Доклад за екологична оценка на общ устройствен план
Изтегляне 5.67 Mb.
|
Въздействие: Описаните видове не са строго привързани към конкретни местообитания, като вероятно при реализация на предвижданията на този терен, ще намеря запазят присъствието си, а ще бъдат привлечени и други видове от групата на дивите. Въздействието може да се определи като пряко, но дълготрайно и положително, като се очаква да се заселят елементи - животни от консервационно значение за опазване по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Създаване на зелената площ може да доведе до създаване на нови екологични ниши, които да са място за живот на консервационно значими видове животни. Видове растения при озеленяването, по възможност да се използва близки до типичната местна флора.
Обособена е площ от около 40 дка с НТП – пасище. Към момента представлява силно фрагментирано пасище, поради наличието на постройки за отглеждане на домашни животни. Пасището е обрасло с различни видове дървета и храсти и е с променен хабитус, като представлява тип „парково пасище“, което в миналото е било залесено с акация, дъб и липа. Териториите се намират в непосредствена близост до яз. Желязковец. 
Фиг. VІ. 7.18. Местоположение на Зона за други рекреации (Од) в землището на с. Желязковец. Флора:
Описаните видове са доминиращи в описаната площ. Фауна:
Въздействие: Описаните растителни видове не са обект на защита по ЗБР – Приложение 3. От животинските видове единствено едификатори за територията са червеногърба сврачка (Lanius collurio), ивичест гущер (Lacerta trilineata) и голям стрелец (Coluber caspius). Вероятно при реализация на предвижданията на този терен, видовете едификатори, ще бъдат прогонени, в съседните имоти – северно от описаните имоти. Те също са пасища и мери, но в по-добро състояние и дори при теренните дейности в тези съседни имоти е установена, малка по плътност популация на лалугер (Spermophilus citellus). Въздействието може да се определи като пряко, но дълготрайно само за видовете червеногърба сврачка (Lanius collurio), ивичест гущер (Lacerta trilineata) и голям стрелец (Coluber caspius), като се очаква при изпълнение, същите да бъдат прогонени, но в съседни територии, без да има реална загуба на индивиди. Видовете са включени в Приложение 3 на ЗБР. Предвиденото озеленяване, в територията, ще компенсира загубата на някои местообитания на видове, но такива като: таралеж (Erinaceus concolor), авлига (Oriolus oriolus), скорец (Sturnus vulgaris), големият синигер (Parus major), южен славей (Luscinia megarhynchos) и обикновена кукувица (Cuculis canorus) ще се запазят. Тъй като дейностите са свързани предимно с особобяване на места къмпингуване и риболов, реално премахване на дървесна растителност няма да се осъществи.
Това са територии или части от земеделски имоти, които имат допустима промяна на предназначението за нови гробищни паркове или разширение на съществуващите, както и за начина на ползване (от ниви и необработваеми земи- за отглеждане на трайни насаждения и ценни дървесни видове). Обособени са площи от около 52 дка. Към момента представляват силно фрагментирани обработваеми ниви. Териториите частично са обрасли с различни видове дървета и храсти и са с променен хабитус. Фиг. VІ. 7.1  9. Местоположение на Зона – допустима промяна предназначението в землището на с. Желязковец.
Флора:
Описаните видове са налични в периферията на посочените терени. Фауна:
Въздействие: От животинските видове всичките са такива, които не са постоянно обитаващи територията. Вероятно при реализация на предвижданията на този терен, видовете, няма бъдат прогонени, тъй като териториите няма да се изменят съществено и ще се запазят. Въздействието може да се определи като непряко, но дълготрайно и положително, тъй като изпълнените дейности могат да създадат допълнителни екологични ниши и биотопи за описаните видове.
