Доклад за екологична оценка на общ устройствен план



страница34/47
Дата10.02.2018
Размер5.67 Mb.
#56525
ТипДоклад
1   ...   30   31   32   33   34   35   36   37   ...   47

Проектните предвиждания, свързани с развитието и устройството на населените места не носят рискове за околната среда и в частност за ландшафта. Нещо повече, редица от тях ще съдействат за подобряване на определени негови елементи - начинът на застрояване ще съхрани типичния ландшафт на общинската територия, изолационното озеленяване ще повлияе положително на акустичната обстановка, допълнително озеленяване ще има благоприятно въздействие върху качеството на атмосферния въздух.


Анализ и оценка за въздействието върху околната среда на ОУП

Изграждането на извънселищните и селищни производствени и смесени обслужващи и производствено-складови зони е жизнено важно за по-нататъшното успешно социално-икономическо развитие на община Самуил.


Ландшафтно-устройствени мероприятия и естетическо оформяне

В преобладаващата си част, проектните предвиждания са насочени пряко или непряко към запазване на ценните естествени характеристики на природния ландшафт и осигуряване на условия за управление и контрол върху процеса на антропогенно усвояване, т.к.

  • опазват се в максимална степен горските територии;

  • прекъсната урбанизация, предложена от плана осигурява свързаност на природните ареали за по-хармонично вписване на антропогенните елементи;

  • при реконструкцията на нови пътища да се използват трасета, които не нарушават ценните и характерни елементи на ландшафта;


Анализ и оценка за въздействието върху околната среда на ОУП

Като се има в предвид, че елементите на баланса, предложен от ОУП не променят структурата на ландшафтите по степен на устойчивост към натоварване спрямо съществуващото състояние, оценката за въздействие върху качествата на ландшафта на ниво община се оценява както следва: по основен тип социално-икономическа функция - комбинация от ландшафти с различна принадлежност - на населени места, селскостопански, горски, ландшафти под защита; по степен на континенталност на климата - умерено-континентален; по макрорелефни форми - равнинно-хълмист; по водещ ландшафтообразуващ фактор - комбиниран, предимно генетичен; по стадии на формиране и развитие - хомеостаз; по генезис на антропогенните въздействия - смесен; по интензивност на антропогенните въздействия - ниски до средни; по мащаб на антропогенни въздействия - локални; по продължителност на антропогенни въздействия - постоянно; по устойчивост на антропогенно въздействие - устойчив до средно устойчив; по степен на антропогенно изменение - слабо до средно антропогенно трансформиран; по целенасоченост на антропогенните въздействия - преки и косвени; директни и индиректни; по възможност за регулиране на антропогенното въздействие - контролируемо и регулируемо със средствата на планирането и проектирането.



VІ.7. Биологично разнообразие – растителност, животински свят, защитени зони и защитени територии

Настоящата разработка се базира на теренни проучвания и наличните литературни данни за района на Община Самуил и проведени в периода 15.04 – 15.07.2015 г. и 15.04 – 30.07.2016 г., като са използвани методики описани в Приложенията на ДЕО.

Ще бъдат разгледани компонентите на биоразнообразието: флора и фауна за всяко землище и ще бъде оценено въздействието съгласно въведеното функционално зониране, режими, норми и предвиждания на ОУПО за всяко едно землище в рамките на Община Самуил.

Проектът за ОУПО Самуил са определени следните устройствени зони, устройствени режими и терени със самостоятелен устройствен режим


Землище с.Самуил

  • Жилищна устройствена зона с малка височина на застрояване (Жм)



Обособена е площ от около 28,653 дка в имоти, които към момента представляват силно урбанизирани територии, представляващи черен път и дворни мяста, в които има изградени постройки – предимно къщи на частни лица, като те реално се намират в регулация. Коренната растителност липсва, на нейно място са настанени предимно рудерални растителни видове. Животинските видове са от групата на синантропните.


Фиг. VІ. 7.1. Местоположение на ЖМ в землището на с. Самуил.

