Доклад за екологична оценка на общ устройствен план

Проектът на ОУП на община Самуил е съобразен и е в съответствие с целите на други стратегии и програми на национално и регионално ниво, разгледани подробно както следва:

• 
  Националната програма за развитие “България 2020” (НПРБГ2020)
  

Приоритетите на НПР БГ2020 са формулирани както следва:

1. 
   Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила.
   
2. 
   Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване.
   
3. 
   Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал.
   

4. 
   Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси.
   
5. 
   Подкрепа на иновационните и инвестиционни дейности за повишаване на конкурентоспособността на икономиката.
   
6. 
   Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса.
   

7. 
   Енергийна сигурност и повишаване на ресурсната ефективност
   
8. 
   Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари.
   

Приоритетьт е насочен към изграждане на енергийни инфраструктурни мрежи и подобряване на конкурентоспособността на българската икономика. Реализирането на приоритета ще способства за повишаване на енергийната обезпеченост, независимост и ефективност на икономиката, както и за подобряване на околната среда.

• 
  Стратегически план за биоразнообразие 2011 – 2020 г.
  

Цел 1: До 2020 г., но не по-късно, хората да са информирани, относно ценностите на биоразнообразието и стъпките, които могат да предприемат за неговото опазване и устойчиво използване.

Цел 2: До 2020 г., но не по-късно, ценностите на биоразнообразието да са интегрирани в стратегии и процеси на планиране за национално и местно развитие и за намаляване на бедността, и да са включени в националната отчетност, когато е необходимо, и системите за докладване.

Цел 3: До 2020 г., но не по-късно, стимулите, включително вредните за биоразнообразието субсидии да са елиминирани, поетапно отменени или изменени, с цел да се минимизира или избегне тяхното негативно въздействие и да бъдат създадени и приложени положителни стимули за опазването и устойчивото използване на биоразнообразието, съгласно и в съответствие с Конвенцията и други съответстващи международни задължения, като се вземат пред вид националните социално-икономически условия.

Цел 4: До 2020 г., но не по-късно, правителствата, бизнесът и всички заинтересовани страни на всички нива, да са предприели стъпки за постигането, или вече да са приложили планове за устойчиво производство и потребление и да са запазили нивата на вредното въздействие от използването на природни ресурси в рамките на безопасните екологични ограничения.

Стратегическа цел В – Да се намали прекият натиск върху биоразнообразието и да се насърчава устойчивото ползване.

Цел 5: До 2020 г., темпото на загубата на естествените местообитания, включително горите, да се намали най-малко наполовина и където е възможно, да бъде сведено до нула, а унищожаването и фрагментацията значително да се намалят.

Цел 6: До 2020 г., запасите от риба, безгръбначни животни и водни растения да се управляват и събират устойчиво, законосъобразно и да се прилагат екосистемни подходи, така че прекомерният риболов да бъде избягван, да се въведат планове и мерки за възстановяване на изчезващите видове, риболовът да няма значителен неблагоприятен ефект върху застрашените видове и уязвимите екосистеми, а въздействието на риболова върху запасите, видовете и екосистемите да е в безопасни екологични граници.

Цел 7: До 2020 г. селскостопанските райони, водните стопанства и горите да се управляват устойчиво, като се гарантира запазването на биоразнообразието.

Цели 8: До 2020 замърсяването, включително от излишни хранителни вещества, да се сведе до ниво, безопасно за функционирането на екосистемите и биоразнообразието.

Цел 9: До 2020 г. да се идентифицират и да се поставят като приоритет инвазивните видове и популации, приоритизираните видове да бъдат контролирани или унищожени и да се предприемат мерки за управление на популациите, с цел предотвратяване на тяхната поява и установяване.

Цел 10: До 2015 г. да бъде сведено до минимум множественото антропогенно въздействие върху кораловите рифове и други уязвими екосистеми, засегнати от изменението на климата или окисляването на океаните, за да се запази тяхната цялост и функциониране.

Стратегическа цел С – Да се подобри състоянието на биоразнообразието, чрез опазване на екосистемите, видовете и генетичното разнообразие.

