Доклад за наблюдение изпълнението на Регионалния план за развитие на Югоизточен район за 2012 година

Допълнително, наблюдението на качеството на атмосферния въздух се осигурява и чрез мобилна автоматична станция (МАС). В динамика се проследяват концентрациите на: фини прахови частици под 10 μm, серен диоксид, азотен диоксид, азотен оксид, въглероден оксид, озон, прах, въглеводороди /метанови и неметанови/ и шест метеорологични параметри – скорост и посока на вятъра, температура, налягане, слънчево греене, влажност.

През 2012 г. не са регистрирани превишения на СГН по показател ФПЧ в пунктовете за мониторинг. В сравнение с 2011 г., когато средногодишната концентрация по същия показател, на база на измерванията от АИС Сливен, е превишена както следва: 45,718 μg/m3, при СГН 40 μg/m3.

Налице е тенденцията към подобряване на състоянието на атмосферния въздух по отношение на показателя. Основен фактор за това са предприетите и реализирани от общините мерки, включително и изпълнение на мерките, заложени в Плановете за действие към общинските програми.

В АИС Стара Загора - през 2012 г. са регистрирани 27 превишения на СДН по показател ФПЧ, при нормативно лимитирани 35 пъти за една календарна година. Основен фактор, допринасящ за превишенията, е отоплението с твърди горива в битовия сектор през зимния период, когато са отчетени и по – голям броя от тях, както и автомобилния трафик. В сравнение с 2011 г., когато регистрираните превишения са 45, в годишен аспект е налице намаляване на замърсяването по този показател за агломерацията. В OPSIS с. Ръжена са регистрирани 25 броя превишения на СДН на показател ФПЧ през 2012 г.

Основна причина за превишенията е отоплението с твърди горива в битовия сектор през зимния период. В сравнение с 2011 г., когато регистрираните превишения са 45, в годишен аспект за района, също е налице намаляване на замърсяването по този показател.

АИС Сливен регистрира 59 превишения на СДН на показателя ФПЧ за 2012 г., а през 2011 г. превишенията са били 102 бр. Поетапното изпълнение на проекта за водния цикъл на града, ремонтиране на уличната пътна мрежа и изпълнението на мерките от Плана за действие към Общинската програма за оценка и управление качеството на атмосферния въздух са предпоставка за намаляване нивата на този показател в атмосферния въздух.

Регистрираните нива на показател ФПЧ10 от пункта в гр. Гълъбово е с тенденция на задържане през 2012 г. В АИС в гр. Гълъбово - през 2012 г. са отчетени 48 превишения на СЧН по показател серен диоксид и 2 превишения на ПС на СДН, при нормативно лимитирани респективно 24 пъти и 3 пъти за една календарна година. В сравнение с 2011 г., когато регистрираните превишения на ПС на СЧН са 73, на ПС на СДН са 6, е налице намаляване на замърсяването по този показател за агломерацията.

Основни източници на серен диоксид в региона са топлоелектрическите централи (ТЕЦ) от комплекса „Марица изток” За изминалата година е извършван всекидневен, детайлен анализ на КАВ но все още не е постигнато качествено и устойчиво намаляване замърсяването на атмосферния въздух в района на гр. Гълъбово по този замърсител. През ноември 2012 г. от АИС „Зелен клин” в град Стара Загора бяха регистрирани 33 превишения на средночасовата норма по показателя азотен диоксид. Източникът на емисиите на азотен диоксид в атмосферния въздух са основно транспортът и битовото отопление, в съчетание с формирането на различни метеорологични условия на средата (скорост и посока на вятъра, температура на въздуха и атмосферно налягане, температурна инверсия).

Общият брой източници на емисии на територията на РИОСВ – Стара Загора, които подлежат на контрол и са в обхвата на Закона за чистотата на атмосферния въздух и подзаконовите нормативни актове към него, към момента са 800. Величината е динамична, поради факта, че се въвеждат в експлоатация нови обекти, а някои от съществуващите се извеждат. Издадените през календарната 2012 г. 100 предписания бяха с основна цел отстраняване на проблеми, свързани с чистотата на атмосферния въздух, извършване на емисионни измервания, привеждане на дейностите в съответствие с действащото законодателство и подобряване работата на пречиствателните съоръжения.