Обособените територии са с обща площ около 20 дка, които към момента представляват част от голяма обработваема нива в непосредствена близост до регулацията на населеното място. Силно урбанизирани и антропогенно повлияни територии, като коренната растителност липсва, на нейно място са настанени предимно рудерални и паркови растителни видове. Животинските видове са от групата на синантропните. Ф  иг. VІ. 7.20. Местоположение на гробищните паркове в землището на с. Желязковец.
Флора:
Описаните основни видове са установени в периферията на описаните площи. Фауна:
Освен тях тук могат да се наблюдават като прелитащи над терена - полската чучулига (Alauda arvensis), авлигата (Oriolus oriolus), обикновена кукувица (Cuculis canorus), червеногърба сврачка (Lanius collurio). От бозайниците сравнително често срещани видове са степна домашна мишка (Mus spicilegus), къртицата (Talpa europea), черният пор (Mustela putorius). От прилепите са установени ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus). Въздействие: описаните видове не са строго привързани към конкретни местообитания, като вероятно при реализация на предвижданията на този терен, ще намеря околни терени, в които да се заселят. Въздействието може да се определи като пряко, но краткотрайно, без засягане на елементи от консервационно значение за опазване по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Изграждането на гробищните паркове с наличието на дървета и храсти, всъщност може да доведе до създаване на нови екологични ниши, които да са място за живот на други синантропни животински и рудерални растителни видове.
Землище с.Здравец
Обособена е площ от около 71 дка в четири имота, които към момента представлява обработваеми ниви, дворни места, изоставени ниви, зелени площи между съществуващи жилищни сгради. Силно урбанизирана територия, тъй като е в непосредствена близост до регулацията на населеното място. Коренната растителност липсва, на нейно място са настанени предимно рудерални растителни видове. Животинските видове са от групата на синантропните. Фиг. VІ. 7.2  1. Местоположение на Соп в землището на с. Здравец.
Флора:
Описаните основни видове са установени в периферията на описаната площ. Фауна:
Освен тях тук могат да се наблюдават като прелитащи над терена - авлигата (Oriolus oriolus), обикновена кукувица (Cuculis canorus), червеногърба сврачка (Lanius collurio). От бозайниците сравнително често срещани видове са домашна мишка (Мus musculus), степна домашна мишка (Mus spicilegus), къртицата (Talpa europea), черният пор (Mustela putorius). От прилепите са установени ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus). Въздействие: описаните видове не са строго привързани към конкретни местообитания, като вероятно при реализация на предвижданията на този терен, ще намеря околни терени, в които да се заселят. Въздействието може да се определи като пряко, но краткотрайно, без засягане на елементи от консервационно значение за опазване по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Изграждането на постройки всъщност може да доведе до създаване на нови екологични ниши, които да са място за живот на други синантропни животински и рудерални растителни видове.
О Фиг. VІ. 7.22. Местоположение на За в землището на с. Здравец. Флора:
Описаните основни видове са установени в периферията на описаната площ. Фауна:
Освен тях тук могат да се наблюдават като прелитащи над терена - полската чучулига (Alauda arvensis), авлигата (Oriolus oriolus), обикновена кукувица (Cuculis canorus), червеногърба сврачка (Lanius collurio). От бозайниците сравнително често срещани видове са домашна мишка (Мus musculus), степна домашна мишка (Mus spicilegus), къртицата (Talpa europea), черният пор (Mustela putorius). От прилепите са установени ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus). Въздействие: описаните видове не са строго привързани към конкретни местообитания, като вероятно при реализация на предвижданията на този терен, ще намеря околни терени, в които да се заселят. Въздействието може да се определи като пряко, но краткотрайно и дори положително от тъй като зоната се обособява от една страна административно, а от друга се предлага да се промени концепцията от интензивно земеделие към устойчиво и щадящо природата. В резултат на това няма да бъдат засегнати елементи от консервационно значение за опазване по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Обособяването на тази зона, всъщност, ще създаде предпоставки за създаване на нови екологични ниши, които да са място за живот на консервационно значими видове, като ще се запази и подобри биокоридорната функция на реката.