Флора:

  • коприва (Urtica dioica)

  • синя жлъчка (Cichorium intybus)

  • тревист бъз (Sambucus ebulus)

  • бучиниш (Conium maculatum)

  • щир (Amaranthus blitum)

  • широколистен живовляк (Plantago mayor)

  • шипка (Rosa canina)

  • айлант (Ailanthus altissima)

  • американски ясен (Fraxinus americana)

  • полска поветица (Convolvulus arvensis)

  • репей (Arctium lappa)

  • слива (Prunus domestica)

  • орех (Juglans regia)

  • джанка (Prunus cerasifera)

  • бяла черница (Morus alba)

Описаните основни видове са установени в периферията на описаната площ.

Фауна:

  • гугутка (Streptopelia decaocto)

  • скорец (Sturnus vulgaris)

  • сврака (Pica pica)

  • домашното и полското врабче (Paser domestica; P. montanus)

  • големият синигер (Parus major)

  • селска лястовица (Hirundo rustica)

  • градска лястовица (Delihon urbicum)

От бозайниците сравнително често срещани видове са домашна мишка (Мus musculus), степна домашна мишка (Mus spicilegus), сивия плъх (Rattus norvegicus), къртицата (Talpa europea), черният пор (Mustela putorius). От прилепите са установени ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus).

Въздействие: описаните видове не са строго привързани към конкретни местообитания, като вероятно при реализация на предвижданията на този терен, ще се запазят. Въздействието може да се определи като пряко, но краткотрайно и дори положително, без засягане на елементи от консервационно значение за опазване по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Изграждането на постройки всъщност може да доведе до създаване на нови екологични ниши, които да са място за живот на други синантропни животински и рудерални растителни видове.

  • Предимно производствена зона (Пп) – няма предвиждания.




  • Смесена многофункционална устройствена зона (Соп)

Обособена е площ от около 139,468 дка в имоти, които към момента представляват обработваеми и изоставени ниви и части от бивши стопански дворове. Силно урбанизирана територия, тъй като е в непосредствена близост до регулацията на населеното място. Коренната растителност липсва, на нейно място са настанени предимно рудерални растителни видове. Животинските видове са от групата на синантропните.



Фиг. VІ. 7.2. Местоположение на Соп в землището на с. Самуил.

Флора:

  • коприва (Urtica dioica)

  • синя жлъчка (Cichorium intybus)

  • коноп (Cannabis sp.)

  • тревист бъз (Sambucus ebulus)

  • бучиниш (Conium maculatum)

  • щир (Amaranthus blitum)

  • широколистен живовляк (Plantago mayor)

  • шипка (Rosa canina)

  • айлант (Ailanthus altissima)

  • американски ясен (Fraxinus americana)

  • полска поветица (Convolvulus arvensis)

  • репей (Arctium lappa)

Описаните основни видове са установени в периферията на описаната площ.

Фауна:

  • гугутка (Streptopelia decaocto)

  • скорец (Sturnus vulgaris)

  • сврака (Pica pica)

  • домашното и полското врабче (Paser domestica; P. montanus)

  • големият синигер (Parus major)

  • селска лястовица (Hirundo rustica)

  • градска лястовица (Delihon urbicum)

Освен тях тук могат да се наблюдават като прелитащи над терена - авлигата (Oriolus oriolus), обикновена кукувица (Cuculis canorus), червеногърба сврачка (Lanius collurio).

От бозайниците сравнително често срещани видове са домашна мишка (Мus musculus), степна домашна мишка (Mus spicilegus), къртицата (Talpa europea), черният пор (Mustela putorius). От прилепите са установени ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus).



Въздействие: описаните видове не са строго привързани към конкретни местообитания, като вероятно при реализация на предвижданията на този терен, ще намеря околни терени, в които да се заселят. Въздействието може да се определи като пряко, но краткотрайно, без засягане на елементи от консервационно значение за опазване по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Изграждането на постройки всъщност може да доведе до създаване на нови екологични ниши, които да са място за живот на други синантропни животински и рудерални растителни видове.

  • Територии за озеленяване (Оз) – няма предвиждания.




  • Зона за други рекреации (Од) – няма предвиждания.



  • Територии за алтернативно земеделие (За)

Обособена е площ от около 418 дка, които към момента представляват обработваеми ниви. Територия антропогенно повлияна от земеделието, като коренната растителност липсва, на нейно място са настанени предимно рудерални растителни видове. Животинските видове са от групата на типичните за агроценозите.





Фиг. VІ. 7.3. Местоположение на За в землището на с. Самуил.