В района на РИОСВ – Стара Загора на първо място като обекти, източници на емисии са големите горивни инсталации. В област Стара Загора са разположени четири от най - големите топлоелектрически централи за страната. Реалното намаляване на емисиите на серен диоксид вече е започнало с изграждането и въвеждането в експлоатация на сероочистващите инсталации с над 94 % степен на очистване.

През 2012 г., като положителна насока, се отчитат организираните действия от експертите в РИОСВ – Стара Загора, включително и с представители на други институции, водещи до спиране на отрицателните въздействия върху околната среда; дейности насочени към осигуряване провеждането на националната политика по опазване на околната среда на регионално равнище, свързана с контрола на качеството на атмосферния въздух и неговото подобряване; нов подход при текущия и последващ контрол свързан с издадените разрешителни; осъществяването на комплексни проверки по компоненти и фактори на околната среда, привеждането в съответствие на всички инсталации в обхвата на Наредба № 7/2003 г.; обхващане и контрол на значителен брой обекти използващи вещества, които нарушават озоновия слой и флуорирани парникови газове (спрямо предходни години); превантивен контрол на проекти към Общинските съвети по устройство на територията.

През 2012 г. все още не може да се каже, че е налице трайно и устойчиво намаление концентрациите на ФПЧ в по – големите градове от региона, както и по отношение на показателя серен диоксид. Целта на направлението е чрез използването на всички законови механизми да се постигне устойчиво намаляване замърсяването на атмосферния въздух в региона, контролиран от РИОСВ – Стара Загора.
Повърхностни и подземни води

Територията, контролирана от РИОСВ – Бургас обхваща част от Черноморски район за управление на водите с център гр. Варна и Източнобеломорски район за управление на водите с център гр. Пловдив. Районите на речните басейни се определят от естественото разположение на вододелите между водосборните области на една или няколко основни реки. Към териториалния обхват на РИОСВ-Бургас от Черноморски район за басейново управление на водите се включва: 1. Реките, вливащи се в Черно море в това число: Речен басейн река Камчия; Речен басейн Севернобургаски реки; Речен басейн Мандренски реки; Речен басейн Южнобургаски реки; Водно тяло река Велека; Речен басейн река Резовска; 2. Крайбрежни морски води и териториално море; 3. Езера; 4. Подземни води, източно от подземния вододел на малмваланжския водоносен хоризонт. В Черноморският басейнов район повърхностните водоизточници за питейно-битово водоснабдяване са: яз. „Камчия”, яз. „Ясна поляна” и яз. „Тича”. Язовир „Камчия” е изграден на р. Луда Камчия, яз. „Тича” – на р. Голяма Камчия, а яз. „Ясна поляна” – на р. Дяволска – това са територии, обявени за извличане на повърхностни води за човешка консумация. В изпълнение на задълженията си по Закона за водите, РИОСВ –Бургас осъществява контрол на източниците на замърсяване на водите и водните обекти чрез проверки, наблюдения и пробовземания.Основните приоритети при извършване на контролната дейност от РИОСВ Бургас през 2012 г. са свързани с подобряване работата на изградените пречиствателни станции за отпадъчни води и пречиствателни съоръжения, спазване на определените условия и изисквания в разрешителните за заустване, както и намаляване на замърсяването на водите. Повърхностните води на територията на Басейнова Дирекция за управление на водите за Черноморски район, които са и в границите на териториалния обхват на РИОСВ – Бургас, са Южночерноморските реки, включващи: речен басейн - Севернобургаски реки,речен басейн - Мандренски реки, речен басейн - Южнобургаски реки, речен басейн река Велека, речен басейн река Резовска.

