явява замърсител на повърхностните води в района. Районът на град Добрич и в частност, на складовата база, е беден на подпочвени води.

В района на складовата база не се отвеждат води директно в подземни хоризонти, поради което не може да се очаква замърсяване на подпочвените води при нормална експлоатация на съоръженията.

Опасност от сериозно замърсяване на околната среда съществува при голяма авария с изтичане на големи количества от съхраняваното гориво.

Складовата база е разположена в Източна Дунавска равнина, която е част от Мизийската плоча и намиращата се в нейната морфоструктура Северно-българска подутина. Основата и е изградена от нагънати скали с палеозойски произход, над които са разположени мезозойски и неозойски седименти (варовици, мергели, глини). Льосовият слой тук изтънява и постепенно преминава в льсовидни глини.

Релефът е типични платовидно- хълмист, пресечен от множество суходолия.
Подземни води

Подземните води са важно звено във водния баланс на Община град Добрич в по-глобален мащаб. Добруджанският район попада в област с континентално климатично влияние върху оттока. В хидрографско отношение той се състои от отточна и безотточна части. Причината за тази особеност са характерните за него карстови процеси. Оттокът в отточната част се формира почти изцяло от водите на карстови извори, но след това намалява и напълно се загубва в окарстените речни долини на безотточната част. Просмукващите се води се оттичат подземно. Поради това средният модул на оттока общо за района е най-малкият в страната – 0.43 l/s/km². В хидрогеоложко отношение районът на гр. Добрич се характеризира като беден на подземни води.

От геолого-тектонски аспект районът на общината е част от Мизийската платформа. Горният структурен етаж на платформата е представен от следните седименти:

Горноюрско-долнокредна карбонатна серия представена от Каспичанската свита (доломити, доломитизирани варовици и варовици с мощност от 600 до 900 m) и Разградската свита (мергели, глинести варовици и на места прослойки от пясъчници сред варовиците с мощност от 100 до 360 m);

Неогенска система, представена от Одърската свита (средносарматски варовици, органогенни, детритусни, напукани и окарстени с прослойки от глини, пясъци и варовити пясъчници;

Кватернерни отложения (главно еолични образувания – нетипичен льос с мощност от 0 до 25m).

Изветрително-денудационните процеси са в съвременен етап на развитие, като част от льосовите глини са слабо пропадъчни при навлажняване. Карстовите процеси са интензивни, поради голямата разкритост на варовиците или близостта на варовиковите комплекси до повърхността на терена. Каверните са с малки размери, но многобройни с преобладаваща интензивна напуканост.

В тектонско отношение районът на обекта попада на границата между източния склон на Северобългарското сводово издигане /структура от първи разряд/ и западната част на второразрядните Варненска и Камчийска грабеновидни депресии. Макротектонската зоналност между тях се определя от Венелин-Добричкия разломен сноп. Територията на общината е със сеизмична активност от VІІІ степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник и К_с = 0.15.

Фундаментът и долният структурен етаж на Мизийската плоча залягат на дълбочина, която няма отношение към формирането на перспективни водоносни хоризонти. Стопанско значение за водоснабдяването на общината имат водоносните хоризонти от горния структурен етаж на платформената покривка в района.

В миналото основното замърсяване на подземните води е било с нитрати и нитрити вследствие на интензивното третиране с азотни торове на земеделските земи, но засега този процес е в застой, поради лошото икономическо състояние на земеделските стопански субекти. Установените вододайни зони, замърсени с нитрати, не засягат Община град Добрич.

Според почвената класификация на България /М.Пенков/, територията на община Добрич попада в Добруджански почвен район. В региона на Добрич няма съществено разнообразие на почви, обусловено от геоложките и природни условия. Най-разпространени са черноземните почви - отличаващи се с голямо естествено плодородие с тяхната разновидност – излужени и само на петна - деградирали черноземи – лесивирани и глинести черноземи временно повърхностно преовлажняващи се. По суходолията, долината на р. Суха са разпространени наносните почви представени от алувиалните, делувиални, алувиално –делувиалните почви. Антропогенната дейност през годините е създала известно количество антропогенни почви представени от насипни и деградирали антросоли.

Почвите в района на Добрич са типично черноземни, характерни за Севернобългарската лесо-степна почвена зона.