Флора:

  • коприва (Urtica dioica)

  • синя жлъчка (Cichorium intybus)

  • коноп (Cannabis sp.)

  • тревист бъз (Sambucus ebulus)

  • бучиниш (Conium maculatum)

  • щир (Amaranthus blitum)

  • широколистен живовляк (Plantago mayor)

  • шипка (Rosa canina)

  • айлант (Ailanthus altissima)

  • полска поветица (Convolvulus arvensis)

  • репей (Arctium lappa)

  • Други

Описаните основни видове са установени в периферията на описаната площ.

Фауна:

  • гугутка (Streptopelia decaocto)

  • скорец (Sturnus vulgaris)

  • сврака (Pica pica)

  • гургулица (Streptopelia turtur)

  • домашното и полското врабче (Paser domestica; P. montanus)

  • качулата чучулига (Galerida cristata)

  • голям синигер (Parus major)

Освен тях тук могат да се наблюдават като прелитащи над терена - полската чучулига (Alauda arvensis), авлигата (Oriolus oriolus), обикновена кукувица (Cuculis canorus), червеногърба сврачка (Lanius collurio).

От бозайниците сравнително често срещани видове са домашна мишка (Мus musculus), степна домашна мишка (Mus spicilegus), къртицата (Talpa europea), черният пор (Mustela putorius). От прилепите са установени ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus).



Въздействие: описаните видове не са строго привързани към конкретни местообитания, като вероятно при реализация на предвижданията на този терен, ще намеря околни терени, в които да се заселят. Въздействието може да се определи като пряко, но краткотрайно и дори положително от тъй като зоната се обособява от една страна административно, а от друга се предлага да се промени концепцията от интензивно земеделие към устойчиво и щадящо природата. В резултат на това няма да бъдат засегнати елементи от консервационно значение за опазване по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Обособяването на тази зона, всъщност, ще създаде предпоставки за създаване на нови екологични ниши, които да са място за живот на консервационно значими видове и предвид местоположението и непосредствената връзка с река Лудна, като ще се запази и подобри биокоридорната функция на реката.

  • Територии с допустима промяна на предназначението

Това са територии или части от земеделски имоти, които имат допустима промяна на предназначението за нови гробищни паркове или разширение на съществуващите, както и за начина на ползване (от ниви и необработваеми земи- за отглеждане на трайни насаждения и ценни дървесни видове).

Обособени са площи от около 26 дка. Към момента представляват силно фрагментирани обработваеми ниви. Териториите частично са обрасли с различни видове дървета и храсти и са с променен хабитус.

Фиг. VІ. 7.4. Местоположение на Зона – допустима промяна предназначението в землището на с. Самуил.

Флора:


  • Акация (Robinia pseudoacacia)

  • Американски ясен (Fraxinus americana)

  • коприва (Urtica dioica)

  • репей (Arctium lappa)

  • лопен (Verbascum densiflorum)

  • синя жлъчка (Cichorium intybus)

  • тревист бъз (Sambucus ebulus)

  • широколистен живовляк (Plantago mayor)

  • теснолистен живовляк (Plantago lanceolata)

  • шипка (Rosa canina)

  • полска поветица (Convolvulus arvensis)

  • друг

Описаните видове са доминиращи в периферията на описаните терени.
Фауна:

  • таралеж (Erinaceus concolor)

  • черен пор (Mustela putorius)

  • скорец (Sturnus vulgaris)

  • голям синигер (Parus major)

  • южен славей (Luscinia megarhynchos)

  • гугутка (Streptopelia decaocto)

  • скорец (Sturnus vulgaris)

  • сврака (Pica pica)

  • домашното и полското врабче (Paser domestica; P. montanus)

  • качулата чучулига (Galerida cristata)

  • големият синигер (Parus major)

  • обикновена кукувица (Cuculis canorus)

Въздействие: От животинските видове всичките са такива, които не са постоянно обитаващи територията. Вероятно при реализация на предвижданията на този терен, видовете, няма бъдат прогонени, тъй като териториите няма да се изменят съществено и ще се запазят. Въздействието може да се определи като непряко, но дълготрайно и положително, тъй като изпълнените дейности могат да създадат допълнителни екологични ниши и биотопи за описаните видове.