От проведения мониторинг през 2012 г. в пункта на р. Мочурица след гр. Карнобат се констатира отклонение от нормите за добро състояние по следните физико-химични показатели: неразтворени вещества, електропроводимост, разтворен кислород, азот амониев, азот нитратен, азот нитритен и общ азот. За р. Мочурица е характерно силното органично замърсявне от непречистени битови отпадъчни и промишлени води. Най- силно замърсяване се наблюдава в участъка след гр. Карнобат (много лошо състояние) поради вливането на непречистени отпадъчни води от градската канализационна мрежа. За подобряване на състоянието на водното тяло в участъка след гр. Карнобат в разработеният от Басейнова дирекция гр. Пловдив План за управление на речните басейни са предвидени следните мерки: Изграждане на ГПСОВ над 10000 е.ж. и доизграждане на канализационна мрежа над 10000 е.ж. За изпълнение на тази мярка е разработен проект, който ще бъде

разгледан за финансиране по Оперативна програма „Околна среда 2007 –2013”. За яз. „Ц. Церковски” са характерни силните цъфтежи от планктонни водорасли, причинени от органичното замърсяване (рН, ХПК, БПК, N-Келдал). Вероятна причина за това е провежданото интензивно рибовъдство в язовира.

През 2012 г. се запазва тенденцията за заустване на непречистени отпадъчни води в повърхностни водни обекти от селищни канализационни ситеми без изградена ПСОВ – все още не е изградена ПСОВ „Созопол”, непречистени се заустват във водни обекти отпадъчните води от канализационни системи на гр. Карнобат, гр. Айтос и гр. Котел. В много от населените места под 2000 е. ж. канализационната мрежа не е изградена или е изградена частично и отпадъчните води се отвеждат в попивни септични ями. Голяма част от изградените ПСОВ не могат да осигурят необходимата степен на пречистване на отпадъчните води от населените места, които обслужват – в много от тях не са изградени или доизградени съоръжения за отстраняване на азот и фосфор – ПСОВ „Китен – Приморско“, ПСОВ „Обзор – Бяла“, ПСОВ „Поморие“, ПСОВ „Равда – Слънчев бряг – Несебър“, ПСОВ „Елените“ и ПСОВ „Лозенец“. В последните три изброени ПСОВ през активния туристически сезон постъпват количества отпадъчни води, значително превишаващи капацитета им, което снижава значително пречиствателния им ефект. Във връзка с прилагането на политиката за опазване и подобряване състоянието на водните ресурси, на регионално ниво е постигнато следното: предстои изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) „Созопол – Черноморец – Равадиново“ да бъде извършено разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ „Равда – Слънчев бряг – Несебър“, както и осъществяване на дълбоководно заустване на пречистените в нея отпадъчни води. С цел разширение и модернизация на ПСОВ „Приморско - Китен”, община Приморско е подписала договор от 03.02.2012 г. по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.” за безвъзмездна финасова помощ за проект: „Интегриран инвестиционен проект във водния сектор на агломерация „Приморско – Китен”. С проекта се предвижда да се извърши модернизация на пречиствателната станция, както и да се увеличи капацитета й. През 2013 г. ще продължи изграждането на финансиран по ОПОС проект за канализация на кв. „Меден рудник” в гр. Бургас, включващ разширение и реконструкция на ПСОВ „Меден рудник“.

В обхвата на РИОСВ – Бургас попадат три градски пречиствателни станции с изградени всички съоръжения за пречистване, включително за отстраняване на биогенните елементи азот и фосфор: ПСОВ Бургас, заустваща пречистените отпадъчни води в ез. Вая, ПСОВ „Меден рудник”, заустваща пречистените отпадъчни води в яз. Мандра и ПСОВ „Царево”, заустваща в река Попска, вливаща се на около 1000 м. след мястото на заустване в Черно море.

