Няколко държави: използване на нивата в ОЕЕР за определяне на степента на овладяване на езиците

По молба на Европейския съвет от Барселона Комисията разработва Европейско изследване на езиковата компетентност (II.6.1), което ще се проведе за пръв път през 2010 г. и ще събере сравнима информация за нивото на компетентност, постигнато по два езика в края на задължителното училищно образование в Европа.

Европейската комисия също използва ОЕЕР за подобряване на прозрачността, информацията и насоките за развитие на политиката за професионално обучение. Европейският езиков паспорт, основаващ се на ОЕЕР и представляващ част от Европейското езиково портфолио, бе включен в Europass, единната рамка за квалификация (II.6.2). От февруари 2005 г. досега са генерирани онлайн почти 50 000 езикови паспорта, като са свалени от мрежата и над 181 806 празни формуляра за попълване офлайн. Автобиографичната форма Europass CV, включваща езиков раздел, е дори по-популярна: досега са генерирани над един милион автобиографии и са свалени за попълване над 1,7 милиона.

За да събере и направи достъпна информация за използването на езиковите сертификати, техния характер и качество, Комисията финансира изследването „Опис на езиковите сертификати в Европа“ (II.6.3). Въз основа на резултатите, авторите препоръчват на Комисията да работи със заинтересованите страни за подобряване на качеството на разработването и валидирането на тестове от страна на извършващите сертификация, за създаване на стандарти за качество и практически кодекс на сертифицирането по езиците в Европа, както и за подкрепа на сътрудничеството между сертифициращите институции в различните страни и с общообразователните институции.

За първи път на равнище Комисия планът за действие излага виждане за езиковите политики, надхвърляща рамките на чуждоезиковото обучение и обхващаща всички говорени в Европа езици, било то официални, регионални или малцинствени, или пък езици, говорени от имигрантските общности. През 2006 г. беше организирана Европейска конференция на тема „Регионалните и малцинствените езици в образователните системи“ (III.1.1), на която се събраха заинтересовани от развитието на регионалните и малцинствените езици страни и обмениха помежду си добри практики. Положението на регионалните и малцинствени езици в страните, които се присъединиха към Европейския съюз през 2004 г., беше разгледано в доклада „Евромозайка“ (III.1.2). В момента той се актуализира по отношение на Румъния и България.

Този нов подход към чуждите езици и езиковото многообразие е напълно запазен в LLP, където ще могат да бъдат финансирани всички езици, в т.ч. регионалните и малцинствените езици (III.1.3). Комисията полага специални усилия с организирането на европейски конференции, местни семинари и мрежови срещи да информира заинтересованите от развитието на регионалните и малцинствените езици как да бъдат включени в основните програми, и особено в LLP.

През 2004-2006 г. програма Култура 2000 подкрепи 150 проекта за превод за развитие на културното и езиковото многообразие в Европа. Развитието на културното и езиковото многообразие е крайъгълен камък в новата програма Култура за 2007-2013 г.

В съответствие с препоръките на плана за действие, проектите за побратимяване на градове подпомогнаха в значителна степен неформалното овладяване на езици и езиковото многообразие (III.2.1). Три от единадесетте най-добри практики, отличени с Наградите Златни звезди 2006, включваха дейности за насърчаване на езиковото и културно разнообразие. В програмата „Европа на гражданите 2007-2013 г.“ езиковото и културно разнообразие представлява хоризонтална дейност, която присъства във всички дейности за целия период на програма.

По отношение на медиите Комисията (Генерална дирекция „Информационно общество“ - Програма Медия) лансира в началото на 2007 г. изследване на нуждите и практиките на аудиовизуалната индустрия за озвучаване и вграждане на субтитри (III.2.2). До края на 2007 г. изследването ще проучи европейския пазар и ще бъдат направени препоръки за насърчаване на езиковото многообразие и улесняване движението на аудиовизуалните продукции между европейските страни.

5.3.3. Подобряване на предлагането и повишаване броя на занимаващите се с изучаване на езици

Планът за действие призова дейностите по програма Сократ, насочени към обучение на възрастни, да насърчават чуждоезиковото обучение и езиковото многообразие. В отговор на това, дейностите по програма Грундвиг (III.3.1) подкрепиха 14 проекта и две мрежи за разработване на инструменти и курсове за учители по чужди езици. Шест от тях бяха адресирани към имигрантите и етническите общности. Общо 300 партньорства в обучението насърчиха изучаването на чужди езици в обучението на възрастни, като 105 бяха адресирани към мигрантите и етническите общности (33 % от общия брой партньорства).