Цел 11: До 2020 г. да бъдат съхранени поне 17% от сухоземните и вътрешните водни площи, както и 10% от крайбрежните и морски райони, особено тези, с особена важност за биоразнообразието и предоставянето на екосистемни услуги, чрез ефективно и справедливо управление, екологично представителни и добре свързани помежду си системи от защитени територии, и приемане на други ефективни природоохранителни мерки на районен принцип, които да бъдат интегрирани в по-широки ландшафти и морски райони.

Цел 12: До 2020 г. да бъде предотвратено изчезването на познатите застрашени видове, а състоянието на тяхното опазване, особено на тези пред изчезване, да се подобри и поддържа.

Цел 13: До 2020 г. да се запази генетичното разнообразие на култивираните растения, селскостопанските и домашни животни и на техните диви родственици, включително и на ценните от социално-икономическа и културна гледна точка видове, като се разработят и приложат стратегии за свеждане до минимум на генетичната ерозия, и опазване на тяхното генетично разнообразие.

Цел 14: До 2020 г. да бъдат възстановени и опазвани екосистемите, които предоставят жизненоважни услуги, включително такива, свързани с вода, които допринасят за здравето, прехраната и благосъстоянието, като се вземат предвид нуждите на жените, коренните и местни общности, бедните и уязвимите слоеве от населението.

Цел 15: До 2020 г. да бъдат повишени устойчивостта на екосистемите и приносът на биоразнообразието към натрупването на въглеродни запаси, чрез запазване и възстановяване, включително възстановяването на поне 15% от деградиралите екосистеми, допринасяйки по този начин за смекчаване на вредното въздействие от изменението на климата , адаптацията и борбата с опустиняването.

Цел 16: До 2015 г. да влезе в сила Протоколът от Нагоя за Достъп до генетичните ресурси и честното и справедливо разпределяне на ползите от тяхното използване, в съответствие с националните законодателства.

Цел 17: До 2015 г. всяка Страна да разработи, приеме, като политически инструмент и започне прилагането на ефективна, обществена и осъвременена национална стратегия за биоразнообразието и план за действие.

Цел 18: До 2020 г. традиционните знания, нововъведения и практики на коренните и местните общности, отнасящи се до опазването и устойчивото използване на биоразнообразието, както и обичайното използване на биологичните ресурси, да се почитат, да са предмет на националното законодателство и съответни международни ангажименти, и напълно да се интегрират и отразят при прилагането на Конвенцията, с пълното и ефективно участие на коренните и местните общности, на всички съответни нива.

Цел 19: До 2020 г. да се подобрят, споделят широко и да се предадат и приложат, познанията, научната база и технологиите, по отношение на биоразнообразието, неговите ценности, функционирането, състоянието и тенденциите, и последиците от неговата загуба.

• 
  Трети национален план за действие по изменение на климата 2013 – 2020 г.
  

Мерките са групирани в пет приоритетни оси:

• Приоритетна ос 1: По-чисто производство на електрическа енергия от съществуващите въглищни централи;

• Приоритетна ос 2: Преход към по-нисковъглероден електроенергиен микс;

• Приоритетна ос 3: Системата за централно топлоснабдяване – инструмент за нисковъглеродна енергетика;

• Приоритетна ос 4: Ускорено навлизане на децентрализирано производство на енергия;

• Приоритетна ос 5: Развитие на нисковъглеродни мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия и природен газ.

От посочените по-горе 5 приоритета на Трети национален план за действие по изменение на климата 2013 – 2020 г. , непосредствено отношение към предвижданията на ОУПО има приоритети № 5.

• 
  Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор и План за действия към нея в краткосрочна (2013 – 2015 г.), средносрочна (2016 - 2021 г.) и дългосрочна (2022 – 2037 г.) перспектива
  

Устойчиво ползване на водните ресурси, осигуряващо в оптимална степен сегашните и бъдещите нужди на населението и икономиката на страната, както и на водните екосистеми.

Цели и подцели:

Цел 1: Гарантирано осигуряване на вода за населението и бизнеса в условията на промени на климата, водещи до засушаване

1.1. Осигуряване на непрекъснато водоподаване чрез рехабилитация на съществуващите и изграждане на нови язовири и резервоари, рехабилитация на водопроводната мрежа и водоизточниците.

1.2. Намаляване на общите количества използвана вода чрез инвестиции във водностопанската инфраструктура и мерки за подобряване на ефективността при използването на водните ресурси.