Националната мрежа за мониторинг на химичното състояние на подземните води в Бургаски район през 2012 година обхваща 3 хидрогеоложки пунктa:

1. BG3G000000QMP014 – кладенец Лепков, гр. Карнобат, общ. Карнобат

2. BG3G000000NMP015 – сондаж - 3, с. Чубра, общ. Сунгурларе

3. BG3G000000QMP016 – сондаж, с. Сунгурларе, общ. Сунгурларе

Подземните води се оценяват въз основа на информация, която ИАОС изпраща на Басейнова Дирекция за управление на водите в Източнобеломорски басейн – център Пловдив. Пробите са анализирани в ИАОС – Регионална лаборатория – Бургас. За всеки отделен мониторингов пункт има определена схема за пробонабиране и анализиране, както следва:

I.група – основни физико-химични показатели – разтворен кислород, окислително възстановителен потенциал, рН, електропроводимост, нитратни йони, амониеви йони, температура, перманганатна окисляемост, обща твърдост, калций, магнезий, хлориди, натрий, калий, сулфати, хидрокарбонати, карбонати, сух остатък – анализират се всички тези показатели във всички пунктовете за подземни води четири пъти в годината;

II.група – допълнителни физико-химични показатели – нитритни йони, фосфати, общо желязо, манган – анализират се всички или отделни показатели в мониторинговите пунктове четири пъти в годината;

III.група – метали и металоиди – олово, мед и цинк – само в мониторинговите пунктове при гр. Карнобат и с. Чубра – веднъж годишно през трето тримесечие, а живак – само при гр. Карнобат.

В резултат на извършения анализ през 2012г. е установено сравнително лошо качествено състояние на подземните водни тела, дължащо се на дифузни източници на замърсяване, обусловено от следните фактори:

1.Естественни предпоставки – незащитени, открити, уязвими на проникване на повърхностни замърсители или покрити с отложения с висока водопропускливост с вертикална и хоризонтална филтрация водоносни хоризонти. Подхранване изключително от валежи и повърхностно течащи временни потоци.

2. Повишено съдържание на нитрати в подземните води, което се дължи на неконтролируемото азотно торене в засегнатите райони през 80-те и началото на 90-те години.

3. Водоносните хоризонти залягат на дълбочина, при която не може да се извършва бързо самопречистване на подземните води по естествен път.

4. Развитието на частни стопанства (зеленчукопроизводство, овощарство и лозарство) и използването на торове за високи добиви допринасят за постъпването на замърсители във водоносните хоризонти.

5. Депониране на отпадъчни продукти от животновъдството (твърд и течен тор) в близост до фермите.

6. Неефективно действащи пречиствателни съоръжения за отпадъчни води.

Оперативният контрол, провеждан на обектите, формиращи отпадъчни води и заустващи в повърхностни водоприемници, разположени в териториалния обхват на РИОСВ - Стара Загора е част от програмата за мониторинг на водите към Националната система за мониторинг на околната среда. Във връзка с прилагането на Рамковата директива за водите 2000/60/ЕС от басейновите дирекции към МОСВ, са разработени програми за контролен и оперативен мониторинг на повърхностните и подземните води, чиято основна цел е осигуряване на необходимата информация за оценка състоянието на водите.

При проектиране на мрежата за контролен мониторинг на повърхностни води, са избрани представителни мониторингови пунктове за съответните речни басейни и типовете водни тела. Общият брой на пунктовете за контролен мониторинг на територията на РИОСВ - Стара Загора през 2012 г. е 9, от които 7 пункта на реки и 2 - на язовири. От тях пред Европейската Комисия се докладват резултатите от 5 пункта (3 на реки и 2 на язовири). В тези пунктове се извършва физико-химичен мониторинг за определяне на екологично и химично състояние на повърхностните води.

Пунктовете за контролен мониторинг са: р.Сютлийка - с. Ракитница; р. Сазлийка - след гр. Гълъбово; р. Тунджа – преди гр. Калофер; р. Тунджа – опашка на яз. „Копринка”;

р. Тунджа след яз. „Копринка”, с. Бузовград - 1,5 км преди моста за селото, преди р.Крънска; р. Тунджа - мост с. Баня (при ХМС); р. Тунджа - с. Срем; яз. „Копринка”; яз. „Жребчево”- стена.

