Разработването на екологична оценка е нормативно определена процедура в следните нормативни документи на световно, европейско и национално ниво

Разработването на екологична оценка е нормативно определена процедура в следните нормативни документи на световно, европейско и национално ниво:

 Протокол за стратегическа екологична оценка към Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (в сила от юли, 2010 г.);

 Директива 2001/42/ЕС за оценката на въздействието на някои планове и програми върху околната среда;

 Закон за опазване на околната среда /ЗООС/;

 Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми /Наредба за ЕО/.

Основните принципи на метода за извършване на настоящата екологична оценка са:

• 
  интегриране с процеса на планиране - екологичната оценката е интегрирана в процеса на изготвянето на плана;
  
• 
  диалог на най-ранен етап - екологичната оценка е разработена преди да са взети ключовите решения на плана;
  
• 
  отговорност - възложителят на плана да намали въздействията в хода на постигане на целите на плана;
  
• 
  воля на вземане на решение - при приемането на окончателния вариант на плана ще бъде взет предвид настоящия доклад за екологична оценка;
  
• 
  информираност - настоящата екологична оценка обхваща както процеса на техническо предвиждане, така и редовното консултиране с органите по опазване на околната среда и други специализирани ведомства - Басейнова Дирекция, РЗИ и др. По реда на общественото обсъждане на плана обществеността също взема участие в процеса на екологичната оценка.
  

Използвани са и принципите на териториалност, на системност, на приемственост, на относителна оптималност, на приоритетност и на предпазването, при който, ако за дадено въздействие няма достатъчно информация, то се приема най-лошия възможен сценарий.

При проучване на съществуващото състояние на компонентите на околната среда са приложени аналитичните подходи. Системно-структурният подход е в основата на диагнозата на състоянието на околната среда. Прогнозата на компонентите е съставена на база на намеренията за развитие. При избора на мерки за предотвратяване или възстановяване на допуснати нарушения и изменения на околната среда е направен подробен анализ.

При изготвяне на екологичната оценка са използвани следните конкретни методики:

• Ръководство за екологична оценка на планове и програми в България;

• Ръководство за стратегическа екологична оценка, ЕС;

• Документален анализ – действащи нормативни документи, документи на ЕС относно регионално развитие, архивни документи, национални стратегии, планове и програми, графични материали и др.;

• Комплексен анализ – на природни, културни, социално-икономически и екологични фактори на въздействия върху околната среда;

• Експертна оценка на потенциала на територията и наличните ресурси;

• Актуализирана единна методика за инвентаризация на емисиите на вредни вещества във въздуха – Заповед № РД-165/20.02.2013 г. на ИАОС.

• Методика за определяне на емисиите на вредни вещества от превозни средства и тяхната концентрация в приземния атмосферен слой, утвърдена със Заповед №РД-994/04.08.2003г. на МОСВ.

• Инструкция за операторите и компетентните органи в България за определяне и оценка на годишните емисионни товари от дейностите в обхвата на ЕРИПЗ.

• Метод за определяне на необходимата степен на пречистване на отпадъцинте води, 1991 г.;

• Оценка на земеделски земи в България, проф.М.Пенков, 1995.

• Класификатор на почвите в България

• Методика за ландшафтно-естетическа оценка, ЛТУ

• Ръководството за определяне на местообитания от европейска значимост в България (Кавръкова В, Димова Д., Димитров М.,Цонев Р. Белев Т., 2005). Определянето на видовете е извършвано по таблици, цитирани в използваната литература.

Използвани са основни методически ръководства на Европейската комисия за прилагане на Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, Препоръки и ръководства на Постоянния комитет на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернската конвенция) като:

• Управление на обектите от НАТУРА 2000 – Ръководство за тълкуване на чл. 6 от Директива 92/43/ЕИО;

• Оценка на планове и проекти, значително засягащи Натура 2000 места - Методическо ръководство по разпоредбите на чл.6 (3) и (4) на Директивата за местообитанията 92/43/ЕИО;

• Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание;

• Прилепите: Методика за изготвяне на оценка за въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост (Наръчник за възложители и експерти в областта на околната среда)

• За изясняване на кумулативният ефект върху защитените зони е ползвана базата данни на Министерство на околната среда и водите и РИОСВ-Шумен.

• Не са срещани трудности при набирането на необходимата информация.

• Използвани са Уеб страници и предложения от НПО – БДЗП и СНЦ „Зелени Балкани” и богата литература, като източник на информация за региона и защитените зони.

