По отношение на ключовите индикатори за мониторинг на интеграцията на глобалните екологични въпроси

За периода 1988 – 2011г., емисиите на основните парникови газове имат тенденция към намаляване. През 2011г. са емитирани общи емисии на ПГ – 66 133,28 Gg CO2-екв. или 45,75% от емисиите през базовата година (1988г.) Емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 13,6 тона СО2- екв. през 1988 до 9,0 тона СО2- екв. през 2011 г. и доближават средната за Европейския съю. В момента България има необходимия резерв, който осигурява изпълнение на ангажиментите, поети с подписването на Протокола от Киото.

През 2012г. на национално ниво е приет Третия план за действие по изменение на климата за периода 2013-2020 г., който предвижда конкретни мерки за намаляване на емисиите парникови газове във всички сектори, като тези мерки са съобразени с политиката на страната в областта на изменението на климата и съответно с потенциала на националната икономика за редукция на емисиите. Общият ефект от предвидените мерки гарантира изпълнение на поетите ангажименти и постигане на правно обвързващите за страната ни европейски цели.

Разходите за ДМА с екологично предназначение показват размера на извършените разходи за придобиване и поддръжка на ДМА с екологично предназначение за дадена териториална единица (регион, държава) и размера на средствата, изразходвани за намаляване на последствията от антропогенния натиск върху околната среда. За ЮИР тези разходи възлизат на 387 276 хил.лв..

Разходите за ДМА с екологично предназначение на човек от населението за ЮИР възлизат на 360,98 лв./човек.

Дял от територията с висок риск от ерозия Водоплощната ерозия засяга над 60% от земеделските земи, в различна степен на проявление, като оценката на средногодишната ерозия възлиза на около 55 млн.t. С висок риск от проява на водоплощна ерозия на почвата са 1.7% от територията на страната, а с умерен 9.2%. Най-широко разпространение на процеса в ЮИР е установено за община Сливен, където 43,2% от територията податлива на ерозия е с много висок риск от ерозиране. По данни на Изпълнителната агенция по околна среда, съгласно използван математичен модел за оценка на риска от ветрова ерозия в България през 2009г. засегнатите площи от ерозия се равняват на 3 798 429ha. , което е 34% от обработваемите земи в страната. Най-засегнати от проявата на ветрова ерозия в страната са земеделските територии/нивите/, като за ЮИР най-голям е делът на област Ямбол (57%), следван от областите Бургас и Сливен с по (30, 7%). В община Гълъбово засегната от ерозия е 1 341 кв.км площ, половината, от която се характеризира със средна до силна податливост от ерозия.Същата тенденция се наблюдава и в община Гурково, където площта податлива на ерозиране е 1 063 кв.км. В община Карнобат от 1 150 кв.км податлива на ерозия площ, 16% се характеризира със силна податливост на ерозиране.В община Сунгурларе 59,5 кв.км. площ е с много силна податливост от ерозия.

Наличните към момента данни за степен на постигане на националните цели за използване на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност позволяват извършването на изчисления и анализи на национално ниво, докато за по-ниските териториални равнища (общини и региони за планиране) подобни изчисления към момента са невъзможни поради липсата на изходни данни. Индикаторът отразява спестената енергия чрез прилагане на мерки за енергийна ефективност и произведената енергия от ВЕИ в дадена АТЕ (община, регион, държава), сравнени с поставените национални цели.

През 2011 г. делът на енергията от ВЕИ (13,8%) в брутното крайно потребление на енергия нараства спрямо 2010 г., когато достигнатият дял на енергия от ВЕИ е 13,5%.

През 2010г. произведената енергия от ВЕИ за Югоизточният район е 204 617 хил. кВтч. от общо 5 787 814 хил. кВтч, което е 3,5 % от общото за страната. Като цяло страната и районите в нея са все още твърде далеч от постигането на общоевропейската цел за около 20 % от производството на енергия от ВЕИ към 2020 г.