Цел 2: Запазване и подобряване на състоянието на повърхностните и подземните води

2.1. Премахване на заустването на необработени отпадъчни води в изкуствени и естествени водоприемници и в Черно море чрез изграждане, реконструкция и модернизация на системи за отвеждане и пречистване на отпадъчни води.

2.2. Укрепване на институционалната система за мониторинг и контрол, която да гарантира доброто състояние на повърхностните и подземните води.

2.3. Превръщане на Плановете за управление на речните басейни в основен планов документ при интегрираното управление на водите.

Цел 3: Подобряване на ефективността при интегрираното управление на водата като стопански ресурс

3.1. Създаване на институционална рамка, която да гарантира прехвърляне на отговорността за вземането на решения във връзка с развитието на водния сектор на национално, регионално и местно равнище от стопанските субекти към публичните власти – държава, общини.

3.2. Средствата от населението и бизнеса, средствата от ЕС и изискваното национално съфинансиране да осигуряват самофинансиране на водния сектор, при спазване на принципа „замърсителят и ползвателят плащат”.

3.3. Повишаване на капацитета на всички участници в управлението на водния сектор.

Цел 4. Намаляване на риска от щети при наводнения

4.1. Идентифициране на рисковите зони.

4.2. Осъществяване на мерките от плановете за защита от наводнения.

От посочените по-горе 4 цели на непосредствено отношение към предвижданията на ОУПО има цел №1.

• 
  Национален стратегически план за поетапно намаляване на количествата на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране 2010 – 2020 г.
  

Най-голямо отношение към предвижданията на ОУПО има мярка №1.

Мярка 1. Включване в общинските програми по управление на отпадъците на конкретни мерки за намаляване на биоразградимите отпадъци;

- предотвратяване на образуването на биоразградимите отпадъци -рециклиране на биоразградимите отпадъци (хартия и картон);

- компостиране на зелени отпадъци от паркове, градини, търговски обекти и хранителната индустрия;

-оползотворяване на биоразградимите отпадъци с производство на биогаз;

-оползотворяване на биоразградимите отпадъци с производство на енергия (изгаряне);

- въвеждане на домашно компостиране - провеждане на информационни кампании сред населението.

• 
  План за управление на речните басейни за Дунавски район за басейново управление, 2016- 2021 г.
  

• 
  предотвратяване на влошаването и постигане на добро количествено и качествено състояние/потенциал на подземните и повърхностните води;
  
• 
  постигане на целите на законодателството, по силата на което е определена или обявена зоната за защита на водите.
  

Съгласно чл. 4 от РДВ, срокът за постигане на целите за опазване на околната среда е 2015г.

В чл. 156в - 156е от ЗВ са регламентирани случаите, в които се допускат изключения от така определените цели и от сроковете за тяхното постигане, без това да се счита за нарушение на РДВ или на ЗВ. Тези изключения включват:

• 
  удължаване на сроковете за етапно постигане на целите за опазване на околната среда;
  
• 
  определяне на по-малко строги цели за опазване на околната среда;
  
• 
  временно влошаване на състоянието на водните тела, в резултат от естествени или непреодолими причини/обстоятелства, които не са могли да бъдат предвидени;
  
• 
  непостигане на добро състояние поради ново изменение на физичните характеристики на повърхностното водно тяло в резултат на нови дейности за устойчиво човешко развитие със социално-икономически ефект или непостигане на добро състояние на подземните води поради изменение на нивото им.
  

Целите за опазване на околната среда при повърхностните води по отношение на количеството и качеството на водите се определят за (чл. 156а, ал. 1, т. 1 от ЗВ):

• 
  предотвратяване влошаването на състоянието на всички повърхностни водни тела;
  
• 
  опазване, подобряване и възстановяване на всички повърхностни водни тела за постигане на добро състояние на водите;
  
• 
  опазване и подобряване качеството на водите във всички изкуствени и силно модифицирани водни тела и постигане на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на повърхностните води;
  
• 
  предотвратяване, прогресивно намаляване и прекратяване наведнъж или на етапи на замърсяването от емисии, зауствания и изпускания на приоритетни и приоритетно опасни вещества.
  