От РИМ-Разград са определени следните обекти:
В границите на описания обект попадат две вековни дървета – летен дъб (Quercus robur) с кодове 244 и 245, обявени със Постановление на Министерски Съвет No.11050 от 27.08.1948 г., бр. – на Държавен вестник. Конкретните устройствени параметри се определят с ПУП. Към момента не са предвидени конкретни дейности. Землище с.Кара Михал
Обособена е площ от около 27,981 дка с НТП – пасище. Към момента представлява силно фрагментирано и преизпасано пасище, поради наличието голям брой домашни животни и липсата на достатъчно по площ територии за свободно пасищно отглеждане.. Пасището е обрасло с различни видове дървета и храсти и е с променен хабитус. Териториите се намират в непосредствена близост до яз. Кара Михал. 
Фиг. VІ. 7.23. Местоположение на Зона за други рекреации (Од) в землището на с. Кара Михал. Флора:
Описаните видове са доминиращи в описаната площ. Фауна:
Въздействие: Описаните растителни видове не са обект на защита по ЗБР – Приложение 3. От животинските видове единствено едификатори за територията са червеногърба сврачка (Lanius collurio), ивичест гущер (Lacerta trilineata) и голям стрелец (Coluber caspius). Вероятно при реализация на предвижданията на този терен, видовете едификатори, ще бъдат прогонени, в съседните имоти – северно и южно от описаните имоти. Те също са пасища и мери, но в по-добро състояние. Въздействието може да се определи като пряко, но дълготрайно само за видовете червеногърба сврачка (Lanius collurio), ивичест гущер (Lacerta trilineata) и голям стрелец (Coluber caspius), като се очаква при изпълнение, същите да бъдат прогонени, но в съседни територии, без да има реална загуба на индивиди. Видовете са включени в Приложение 3 на ЗБР. Предвиденото озеленяване, в територията, ще компенсира загубата на някои местообитания на видове, но такива като: таралеж (Erinaceus concolor), авлига (Oriolus oriolus), скорец (Sturnus vulgaris), големият синигер (Parus major), южен славей (Luscinia megarhynchos) и обикновена кукувица (Cuculis canorus) ще се запазят. Тъй като дейностите са свързани предимно с особобяване на места къмпингуване и риболов, реално премахване на дървесна, храстова и тревна растителност няма да се осъществи.
Землище с.Кривица
Обособена е площ от около 9,076 дка в шест имота, които към момента представлява обработваеми ниви, дворни места, изоставени ниви, зелени площи между съществуващи жилищни сгради. Силно урбанизирана територия, тъй като е в непосредствена близост до и в регулацията на населеното място. Коренната растителност липсва, на нейно място са настанени предимно рудерални растителни видове. Животинските видове са от групата на синантропните. Ф  иг. VІ. 7.24. Местоположение на Пп в землището на с. Кривица.
Флора:
Описаните основни видове са установени в периферията на описаната площ. Фауна:
Освен тях тук могат да се наблюдават като прелитащи над терена - авлигата (Oriolus oriolus), обикновена кукувица (Cuculis canorus), червеногърба сврачка (Lanius collurio). От бозайниците сравнително често срещани видове са домашна мишка (Мus musculus), степна домашна мишка (Mus spicilegus), къртицата (Talpa europea), черният пор (Mustela putorius). От прилепите са установени ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus). Въздействие: описаните видове не са строго привързани към конкретни местообитания, като вероятно при реализация на предвижданията на този терен, ще намеря околни терени, в които да се заселят. Въздействието може да се определи като пряко, но краткотрайно, без засягане на елементи от консервационно значение за опазване по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Изграждането на постройки всъщност може да доведе до създаване на нови екологични ниши, които да са място за живот на други синантропни животински и рудерални растителни видове.
О Фиг. VІ. 7.25. Местоположение на зоната за озеленяване в землището на с. Кривица Флора:
Фауна:
От бозайниците сравнително често срещани видове са домашна мишка (Мus musculus), степна домашна мишка (Mus spicilegus), къртицата (Talpa europea), черният пор (Mustela putorius). От прилепите са установени ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus). Въздействие: Описаните видове не са строго привързани към конкретни местообитания, като вероятно при реализация на предвижданията на този терен, ще намеря запазят присъствието си, а ще бъдат привлечени и други видове от групата на дивите. Въздействието може да се определи като пряко, но дълготрайно и положително, като се очаква да се заселят елементи - животни от консервационно значение за опазване по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Създаване на зелената площ може да доведе до създаване на нови екологични ниши, които да са място за живот на консервационно значими видове животни. Видове растения при озеленяването, по възможност да се използва близки до типичната местна флора.
Територии за алтернативно земеделие (За) Обособена е площ от около 103,523 дка, които към момента представляват обработваеми ниви. Територия антропогенно повлияна от земеделието, като коренната растителност липсва, на нейно място са настанени предимно рудерални растителни видове. Животинските видове са от групата на типичните за агроценозите. 
Фиг. VІ. 7.26. Местоположение на За в землището на с. Кривица. Флора:
Описаните основни видове са установени в периферията на описаната площ. В непосредствена близост се намира течението на р. Сазляка, като растителността по двата бряга е представена основно от върби (Salix sp.), единични тополи (Populus sp.) и аморфа (Amorpha fruticosa). Фауна:
Освен тях тук могат да се наблюдават като прелитащи над терена - полската чучулига (Alauda arvensis), авлигата (Oriolus oriolus), обикновена кукувица (Cuculis canorus), червеногърба сврачка (Lanius collurio). От бозайниците сравнително често срещани видове са домашна мишка (Мus musculus), степна домашна мишка (Mus spicilegus), къртицата (Talpa europea), черният пор (Mustela putorius). От прилепите са установени ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus). Въздействие: описаните видове не са строго привързани към конкретни местообитания и са типични за агроценозите, като вероятно при реализация на предвижданията на този терен ще запазят присъствието си. Въздействието може да се определи като пряко, но краткотрайно и дори положително от тъй като зоната се обособява от една страна административно, а от друга се предлага да се промени концепцията от интензивно земеделие към устойчиво и щадящо природата. В резултат на това няма да бъдат засегнати елементи от консервационно значение за опазване по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Обособяването на тази зона, всъщност, ще създаде предпоставки за създаване на нови екологични ниши, които да са място за живот на консервационно значими видове, като ще се запази и подобри биокоридорната функция на река Сазляка.
Землище с.Ножарово
Обособена е площ от около 19,554 дка в имоти, които към момента представляват силно урбанизирани територии – ниви, дворни места, в които има изградени постройки – предимно къщи на частни лица, като те реално се намират в регулация, дворни места и улична мрежа и стопански постройки. Три от имотите: 22.203, 22.205 и 16.31 в зона Жм попадат само части с обща площ от 4,755 дка и НТП – ниви и съществуваща селскостопанска сграда е характерно, че се намират в регулацията на населеното място и отделни части от тях представляват уличната мрежа или са налични стопански постройки или останки от тях (руини). Стопанските дейности са променили хабитуса на растителността, което от своя страна е променило елементите на фауната и нативната е заменена с синантропна, която е значително по-адаптивна и пластична, но това се отразило на разнообрзието от видове. Коренната растителност липсва, на нейно място са настанени предимно рудерални растителни видове. Животинските видове са от групата на синантропните.
Описаните основни видове са установени в периферията на описаната площ. Фауна:
От бозайниците сравнително често срещани видове са домашна мишка (Мus musculus), степна домашна мишка (Mus spicilegus), сивия плъх (Rattus norvegicus), къртицата (Talpa europea), черният пор (Mustela putorius). От прилепите са установени ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus). Въздействие: описаните видове не са строго привързани към конкретни местообитания, като вероятно при реализация на предвижданията на този терен, ще се запазят. Въздействието може да се определи като пряко, но краткотрайно и дори положително, без засягане на елементи от консервационно значение за опазване по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Изграждането на постройки всъщност може да доведе до създаване на нови екологични ниши, които да са място за живот на други синантропни животински и рудерални растителни видове.
Обособена е площ от около 25 дка в два имота, които към момента представлява обработваеми ниви, стопански дворове, изоставени ниви. Силно урбанизирана територия, тъй като е в непосредствена близост до и в регулацията на населеното място. Коренната растителност липсва, на нейно място са настанени предимно рудерални растителни видове. Животинските видове са от групата на синантропните. 
Фиг. VІ. 7.28. Местоположение на Соп в землището на с. Ножарово. Флора:
Описаните основни видове са установени в отделни части в сърцевината (изоставени земи около селскостопанските сгради) и предимно периферията на описаната площ. Фауна:
Освен тях тук могат да се наблюдават като прелитащи над терена - авлигата (Oriolus oriolus), обикновена кукувица (Cuculis canorus), червеногърба сврачка (Lanius collurio). От бозайниците сравнително често срещани видове са домашна мишка (Мus musculus), степна домашна мишка (Mus spicilegus), къртицата (Talpa europea), черният пор (Mustela putorius). От прилепите са установени ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus).
Обособена е площ от около 12, 298 дка, които към момента представляват зелени площи в регулацията на населеното място, реално това в момента е футболното игрище на селото. Силно урбанизирана територия, като коренната растителност липсва, на нейно място са настанени предимно рудерални растителни видове. Животинските видове са от групата на синантропните. 
Фиг. VІ. 7.29. Местоположение на зоната за озеленяване в землището на с. Ножарово Флора:
Фауна:
От бозайниците сравнително често срещани видове са домашна мишка (Мus musculus), степна домашна мишка (Mus spicilegus), къртицата (Talpa europea), черният пор (Mustela putorius). От прилепите са установени ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus). Въздействие: Описаните видове не са строго привързани към конкретни местообитания, като вероятно при реализация на предвижданията на този терен, ще намеря запазят присъствието си, а ще бъдат привлечени и други видове от групата на дивите. Въздействието може да се определи като пряко, но дълготрайно и положително, като се очаква да се заселят елементи - животни от консервационно значение за опазване по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Създаване на зелената площ може да доведе до създаване на нови екологични ниши, които да са място за живот на консервационно значими видове животни. Видове растения при озеленяването, по възможност да се използва близки до типичната местна флора.
Землище с.Пчелина
Въздействие: не се очаква. Землище с.Хума
О Фиг. VІ. 7.30. Местоположение на ЖМ в землището на с. Хума. Флора:
Описаните основни видове са установени в периферията на описаната площ. Фауна:
От бозайниците сравнително често срещани видове са домашна мишка (Мus musculus), степна домашна мишка (Mus spicilegus), сивия плъх (Rattus norvegicus), къртицата (Talpa europea), черният пор (Mustela putorius). От прилепите са установени ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus). Въздействие: описаните видове не са строго привързани към конкретни местообитания, като вероятно при реализация на предвижданията на този терен, ще се запазят. Въздействието може да се определи като пряко, но краткотрайно и дори положително, без засягане на елементи от консервационно значение за опазване по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Изграждането на постройки всъщност може да доведе до създаване на нови екологични ниши, които да са място за живот на други синантропни животински и рудерални растителни видове.
Обособена е площ от около 48,668 дка в два имота, които към момента представлява обработваеми ниви, стопански дворове, изоставени ниви. Силно урбанизирана територия, тъй като е в непосредствена близост до и в регулацията на населеното място. Коренната растителност липсва, на нейно място са настанени предимно рудерални растителни видове. Животинските видове са от групата на синантропните. 
Фиг. VІ. 7.31. Местоположение на Соп в землището на с. Хума. Флора:
Описаните основни видове са установени в отделни части в сърцевината (изоставени земи около селскостопанските сгради) и предимно периферията на описаната площ. Фауна:
Освен тях тук могат да се наблюдават като прелитащи над терена - авлигата (Oriolus oriolus), обикновена кукувица (Cuculis canorus), червеногърба сврачка (Lanius collurio). От бозайниците сравнително често срещани видове са домашна мишка (Мus musculus), степна домашна мишка (Mus spicilegus), къртицата (Talpa europea), черният пор (Mustela putorius). От прилепите са установени ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus). Въздействие: описаните видове не са строго привързани към конкретни местообитания, като вероятно при реализация на предвижданията на този терен, ще намеря околни терени, в които да се заселят. Въздействието може да се определи като пряко, но краткотрайно, без засягане на елементи от консервационно значение за опазване по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Изграждането на постройки всъщност може да доведе до създаване на нови екологични ниши, които да са място за живот на други синантропни животински и рудерални растителни видове.
От РИМ-Разград са определени следните обекти:
Конкретните устройствени параметри се определят с ПУП. Към момента не са предвидени конкретни дейности. Землище с.Хърсово
Обособена е площ от около 64,631 дка с НТП – пасище. Към момента представлява силно фрагментирано и обрасло с инвазивни видове пасище, като определена част от него представлява и парково пасище. Пасището е обрасло с различни видове дървета и храсти и е с променен хабитус. Териториите се намират в непосредствена близост до яз. Хърсово. 
Фиг. VІ. 7.32. Местоположение на Зона за други рекреации (Од) в землището на с. Хърсово. Флора:
Описаните видове са доминиращи в описаната площ. Фауна:
Въздействие: Описаните растителни видове не са обект на защита по ЗБР – Приложение 3. От животинските видове единствено едификатори за територията са червеногърба сврачка (Lanius collurio), ивичест гущер (Lacerta trilineata) и голям стрелец (Coluber caspius). Вероятно при реализация на предвижданията на този терен, видовете едификатори, ще бъдат прогонени, в съседните имоти – източно и северно от описаните имоти. Те също са пасища и мери, но в по-добро състояние. Въздействието може да се определи като пряко, но дълготрайно само за видовете червеногърба сврачка (Lanius collurio), ивичест гущер (Lacerta trilineata) и голям стрелец (Coluber caspius), като се очаква при изпълнение, същите да бъдат прогонени, но в съседни територии, без да има реална загуба на индивиди. Видовете са включени в Приложение 3 на ЗБР. Предвиденото озеленяване, в територията, ще компенсира загубата на някои местообитания на видове, но такива като: таралеж (Erinaceus concolor), авлига (Oriolus oriolus), скорец (Sturnus vulgaris), големият синигер (Parus major), южен славей (Luscinia megarhynchos) и обикновена кукувица (Cuculis canorus) ще се запазят. Тъй като дейностите са свързани предимно с особобяване на места къмпингуване и риболов, реално премахване на дървесна, храстова и тревна растителност няма да се осъществи.
Обособена е площ от около 2742,464 дка, които към момента представляват обработваеми ниви. Територия антропогенно повлияна от земеделието, като коренната растителност липсва, на нейно място са настанени предимно рудерални растителни видове. Животинските видове са от групата на типичните за агроценозите. 
Фиг. VІ. 7.33. Местоположение на За в землището на с. Хърсово. Флора:
Описаните основни видове са установени в периферията на описаната площ. В непосредствена близост се намира течението на р. Царацар и Лудна, като растителността по двата бряга е представена основно от върби (Salix sp.), единични тополи (Populus sp.) и аморфа (Amorpha fruticosa). Фауна:
Освен тях тук могат да се наблюдават като прелитащи над терена - полската чучулига (Alauda arvensis), авлигата (Oriolus oriolus), обикновена кукувица (Cuculis canorus), червеногърба сврачка (Lanius collurio). От бозайниците сравнително често срещани видове са домашна мишка (Мus musculus), степна домашна мишка (Mus spicilegus), къртицата (Talpa europea), черният пор (Mustela putorius). От прилепите са установени ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus). Въздействие: описаните видове не са строго привързани към конкретни местообитания и са типични за агроценозите, като вероятно при реализация на предвижданията на този терен ще запазят присъствието си. Въздействието може да се определи като пряко, но краткотрайно и дори положително от тъй като зоната се обособява от една страна административно, а от друга се предлага да се промени концепцията от интензивно земеделие към устойчиво и щадящо природата. В резултат на това няма да бъдат засегнати елементи от консервационно значение за опазване по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Обособяването на тази зона, всъщност, ще създаде предпоставки за създаване на нови екологични ниши, които да са място за живот на консервационно значими видове, като ще се запази и подобри биокоридорната функция на река Царацар и река Лудна.
Това са терени със специфични особености и изисквания и със самостоятелен устройствен режим за гробищни паркове.Те се разполагат и устройват в съответствие с Наредба №2/2011 г. на МЗ за здравните изисквания към гробищните паркове и погребването и пренасянето на покойници. Конкретните устройствени параметри се определят с ПУП. Обособената територия е имот с обща площ около 20,546 дка, който към момента представлява рудерализирано пасище. Силно урбанизирани и антропогенно повлияни територии, като коренната растителност липсва, на нейно място са настанени предимно рудерални растителни видове. Животинските видове са от групата на синантропните. Фиг. VІ. 7.34.  Местоположение на гробищните паркове в землището на с. Хърсово.
Флора:
Описаните основни видове са установени в периферията на описаните площи. Фауна:
Освен тях тук могат да се наблюдават като прелитащи над терена - полската чучулига (Alauda arvensis), авлигата (Oriolus oriolus), обикновена кукувица (Cuculis canorus), червеногърба сврачка (Lanius collurio), селска лястовица (Hirundo rustica), градска лястовица (Delichon urbicum). От бозайниците сравнително често срещани видове са домашна мишка (Мus musculus), степна домашна мишка (Mus spicilegus), къртицата (Talpa europea), черният пор (Mustela putorius). От прилепите са установени ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus). Въздействие: описаните видове не са строго привързани към конкретни местообитания, като вероятно при реализация на предвижданията на този терен, ще намеря околни терени, в които да се заселят. Въздействието може да се определи като пряко, но краткотрайно, без засягане на елементи от консервационно значение за опазване по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Изграждането на гробищните паркове с наличието на дървета и храсти, всъщност може да доведе до създаване на нови екологични ниши, които да са място за живот на други синантропни животински и рудерални растителни видове.
От РИМ-Разград са определени следните обекти: Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|
бособена е площ от около 1289,054 дка, които към момента представляват обработваеми ниви. Територия антропогенно повлияна от земеделието, като коренната растителност липсва, на нейно място са настанени предимно рудерални растителни видове. Животинските видове са от групата на типичните за агроценозите.
бособена е площ от около 6,844 дка, които към момента представляват зелени площи в регулацията на населеното място. Силно урбанизирана територия, като коренната растителност липсва, на нейно място са настанени предимно рудерални растителни видове. Животинските видове са от групата на синантропните.
иг. VІ. 7.27. Местоположение на ЖМ в землището на с. Ножарово.
бособена е площ от около 10,683 дка в три имота, които към момента представляват силно урбанизирани територии – дворни места, обработваеми ниви, жилищни постройки, като те реално се намират в регулация. Коренната растителност липсва, на нейно място са настанени предимно рудерални растителни видове. Животинските видове са от групата на синантропните.