Методическият подход, приложен при анализът и оценката на компонентите и факторите на околната среда е определящ и по отношение избора на мерките, които трябва да бъдат приложени по време на прилагането на плана. В следващата таблица са показани мерки за наблюдение и контрол по време на прилагане на плана:

Настоящата екологична оценка на предварителен проект на Общ устройствен план на община Каолиново е изготвена в съответствие с изискванията на нормативната уредба по околна среда. В нея е направена оценка на съществуващото състояние на компонентите и факторите на околната среда и човешкото здраве и е определено очакваното въздействие върху тях.

Направени са препоръки и са набелязани мерки за намаляване и възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите значителни въздействия върху околната среда от реализацията на ОУПО.

В Доклада за ЕО е направен обобщения извод, че при спазване на предложените мерки, реализацията на ОУПО ще окаже трайно във времето положително въздействие върху околната среда и качеството на живот на населението.

Анализът и оценката на предвижданията на предварителния проект на Общият устройствен план на община Каолиново, дава основание за формулиране на следните основни изводи:

• планът е ориентиран към осигуряване на устройствени условия за екологосъобразно развитие на общинската територия;

• за опазване на атмосферния въздух планът предвижда да не се допуска непрекъсната урбанизация, създаване на устройствени условия за изнасяне извън населените места на производствени, складови и обслужващи дейности; доизграждане на комуникационната инфраструктура;

• за опазване на водите и водните площи се предвижда доразвитие и доизграждане на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура - водопроводни и канализационни мрежи;

• по отношение на вредните физични фактори се предвижда развитие и реконструкция на комуникационно-транспортната инфраструктура;

• по отношение на недвижимото културно наследство - въведени са устройствени режими за опазването и социализирането им, които не носят никакви рискове за околната среда.

С цел създаване на устройствени условия за екологосъобразно развитие на общинската територия, е необходимо в окончателния проект на плана да бъдат отразени следните изисквания:

• да се въведе режим на превантивна защита върху земите с висока бонитетна категория (1-ва до 4-та), както и на земите с висока природна стойност, (съгласно заповед № РД 09-59/ 02.02.2010 г. на МЗХ)

• да бъдат намалени показателите за застрояване на земеделските земи с допусната промяна на предназначението;

С направените анализи и предвиждания в Екологична част към Общ Устройствен план на община Каолиново могат да бъдат направени следните изводи по компоненти и фактори на околната среда:

Климат: Общо предвижданията на плана по отношение устройството и локацията на производствените дейности, съсредоточията на селскостопанската инфраструктура, зоните за туристическа и рекреационна дейност, за търговско и друг вид обществено обслужване не водят до влошаване качествата на атмосферния въздух. Територията притежава естествен потенциал да поеме замърсителите в атмосферния въздух, без да бъде съществено променена (буферен капацитет), но условията за самопречистване и самовъзстановявване са ограничени. Това в съчетание с мерките по оптимизиране на елементите на техническата инфраструктура и промяна в структурата на промишлеността води до извода, че неблагоприятни въздействия от реализирането на плана върху компонента атмосферен въздух не се очакват.

Физични фактори: В района на общината няма промишленост, която да създава стойности на физически фактори (шум, вибрации, йонизиращи и нейонизиращи лъчения), които да имат екологично значение или да имат неблагоприятно въздействие върху населението. Транспортният шум представлява проблем по отношение на въздействието на шумовите нива върху населението, въпреки че транспортната мрежа в района е много по-слабо развита, отколокото в други райони в Р България. Развитието на плана може да доведе до увеличаване на трафика, и от там – на нивата на шум. От друга страна, прилагането на съвременни настилки на пътищата и реализирането им със съответни шумозащитни прегради там, където това е необходимо, може да не доведе до увеличаване на шумовите нива в населените места. Развитието на плана ще се подобри състоянието на транспортната мрежа както по отношение на възможните връзки, така и по качество на настилките. Това би довело до намаляване на шумовото въздействие, дори при увеличаване на трафика по съществуващите шосета.

Население и човешко здраве: В проекта на ОУПО елементите на жизнената и селищната среда са организирани по начин, позволяващ да се минимизират негативните и да се изполват максимално позитивните въздействия върху населението и човешкото здраве. Функционалното предназначение, местоположението и граничните взаимодействия на жилищните, производствените, търговските, складовите, транспортните, туристическо-рекреационните и селскостопанските обекти и крайградските територии съответстват на здравно-хигиенните стандарти и нормативните актове, регламентиращи здравето и безопасността на населението. При реализирането на ОУП през планирания период до 2033 година би следвало да се упражнява стриктен контрол на чувствителните индикативни променливи със своевременен анализ на постигнатите резултати и при необходимост - актуализация и корекционни мероприятия за постигане на крайните позитивни цели за растеж и устойчиво развитие на общината.