Това са терени със специфични особености и изисквания и със самостоятелен устройствен режим за гробищни паркове.Те се разполагат и устройват в съответствие с Наредба №2/2011 г. на МЗ за здравните изисквания към гробищните паркове и погребването и пренасянето на покойници. Конкретните устройствени параметри се определят с ПУП.

Обособените територии са три имота с обща площ около 23,300 дка, които към момента представляват обработваеми ниви. Силно урбанизирани и антропогенно повлияни територии, като коренната растителност липсва, на нейно място са настанени предимно рудерални растителни видове. Животинските видове са от групата на синантропните.



Фиг. VІ. 7.5. Местоположение на на гробищните паркове в землището на с. Самуил.

Флора:

  • коприва (Urtica dioica)

  • синя жлъчка (Cichorium intybus)

  • черно кучешко грозде (Solarium nigrum)

  • червено кучешко грозде (Solanum dulcamara)

  • коноп (Cannabis sp.)

  • тревист бъз (Sambucus ebulus)

  • бучиниш (Conium maculatum)

  • щир (Amaranthus blitum)

  • широколистен живовляк (Plantago mayor)

  • полска поветица (Convolvulus arvensis)

  • врабчови чревца (Stellaria media)

Описаните основни видове са установени в периферията на описаните площи.

Фауна:

  • гугутка (Streptopelia decaocto)

  • скорец (Sturnus vulgaris)

  • домашното и полското врабче (Paser domestica; P. montanus)

  • големият синигер (Parus major)

Освен тях тук могат да се наблюдават като прелитащи над терена - полската чучулига (Alauda arvensis), авлигата (Oriolus oriolus), зелениката (Chloris chloris), обикновена кукувица (Cuculis canorus), червеногърба сврачка (Lanius collurio).

От бозайниците сравнително често срещани видове са домашна мишка (Мus musculus), степна домашна мишка (Mus spicilegus), къртицата (Talpa europea), черният пор (Mustela putorius). От прилепите са установени ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus).



Въздействие: описаните видове не са строго привързани към конкретни местообитания, като вероятно при реализация на предвижданията на този терен, ще намеря околни терени, в които да се заселят. Въздействието може да се определи като пряко, но краткотрайно, без засягане на елементи от консервационно значение за опазване по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Изграждането на гробищните паркове с наличието на дървета и храсти, всъщност може да доведе до създаване на нови екологични ниши, които да са място за живот на други синантропни животински и рудерални растителни видове.


  • Терени с обекти на културно наследство (Ткин)

От РИМ-Разград са определени следните обекти:

  • Обект №41 Селищна могила, м."Коджа юк"- с.Самуил - ПИ №000338 с НТП за археологически паметник на културата, държавна публична собственост.

Конкретните устройствени параметри се определят с ПУП. Към момента не са предвидени конкретни дейности.



Землище с.Богданци

  • Жилищна устройствена зона с малка височина на застрояване (Жм) – няма предвиждания.




  • Предимно производствена зона (Пп) – няма предвиждания.




  • Смесена многофункционална устройствена зона (Соп)

Обособена е площ от около 17 дка в два имота, които към момента представлява обработваеми ниви. Силно урбанизирана територия, тъй като е в непосредствена близост до регулацията на населеното място. Коренната растителност липсва, на нейно място са настанени предимно рудерални растителни видове. Животинските видове са от групата на синантропните.



Фиг. VІ. 7.6. Местоположение на Соп в землището на с. Богданци.

Флора:

  • коприва (Urtica dioica)

  • синя жлъчка (Cichorium intybus)

  • коноп (Cannabis sp.)

  • тревист бъз (Sambucus ebulus)

  • бучиниш (Conium maculatum)

  • щир (Amaranthus blitum)

  • широколистен живовляк (Plantago mayor)

  • айлант (Ailanthus altissima)

  • американски ясен (Fraxinus americana)

  • полска поветица (Convolvulus arvensis)

  • репей (Arctium lappa)

Описаните основни видове са установени в периферията на описаната площ.

Фауна:

  • гугутка (Streptopelia decaocto)

  • скорец (Sturnus vulgaris)

  • сврака (Pica pica)

  • домашното и полското врабче (Paser domestica; P. montanus)

  • големият синигер (Parus major)

  • селска лястовица (Hirundo rustica)

  • градска лястовица (Delihon urbicum)

Освен тях тук могат да се наблюдават като прелитащи над терена - авлигата (Oriolus oriolus), обикновена кукувица (Cuculis canorus), червеногърба сврачка (Lanius collurio).