Пунктове за оперативен мониторинг се поставят в онези водни тела, които са в лошо състояние и съществува риск да не постигнат добър статус към 2015 г. На територията на РИОСВ - Стара Загора, през 2012 г., са определени 19 пункта за оперативен мониторинг - 18 на реки и 1 - на язовири. В тези пунктове се извършва физико-химичен мониторинг за определяне на екологично и химично състояние на повърхностните води.

При определяне на химичното състояние на водните тела са приложени изискванията на Директива 2008/105/ЕО, при които се изчисляват средногодишни стойности за съдържанието на разтворените във води приоритетни вещества. През 2012 г., в определeни водни тела на територията на РИОСВ - Стара Загора са извършвани анализи за наличие на приоритетни метали /Pb, Cd, Ni, Hg/. Резултатите не показват превишаване на стандартите за качество, въведени от Директива 2008/105/ЕО.

В Плана за управление на речните басейни 2010-2015 г. е предвидена мярка за изграждане на ГПСОВ за градовете Мъглиж и Николаево, доизграждане на канализационна мрежа и осигуряване на подходящо пречистване на н.м. под 2 000 еж.

За ГПСОВ гр.Казанлък е предвидена мярка за реконструкция и модернизация на съществуваща ГПСОВ и подобряване на ефективността от пречистването. За ПСОВ на населените места има подготвени проекти, като за град Казанлък е стартирало финансирането на проекта, а за останалите населени места се очаква решение за финансиране.

На територията на области Стара Загора, Сливен, Ямбол и община Тополовград се намират 6 водохващания за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води, разположени в 6 питейни водни тела. През 2012 г. е проведен мониторинг на 6 водохващания, като състоянието им се определя в добро (категория А2) и много добро (категория А1) на яз. «Асеновец». Наблюдава се запазване на качеството на повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване на територията на области Стара Загора и Сливен.

В региона, контролиран от РИОСВ Стара Загора, функционират шест селищни пречиствателни станции. В поречието на р. Тунджа са Градска пречиствателна станция за отпадъчни води (ГПСОВ) - Сливен, ГПСОВ -Казанлък и ГПСОВ - Павел баня, а на р. Марица ГПСОВ - Нова Загора, ГПСОВ - Стара Загора и ГПСОВ - Раднево. За подобряване на работата и качеството на заустваните отпадъчни води, „В и К” дружествата, експлоатиращи селищните пречиствателни станции, изпълняват програмите от мерки, свързани с намаляване на замърсяването, извършват ремонтни и профилактични дейности на пречиствателните съоръжения.

През 2012 г. са осъществени общо 112 проверки на 67 обекта и 32 планови проверки по изпъление на условия на комплексни разрешителни, при които са издадени 122 предписания.

Без пречистване се заустват канализационните системи на градовете Гълъбово, Чирпан, Ямбол, Тополовград и Елхово, при които се наблюдават многократни превишения на контролираните показателите - общ азот, общ фосфор и екстрахируеми вещества, което от своя страна води до увеличаване товарът на замърсяване на повърхностните водоприемници в поречията на реките Тунджа и Марица.

Като актуален проблем и през изминалата година може да се посочи продължаващото забавяне по изграждане на пречиствателни станции и канализационни системи за населени места с над 10 000 еквивалент жители по Програмата за прилагане на Директивата за отпадъчните води от населените места 91/271/ЕЕС.

На територията на РИОСВ – Стара Загора са разположени 19 подземни водни тела (по-голяма или по-малка част от тях).

Националната мрежа за мониторинг на химичното състояние на подземните води в този район през 2012 г. включва 40 хидрогеоложки пунктa.