Почвената покривка е формирана основно върху льосова основа при степни и лесостепни растителни отношения. Развити са главно черноземните почви - излужени и оподзолени. В долинните дъна се развиват алувиалните почви. Тези почви са високопродуктивни. Преобладават земи от І-ва и ІІ-ра категория. Само северозападно от града и източно от местността Чорчолийките, са разположени нископродуктивни заблатени почви от V-та категория. Почвите в района са изложени на водна и ветрова ерозия. За това е допринесло намаляването на горските площи и екстензивното полевъдство. Особено силно проявление има ерозията по бреговите земи - склоновете на суходолията. На много места почвата е отнесена в леглата на суходолията. В равнината се проявява ветровата ерозия. Изграждането на защитни горски пояси и ограничаването на пашата намаляват развитието на ветровата ерозия.

Община Добрич попада в Мизийската горско-растителната област и в подобласт – “Добруджански растителен район”. Във вертикално отношение растителността в района е представена от запазени в слаба степен естествени гори /предвид унищожаването им в миналото за освобождаване на земи за селскостопански дейности, равнинни терени с преобладаване на мезоксеротермната растителност, представена предимно от луковична ливадина /Poa bulbosa L/, пасищен райграс /Lolium perenne L/, троскот /Cydon dactylon L/, белизма /Dichantium ischaemum/, садина /Crysopogon gryllus L./ и др. разпространени по мери, необработваеми земи, край пътища. Горските масиви принадлежат на “Долен равнинно-хълмист пояс” с подпояс на равнинно-хълмисти дъбови гори. В рамките на общината са разположени отделни лесозащитни пояси по високите равни тераси, върху черноземни почви, с доминиране на: цер /Quercus cerris L/, на места смесени с дръжкоцветен дъб /Quercus pedunculiflorae L/, летен дъб /Quercus robur L/, полски клен /Acer campestre L/, келяв габър, мъждрян и космат дъб. Незначително е разпространението на мекиша, благуна, елшата, върбата, габъра, обикновения бук. Покрай дерета и суходолия се срещат формации от полски бряст /Ulmus minor/, ясен /Fraxinus oxycarpae/, дръжкоцветен дъб /Quercus pedunculiflorae L/ и по слабо върби /Salix alba, Salix fragilis/. Естествено растящите насаждения са изключително от издънков произход. От изкуствено внесените видове най-голямо участие има акацията, след това гледичията, черният бор, шестила, клена, явора, ореха, сребролистната липа, евроамериканските тополи, копривката и др. От храстовите видове се срещат: дрян, глог, смрадлика, драка, шипка, кучи дрян, брадавичест и ръбест чашкодрян, птиче грозде, черна калина. Изкуствено внесени са: миризлива върба, тамарикс, златен дъжд, люляк. Тревната растителност е представена от типични за дъбовите гори видове: житни тревни, острица, ягода, поддъбиче, къпина, мащерка, коприва, жълт кантарион и др.

В рамките на общината естествените горски екосистеми заемат само локални райони - лесопарк “Кобанлъка” и полезащитни пояси, с доминиране на смесените широколистни гори с представени в тях в различна степен: видове дъб, липа, ясен, шестил, габър, махалебка. Характерен елемент на крайградския ландшафт са полезащитните горски пояси пояси, изградени от местна и внесена растителност.

Най-важна роля за градската околна среда, санитарно-хигиенните условия на живеене и свързания с това здравен статус на населението на Добрич е че има зелената система.

Животинският свят в тези участъци е представен по слабо поради, наличието на натоварени транспортни потоци, населени мяста и производствени дейности.

Гръбначната фауна е представена от:

І. Клас земноводни /Amphibia/

- Разред – Опашати /Caudata/, представени от дъждовници /Salamandridae/: обикновен тритон /Triturus Vulgaris/; гребенист тритон /T. Cristatus/;

- Разред – Безопашати /Ecaudata/, представени от кръглоезични /Dicoglossidae/: родове - чесновници /Pelobatidae/ - обикновена чесновница /Pelobates fuscus/; крастави жаби /Bufonidae/, представени от почти всички видове – Bufo ssp.

ІІ. Клас влечуги /Reptilia/

- Разред – люспести влечуги /Squamanta/: гущери /Suaria/ - слепооци /Ancuidae/; гущери /Lacertidae/- ливаден гущер /Lacerta agilis/, триивичест гущер /L. trilineata/, зелен гущер /L. viridis/; Сцинкови /Scincidae/ - представени от змии /Untergattung Serpentes/; Смокове /Colubridae/ представени богато от почти всички видове без водните змии – Coluber ssp.; отровници /Viperidae/, представени от – пепелянка /Vipera ammodytes/.

ІIІ. Клас птици /Aves/

Птиците са с доминиране на - видове гугутки /Streptopelia ssp./, кос, бяла стърчиопашка, черногърбо каменарче /Oenanthe oenanthe/, врабчета /Passer domesticus/ /Passer montanus/, гарга /чавка/ (Coloeus monedula) градинска лястовица /Delichon urbica/, лястовица /Delichon urbica/, сврака /Pica pica/, сива врана /Corvus cornix/, полска врана (Corvus flagilegus) сойка (Garilus grandarius), голям синигер /Parus major/, чавка /Corvus monedula/, поен дрозд, черноглаво коприварче /Sylvia articapilla/ , сребриста чайка /Larus argentatus/ и др.

