I.обхват и съдържание на екологичната оценка

I.обхват и съдържание на екологичната оценка

Съгласно чл.86, ал.3 на Закона за опазване на околната среда, и съгласно указанията на Директора на РИОСВ Пазарджик , докладът за ЕО ще бъде разработен в следните обхват и съдържание:

1. Съдържание на основните цели на плана и връзката с други съотносими планове и програми

1.1 Основания за изготвяне на плана

В съответствие с изискванията на ЗУТ/ чл. 125, ал. 1 и 2 /, Община Лесичово е изготвила планово задание, одобрено от Общинският съвет на Община Лесичово . Решение на общинският съвет № 414, протокол № 34 от 31.05.2013г. Органът, отговорен за одобряването на плана е Общински съвет на Община Лесичово.

2. Съдържание и основни цели на плана

ОУП на община Лесичово ще съдържа :

2. Социално-икономически условия и проблеми:

а) демография, в т.ч. брой, еволюция на развитие, структура (полова,
възрастова, социална), тенденции на развитие;

б) структура за заетостта, в т.ч. отрасли, сектори на дейност, социална и

в) икономическа база, в т.ч. отрасли (промишленост, селско и горско

г) райони със специфични проблеми;

3. Териториални проучвания: релеф, климат, геология и хидрология, флора, фауна, поземлен ресурс по фондове (населени места и други урбанизирани територии, земеделски земи, горски фонд, защитени територии, нарушени територии), структура на собствеността (държавна собственост - изключителна, публична и частна, общинска собственост - публична и частна, частна собственост);

4. Обитаване: количествено и качествено състояние на жилищния фонд, структура на собствеността, видове (типове) пространствени структури на обитаване, технико-икономически характеристики на видовете (типовете) обитаване, селищна динамика;

5. Здравеопазване: териториално разположение на мрежата от обекти, видове лечебни заведения по нива на обслужване (доболнична помощ, спешна медицинска помощ, диспансери, рехабилитационни центрове и др.), собственост;

6. Образование: териториално разположение на обектите, образователни равнища, собственост;

7. Култура: териториално разположение, значимост, собственост;

8. Техническа инфраструктура: трасета и съоръжения, технически параметри на електроснабдителната, водоснабдителната, канализационната, газопроводната, далекосъобщителната и други мрежи, пътна и железопътна мрежа (класификация, състояние), други структурни обекти- селскостопански летища, радио- и телевизионно покритие на територията на общината, покритие с други комуникационни системи, пречистване на отпадъчните води, сметосъбиране и третиране на отпадъците, депа за отпадъци;

9. Отдих и туризъм: обекти, значимост, влияние в общото икономическо развитие, собственост;

10.Екологично състояние: замърсяване на въздуха, водите и почвите, категоризация, характеристика на вредните емисии.

11. Пространствено развитие: основно предназначение на териториите, режими на устройство и параметри за натоварването им, развитие на урбанизираните територии и техническата инфраструктура.

12. Екологични условия: прогноза за околната среда от социално-икономическото и пространствено развитие и мероприятия за подобряване на средата.

13 Правила и нормативи за прилагане на ОУПО, които включват условията, при които може да се изменя планът, задължителните изисквания към подробните устройствени планове (ПУП), допустимите натоварвания на териториите и др.

14. Опорен план на общината в М 1:25 000, изработен върху топографска карта, с отразени кадастрални и други данни съгласно чл. 115 ЗУТ;

15. Общ устройствен план на общината в мащаба на опорния план, изработен върху картата по т.1 в който се отразява бъдещото развитие и устройство на териториите

16. Схеми в мащаб 1: 50000 за транспортната мрежа и другите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.

Допълнителните графични материали към ОУП ще съдържат карти, схеми, графики, фотоси и други материали, по преценка на изпълнителя.
Окончателният проект на ОУП, ще съдържа текстовите и графичните материали на предварителния проект, коригирани и допълнени съобразно решенията на експертните съвети, проведените обществени обсъждания и становищата на заинтересуваните централни и териториални администрации.

Графичните материали към окончателния проект на ОУП, към които има препоръки и бележки, ще се преработят , като забележките по ОУП се отразят, съгласно препоръките от направените консултации и обществени обсъждания в ЕО.

Главна цел на ОУПO е създаването на оптимална пространствена и функционална структура за интегрирано и координирано развитие, изграждане и комплексно устройство на Общината в хармонично единство на урбанизираните структури със съществуващите природни и антропогенни елементи, специфичните социално-икономически условия, културно наследство и при отчитане на регионалните характеристики.

2. 
   .2.1 Специфични цели
   

Изхождайки от принципите на устойчивото развитие за баланс между екологично равновесие, икономически растеж и социален просперитет, при пестеливо използване на природните ресурси, постигането на главната цел се предпоставя от изпълнението на следните цели:

• 
  да създаде нормативна основа на териториалния обхват за пространствено и демографско развитие на Общината до 2034 г.;
  
• 
  да определи преобладаващото функционално предназначение на урбанизираните и неурбанизирани територии по структурни единици и изведе пространствени и социални параметри за тяхното устройство;
  
• 
  да определи вътрешната структура на елементите на функционалните системи „обитаване“, „труд“ и „отдих“, и организацията, йерархичната структура и локализацията на основните елементи от обслужващата сфера;
  
• 
  да определи йерархията и локализацията на линейните и точковите елементи на комуникационно-транспортната система, параметри и трасета на главната комуникационна мрежа на територията на Общината и връзките й с териториите на съседните общини, и възможностите за оптимизацията й;
  