Подземните води се оценяват въз основа на информация, която ИАОС изпраща на Басейнова Дирекция за управление на водите в Източнобеломорски басейн - център Пловдив. Пробите са анализирани в РЛ - Стара Загора. За всеки отделен мониторингов пункт има определена схема за пробонабиране и анализиране, както следва:

І група - основни физико-химични показатели - разтворен кислород, окислително-възстановителен потенциал, рН, електропроводимост, нитратни йони, амониеви йони, температура, перманганатна окисляемост, обща твърдост, калций, магнезий, хлориди, натрий, калий, сулфати, хидрокарбонати, карбонати, сух остатък – анализират се всички показатели във всички пунктовете за подземни води сезонно (четири пъти в годината) и само в един пункт - на полугодие (два пъти годишно).

ІІ група - допълнителни физико-химични показатели - нитритни йони, фосфати, общо желязо, манган – анализират се всички или отделни показатели в голяма част от мониторинговите пунктове сезонно (четири пъти в годината).

ІІІ група – метали и металоиди - олово, кадмий, арсен, живак, мед, цинк, никел, хром – тривалентен, хром – шествалентен, обща α – активност и обща β – активност – анализират се всички или отделни показатели само в част от мониторинговите пунктове веднъж годишно през трето тримесечие.

ІV група – органични вещества - еднократно през годината са извършени анализи на: пестициди – в един мониторингов пункт (при гр. Николаево);

- трихлоретилен и тетрахлоретилен - в два мониторингови пункта (при гр. Стара Загора и с. Чокоба).
Земи и почви

Почвите на Бургаска област са заети от чернозем-смолници и канелено-горски почви. През 2012 г. мониторинг на почвите за съдържание на тежки метали и металоиди от мрежата на I ниво се проведе на осем пункта, попадащи на територията на пет общини. От всеки пункт е извършено пробонабиране за пълен набор от показатели. Почвеното изпитване се извършва от Регионална изпитателна лаборатория Бургас в две дълбочини: 0-10 см. и 0-40 см. За необработваемите и 0-20 см. и 20-40 см. за обработваемите почви в три повторения. При проведения мониторинг се наблюдават и контролират индикатори Cu (мед), Pb (олово), Zn (цинк) Cd (кадмий), Cr (хром), Ni (никел), As (арсен), Co (кобалт) и Hg (живак), като Сr и Ni са включени към мониторинга на почвите от 2005 г., Hg от 2007 г. а Co от 2010 г. Проследявайки динамиката на контролираните индикатори се установява, че те са в граници на нормите, под МДК (максимално допустима концентрация), съгласно Наредба № 3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвата (обн. в ДВ бр.71/2008 г.).

Разработването на находищата на подземни богатства на територията на РИОСВ – Бургас се извършва по открит начин, което води до нарушаване на терените. При кариерите за добив на скални материали рекултивацията се осъществява след пълното изземване на полезното изкопаемо, поради което рекултивационните работи по време на експлоатацията са само частични. При кариерите за добив на пясък има възможност да се извършва и поетапна рекултивация. Тя се изразява в запълване на отроботените пространства с материали от откривката, предимно глини. Нарушените площи към 01.01.2013 г. на територията на РИОСВ – Бургас са 28,70 ха. През 2012 г. нарушените площи са 6,77 ха. Нарушените терени от депонирането на отпадъците от минно-добивната дейност се намират в концесионните площи на находищата. Те заемат площ от 37,33 ха. Единствено хвостохранилище „Върли бряг 3” с площ 7.5 ха се намира на терен извън концесионната площ на находище „Дебелт”. Минни отпадъци са предимно от добива и първичната преработка на подземното богатства, която се извършва от трошачно-сортировъчни, а в отделни случаи и трошачно-миячно-сортировъчни инсталации. Пространството, предназначено за събиране или депониране на минни отпадъци, било в твърда или течна фаза, в разтвор или суспензия се нарича

съоръжение за минни отпадъци. На територията на РИОСВ – Бургас това са насипищата, утайниците и хвостохранилищата. Минни отпадъци включват мека откривка (незамърсени почви), твърда откривка и инертни отпадъци.