IV. Клас бозайници /Mammalia/

От бозайниците се срещат -мишки /Apodemus ssp./, плъхове /Rattus ssp./, таралеж /Erinaceus concolor/, къртица /Talpa europea/, катерица /Sciurus vulgaris/, лалугер / Citelus citelus/ , съсел / Glis glis/, заек (Lepus europaeus), скитащи кучета и други.

• 
  ГЕОЛОЖКИ СТРОЕЖ, РЕЛЕФ
  

Релефът е типични платовидно- хълмист, пресечен от множество суходолия.

А) Технически съоръжения, криещи потенциална опасност от възникването на големи аварии;

Б) Съоръжения, предназначени да контролират нормалното протичане на технологичните процеси, да регистрират и сигнализират настъпилите отклонения и да предизвикат предприемането на мерки за предотвратяване на големи аварии;

В) Съоръжения, чието предназначение е ликвидиране на евентуално възникнали аварии и намаляване на последствията от тях;

Г) Съоръжения за наблюдение, охрана и сигнализация.
Съоръжения от група А включват:

• 
  Ж.п. изливно съоръжение за втечнен газ пропан-бутан
  
• 
  Автоналивно устройство за газ пропан-бутан
  
• 
  Резервоарен парк за втечнен газ пропан-бутан
  
• 
  Помпено компресорна станция за ПБ.
  
• 
  Тръбороводи
  
• 
  Два автокантара с максимално измервано 50 тона.
  
• 
  Склад за съхраняване на битови бутилки с пропан-бутан.
  
• 
  Три железопътни отклонения (ж.п. коловози)
  
• 
  Газопроводна инсталация за пропан-бутан
  

1.Помпено-компресорна станция, която се състои от:

На нормативно разстояние от съседните сгради и съоръжения на площадката и извън нея съгласно изискванията на Наредба № Iз-1971/2009г. e изградeна нова помпено-компресорна станция, в която на първи етап от строителството e монтиран един стационарен компресорен агрегат модел LB 601, с производителност Q=108м3/час, внос от Blackmer, САЩ.

На втори етап от строителството ще се монтират:

- една помпа за втечнен пропан-бутан тип UEA 8006, с производителност Q=60м3/час и диференциално налягане 6.0bar, поз.1, внос от Sterling-SIHI, Германия.

С тази помпа ще се извършват следните операции:

• разтоварване на ж.п. цистерни в складовите резервоари;

• запълване на автоцистерни (газовози) от складовите резервоари;

• прехвърляне (преливане) на втечнения газ между ж.п. цистерните и автоцистерните;

• прехвърляне (преливане) на втечнения газ между отделните ж.п. цис-терни, разположени на двата ж.п. коловоза;

- един стационарен компресорен агрегат модел LB 601, с производител-ност Q=108м3/час, внос от Blackmer, САЩ.

С този компресор ще се извършват следните операции:

• разтоварване на ж.п. цистерни в складовите резервоари;

• запълване на автоцистерни (газовози) от складовите резервоари;

• прехвърляне (преливане) на втечнения газ между ж.п. цистерните и автоцистерните;

• прехвърляне (преливане) на втечнения газ между отделните ж.п. цис-терни, разположени на двата ж.п. коловоза;

Електро и КИП таблата за захранване и управление на помпата и компресорния агрегат ще се монтират в отделно помещение с нормална пожарна опа-сност. Помещението е ситуирано в помпено-компресорната станция, отделено от помпено-компресорното помещение с глуха, негорима стена с клас А1 по реакция на огън. В помещението са предвидени дублиращи командни устройства за спиране на дистанционно-управляемите пневматични вентили на тръбопроводите за течна фаза, както и такива устройства за спиране на помпата и компресорите.

4.Датчици за температура. В резервоарите за пропан-бутан са монтирани температурни датчици, чиито показания също отиват в компютрите на апаратната.

5.Нивомери – резервоарите са оборудвани с механични нивомери, отчитащи процента на запълване на резервоарите, отчитащи нивото на запълване на резервоара, наличието на вода, ниско и високо ниво. Те изпращат информацията в апаратната, подавайки и звуков сигнал при запълване на резервоарите при 85%.
Съоръженията от група В включват:

1.Противопожарен резервоар за пожарогасене

Предвижда се резервоар за пожарогасене с обем от 500 куб.м. Захранването на резервоара се осъществява от съществуващото в имота захранване, като връзката е направена след водомерната шахта.

Конструкцията на резервоара е изцяло стоманобетонова, правоъгълна, без покривно покритие и без връзки между срещуположните стени. За да се намалят вътрешните усилия в стените, дъното и най- вече в ръбовете където те се съединяват по-между си, са излети вътрешни стоманобетонови контрафорси.
2.Помпена станция за противопожарна нужди

Помпената станция е едноетажна сграда с подземно ниво. Разположена е на площадката на складовата база на разстояние 3 м от резервоара за ПП нужди.

Сградата е с размери 8.90/5,90м и височина до борда на покрива 5.15м.

Подземния етаж е с размери 5.90/5.90м и е в помпеното помещение на кота – 1.80м. На кота +0.20 в същото помещение е разработена площадка от стоманена конструкция и рифелова ламарина, като достъпът до подземното ниво е решен с метална стълба под ъгъл 45º.

Помпите и генератора се обслужват от телфери. Конструкцията на сградата е от монолитен стоманобетон тип. Стените са от зидария с дебелина 25см. Покривът - с едностранен наклон Отводняването е външно с висящ олук и водосточна тръба.

Поради липса на централен топлоносител отоплението е на ел. енергия. За помпеното помещение са монтирани електрически водоустойчиви панели. За помещението на дизел генератора - дежурно отопление с електрически панел.

В помпеното помещение има две помпи – работна и резервна, които отделят топлина, която ще се асимилира чрез 10 кратна общо обменна вентилация.

Подобектът не е пожаро и взривоопасен, поради което заложените прибори са в нормално изпълнение.

В помпената станция са монтирани противопожарни помпи – 1-01,1-02 и помпа 2 – за поддържане налягането във водопроводната мрежа. За измерване на налягането в смукателната и нагнетателната страна са монтирани показващи манометри. Контролират се три нива: ниво на ПП запас; ниво показващо ,че ПП запасът е на изчерпване; ниво показващо, че ПП запасът е изчерпан. Нивото на налягането в резервоара се контролира от електро-контактен манометър. Приборът е доставен с помпата и има собствено табло за управление. Помпите се включват автоматично по сигнал от ел.контактен манометър при спадане на налягането /при наличие на пожар/, а се изключват при изчерпване на ПП запаса. Когато запасът е на ниво показващо изчерпване е изведена светлинна сигнализация на таблото ТДО.

Предвидена е и възможност за ръчно включване, като разделянето на двата режима се осъществява чрез превключватели на всяка помпа.

В същото табло е предвидена и необходимата пускова апаратура на всички ел. съоръжения.

3. Противопожарен пръстен

Изпълнен е противопожарен водопровод от помпена станция като пръстен с дължина 550 м. От помпената станция до ВШ1 водопровода е изпълнен от ст.тръби ф159. Водопровода е изпълнен от ПЕВП тръба ф160. На площадката са монтирани 5 бр.лафетни струйници и 6 бр.пожарни хидранти. Лафетните струйници са разположени с цел да обливат ж.п.цистерните с две струи. Разстоянието на което обливат е 50м.

1.Агрегатно

-прахов пожарогасител АВС 6 кг.-2 бр.

2. Помено-- компресорна станция за ПБ

-прахов пожарогасител ВС 12 кг-2 бр.

-пожарогасител на водна основа с вместимост 91 с пяна-2бр.

-противопожарно одеяло 1.5х1.5 тежък тип-1бр.

-возим пожарогасител с прах100 кг-1 бр.

3. Автоналивно устройство за ПБ

-прахов пожарогасител ВС 12 кг-2 бр.

-пожарогасител на водна основа с вместимост 91 с пяна-2бр.

-противопожарно одеяло 1.5х1.5 тежък тип-1бр.

-возим пожарогасител с прах100 кг-1 бр.

4. Ж.п наливно-изливно устройство за ПБ

-прахов пожарогасител ВС 12 кг-8 бр.

-пожарогасител на водна основа с вместимост 91 с пяна-2бр.

-противопожарно одеяло 1.5х1.5 тежък тип-1бр.

-возим пожарогасител с прах100 кг-1 бр.

1.Система за визуално наблюдение. Инсталирано е охранно осветление и гръмозащита и се осъществява непрекъснато наблюдение на съоръженията, криещи потенциална опасност от големи аварии – ж.п. изливно съоръжение за втечнен газ пропан-бутан, автоналивно устройство за газ пропан-бутан, Резервоарен парк за втечнен газ пропан-бутан, помпен агрегат. Района на обекта и оградните съоръжения се наблюдават денонощно от дежурните служители.