Културно-историческо наследство: ОУПО и по-специално валоризацията и интегрираната консервация на КН гарантират запазването на важни културни пластове като интегрират опазването и развитието с режимите на защита на защитените природни територии и обвързват движимото и недвижимо културно наследство в генериращи заетост и добавена стойност съвременни центрове, мрежи, маршрути и инициативи. Устройствената осигуреност на територията и конкретните предвиждания на ОУПО ще дефинират и подпомогнат едновременните процеси на икономическо развитие и опазване на културната идентичност на общината.

Въз основа на всичко гореизложено, колективът от независими експерти изготвили екологичната оценка, предлагат на Екологичния експертен съвет при РИОСВ – Шумен да даде положително становище по екологичната част на общ устройствен план на община Каолиново и разреши преминаване към разработването на окончателния проект, като при съставянето му се вземат в предвид и се отразят направените в екологичната оценка анализи за състоянието на околната среда, синтеза на съществуващите и очаквани проблеми и мерките, предложени за преодоляването им.

• Общ устройствен план на община Каолиново - предварителен проект (основен чертеж устройствено зониране)

• Опорен план

• Схема „Транспорт“

• Схема „Ландшафтно устройство“

• Схема „ Техническа инфраструктура“

• Кореспонденция с РИОСВ, в т.ч. с указания за доклада за ЕО

• Кореспонденция за проведени консултации;

• Закон за опазване на околната среда;

• Закон за устройство на територията;

• Закон за чистотата на атмосферния въздух;

• Закон за водите;

• Закон за горите;

• Закон за защита на растенията;

• Закон за биологичното разнообразие;

• Закон за почвите;

• Закон за защита от шума в околната среда;

• Закон за управление на отпадъците

• Закон за защитените територии;

• Закон за собствеността и ползването на земеделските земи;

• Закон за опазване на земеделските земи и Правилник за прилагането му;

• Закон за културното наследство;

• Закон за защита при бедствия;

• Закон за здравето;

• Закон за здравословни и безопасни условия на труд;

• Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми;

• Наредба за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони;

• Подзаконови нормативни документи по опазване на околната среда, в т.ч. Наредби, Заповеди, Постановления;

• Европейски директиви (не са изброявани поименно, тъй като са транспонирани в националното законодателство).

1. 
   Климатичен справочник за НР България, т.4, издателство “Наука и Изкуство”, София, 1982 г.
   
2. 
   Климатичен справочник – Валежи в България, издателство БАН, София, 1990 г. ЕМЕР/CORINAIR Atmospheric Emission Inventory Guidebook, Third Edition,B810 (Other mobile Sources and machinery), 2003.
   
3. 
   Методика за определяне на емисиите при горивните процеси в енергетиката, промишлеността и при отоплението в битовия сектор и от производствените процеси, МОС, 1992 г., доп. 1994 г.
   
4. 
   Агрометеорологичен атлас, изд. на НИМХ – БАН
   

0. 
   Земи, почви и ландшафт
   

1. 
   Наръчник за оценка на земеделските земи, Пенков М. 1995
   
2. 
   Мондешка М. София. 1988. Мелиоративни особености на рендзина с карбонатна плоча. Почвознание и агрохимия. Кн.1.
   
3. 
   Пенков М., В. Донов, Т. Бояджиев и др. София. 1992. Класификация и диагностика на почвите в България във връзка със земеразделянето. ДФ "Земиздат".
   
4. 
   Годишен доклад за състоянието на околната среда в България – земи и почви. 2003 г.
   
5. 
   Петров Е., И. Кабакчиев, П. Божинова и др. 1988. Методиката за работа по кадастъра на селскостопанските земи в Република България
   
6. 
   П. Петров, Ландшафтна структура, География на България, С., 1997 г.
   
7. 
   Арманд Д. Л., Наука в ландшафта, М., 1975 г.
   
8. 
   Петров П., А. Попов и Г. Балтаков, Базисна геоекологична класификация на ландшафтите в България, В. Търново, 1989 г.
   
9. 
   Класификатор на почвите в България.
   
10. 
    Класификация на ландшафтите по БДС.
    

1. 
   Международни конвенции – Сборник за опазване на биологичното разнообразие. Издание сдружение “Зелени Балкани”, 1996 г.;
   
2. 
   Физическа география на България, автор Милан Георгиев, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1991 г.;
   
3. 
   Асенов А., 2006: Биогеография на България, София, ЕТ”АН-ДИ-Андриян Тасев”;
   
4. 
   Бигон М., Дж.Харпер, К.Таунсенд. 1989. Екология. Том I, Изд. Мир, Москва;
   
5. 
   Бигон М., Дж.Харпер, К.Таунсенд. 1989. Екология. Том II, Изд. Мир, Москва;
   
6. 
   Бондев И. (Ред.). 1995. Хорологичен атлас на лечебните растения в България. Акад. Изд. “М.Дринов”, 272 с.;
   