През 2012 г. в определените осем пункта за мониторинг на тежки метали се проведе и изпитване по отношение на остатъчни количества органохлорни пестициди, полихлорирани бифенили и полициклични ароматни въглеводороди в почвите. Анализирайки получените стойности на наблюдаваните устойчиви органични замърсители през настоящата година се установява, че полихлорираните бифенили са в границите от < 0,0005 до < 0,001, а органохлорните пестициди са в граници от 0,0067 до < 0,005. Тези стойности са много под МДК. На територията на РИОСВ – Бургас е решен проблемът със залежалите пестициди в по-голямата си част, с което е ликвидирана потенциалната опасност от евентуално замърсяване и увреждане на околната среда и човешкото здраве.

При проведения мониторинг на почвите за съдържание на тежки метали и металоиди от мрежата на I ниво в осемте пункта, попадащи на територията на пет общини е извършен анализ и за съдържание на полициклични ароматни въглеводороди. Анализирайки получените стойности на наблюдаваните устойчиви органични замърсители се установява, че те варират от 0,008 до <0.001. Тези стойности са много под МДК. През 2012 г. не са регистрирани замърсявания на земната повърхност и почвата, възникнали в следствие на извършени криминални пробиви по продуктопровода на „Лукойл нефтохим Бургас” АД и на пътно-транспортни произшествия.

Бургаски регион почвите са подложени на деградация вследствие глобалната промяна на климата, повишаване на температурата и засушаване. Ерозията на почвата е един от най-интензивния и широко разпространен деградационен процес. По статистически данни на водна ерозия са подложени 72% от всички обработваеми земи с наклон над 60. Трайно засегнати от водна ерозия са 43% от общата площ на областта. На ветрова ерозия са подложени земите в равнинните и обезлесени райони. Те съставляват около 12 % от обработваемите площи. Иригационна ерозия почти не се забелязва. През 2012 г. година не са финансирани проекти против ерозията на почвата и не са известни такива, които се изпълняват на контролираната от РИОСВ – Бургас територия. Дейностите по предотвратяване на почвената ерозия основно се финансират от Министерство на земеделието и храните.

През 2012 г. продължи мониторинга на почвите - II ниво - функционални подсистеми „Контрол и опазване на почвите от засоляване” и „Контрол и опазване на почвите от вкисляване”.Общата площ на засолените почви в регион Бургас е 50 044 дка. В близост до морето са формирани солончаково-засолени почви в резултат на филтриране на морска вода. В състава на почвения разтвор преобладават хлориди и сулфати на натрия.

И през 2012 г се извърши почвено изпитание в определените два опорни пункта за наблюдение и контрол на засоляването на почвите: пункт кв. Рудник, гр. Бургас и пункт с. Каменар (община Поморие). От двата пункта в четири точки е извършено пробонабиране от три дълбочини: 0-20 см, 20-40 см и 40-60 см. Успоредно с почвените проби са взети и водни проби от подпочвената вода от дренажни канали, намиращи се в близост до опорните пунктове за наблюдение. От извършеното почвено изпитване през 2012 г. се потвърди, че почвите и в двата пункта Рудник и Каменар се определят като силно засолени.

Вкисляването на почвите е проблем за обработваемите земи. През 2012 г. почвено изпитване е проведено на четири постоянни опорни пункта в землищата на: гр. Приморско (община Приморско), с. Подвис (община Сунгурларе), с. Кипилово (община Котел) и с. Вресово (община Руен). От всички пунктове от четири точки се отбират почвени проби в две дълбочини 0-20 см. и 20-40 см. Анализира се киселинността на почвите (Рh в КCl) и съдържанието на обменни йони H+, Al3+, Mn2+, Ca2+, Mg2+.

Контролната дейност е насочена към превантивно и текущо наблюдение на опазването на почвите от замърсяване. Правомощията, дадени на РИОСВ в Закон за почвите спомагат за проследяване динамиката на вредни вещества в почвите, съобразно нормите за допустимото им съдържание по Наредба № 3 и предприемането на действия за недопускане замърсяване и увреждане на почвите с продукти на растителна защита.