• 
  към 2015г.: „Предотвратяване влошаването на екологичното състояние/ Предотвратяване влошаването на екологичния потенциал. Опазване, подобряване и възстановяване на повърхностното водно тяло. Предотвратяване на замърсяването и запазване на доброто химично състояние“;
  
• 
  към 2021г. и към 2027г. - в зависимост от обосноваване на изключение от постигане на целите:
  

• 
  „Постигане на СКОС за добро екологично състояние/добър екологичен потенциал (за показателите с отклонения) до 2021г. Предотвратяване влошаване на екологичното състояние/екологичния потенциал по останалите елементи за качество. Предотвратяване на замърсяването и запазване на добро химично състояние“, или:
  
• 
  „Постигане на СКОС за умерено екологично състояние/умерен екологичен потенциал (за показателите с отклонения) до 2021г. Предотвратяване влошаване на екологичното състояние/екологичния потенциал по останалите елементи за качество. Намаляване на концентрацията на показателите с отклонения. Предотвратяване влошаването на химичното състояние по показателите без констатирани отклонения в СКОС“; или
  
• 
  „Постигане на СКОС за добро екологично състояние (за показателите с отклонения) до 2021/2027г. Постигане на СКОС за добро екологично състояние (за показателите с отклонения коригирани с фонова концентрация) до 2027г. Предотвратяване влошаване на екологичното състояние по останалите елементи за качество. Постигане на СКОС за добро химично състояние (за показателите с отклонения) до 2027г. Предотвратяване влошаването на химичното състояние по показателите без констатирани отклонения в СКОС“.
  

• 
  недопускане или ограничаване отвеждането на замърсители в подземните води и предотвратяване влошаването на състоянието на всички подземни водни тела;
  
• 
  опазване, подобряване и възстановяване на всички подземни водни тела, осигуряване на баланс между водовземането и подхранването на подземните води и постигане доброто им състояние;
  
• 
  идентифициране и насочване в обратна посока на всяка значима и устойчива тенденция за повишаване на концентрацията на всеки замърсител с цел непрекъснато намаляване замърсяването на подземните води.
  

За ПВТ в добро химично и количествено състояние са планирани следните цели за опазване на околната среда:

• 
  към 2015г.: „1 Постигане и запазване на добро количествено и химично състояние“;
  
• 
  към 2021г. и 2027г.: „Запазване на добро количествено и химично състояние“.
  

• 
  към 2015г.: „1.Постигане и запазване на добро количествено състояние; 2. Предотвратяване влошаването на химично състояние“;
  
• 
  към 2021г. или 2027г. в зависимост от обосноваване на изключение от постигане на целите:
  

• 
  „1. Запазване на добро количествено състояние; 2. Предотвратяване на влошаването на химичното състояние по показател с отклонение от СКОС (СКОС коригиран с фонова концентрация); 3.Запазване на добро химично състояние по останалите показатели “, или
  
• 
  „1. Запазване на добро количествено състояние; 2. Постигане и запазване на добро химично състояние”.
  

• 
  Националната приоритетна рамка за действие по Натура 2000
  

Приоритет 1: Управленско планиране на защитените зони от мрежата Натура 2000;

Приоритет 2: Устойчиво управление на защитените зони от мрежата Натура 2000;

Приоритет 4: Изграждане, развитие и поддържане на споделена визия за екологичната мрежа Натура 2000 в България;

Екологичните цели залегнали в Националната приоритетна рамка които са във взаимовръзка с ОУП са:

Таблица V.8.

Приоритети	Предвиждания на ОУП за постигане на националната мярка
Приоритет 1: Управленско планиране на защитените зони от мрежата Натура 2000;	ОУП определя териториалния обхват на районите от екологичната мрежа Натура 2000 в общината за целенасочена подкрепа и свързаните приоритети регламентирани НПРД.
Приоритет 2: Устойчиво управление на защитените зони от мрежата Натура 2000;	Чрез устройственото планиране в ОУП се спомага за устойчиво управление на защитените зони и техните режими на управление.

• 
  Националната информационна и комуникационна стратегия за мрежата „Натура 2000”, 2014 - 2023 г. /НИКС/
  

Тази визия е обвързана и въплътена в структурата на общата и специфичните цели на НИКС, които са дефинирани както следва:

• Обща цел: Изграждане, развитие и поддържане на споделена визия за екологичната мрежа НАТУРА 2000 в България.

• Специфична цел №1: Повишаване на информираността, разбирането и обществената подкрепа за мрежата НАТУРА 2000 като водещ фактор за социално-икономическо развитие;

• Специфична цел №2: Формиране на осъзнато комуникационно поведение за участие в процесите по опазване на биологичното разнообразие в мрежата НАТУРА 2000;

• Специфична цел №3: Мотивиране на активно обществено участие в постигането на целите на НАТУРА 2000 за 2020 г.

• 
  Стратегия „Европа 2020”
  

1.Интелигентен растеж, развитие на икономика, основана на познания и иновации; 

2.Стойчив  растеж,  като  се  поощрява  нисковъглеродна,  ефикасна  по  отношение  на  енергийните източници и конкурентна икономика;

3. Приобщаващ  растеж,  като  се  насърчава  икономика  на  висока  трудова  заетост  и  социално и териториално сближаване.

• 
  Стратегия на ЕС за биологично разнообразие до 2020 г.
  

Цел 1: Опазване и възстановяване на природата

Цел 2: Поддържане и подобряване на екосистемите и техните услуги

Цел 3: Гарантиране на устойчивото развитие в селското и горското стопанство

Цел 4: Гарантиране на устойчивото използване на рибните ресурси

Цел 5: Борба с инвазивните чужди видове

Цел 6: Мерки срещу глобалната криза по отношение на биологичното разнообразие
Таблица V.11.

Цел	Предвиждания на ОУП за постигане на стратегията
Цел 6: Мерки срещу глобалната криза по отношение на биологичното разнообразие	Предвижданията на ОУП на общината имат връзка с Стратегията на ЕС за Биологично разнообразие във връзка с опазване на защитени зони от Натура 2000

• 
  Пътна карта за достигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност, ЕК
  

Комисията, разглежда пътища за развитие в ключови отрасли. Анализът включва поредица от сценарии, при които са направени различни допускания по отношение на скоростта на техническия прогрес . Основните приоритети са насочени в:

Направеният от Комисията анализ сочи, че до 2050 г. селското стопанство може да намали емисиите, различни от CO2, с 42—49% в сравнение с нивата от 1990 г. В сектора вече е постигнато сериозно намаление. През следващите две десетилетия са възможни допълнителни намаления. Селскостопанските политики следва да се насочат към варианти като например по-нататъшно устойчиво развито повишаване на ефективността, ефективно използване на торове, биогазификация с естествени торове, подобрено управление на естествените торове, подобрени фуражи, местна диверсификация и използване на продукцията за търговски цели и подобрена производителност в животновъдството, както и постигане на максимални ползи от екстензивната селскостопанска дейност.

Подобрените практики в селското и горското стопанство могат да повишат капацитета на отрасъла да задържа и улавя въглерод в почвите и горите.

Подобряване на качеството на въздуха и здравето

Дейностите, насочени към намаляване на емисиите на парникови газове, биха допълнили съществено действащите и планираните мерки за подобряване на качеството на въздуха, което ще доведе до значително по-малко замърсяване на въздуха. Електрификацията на транспорта и разширяването на мрежата на градския транспорт биха могли чувствително да подобрят качеството на въздуха в европейските градове.

• 
  Пътна карта за ресурсно ефективна Европа, ЕС
  

Пътната карта е обвързанае с приоритерите на ОУП с цел създаване на условия за намаляне на почвената ерозия в общината и опазване на почвите.

• 
  Бяла книга за адаптация към климатичните изменения
  

В ЕС се наблюдава постоянно развитие на тенденциите в отглеждането на култури, практиките за управление на стопанствата и употребата на земя, отчасти заради климатичните колебания. Подобна адаптация на ниво стопанство цели да увеличи продуктивността и да се справи със съществуващите климатични условия, като черпи от наличните познания и опит на земеделските стопани. През следващите десетилетия може да се наложи адаптацията да се разпростре отвъд простото приспособяване на сегашните практики. Сред възможните краткосрочни до средносрочни решения за адаптация са следните:

• 
  приспособяване на периода за извършване на селскостопански операции като засаждане, засяване или други обработки;
  
• 
  технически решения като опазване на овошките от измръзване или подобряване на системите за проветряване и климатизация в заслоните за животни;
  
• 
  избор на култури и сортове, които са по-добре приспособени към предвижданата продължителност на сезона за развитие и наличието на вода, и които са по-издръжливи на нови условия на температура и влажност,
  