7. 
   Бешков В., К. Нанев. 2002. Земноводни и влечуги в България. Изд. Pensoft;
   
8. 
   Българско дружество за защита на птиците – база данни - www. bspb.org;
   
9. 
   Георгиев Г. 2004. Националните и природните паркове и резерватите в България. ИК “Гея-Либрис”, София, 294с.;
   
10. 
    Груев Б., Б. Кузманов. 1994. Обща биогеография. Университетско издателство “Св. Кл.Охридски”, София, 498с.;
    
11. 
    Иванов И., И. Ланджев, Г. Нешев.1977. Билките в България и използването им. Земиздат, София;
    
12. 
    Карапеткова М., Мл.Живков.1993. Рибите в България. Изд. Геолибрис, София;
    
13. 
    Карапеткова М., К.Александрова-Колеманова, Мл..Живков.1993. Сладководните риби на България. В: Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие, Том 1, 515-547;
    
14. 
    Костадинова И. 1997. Международни мерки за природозащита. В: Орнитологично важни места в България. БДЗП, Природозащитна поредица, кн. 1. Костадинова И. (съст.). БДЗП, София;
    
15. 
    Костадинова И. 1997а. Резултати от проучването на ОМВ в България. В: Орнитологично важни места в България. БДЗП, Природозащитна поредица, кн. 1. Костадинова И. (съст.). БДЗП, София;
    
16. 
    Костадинова И. 2002. Опазването на места – един от ключовите подходи в опазването на биоразнообразието. В: Наръчник за НАТУРА 2000 в България. БДЗП, Природозащитна поредица, кн. 5. Костадинова И., М.Михайлов (съст.). БДЗП, София;
    
17. 
    Любенова М. 2004. Фитоекология. Академично издателство „Марин Дринов”, София;
    
18. 
    Матев И., Д.Ганева, Д.Ганев: 2004; Екология с основи на биогеографията и опазване на околната среда, изд. Пенсофт, София-Москва;
    
19. 
    Митрев А., Св. Попова. 1982. Атлас на лечебните растения в България. Изд. на БАН;
    
20. 
    Нанкинов Д. 2000. Застрашените животни в България. Изд. Pensoft, София, 146 с
    
21. 
    Натура 2000: http://www.natura2000bg..org;
    
22. 
    Наумов, Б., М. Станчев. 2004. Земноводни и влечуги в България и Балканския полуостров. Електронно издание на Българското херпетологично дружество. www.herpetology.hit.bg;
    
23. 
    Национален план за приоритетни действия по опазване на най-значимите влажни зони на България. Министерство на околната среда, Изд.“Булвест 2000”;
    
24. 
    Петров П. 1990г. Ландшафтознание. Университетско издателство;
    
25. 
    Проект „Издграждане на мрежата от защитени зони Натура 2000 в България” . www.natura2000bg.org;
    
26. 
    Сборник със закони и нормативни актове за опазване на околната среда. 1998. МОСВ, София, Изд. “Вендом”,168с;
    
27. 
    Симеон С., Т. Мичев. 1991. Птиците на Балканския полуостров. Изд. „Петър Берон”, София;
    
28. 
    Симеон С., Т.Мичев, Д. Нанкинов. 1990. Фауна на България. Том 20, Изд. на БАН, София;
    
29. 
    Стоянов Н. 1972. Нашите лекарствени растения. Том I и II, Изд. „Наука и изкуство, София;
    
30. 
    Събев Л., Св. Станев. 1959. Климатичните райони на България и техният климат. В: Трудове на Института по хидрология и метеорология. Том V, Държавно издателство “Наука и изкуство”, София;
    
31. 
    Узунов Й., Ст. Ковачев. 2002. Хидробиология. Изд. Pensoft, София;
    
32. 
    Червената книга на НР България. 1984. Том I, Изд. на БАН, София;
    
33. 
    Червената книга на НР България.1985. Том II, Изд. на БАН, София;
    
34. 
    Федерация “Зелени Балкани”; WWF;:МОСВ. 2005. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България, София;
    
35. 
    Федерация “Зелени Балкани” – База данни. www.greenbalkans.org;
    

1. 
   План за управление на речните басейни (ПУРБ 2010-2015 г.) за Черноморски район,
   
2. 
   Предварителна оценка на риска от наводнения (ПОРН) и утвърдените РЗПРН от Министъра на ОСВ, съгласно Директива 2007/60/ЕС.
   
3. 
   План за управление на речните басейни (ПУРБ 2010-2015 г.) за Дунавски район
   

Консултаци, съгласно чл. 20 от Наредбата за извършване на ЕО.

Консултаци, съгласно чл. 21 от Наредбата за извършване на ЕО.