За доброто състояние на почвите спомага:

• 
  Прилагането на новия Закон за почвите, имащ за цел опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите. С него се регламентира политиката, дейностите и отговорностите на Правителство, регионални структури, местни органи на управление, собственици и ползватели на земи, имащи отношение с опазването или възстановяването на функциите на почвата.
  
• 
  Балансираното торене на отглежданите селскостопански култури
  
• 
  Въвеждането на програми за екологосъобразно земеделие и животнопвъдство.
  
• 
  По-малко използване на продукти за растителна защита и минерални торове,
  

• 
  Използването на съвременни продукти за растителна защита, които са с кратък период на полуразпад, не се акумулират в почвата и не предизвикват замърсяване на почвите с пестициди.
  

През 2012 г. се проведе мониторинг на почвите от мрежата на I ниво за съдържание на тежки метали и металоиди, при пълно обследване в 12 пункта от общо 41 и попадащи на територията на девет общини в контролирания регион. От всеки пункт е извършено пробонабиране за пълен набор показатели. На базата на извършените анализи се заключава, че почвите в контролираната територия са незамърсени с тежки метали и металоиди. Установява се тенденция на задържане нивата на наблюдаваните индикатори, които са много под границите на максимално допустимите концентрации.

Добивът на подземни богатства се извършва предимно по открит начин, което води до нарушаване на терени. Общо нарушените терени от добивната промишленост на територията, контролирана от РИОСВ - Стара Загора, които се нуждаят от рекултивация са 21 426.02 ха. Общо рекултивирани площи до момента – 4 327.6 ха. През 2012 година са нарушени 81.02 ха.

По отношение на замърсяване на почвите с устойчиви органични замърсители

са констатирани органохлорни пестициди, полихлорираните бифенили и полицикличните ароматни въглеводороди, които са в граници много под максимално допустимите концентрации.

На територията, контролирана от РИОСВ - Стара Загора не е решен проблемът с продуктите за растителна защита (ПРЗ) с изтекъл срок на годност и с неизвестен произход. Не е ликвидирана потенциалната опасност от евентуално замърсяване на околната среда и за човешкото здраве. В изпълнение на заповеди на Областните управители на области Стара Загора, Сливен и Ямбол се взе участие в междуведомствени комисии за извършване проверки състоянието на складовете и ББ кубовете за съхранение на ПРЗ с изтекъл срок на годност, разположени на териториите им. През годината не са констатирани разливи и замърсяване на площи с нефтопродукти.

През 2012 година не са финансирани проекти против ерозия и не са известни такива, които да се изпълняват на контролираната територия от РИОСВ - Стара Загора. Дейностите по предотвратяване на почвената ерозия основно се финансират от Министерството на земеделието и храните.

Във връзка с контрола и опазването на почвите от засоляване са пробонабрани и анализирани 24 почвени проби от пунктове град Стралджа, община Стралджа, област Ямбол и град Кермен, община Сливен, област Сливен. В резултат на това почвите в пункт Стралджа се определят от слабосолонцовати до солонци, а тези в пункт Кермен могат да се определят като несолонцовати. Отчитайки резултатите от извършените наблюдения върху показателите, характеризиращи вредната киселинност, се установява следното:

- пункт с. Тъжа - активната реакция pH е в границите от 3.61 до 3.67, реакцията на почвите се определя като много силно кисела.

- пункт с. Сборище - активната реакция pH е в границите от 4.45 до 5.05, реакцията на почвите се определя от средно кисела до силно кисела.

- пункт с. Коларово - активната реакция pH е в границите от 3.64 до 3.88, реакцията на почвите се определя като много силно кисела.

- пункт с. Хлябово - активната реакция pH е в границите от 3.66 до 4.4, реакцията на почвите се определя от силно кисела до много силно кисела.

На територията на РИОСВ – Стара Загора, по информация на общините, съществуват нерегламентирани сметища със смесени битови и строителни отпадъци, примесени с животинска тор и коренища от градини и дворове.