В LLP един от приоритетите на многостранните проекти по Грундвиг е „Създаване на възможности за обучение на възрастните мигранти във връзка с тяхната езикова, социална и културна интеграция“.

Европейският езиков етикет (III.3.2) бе подкрепен от нови дейности, насочени към поощряване на възрастните за изучаване на чужди езици (европейска награда за Учител/Ученик на годината по чужди езици и информационна кампания за изучаването на чужди езици, и особено Европейския ден на езиците). Тези дейности бяха пилотни през 2005 и 2006 г., а сега вече са редовни дейности в LLP.

Едно изследване на разнообразието в предлагането на чуждоезиково обучение (III.3.3) в ЕС в периода 1999-2005 г. ще приключи да края на 2007 г. То ще определи дали има промени в броя на преподаваните езици и в броя на изучаващите чужди езици и ще набележи тенденциите.

5.4. Рамка на прогреса

5.4.1. Вземане на по-добри решения, въз основа на информация

В този раздел са разгледани дейностите, насочени към обмен на информация и добри практики между Комисията и държавите-членки, както и към набелязване на нови области в езиковата политика.

С оглед обмяната на добри практики и обсъждане на езиковите проблеми при съвместните действия, бе създадена Работна група по езиците за проследяване на плана за действие и подпомагане на Комисията в реализацията на целите на „Образование и обучение 2010 г.“, образователната страна на Лисабонската стратегия (IV.1.1).

Изследване на начините за мотивиране на гражданите да изучават чужди езици (IV.1.2) доведе до издаването на “Lingo!”, представящо добрите практики в сферата на мотивацията. Изследването очертава основните мотивационни проблеми, като подкрепата на мрежите за популяризиране на езиците на всички нива, отделяне на повече внимание на обучението на възрастни, особено в неформална обстановка, както и използването на медийни и маркетингови техники за привличане на вниманието към изучаването на чужди езици.

Друго проучване относно цената на липсата на многоезичие (IV.1.3a) бе изоставено като такова, но впоследствие бе продължено от части в един по-разширен вариант на тема „Ефектите от недостига на езикови умения в предприятията върху европейската икономика“ (IV.1.3.b), което установи, че недостигът на езикови умения води до значителна загуба за предприятието и препоръча подкрепа за предприятията за по-добро управление на езиковите умения, чрез развитие на езиковите умения вътре в предприятията, организиране на обучение на персонала и възможности за наемане на чужди студенти и работници и участие в международен обмен между предприятия. Трябва да бъдат подобрени също така връзките между предприятията и образователния сектор, а езиковите умения на децата на работници-мигранти да бъдат по-добре оценявани и развивани, успоредно с усвояването на националния език на приемната страна.

Проблемите на многоезичието в научните изследвания се разработват и от два проекта, финансирани по Шестата рамкова програма за научни изследвания (IV.1.4). Седмата рамкова програма за научни изследвания също така подкрепя езиковото многообразие в сферата на социално-икономическите и хуманитарните науки.

Европейската мрежа Eurydice публикува през 2005 г. книга на тема „Основни данни за преподаването на чужди езици в училищата в Европа“ (IV.1.5), която определя нивото на предлагане на чуждоезиково обучение през 2003 г. Второ издание, обхващащо периода 2004-2006 г., ще излезе в средата на 2008 г. То ще позволи извършването на статистически сравнения и анализ на тенденциите.

Данни за това, как програмите в областите на образованието, обучението, младежта, медиите и културата са подпомогнали развитието на чуждоезиковото обучение през периода 2004-2006 г. (IV.1.6), са дадени в съответните раздели на настоящия документ. В допълнение може да се отбележи, че програма Младеж включи 1 000 000 млади хора и подпомогна обмена на около 6 000 доброволци. Езиковата подготовка беше насърчавана, дори задължителна за раздела Европейска доброволческа служба. Освен това една от общите цели на новата програма Младежта в действие (2007-2013 г.) е признаването на културното, многокултурно и езиково многообразие на Европа, както и стимулиране на неформалното усвояване на чужди езици.

За да подпомогне обмена на добри практики и с това да подобри качеството на чуждоезиковото обучение, през 2006 г. беше създадена Европейската мрежа на инспекторите по чуждоезиково обучение (ELIN) (IV.2.1). Досега мрежата бе съсредоточена върху три аспекта: подкрепа на училищното ръководство в чуждоезиковото обучение, началното обучение на учителите и обучение без откъсване от работа и влиянието на инспектиращите системи и практики. Схемата Arion, подкрепяща учебни посещения от участници в образователната дейност, организира 36 учебни посещения в сферата на чуждоезиковото обучение с участието на почти 400 души - преподаватели по чужди езици, директори, ръководители и значителен брой инспектори по чуждоезиково обучение (II.3.3). Схемата Arion продължава и в LLP, като особено внимание ще бъде отделено на дейностите, свързани с чуждоезиковото обучение.