От бозайниците сравнително често срещани видове са домашна мишка (Мus musculus), степна домашна мишка (Mus spicilegus), къртицата (Talpa europea), черният пор (Mustela putorius). От прилепите са установени ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus).



Въздействие: описаните видове не са строго привързани към конкретни местообитания, като вероятно при реализация на предвижданията на този терен, ще намеря околни терени, в които да се заселят. Въздействието може да се определи като пряко, но краткотрайно, без засягане на елементи от консервационно значение за опазване по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Изграждането на постройки всъщност може да доведе до създаване на нови екологични ниши, които да са място за живот на други синантропни животински и рудерални растителни видове.

  • Територии за озеленяване (Оз)

Обособена е площ от около 17 дка, която към момента представлява обработваема нива и изоставено дворно място с налични основи на постройки. Силно урбанизирана територия, като коренната растителност липсва, на нейно място са настанени предимно рудерални растителни видове. Животинските видове са от групата на синантропните.



Фиг. VІ. 7.7. Местоположение на зоната за озеленяване в землището на с. Богданци
Флора:

  • коприва (Urtica dioica)

  • синя жлъчка (Cichorium intybus)

  • тревист бъз (Sambucus ebulus)

  • бучиниш (Conium maculatum)

  • щир (Amaranthus blitum)

  • широколистен живовляк (Plantago mayor)

  • полска поветица (Convolvulus arvensis)

Описаните основни видове са установени в периферията на описаната площ.

Фауна:

  • гугутка (Streptopelia decaocto)

  • скорец (Sturnus vulgaris)

  • домашното и полското врабче (Paser domestica; P. montanus)

  • големият синигер (Parus major)

  • славеят (Luscinia megarhynchos)

Освен тях тук могат да се наблюдават като прелитащи над терена - полската чучулига (Alauda arvensis), авлигата (Oriolus oriolus), обикновена кукувица (Cuculis canorus), червеногърба сврачка (Lanius collurio).

От бозайниците сравнително често срещани видове са домашна мишка (Мus musculus), степна домашна мишка (Mus spicilegus), къртицата (Talpa europea), черният пор (Mustela putorius). От прилепите са установени ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus).



Въздействие: описаните видове не са строго привързани към конкретни местообитания, като вероятно при реализация на предвижданията на този терен, ще намеря запазят присъствието си, а ще бъдат привлечени и други видове от групата на дивите. Въздействието може да се определи като пряко, но дълготрайно и положително, като се очаква да се заселят елементи - животни от консервационно значение за опазване по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Създаване на зелената площ може да доведе до създаване на нови екологични ниши, които да са място за живот на консервационно значими видове животни. Видове растения при озеленяването, по възможност да се използва близки до типичната местна флора.


  • Зона за други рекреации (Од) – няма предвиждания.



  • Територии за алтернативно земеделие (За) – няма предвиждания.




  • Територии с допустима промяна на предназначението – няма предвиждания.




  • Терени за гробищни паркове

Обособените територии са с обща площ около 13,726 дка, които към момента представляват изоставена нива. Силно урбанизирани и антропогенно повлияни територии, като коренната растителност липсва, на нейно място са настанени предимно рудерални и паркови растителни видове. Животинските видове са от групата на синантропните.





Фиг. VІ. 7.8. Местоположение на гробищните паркове в землището на с. Богданци.

Флора:

  • коприва (Urtica dioica)

  • синя жлъчка (Cichorium intybus)

  • черно кучешко грозде (Solarium nigrum)

  • червено кучешко грозде (Solanum dulcamara)

  • коноп (Cannabis sp.)

  • тревист бъз (Sambucus ebulus)

  • бучиниш (Conium maculatum)

  • щир (Amaranthus blitum)

  • широколистен живовляк (Plantago mayor)

  • полска поветица (Convolvulus arvensis)

  • врабчови чревца (Stellaria media)

  • липа (Tilia tomentosa)

  • бяла черница (Morus alba)

Описаните основни видове са установени в периферията на описаните площи.

