В период на безветрие или на инверсионни състояния от битовия сектор може да се очакват завишени концентрации на стойностите на серен диоксид, азотен оксид, азотен диоксид и др. През зимния сезон във вечерните часове може да се наблюдават завишени концентрации на серен диоксид поради вида отопление, ползвано в битовия сектор - дърва и въглища. При изгарянето на масово употребяваните в домакинството твърди горива емисиите са с ниска височина и ниска емисионна температура. За най-неблагоприятни климатични условия за замърсяване на атмосферния въздух могат да се определят зимните месеци, когато са чести случаите на температурни инверсии, мъгли и облачност.
Автомобилен трафик
Транспортът има значителен дял в замърсяването на въздуха с прах, оловни аерозоли, въглеродни оксиди, въглероден диоксид и в по-малка степен ФПЧ10. По отношение на праховото замърсяване и съдържанието на фини прахови частици във въздуха съществено допринасят износените улични настилки. Емисиите на ФПЧ10 от транспорт зависят най-вече от типа на превозните средства, които се използват (съотношението леки коли/тежкотоварни и автобуси), вида на използваното гориво (бензин, дизел, газ), интензивността на трафика и състоянието на пътната мрежа. Емисиите се изхвърлят неравномерно, както в рамките на денонощието, така и през дните от седмицата и сезоните, но събирането на точна и надеждна информация е изключително трудно и до момента няма практика да се извършва. Най- високите нива може да се предполага, че са вечер в интервала 16-20 ч., а най-ниските съответно през нощта в интервала 0-6 ч. Допълнителен фактор за влошаване качеството на атмосферния въздух са емисиите от транспорта, локални горивни източници, битовото отопление, както и вторично замърсяване на въздуха с прах, поради нередовно почистване и миене на уличната мрежа. Предвид на гореизложеното може да се направи извода, че в община Каолиново няма данни, които да показват системно замърсяване на въздуха, изразено с наднормени концентрации на вредни газове и прах. Поради липса на крупни източници на емисии, атмосферният въздух в района може да се окачестви като незамърсен и с добро качество. Не са отчетени превишения на пределно допустимите концентрации по действащото българско законодателство. Питейно-битовото водоснабдяване Водопроводната мрежа в община Каолиново започва да се изгражда след 1927 г. Водопроводите са в експлоатационна възраст между 27 и 88 г. Изградените водопроводи са главно от етернитови, манесманови, стоманени и поцинковани тръби. Водоснабдителното дружество разчита на водата от дълбоките тръбни кладенци. Населението на общината получава вода и от плитки подземни водоизточници, които са изградени в кватернерните отложения (шахтови кладенци и каптажи) и се влияят от антропогенната дейност. Водите от плитките подпочвени води - до 10 м. от терена (шахтови кладенци, дренажи и каптажи) се влияят от климатичните условия. Обикновено през пролетното пълноводие водите са с отклонение по показател мътност и нитрати. Това налага необходимостта от вземане на бързи мерки за изграждане на допълнителни водоснабдителни съоръжения за питейните води от страна на общинската администрация. Това е потенциална предпоставка за здравен риск при населението, ползваща питейната вода. Необходимо е събиране на данни, относно химичния състав на водата през различни периоди от годината, с оглед детайлизиране на картината и определяне на фактори, вредни за здравето на хората. Необходимо е да се планира и изпълни задълбочено проучване на качествата на питейната вода в населените места на община Каолиново. Подходът трябва да обхваща оценка качествата на водата от водоизточника, тази в резервоарите и на различни места от водопроводната мрежа, с оглед да се локализират евентуални проблеми, произтичащи от водоснабдителните съоръжения, оказващи неблагоприятно влияние на качествата на питейната вода, а от тук и оценка на здравния риск за хората-клиенти на водоснабдителното дружество.
Канализационни мрежи и съоръжения
В община Каолиново няма изградена канализационна мрежа и пречиствателна станция за отпадъчни води, което е основен проблем на ВиК системата. Формираните битови отпадъчни води се отвеждат в попивни ями. Всички битови отпадъчни води се просмукват в почвата и подпочвените води. Това създава неблагоприятни санитарно-хигиенни условия. Повечето изгребни ями са амортизирани, затлачени и водопропускливи, като с това не функционират по предназначение. Това води до замърсяване на почвата, подземните и повърхностните води и до нарушаване на екологичното равновесие и създаване на здравни рискове за населението на тези селища.
Шумовото замърсяване на жилищни територии и други обитавани от хора
Вредни за здравето са физичните фактори - шум и вибрации. В околната среда се различават основно промишлен (производствен) шум, транспортен, вътреквартален, вътреградски, вътрежилищен (битов) шум, шум от строителни работи. Шумът е комплекс от трептения, различни по честота, сила, периодичност и др. Класификацията на шума се прави по произход - производствен, транспортен, комунално-битов; по вид на трептенията - нискочестотен, средно или високочестотен. В зависимост от характера на шума той бива постоянен и променлив (прекъснат, интермитентен, периодично повтарящ се. Въздействието на шума е различно в зависимост от характера, честотата, интензитета и продължителност на експозицията. Източници на шум в околната среда са: Транспортен шум - леки автомобили, обществен и товарен транспорт, мотоциклети, мотопеди, наземен и подземен градски релсов транспорт, железопътен транспорт, авиационен транспорт; Градски вътреквартален шум - паркинги, гаражи, сметосъбиращи коли, спортни площадки, училища, детски градини и ясли, магазини, товарене и разтоварване на стоки, ресторанти, дискотеки, кинотеатри, клубове и други обществен заведения, автогари, ж. п. гари, летища; Вътрежилищен шум - от битови прибори, звукозаписна техника, озвучителни уредби, телевизори, музикални инструменти, разговори, кавги и др.
Сподели с приятели: |