За да се осигури продължителният им ефект, целите на плана за действие бяха подети от Програмата за обучение през целия живот 2007-2013 г. (LLP) (IV.3.1). Насърчаването на чуждоезиковото обучение и езиковото многообразие са основна цел на LLP, което е видно и от приоритетите на специалните програми, насочени към училищата (Коменски), университетите (Еразмус), професионалното обучение (Леонардо) и обучението на възрастни (Грундвиг). Специалните програми се допълват от пресечни дейности, посветени на езиците (Основна дейност 2 - езици). Подкрепят се всички езици: официалните, регионалните, малцинствените, езиците на мигрантите и тези на основните търговски партньори на Общността.

Резултатите от изпълнението на плана за действие са окуражителни. Комисията в общи линии изпълни възложените ѝ задачи навреме. Държавите-членки положиха усилия за реализация на значителна част от целите, заложени в плана за действие. Друга част от задачите, заложени в плана за действие, имат нужда от по-дългосрочен ангажимент и на тях не могат да се поставят срокове за изпълнение. Макар че общите тенденции са положителни, положението е различно в различните страни, тъй като началната точка и политическият подход във всяка от държавите-членки са различни. Допълнителните усилия от страна на всички заинтересовани страни ще укрепят тези тенденции и ще консолидират реформите, предприети от държавите-членки.

Докато голяма част от препоръките на плана за действие бяха възприети на национално равнище, друга, по-малка част имат нужда от допълнителни усилия за постигане на търсения ефект - особено в разпростирането на чуждоезиковото обучение по всички образователни канали (включително и професионалното обучение), в увеличаване на разнообразието от преподавани в училище езици, популяризиране на отворените към езиците училища, използване на възможностите на обучението за възрастни и неформалното усвояване на езици и повишаване на мотивацията за овладяване на чужди езици.

Комисията ще продължи да подкрепя държавите-членки в усилията им за подобряване на качеството на чуждоезиковото обучение, за увеличаване на разнообразието от преподавани езици и популяризиране на отворените към езиците училища. По отношение на изучаването на езиците, нужни са по-нататъшни действия за осъзнаване на важността на владеенето на повече езици в допълнение на инициативите за мотивиране на ученици и възрастни да се заемат с изучаване на чужд език, също и чрез неформално усвояване на езика. Повечето от препоръчаните от плана за действие дейности са насочени към първоначалното образование и съответното обучение на учители. Сега акцентът може да се постави върху обучаването на възрастни, като се разшири кръга на заинтересованите лица с включване на предприятията, продължаващото професионално обучение и върху неформалното езиково обучение чрез медиите и чрез културни прояви.

Европейските програми в сферите на образованието, културата, младежта и гражданското общество, и особено Програмата за обучение през целия живот, са мощни инструменти, които допълват националната политика и придават общоевропейски измерения на обучението. Подкрепата им за многоезичието се засилва в новото поколение програми за периода 2007-2013 г., както с поставянето на чуждоезиковото обучение и езиковото многообразие като основна цел, така и посредством увеличаването на бюджета, отделен за езикови дейности. Комисията ще контролира тези средства, така че да се гарантира стратегическото им използване в онези сфери, където е необходима допълнителна работа. Едновременно с това Комисията ще подкрепи разработването на Индикатор на езиковата компетентност, за да предложи на държавите-членки база за сравнение на техния избор на политики. Ще се търсят нови възможности за издигане на многоезичието чрез други политики, като тези в социалната и регионалната област. В по-нататъшните действия трябва да се включат всички заинтересовани страни и да се създаде едно дългосрочно партньорство за многоезичие.

Комисията в момента преразглежда подхода си към многоезичието, за да може да подпомогне държавите-членки в духа на Лисабонската стратегия за растеж и заетост и съобразно предложенията на Европейския парламент, направени по време на изслушването на комисар Орбан. В процеса на оформяне на политиките ще участват множество заинтересовани страни посредством онлайн консултации. Те ще бъдат проведени в тясно сътрудничество с другите европейски институции и държавите-членки, които ще обсъдят новите моменти в политиката на многоезичие на конференция на министрите през февруари 2008 г. Констатациите в настоящия документ, както и друга обратна информация, като например препоръките на Групата на високо равнище по въпросите на многоезичието, ще бъдат в основата на дебата. Процесът на консултации ще доведе до изготвянето на ново съобщение на Комисията, планирано за септември 2008 г., в което ще бъде изложен един по-обхватен подход към политиката на многоезичие.