Фауна:

  • гугутка (Streptopelia decaocto)

  • скорец (Sturnus vulgaris)

  • домашното и полското врабче (Paser domestica; P. montanus)

  • големият синигер (Parus major)

Освен тях тук могат да се наблюдават като прелитащи над терена - полската чучулига (Alauda arvensis), авлигата (Oriolus oriolus), зелениката (Chloris chloris), обикновена кукувица (Cuculis canorus), червеногърба сврачка (Lanius collurio).

От бозайниците сравнително често срещани видове са домашна мишка (Мus musculus), степна домашна мишка (Mus spicilegus), къртицата (Talpa europea), черният пор (Mustela putorius). От прилепите са установени ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus).



Въздействие: описаните видове не са строго привързани към конкретни местообитания, като вероятно при реализация на предвижданията на този терен, ще намеря околни терени, в които да се заселят. Въздействието може да се определи като пряко, но краткотрайно, без засягане на елементи от консервационно значение за опазване по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Изграждането на гробищните паркове с наличието на дървета и храсти, всъщност може да доведе до създаване на нови екологични ниши, които да са място за живот на други синантропни животински и рудерални растителни видове.

  • Терени с обекти на културно наследство (Ткин) – няма предвиждания.

Конкретните устройствени параметри се определят с ПУП. Към момента не са предвидени конкретни дейности.



Землище с. Богомилци

  • Жилищна устройствена зона с малка височина на застрояване (Жм)

Обособена е площ от около 27,907 дка в имоти, които към момента представляват силно урбанизирани територии – дворни места, като те реално се намират в регулация и НТП – урбанизирани територии. Коренната растителност липсва, на нейно място са настанени предимно рудерални растителни видове. Животинските видове са от групата на синантропните.



Фиг. VІ. 7.9. Местоположение на ЖМ в землището на с. Богомилци.

Флора:

  • коприва (Urtica dioica)

  • синя жлъчка (Cichorium intybus)

  • тревист бъз (Sambucus ebulus)

  • бучиниш (Conium maculatum)

  • щир (Amaranthus blitum)

  • широколистен живовляк (Plantago mayor)

  • шипка (Rosa canina)

  • айлант (Ailanthus altissima)

  • американски ясен (Fraxinus americana)

  • полска поветица (Convolvulus arvensis)

  • репей (Arctium lappa)

  • слива (Prunus domestica)

  • орех (Juglans regia)

  • джанка (Prunus cerasifera)

  • бяла черница (Morus alba)

Описаните основни видове са установени в периферията на описаната площ.

Фауна:

  • гугутка (Streptopelia decaocto)

  • скорец (Sturnus vulgaris)

  • сврака (Pica pica)

  • домашното и полското врабче (Paser domestica; P. montanus)

  • големият синигер (Parus major)

  • селска лястовица (Hirundo rustica)

  • градска лястовица (Delihon urbicum)

От бозайниците сравнително често срещани видове са домашна мишка (Мus musculus), степна домашна мишка (Mus spicilegus), сивия плъх (Rattus norvegicus), къртицата (Talpa europea), черният пор (Mustela putorius). От прилепите са установени ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus).

Въздействие: описаните видове не са строго привързани към конкретни местообитания, като вероятно при реализация на предвижданията на този терен, ще се запазят. Въздействието може да се определи като пряко, но краткотрайно и дори положително, без засягане на елементи от консервационно значение за опазване по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Изграждането на постройки всъщност може да доведе до създаване на нови екологични ниши, които да са място за живот на други синантропни животински и рудерални растителни видове.

  • Предимно производствена зона (Пп) – няма предвиждания.




  • Смесена многофункционална устройствена зона (Соп) – няма предвиждания.


  • Територии за озеленяване (Оз)

Обособена е площ от около 1 дка, които към момента представляват зелени площи между къщите в регулацията на населеното място. Силно урбанизирана територия, като коренната растителност липсва, на нейно място са настанени предимно рудерални растителни видове. Животинските видове са от групата на синантропните.





Фиг. VІ. 7.10. Местоположение на зоната за озеленяване в землището на с. Богомилци

Флора:

  • коприва (Urtica dioica)

  • синя жлъчка (Cichorium intybus)

  • тревист бъз (Sambucus ebulus)

  • бучиниш (Conium maculatum)

  • щир (Amaranthus blitum)

  • широколистен живовляк (Plantago mayor)

  • полска поветица (Convolvulus arvensis)

Описаните основни видове са установени в периферията на описаната площ.