• 
  адаптиране на културите с помощта на съществуващото генетично разнообразие и новите възможности, предлагани от биотехнологията,
  
• 
  подобряване на ефективността на борбата с вредителите и болестите посредством например по-добро следене, редуване на различни култури или комбинирани методи за управление на вредителите,
  
• 
  по-ефикасна употреба на водата чрез намаляване на загубите на вода, подобряване на напоителните практики и рециклиране или съхраняване на вода,
  
• 
  по-добро управление на почвите чрез повишено задържане на вода с цел запазване на влагата в почвите, както и управление на ландшафта (поддържане на ландшафтните характеристики, които предоставят заслон на селскостопанските животни),
  
• 
  развъждане на по-толерантни към горещините породи и приспособяване на храненето на животните в условията на горещини.
  

• 
  План за опазване на водните ресурси на Европа до 2020 г. (Blueprint)
  

Във връзка с горното в проекта на ОУП са заложени цели за подобряване и опазване на водните ресурси.

• 
  План за екоиновации до 2020 г., ЕС
  

Засилване на конкурентоспособността и опазването на околната среда Чистата и здравословна околна среда е предпоставка за запазване на просперитета и високото качество на живот в Европа, но също такава предпоставка е силната и конкурентоспособна икономика. Създаването и популяризирането на нови решения е от основно значение за разгръщане на потенциала за икономически изгоди чрез икономии на разходи и чрез иновации и международна търговия. Екологосъобразните решения ще привлекат ново поколение високотехнологични производства и услуги, ще повишат европейската конкурентоспособност и ще създадат нови работни места за висококвалифицирани специалисти. Европа трябва да съсредоточи вниманието си върху стимулиране на търсенето на иновации. Европейската комисия има значителен опит с инструментите, основани на търсенето, и голяма практика в изграждането на мрежи на възложителите на обществени поръчки и развитието на партньорства.

Планът за екоиновации е обвързан с приоритерите на ОУП с цел създаване на инструметариум за популяризирането на нови решения и потенциал за растеж на общината.

VІ. ВЕРОЯТНИ ЗНАЧИТЕЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА И ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ ПРИ РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПРЕДВИЖДАНИЯТА НА ПЛАНА

VI.1. Характеристика на предварителния проект на Общият устройствен план на община Самуил

Прогнозата и оценката на възможните значителни въздействия върху околната среда са непосредствено свързани с целите на ОУПО. Концепцията на ОУП е изградена в съответствие с целите, определени с Техническото задание за изработването му. Той предлага решения, с които се създават необходимите специфични за отделните части на общинската територия устройствени условия за реализация на целите на дългосрочното устойчиво развитие на общината, заложени в Общинския план за развитие (ОПР) и останалите планови документи за регионално развитие. Едновременно с това, екологичната част към ОУП стриктно съобразява в максималната възможна степен изискванията за опазване на околната среда.

• Принцип на устойчивостта – спазване преди всичко изискванията за екологосъобразност на общите устройствени концепции и на всяко от конкретните устройствени решения.

• Принцип на приемствеността –насърчаване на онези устройствени решения (при наличие на такива), които прибавят нови положителни качества към вече създаденото, а не го отричат и разрушават.

• Принцип на реализма –формулираните постижими цели, инвестиционните и организационните усилия, необходими за чиято реализация, да са съизмерими с мащаба на ресурсите, които могат реално да бъдат осигурявани общо от публичния и частния сектори.

• Принцип на солидарността – търсене на баланс между индивидуалните и групови интереси от една страна и интересите на териториалната общност в цялост от друга страна, като се отчита, че в своята същност те не могат да бъдат конфликтни, тъй като и общностните интереси са сбор от определен тип индивидуални интереси (за здраве, за чист въздух и зелени площи, за образование и т.н.).

• Принцип на партньорството – прилагането на същия е от изключително значение, както за постигане на надеждни и стабилни устройствени решения, така и за увеличаване на ресурсния потенциал за реализирането им.

• Принцип за интегрираността – ще се изразява в прилагането на методически подход, отчитащ влиянието на разнопосочни фактори на развитието и използването на териториалните ресурси, на търсене на възможности за съвместяване на разнопосочни интереси с превес на тези с изразен публичен характер.

• Принцип за дългосрочност – съгласно действащата нормативна уредба в устройственото планиране, срокът на действие на ОУП е 15-20 години.