• 
  да определи развитието, параметрите и провеждането на елементите на инженерните мрежи;
  
• 
  да организира, диференцира и оразмери елементите на зелената система;
  
• 
  да създаде условия за поддържане на екологичното равновесие и опазване на природната среда от неблагоприятни антропогенни фактори и да определи допустимото натоварване на естествените рекреационни и други ресурси;
  
• 
  да се опишат и ситуират всички недвижими културни ценности и се дефинират защитени територии за опазване на недвижимо културно наследство;
  
• 
  да се проучи наличието на предпоставки за опазване на културни ландшафти (чл. 47 т. 6 от ЗКН);
  
• 
  да определи територии и обекти, за които следва да се разработят планове за опазване и управление (чл. 78 и чл. 71 от ЗКН);
  
• 
  да се изработят специфични правила и нормативи за устройство на защитените територии за недвижимо културно наследство и териториите за превантивна устройствена защита за недвижимо културно наследство и дефиниране на специфични устройствени режими към тях;
  
• 
  да определи правила и норми за прилагане на ОУПО.
  

- територии (земеделски и горски) без право на промяна на предназначението им;

- територии за превантивна устройствена защита (по чл. 10, ал. 3 на ЗУТ);

- рискови територии - зони със свлачища и абразия и потенциално наводняеми територии;

- територии за прилагане на ландшафтноустройствени мероприятия и др.

3. 
   . Основни устройствени елементи, зони и територии
   

• 
  Граници на общината, строителни граници на населените места, територии с общо предназначение : зони с жилищни функции, обслужващи функции, рекреационни дейности, курортни и вилни зони, озеленяване, паркови и градински площи, обработваеми земи, горски територии;
  
• 
  Нарушени и защитени територии : територии на природозащита, защитени територии за опазване на културно-историческото наследство, територии за възстановяване и рекултивация, територии с активни свлачища и срутища;
  
• 
  Устройствени зони- жилищни зони, производствени зони, зони за озеленяване, високотехнологични производствени зони, смесени устройствени зони и др;
  
• 
  Терени със самостоятелен устройствен режим;
  
• 
  Комуникационно-транспортни елементи;
  
• 
  Инженерно-технически елементи;
  
• 
  Обекти и мероприятия.
  

В ЕО на ОУП ще бъдат разгледани здравно-хигиенните аспекти на средата, като се представи информация по отношение на взаимното разположение на зоните за рекреационни дейности и жилищните зони, спрямо зони и обекти, потенциални замърсители на околната серда.

3. 
   . Връзка на плана с други съотносими планове и програми
   

При разработването му са взети предвид и съществува връзка с други планове, програми и проекти, определящи развитието на Европейския съюз, страната, района за планиране ( Южен централен район за планиране), обособен с основна цел статистическо отчитане на териториалните единици, съгласно изискванията на Евростат (ниво 2), областта (ниво 3 - Пазарджик ) и общината.

Цели се прилагането на интегриран подход на планиране, което ще позволи да се обвържат прилаганите от държавата мерки с целите и приоритетите на териториалните общности.
Европейски и трансгранични стратегически документи:

Стратегия „Европа 2020”;

Териториален дневен ред на ЕС 2020;

Лайпцигска харта за устойчиви градове;

Програми за транснационално и междурегионално сътрудничество, в които България участва;
Национални стратегически документи:

Национална програма за развитие: България 2020 г.;

Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 г.;

Трети национален план за действие по изменение на климата 2013 - 2020 г.;

Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор;

План за управление на речните басейни в ИБР район;

Националната програма за управление на дейностите по отпадъците;

Енергийна стратегия на Република България до 2020 г.;

Национална стратегия за околна среда и Национален план за действие;

Националния план за действие за енергията от възобновяеми енергийни източници;

Трети национален план за действие за енергийна ефективност;

Национална програма „Създаване на достъпна архитектурна среда”

Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма;

Националният план за действие по заетостта;

Стратегия за развитие на транспортната система на Република България до 2020 г.;

Оперативни програми, съфинансирани от фондовете на ЕС.

Регионални стратегически документи:

Областна стратегия за развитие на област Пазарджик ;

Интегриран план за обновяване и развитие на община Лесичово за постигане на устойчив и териториално балансиран растеж“  по ПРСР 2007-2013

План и програма за действие по енергийна ефективност на Община Лесичово 2008-2016 година;

Програма за развитие на туризма в община Лесичово за периода 2012 – 2013 г.;

Програма за управление на отпадъците на община Лесичово и др.

Програма за управление на дейностите по отпадъците на община Лесичово и др.

3. 
   . Връзка на плана с други подробни устройствени планове и инвестиционни предложения.
   

2. 
   Аспекти на текущото състояние на околната среда и евентуално развитие без прилагането на плана
   

Територията на община Лесичово обхваща на север и запад части от Ихтиманска и Същинска Средна гора, а на юг и югоизток-северните разклонения на Горнотракийската низина. Най-високата точка е връх “Бенковски” /1186 м./, а най-ниските места са с надморска височина около 300 м.

По-голямата част от територията на общината попада в преходно-континенталната климатична област. Малка част на запад е разположена в планинската климатична област.

Средната годишна температура е 11,3 С. Районът е ветровит. Най-характерни за района са ветровете с насоченост юг-югоизток със скорост до 10 м/с. През месеците: януари, февруари, юли и декември преобладава северозападния вятър. Той нахлува през Тополнишкия пролом и през прохода “Траянова врата” при гр.Ветрен. Най-студен вятър се явява североизточният, чието проявление се чувства по-осезателно през втората половина на зимата.

Валежите са под средните за страната и са неравномерни. Много често имат пороен характер.Най-обилни са през периодите: февруари-март и октомври-ноември. Сумата на пролетните валежи е от 80 до 120 л/кв.м.
2.1.2. Атмосферен въздух

Качеството на атмосферния въздух (КАВ) в Република България се следи от Министерството на околната среда и водите чрез Националната система за наблюдение, контрол и информация. За целта територията на страната е разделенана райони за оценка и управление на КАВ. В случая, землището на община Лесичово попада в район, класифициран по чл.30 ал.1 т.4 на НАРЕДБА №7/1999г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 45/1999г.) като район, в който нивата на замърсителите не превишават долните оценъчни прагове. Екологичният статус на качеството на атмосферния въздух се определя въз основа на основните контролирани показатели, регламентирани в Закона за чистотата на атмосферния въздух.

Съгласно утвърдения списък на районите за оценка и управление качеството на атмосферния въздух от МОСВ за община Лесичово не се изготвят индивидуални програми за намаляване нивата на замърсителите на атмосферния въздух.

На територията на общината няма стационарна станция за замерване състоянието на въздуха и не се извършват редовни измервания. Оценка за качеството на атмосферния въздух се извършва на база измервания от мобилните автоматични пунктове за контрол /МС/, както и от данни за измерени емисии на вредни вещества изхвърляни в атмосферния въздух от промишлени обекти, статистически данни и теоретични разчети за емисиите от съответните сектори на промишлеността, бита и автотранспорта.

Контролът на качеството на атмосферния въздух във въздуха на гр. Пазарджик се осъществява от стационарен пункт за мониторинг (ПМ), включен към Националната система за екологичен мониторинг (НАСЕМ),подсистема “Въздух имисии”, на територията на РИОСВ - Пазарджик за ръчно пробонабиране, намиращ се на площад “Васил Левски” № 5.

Ръчният пункт за мониторинг на въздуха работи само в светлата част на денонощието (4÷6пробовземания на ден, 5 дни в седмицата). Пробите се изследват по следните основни показатели: общ прах, серен диоксид, азотен диоксид, сероводород, фини прахови частици и оловни аерозоли. Стойностите по показателите общ прах, фини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид и сероводород се публикуват ежемесечно в месечен бюлетин.

Община Лесичово се характеризира с нисък потенциал на замърсяване – няма установено превишаване на ПДК, климатичните условия не благоприятстват задържане и събиране на атмосферни замърсители в приземния въздушен слой. Контролираните обекти на територията на общината са два броя. . През периода 2011-2014 г. не са констатирани превишения на нормите за допустими емисии.

Няма замервания за повърхностно натоварване на открити площи. Отоплителните инсталации са основен източник на замърсяване на въздуха през зимния сезон. С използване на екологично чисто гориво – газ за отоплителните инсталации, замърсяването чувствително ще намалее.

Желателно е да се търсят и използват нови енергийни източници, което би допринесло за значително намаление на емисиите, свързани с използването на течни и твърди горива, които за България се характеризират с високо съдържание на сяра. Озеленяването и благоустрояването на уличните платна ще доведат до по-ниски нива на прах в атмосферния въздух.

За намаляване на количеството енергия за отопление е необходимо да се стимулират технологии, намаляващи топлинните загуби, изпълнението на топлоизолации и дограми с нисък коефициент на топлопроводимост и използването на алтернативни източници на енергия - напр. слънчева енергия, за което климатичните дадености в Общината са благоприятни.

Главната водна артерия, протичаща през територията на община Лесичово е р.Тополница- тип BG R5- Полупланинаска река . По-важни нейни притоци, формиращи се в рамките на общинската територия са: р.Яворица (десен приток) и р.Криви дол (Боримечковска река-ляв приток). На 15км. северозападно от с. Лесичово е изграден едноименният язовир, а бента на реката при с. Лесичово се използва като водосбор на водите от язовир “Белмекен”, които чрез канала Момина Клисура-Лесичово-Стряма се подават към язовир “Пясъчник”.

На територията на общината не се извършва контролен и оперативен мониторинг на повърхностни води . Анализите за 2011,2012 и 2013 г за качеството на водите показват, че общото екологично състояние на река Тополница с код на водното тяло BG3МA800R159 от Яз. Тополница до вливане в р. Елшишка ( с.Драгор )е умерено, хичичното състояние е добро, а общото състояние е умерено лошо.

На територията на общината единствено фирма „Памексвин” има изградено локално пречиствателно съоръжение, състоящо се от охлаждащ резервоар, смесител, резервоар-утаител и комбинирано съоръжение за биологично пречистване.Заустването на водите е във втора категория приемник- река Тополница.

В западната и северната част на общината подпочвените води са сравнително дълбоко заложени. Богата на подпочвени води е терасата на р.Тополница,особено в участъка след навлизането й в Пазарджишкото поле.
Не се извършва мониторинг за химичното състояние на подземните води.

Разглежданият район попада в Средногорската хидрогеоложка област, която е богата на термални води. На настоящият етап липсва достатъчно проучвателна дейност в това отношение.

При водоснабдяване на Община Лесичово се използват подземни, каптирани води и открити водохващания на територията й. Всички населени места на общината са снабдени с течаща вода. Те са водоснабдени от три водоизточника:

• 
  с. Лесичово, с. Церово и с. Боримечково – от Водоснабдителна група Ветрен – висока зона;
  
• 
  с. Калугерово – ВГ Ветрен – ниска зона;
  
• 
  с. Динката, с. Щърково и с. Памидово – от помпена станция с. Динката, намираща се на тераса на р. Тополница.
  

Напояването на земеделските земи по долното течение на р. Тополница става предимно от реката, чрез бент при с. Лесичово, в който се влива вода от каскада Белмекен и от който започва главен напоителен канал Тополница – Стряма.

Процесите на връщане на земя на гражданите са довели до раздробяване на селскостопанските земи, което затруднява осигуряването на вода за напояване. Към 2012 – 2013 година се наблюдава окрупняване на земеделските земи в землищата на всички села, без Боримечково.

Съществуващата канална мрежа е в лошо техническо състояние (има ниска проводимост и в голяма степен е разрушена), което затруднява ползването й за доставяне на вода до определени площи. В резултат много от селскостопанските земи могат да се напояват само от собствени водоизточници.

Битовите отпадни води са един от основните замърсители на околната среда и се налага изграждането на пречиствателни съоръжения. Необходимо е да се предвиди изграждане на малки пречиствателни съоръжения и канализации за битови отпадни води, както и доизграждане на уличната канализация за дъждовни води.

Геоложкото развитие на Средногорието е неразривно сварзано с формираната Средногорска геосинклинала и по-късното ѝ нагъване на прехода към палеоцена при проявата на ларамийската орогенеза. В обсега на геосинклиналата са били отложени сенонски варовици и мергели, които поради проявената активна подводна вулканична дейност образуват един сложен седиментно-вулканогенен комплекс. В него освен сенонски варовици и мергели участват сенонски туфи, туфити и андезити.

Нагъването на Средногорската геосинклинала през време на ларамийската орогенеза е било съпроводено с внедряването на интрузивни тела (младите ларамийски плутонити).

Втората група скални формации в Средногорието е свързана с геосинкленалното му състояние и с неговото нагъване. Това са сенонският седиментно-вулканогенен комплекс и младите ларамийски интрузии (монцонити и диорити). Към третата група скални формации следва да бъдат отнесени посттектонските старотерциерни и младотерциерни миоценски и плиоценски седименти. Тези три групи скални формации, вземащи участие в изграждането на Средногорието, имат различен обхват и специфично отражение в облика на неговия релеф.

Като цяло Средна гора е изградена от високостилни северновергентни антиклинални гънки, чиито ядки са представени от младопалеозойски (херцински) гранити и допалеозойски и палеозойски метаморфити (гнайси, слюдени шисти, амфиболошисти, талкошисти и др.). С такива скални формации са изградени Ихтиманската блокантиклинала и Средногорският антиклинорий. В южното бедро на този антиклинорий в обсега на панагюрския и старозагорския тектонски ров се установява наличието на сенонски седименти, представени от варовици и мергели..


Източник : Национален план за защита от бедствия, 2010 г.

Най-характерен момент в инженерната геология на районът е тектонският риск. Според картата на сеизмичното райониране, района на общината е VІІI-IX степен на интензивност по скалата на Медведев – Шпонхайер - Карник .

Правените геоложки проучвания, във връзка с меднорудните находища в района на с. Елшица, са обхванали и част от източната територия на Община Лесичово. Източно от пътя с. Лесичово – с. Боримечково запасите са експлоатирани от Панагюрски мини АД. Западно от това трасе има площи с възможни находища на медни руди.

В проучвания район са открити находища на благородни метали. В речната тераса на р. Тополница има съдържание на златоносен пясък. По поречието на р. Тополница има находища на инертни материали – пясък и чакъл.
2.1.6. Земи и почви

Почвената покривка е представена от няколко групи почви. Почвите са предимно канелени горски, чернозем-смолници, алувиално-делувиални, хумусно-карбонатни

Формирането на канелените горски почви  протича при преходно-континентален и преходно-средиземноморски климат и при участието на топлолюбива широколистна, горска растителност, разнообразен почвен субстрат /силно натрошени и изветрели гранити, гранитогнайси, гнайси, слюдени шисти и др./ Канелените горски почви се поделят на типични, излужени и оподзолени канелени горски почви.

Типичните горски канелени почви имат ограничено разпространение в хълмистите и дълбоко разчленени райони. Развити са върху карбонатна основа и се характеризират с плитък профил, малка мощност, плътен строеж. По механичен състав са леко до тежко глинести с хумусно съдържание /3-5% /.

Излужените канелени почви са най-широко разпространения почвен тип в България. Разпространени са в основните селскостопански райони. Характеризират се с мощност на почвения профил 75-120 см, мощност на хумусния хоризонт /до 35 см/. По механичен състав са по-глинести от типичните канелени почви, но са с по-малко съдържание на хумус /2-3%

Смолниците се отличават с твърде своеобразен произход . Образувани са върху водонепропускливи плиоценски езерни седименти и андезитни туфи и туфити, средиземноморско климатично влияние, незначителен наклон. Отличават се с тежък механичен състав /съдържание на глина 50-75%/, специфични физико-механични водни свойства. При навлажняване на почвата, тя набъбва, увеличава обема си, придобива голяма пластичност и лепливост. Обратно - при изсъхване тя се свива, втвърдява и образува широки пукнатини. Смолниците се отличават и с малка водопроницаемост и голяма водозадържаща способност. Поделят се на карбонатни, типични, излужени и деградирани.

Карбонатните и типичните смолници  се характеризират се по-маломощен почвен хоризонт /45-60 см/, по-слабо уплътнен хумусен хоризонт и с по-високо хумусно съдържание /3,5 - 4%/ в сравнение с излужените смолници /45-60 см/.

Алувиално-делувиалните почви, харектерни като писъчливи до тежко песъчлчиви , а в някои случаи като тежко глинести.Лекият механичен състав и благоприятни водни, въздушни и топлинни свойства, ги правят като едни от най-предпочитаните за земеделие.

Рендзините ( хумусно-карбонатните почви) имат плитък профил на стръмни терени и по-дъблок профил в равнинни територии.Образувани са под влияние на тревистата и тревисто-горска растителност, върху почвообразуващи материали, съдържащи значително количество карбонати.

Общата площ на Община Лесичово е 211,9 кв. км с гъстота на селищната мрежа на 100 км – 2,56. Съотношението по видове територия е следното:

Земеделски територии – 78 500 дка;

Горски територии – 46 874 дка;

Населени места и други урбанизирани територии (транспорт и инфраструктура) – 86 526 дка;

Защитени територии – 2085 дка

От посочените данни се вижда, че основната част от територията на Общината е заета от селскостопански територии (125 374 дка). Техният относителен дял е значително по-висок от средния за Област Пазарджик.

На територията на общината няма пунктове за изследване замърсяването на почвите. Общото състояние на почвите в общината е добро. Няма данни за замърсявания на почвите или наличие на значителни проблеми, които да застрашават екологично – чистото състояние на почвите.

В бившия стопанския двор на село Лесичово се съхраняват 2000 л. прахообразни и 1000 кг течни ПРЗ.

През 2013 г. е извършен мониторинг на пункт № 138- с.Калугерово, за замърсяване на почвите с УОЗ. Данните от извършените анализи не показват отклонения.

На територията на Община Лесичово не се провежда почвен мониторинг- второ ниво „Засоляване” и „Вкисляване”.

Основните източници на замърсяване на почвите са :

Газовете от изгаряне на въглища и течни горива, които попадат под формата на киселинни дъждове;

Локални ограничени замърсявания в обсега на депото;

От транспорта – замърсявания, свързани с дизеловите и бензинови двигатели;

Комунално-битова дейност – изхвърляне на отпадъци, които при неправилно съхранение замърсяват почвите и подпочвените води;

Изсичане на горите, водещо до изтощаване на почвите, ерозия и засоляване;

Производството на нитратна земеделска продукция

Основната задача на ОУП е да се съхрани почвеното плодородие и да се запазят земите от замърсяване с пестициди, торове и.други замърсители.
2.1.7. Биологично разнообразие
Във флората преобладават представителите на широколистните видове по - характерни от които са: дъб ( Quercus pubescens), габър(Carpinus betulus), салкъм ( Rubinia pseudoacacia), бряст ( Ulmus glabra), топола (Populus alba) ,върба (Salex alba), липа ( род Tilia) в по- ниските части от територията. Иглолистните видове са представени от бял бор (Pinus silvestris), черен бор (Pinus nigra), ела и смърч. По - голяма част от иглолистните видове са изкуствено залесени. Типични храстовидни растителни видове за територията на общината са: шипка, глог, дрян и др.

От лечебните растения се срещат бял равнец, жълт кантарион, мента (Menta piperika), мащерка (род Thymus), котешка стъпка (Clinopodium vulgare) и др.

Животинският свят е представен от заек, сърна, чакал и други видове от бозайниците; птиците са представени от яребица, пъдпъдък, кълвач, синигер и други, а през зимата във водоемите и езерото при бента на р. Тополница кацат диви патици, лебеди, чапли. Голямо е и разнообразието от видове от останалите класове гръбначни животни – риби, земноводни, влечуги, а също така и различните класове безгръбначни животни.
2.1.8. ЗЗ, Защитени територии

Само 1,06 % от територията на община Лесичово попада в границите на Защитена зона „ПОПИНЦИ” , записана с идентификационен код BG0001039 и площ от 20906.72 ха - част от национална екологичната мрежа, в частта й защитените зони по чл.6 ал.1 т.3 и 4 от ЗБР (НАТУРА 2000 в в частта й за местообитанията на птиците от Директива 79/409/ЕЕС)..

Целите на опазване са следните:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
ЗЗ „Попинци” обхваща землищата или части от тях на 20 селища, от 6 общини и 3 области:

Предмет на опазване са 15 типа местообитания, подлежащи на опазване съгласно изискванията на Директива 92/43/ЕЕС /Приложение 1/ и включени в Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие. 6 от тях са приоритетни за опазване .

С ОУП не се предвижда отнемане на части от защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000 по чл.6, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Не се предвииждат дейности, които да противоречат на режима на опазване на тези зони.

ОУП ще бъде съобразен с режимите на защита в ЗЗ, ЗМ и приоритетните видове и местообитания с висока консервационна стойност.

Община Лесичово е с най-малко територии, попадащи в режим на защита – само 1,06 % попадат в НАТУРА- ЗЗ „ Попинци” .

В тази връзка се изключва всякакво въздействие върху защитена зона “ Попинци” с код BG0001039 , включително фрагментация и увреждане на ключови елементи от нея.

Съгласно Зап .№ 913/1972г. за одобряне и заповедите за прекатегоризация, в ЗМ се забранява :

1.Забранява се извеждането на сечи, освен на санитарни и ландшафтни, с оглед за подобряване санитарното и ландшафтно състояние на обектите;
2.Забранява се пашата на домашния добитък през всяко време;.
3. Забранява се откриване на кариери, къртене на камъни, вадене на пясък, изхвърляне на сгурия и други промишлени отпадъци, както и всякакви други действия, чрез които се нарушава или загрозява природната обстановка в тях.

С ОУП не се предвижда да се засегнат защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ).

С ОУП не се предвижда промяна на устройствените параметри, водещи до промяна режима на стопанисване или предвиждания.
2.1.9. Ландшафт
Община Лесичово е с предимно селскостопански и полупланниски ландшафт. Агроекосистемите имат вторичен произход и са създадени след унищожаване на природни екосистеми (гори, естествени ливади и пасища), които са се запазили частично и все още съществуват между земеделските площи. Поради това агро-екосистемите трябва да се разглеждат като неразделна част от ландшафта, особено като се има предвид, че между тях и естествените екосистеми се осъществява непрекъсната обмяна на енергия, материя и информация, посредством повърхностния отток, чрез въздушния обмен, чрез преминаване на различни диви животински представители от една част в друга и т.н.
В много страни се прилагат специални системи на съвместно земеползване, известни под името агролесовъдство (agroforestry), където върху една и съща площ едновременно се отглеждат земеделски и горски култури. В тези смесени системи дървесните видове имат преди всичко средозащитна или екологична функция, а земеделските култури – производствена функция, като осигуряват по-бързооборотни приходи за производителите. Включването на дървесни видове в земеделските площи може да стане под разнообразни форми – най-често като различни видове защитни пояси (полезащитни, крайбрежни, крайпътни и т.н.) или плантации за производство на биомаса от добре адаптирани към местните условия дървесни видове, разположени върху нископродуктивни или неподходящи за земеделско използване участъци

Съществени компоненти на териториалната структура на земеделския ландшафт, повишаващи неговата устойчивост, са следните елементи:

– поясно или земеделие от мозаечен тип – основаващо се на обща схема за редуване на отделните култури, които упражняват различно въздействие върху почвата, по пояси или отделни парцели, така че да се осигури най-висок почвозащитен ефект.

С ОУП ще се предвиди запазване качествата на ландшафта, подобряване статуса на екосистемите, мерки за намаляване или нарушаване на биоразнообразието.
2.1.10. Културно-историческо наследство, вкл. архитектурно и археологическо

Нематериално културно-историческо наследство
Културния календар на Община Лесичово е разнообразен и богат. Освен традиционните празници, които внасят колорит във всяко от селата на Общината, тук се празнуват и старите български празници – Бабинден, Трифон Зарезан, Дервишовден и други. През последните години като добра традиция се утвърдиха и Илинденските културни дни, организирани от кметство Калугерово, сдружение Възраждане 2000 и читалище Теофил Бейков.
Материално културно-историческо наследство
Община Лесичово е разположена в северозападната част на Област Пазарджик и е най-новата образувана Община в областта (1983 г.). Датирането на първите заселници в близост до плодородната земя на Общината е към XV-XII в. пр. Хр. От Античността най-значимите обекти са римските пътни станции по тъй наречения Траянов друм (Диагонален път). От епохата на Средните векове са регистрирани множество укрепления в планинската част на Общината. Османската епоха завещава изградена канална система за напояване на земеделските земи и редица каменни мостове по нея. Най-значимите архитектурни елементи, запазени от епохата на Възраждането на територията на Общината са селищните християнски храмове и Калугеровския манастир.

Историята на по-голямата част от днешните населени места в Общината започва от Средновековието (с изключение на с. Динката и с. Боримечково). Основен поминък през целия исторически период на съществуване на споменатите селища е земеделието. През Възраждането с. Калугерово се е издигнало на предно място сред селищата в Общината като един от първите просветни центрове в района, благодарение на манастир Св. Никола. Калугеровския манастир се очертава като просветен център за всички околни селища.

През XX век всички 7 селища на Общината са електрифицирани, водоснабдени и е изградена пътна мрежа от асфалтови пътища, обслужваща всички населени места. Наследената от Османската епоха напоителна система е разширена и обновена. Изградени са административни, образователни, търговски, културни и други обществени сгради във всички села на Общината

На територията на Общината са открити няколко забележителни археологически находки с висока културно-историческа стойност, а именно: съкровище от седем двойни бронзови брадвички /ХV-ХІІ век п.н.е./ служили за парични знаци, намерено в землището на с. Калугерово; съкровище от златни накити и сребърни монети намерено в землището на с. Лесичово; тракийска колесница и съкровище от златни съдове, намерени в землището на с. Церово.

Забележителни старини са останките от великия Траян друм, римската пътна станция край Калугерово, средновековните крепости край Церово, Лесичово и Боримечково, османските каменни мостове край Динката и Щърково. На територията на Общината има регистрирани редица исторически места и паметници. Голям интерес за културното наследство на Лесичовския край е манастирът Св. Николай в с. Калугерово.

Няма значимо събитие в националната история, което да не е намерило отзвук в този свободолюбив край. Тук са родени безстрашният хайдутски войвода Бейко Гащанов от с. Калугерово, прославилият се с безпримерният си героизъм Кочо Честименски от с. Динката, смелите предводители на Априлското въстание от 1876 г. Гене Телийски от с. Церово, Теофил Бейков от с.Калугерово, Георги Начев-Даскала от с. Лесичово, прочутата оперна певица Елена Николай от с. Церово и много други.

Материалните активи се разделят на дълготрайни (ДМА) и краткотрайни (КМА). В контекста на конкретния план това са:

ДМА – земите, съоръжения и оборудване, транспортни средства.

КМА - суровини , материали , горива.

В доклада за ЕО ще бъде анализирано състоянието на материалните активи (в случая основно като земи) в обхвата на предвидените имоти.
2.1.12. Население и човешко здраве

По данни от последното преброяване (към 01.02.2011 г.) населението на Община Лесичово е 5 408 жители, което е 2% от населението на Област Пазарджик.

Качественият показател, даващ най-точната оценка за състоянието и перспективата на населението, е неговата възрастова структура.

В периода между двете преброявания (2001 г. и 2011 г.) са настъпили изменения във възрастовата структура на населението. Налице е продължаващ процес на демографско остаряване, което се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 15 години и увеличаване на населението на 65 и повече години. През 2001 г. лицата под 15-годишна възраст са били 15.3% от населението на страната, през 2011 г. този дял намалява на 13,2%.

Към 01.02.2011 г. децата до 15 години в Община Лесичово са 13,9%, което е сходно с този показател за страната. В Община Лесичово делът на населението в трудоспособна възраст (15-64 г.) е значително под средното за страната – 51% от общото население. В България като цяло делът на населението в тази възрастова група е нараснал с 0,4% и от 67,9% спрямо 2001 г. е достигнал 68,3%. Тези тенденции са изключително обезпокоителни.

По отношение на населението в надтрудоспособна възраст (над 65 години), то е 35% от населението на Общината, като този дял е значително по-висок спрямо средните за страната данни (18,5%). Изводите са застаряване на населението на Общината.

Община Лесичово е с отрицателен коефициент за естествен прираст – 10‰.

Към 1.02.2011 г. лицата с висше образование в България са 19,6% от населението в страната. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на висшистите се увеличава с 5,5%. Лицата, завършили средно образование при последното преброяване са 43,4%, като за последните 10 години увеличението е също 5,5%.

Населението на 7 и повече навършени години по степен на завършеното образование към 01.02.2011 г. в Община Лесичово е 85,5% от цялото население на Общината.

Най-голям е делът на лицата със завършено основно образование – 35,6%, което е близо до средния показател за страната. Висшистите са 4,9% от населението на Общината, което е по-ниско от средното за страната. Хората със средно образование съставляват 31,2%, 13,7% са с начално образование.

За първи път при преброяването през 2011 г. е включена категорията „лица, никога непосещавали училище. Броят на тези лица съставлява 1,2% от населението на страната, за Община Лесичово този процент е сходен – те са 1,3% (73 лица).

Към 01.02.2011 г. относителният дял на неграмотните лица в България на възраст 9 и повече навършени години е 1,7%. В Община Лесичово този процент е 7,7% и е значително по-висок от средния за страната.

Към 01.02.2011 г. икономически активни лица на възраст между 15 и 64 години са 44,6% от населението.

По данни на последното преброяване през 2011 г. икономически активните лица в Община Лесичово съставляват 49,3% от населението на 15 или повече навършени години. Икономически неактивните лица на възраст над 15 години са съответно: 50,6%.

През 2012 г. за ЮЦР данните сочат, че равнището на заетостта варира около 43%. Секторният състав на заетостта показва относително близко разпределение по сектори – селско и горско стопанство, индустрия, услуги. Делът на заетите в индустрията е сравнително равномерно разпределен, като различията в тези критерии зависи от индустриалния потенциал. Равнището на заетите жени за сега остава по-ниско, което сочат и данните от бюрото по труда.

Продължава тенденцията на увеличаване на заетостта в частния сектор след спада отпреди 2000-та г., което се потвърждава от официалните статистически данни.

За сравнение с показателите, характеризиращи заетостта в ЕС е, че всички европейски региони имат по-високо равнище на заетост от българските региони и секторната структура на заетостта на българските региони, която има превес в заетостта в селското стопанство и относително ниска заетост в услугите.

Входящият поток в бюрата по труда от новорегистрирани безработни се увеличава. Регистрират се лица, които години наред не са ползвали услугите на бюрата по труда, с цел да бъдат включени по схеми на ОПРЧР, Ново начало – от образование към заетост и Подкрепа на предприемчивите Българи – Компонент 1. Информационните кампании по схемите на ОПРЧР, особено за възможностите за заетост и обучение на младежите чрез схемата Създаване на заетост на младежите чрез осигуряване на възможност за стаж, другите схеми на ОПРЧР и програмите и мерките с целева група – младежи оказват влияние за по-големия брой на регистрациите в бюрата по труда през месеца. Най-голям дял сред новорегистрираните безработни по икономически сектори са лицата от сектор Услуги -36.4%. делът на регистрираните от сектор Индустрия е 18.3%, а от Аграрния сектор са 2.5%.

В Община Лесичово за 2012 г. се наблюдава чувствително понижаване на общото равнище на безработицата – от 28,8% за 2011 г – на 25,2% за 2012 г. и общият брой на регистрираните безработни за последната година е 393 човека. През последните години броя на безработните в Общината се движи около 500 човека, по данни на Бюро по труда - Пазарджик.
Етническа принадлежност на населението
При последното преброяване на населението в България за етническата си принадлежност са отговорили 91% от допитаните, като в Община Лесичово те са 93,75%. От отговорилите в Община Лесичово 75,5% са се самоопределили като етнически българи.

Ромската етническа група е втората по численост в Общината. Тя представлява близо 15% от населението, при средна численост за страната 5%. 130 човека са се самоопределили като турци, 16 са с друга етническа принадлежност, останалите 30 не са се самоопределили.

На територията на Община Лесичово няма изградено и експлоатиращо се депо за твърди битови отпадъци. Стартиралият проект за изграждане на регионално депо за ТБО по програма ИСПА в областния център – Пазарджик включва и Община Лесичово.

До въвеждането му в експлоатация на територията на Община Лесичово остава да действа само едно сметище, а останалите подлежат на закриване. В това депо се изхвърлят отпадъци от домакинствата, търговията и производствената дейност.

По план – график Общината е предприела действия по закриване на нерегламентираните сметища за твърди битови и строителни отпадъци.

С Решение № 189/ 31.05.2012 г, ОбС Лесичово е дал съгласие за закриване и рекултивация на общинските сметища, находящи се в общински имоти:

-Имот № 000127 и имот № 094031, находящи се в местността „Белите гробища”, землището на с.Щърково;

- Имот № 001473 и имот № 001419, находящи се в местността „Могилата”, землището на с.Калугерово;

- Имот № 000236, находящ се в местността „Кочовица”, землището на с.Церово;

- Имот № 000141, находящ се в местността „Келеметата” в землището на с.Памидово.

Закрити през 2012 г- за две сметища за неопасни отпадъци- с.Динката и с.Лесичово.На територията на община Лесичово има още едно депо, с площ 3 дка, което се използва от системата за организирано сметосъбиране и сметоизвозване и не съответства на нормативните изисквания.

Разработен е проект за „Закриване и рекултивация на общински сметища за битови отпадъци, община Лесичово” .
Проблем е депонирането на строителните отпадъци, които към момента се изхвърлят на нерегламентирани сметища.

Организирано е събирането и извозването на твърди битови отпадъци от всички населени места на територията на Общината с фирма изпълнител „ЕКО-ХИДРО- 90” ООД. В системата на организирано сметосъбиране и сметоизвозване е обхванато 100 % от населението.Използват се 4 м3 контейнери-52 броя, контейнери тип „Бобър” 0,66 м3- 16 бр, контейнери тип „Иглу” 1,1 м3- 16 бр и 1073 кофи тип „Мева”. Депонирането се извършва в местността „Дупките”. Отпадъците не се обработват предварително.

Обезвреждането на битовите отпадъци на територията на Община Лесичово към момента става чрез депониране. Приходите от таксите за битови отпадъци не са достатъчни и не покриват разходите по събиране и извозване на отпадъците, което налага да се търсят адекватни решения в тази насока.

Предстои изграждане на регионално депо – 1 ва клетка на площадката в с. Алеко Константиново, обслужващо отбщините Пазарджик, Батак, Белово, Брацигово, Велинград, Лесичово,Пещера, Ракитово и Септември вкл. стопански двор, дренажна система, система за улавяне и изгаряне на биогаз , инсталация за сепариране, съоръжения за компостиране на разделно събрани "зелени" отпадъци, център за рециклиране /оборудван с приемателна площ на едрогабаритниотпадъци и опасни отпадъци от бита (батерии и акумулатори, излязло отупотреба елекрическо и електронно обурудване, химикали от бита,медикаменти и препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност и др., инсталация за рециклиране на строителни отпадъци;

На територията на общината има въведева система на разделно събиране на различните видове отпадъци, съгласно договор от 01.04.2010 г с „Екобулпак” АД, обхващаща населените места с.Лесичово, с.Калугерово, с.Церово и с.Динката.

В общината няма въведена общинска или колективна система за разделно събиране на биоразградими отпадъци, в т.ч.зелени отпадъци.

На територията на Общината няма обособени площадки за претоварни станции и предварителна обработка на твърдите битови отпадъци (ТБО).

Община Лесичово е организирала дейностите по разделно събиране на масово разпространени отпадъци, разделното събиране на битови отпадъци на територията на Общината – хартия и картон, пластмаси и стъкло, в общо 18 точки, разположени на територията на общината – 21 контейнери тип „Бобър” 660 л. и 22 контейнера тип”Иглу” по 1 100 л. Системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки обхваща цялата община.

Системата НУБА е организирана , чрез подписан договор с „Екобулбатери” АД . Системата обхваща всички населени места на общината.

Изготвен е краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план за подобряване дейността по управление на ТБО (твърди битови отпадъци). Общинска администрация е изгработила Програма за управление на отпадъците. Целта на програмата е да създаде добра документална основа за подпомагане на общинската администрация в организирането и управлението на дейностите, свързани с третирането на отпадъците.

Изпълнение на задълженията за участие в системите за разделно събиране се осъществява, като се сключат договори с организации по оползотворяване на ИУЕЕО, лица, които изпълняват задълженията си индивидуално или други лица, притежаващи документи по чл. 35 от ЗУО за извършване на дейности по събиране, транспортиране, рециклиране или оползотворяване на отпадъци на територията на общината.

На територията на общината не съществува лицензирана площадка за събиране на негодни за употреба автомобилни гуми от региона.
2.1.14. Шум

Основен източник на шум в населените места е транспортът. С цел управление, намаляване и предотвратяване нивата на шум в околната среда за агломерациите, основните пътища, ЖП линии и летища се изработват стратегически карти на шум, следствие от които са плановете за действие.

Община Лесичово не попада в обхвата на законовото изискване за разработване на шумова карта и не се извършва мониторинг на шума в съответствие с Наредба №2/ 05.04.2006 г. на МЗ за дейността на Национална система за мониторинг на шума в околната среда.

Източници на шум се явяват транспорта, промишлеността, строителството и ремонтните работи, извършвани на територията на общината.

Съгласно Закона за защита на шума в околната среда, РИОСВ Пазарджик контролира промишлени обекти, източници на шум в околната среда, с цел спазване на граничните стойности за нива на шум в съответните зони и територии, както и в най-близките места за въздействие.

В последните няколко години, за района на община Лесичово не се правени шумови замервания, но лесно може да се заключи, че липсват превишения на допустимите норми, свързани с шумово замърсяване. Комунално-битовият шум се формира от транспортния трафик, който не е особено интензивен и съответно може да се отбележи, че на територията на общината не съществуват проблеми, свързани с осигуряването на нормална акустична обстановка за населението на общината.