Фауна:

  • гугутка (Streptopelia decaocto)

  • скорец (Sturnus vulgaris)

  • домашното и полското врабче (Paser domestica; P. montanus)

  • големият синигер (Parus major)

  • славеят (Luscinia megarhynchos)

От бозайниците сравнително често срещани видове са домашна мишка (Мus musculus), степна домашна мишка (Mus spicilegus), къртицата (Talpa europea), черният пор (Mustela putorius). От прилепите са установени ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus).



Въздействие: описаните видове не са строго привързани към конкретни местообитания, като вероятно при реализация на предвижданията на този терен, ще намеря запазят присъствието си, а ще бъдат привлечени и други видове от групата на дивите. Въздействието може да се определи като пряко, но дълготрайно и положително, като се очаква да се заселят елементи - животни от консервационно значение за опазване по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Създаване на зелената площ може да доведе до създаване на нови екологични ниши, които да са място за живот на консервационно значими видове животни. Видове растения при озеленяването, по възможност да се използва близки до типичната местна флора.

  • Зона за други рекреации (Од) – няма предвиждания.



  • Територии за алтернативно земеделие (За) – няма предвиждания.


  • Територии с допустима промяна на предназначението – няма предвиждания.


  • Терени за гробищни паркове

Обособените територии са с обща площ около 8 дка, които към момента представляват част от голяма обработваема нива. Силно урбанизирани и антропогенно повлияни територии, като коренната растителност липсва, на нейно място са настанени предимно рудерални и паркови растителни видове. Животинските видове са от групата на синантропните.



Фиг. VІ. 7.11. Местоположение на гробищните паркове в землището на с. Богомилци.

Флора:

  • коприва (Urtica dioica)

  • синя жлъчка (Cichorium intybus)

  • черно кучешко грозде (Solarium nigrum)

  • червено кучешко грозде (Solanum dulcamara)

  • коноп (Cannabis sp.)

  • тревист бъз (Sambucus ebulus)

  • бучиниш (Conium maculatum)

  • щир (Amaranthus blitum)

  • широколистен живовляк (Plantago mayor)

  • полска поветица (Convolvulus arvensis)

  • врабчови чревца (Stellaria media)

  • липа (Tilia tomentosa)

  • бяла черница (Morus alba)

Описаните основни видове са установени в периферията на описаните площи.

Фауна:

  • гугутка (Streptopelia decaocto)

  • скорец (Sturnus vulgaris)

  • домашното и полското врабче (Paser domestica; P. montanus)

  • големият синигер (Parus major)

Освен тях тук могат да се наблюдават като прелитащи над терена - полската чучулига (Alauda arvensis), авлигата (Oriolus oriolus), обикновена кукувица (Cuculis canorus), червеногърба сврачка (Lanius collurio).

От бозайниците сравнително често срещани видове са степна домашна мишка (Mus spicilegus), къртицата (Talpa europea), черният пор (Mustela putorius). От прилепите са установени ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus).



Въздействие: описаните видове не са строго привързани към конкретни местообитания, като вероятно при реализация на предвижданията на този терен, ще намеря околни терени, в които да се заселят. Въздействието може да се определи като пряко, но краткотрайно, без засягане на елементи от консервационно значение за опазване по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Изграждането на гробищните паркове с наличието на дървета и храсти, всъщност може да доведе до създаване на нови екологични ниши, които да са място за живот на други синантропни животински и рудерални растителни видове.


  • Терени с обекти на културно наследство (Ткин) – няма предвиждания.



От РИМ-Разград са определени следните обекти:

  • Обект № 9 Надгробна могила - ПИ № 000233 по КВС с НТП – за друг вид застрояване (урбанизирана територия).

  • Обект №10 Две надгробни могили - ПИ № 000217 по КВС с НТП – за друг вид застрояване (урбанизирана територия).

Конкретните устройствени параметри се определят с ПУП. Към момента не са предвидени конкретни дейности.



Землище с.Владимировци

  • Жилищна устройствена зона с малка височина на застрояване (Жм) – няма предвиждания.


  • Предимно производствена зона (Пп)


Сподели с приятели:
1   ...   30   31   32   33   34   35   36   37   ...   47




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница