Диапазонът на индекса за пет от 6-те района от ниво 2 в страната е между 63

• 
  Изводи, свързани с териториално-урбанистичната и демографска среда:
  

Природно защитените територии, включително тези по Натура 2000 са значително под средните за страната. Изключително нисък е делът на защитените територии в Шуменска и Търговищка области.

В общата оценка на регионите на ЕС по степен на уязвимост към предизвикателствата в развитието до 2020 г., СИР се класира на шесто място сред европейските региони с най-висока степен на уязвимост и по четирите предизвикателства. Адаптацията към климатичните промени е от съществено значение за СИР, защото те могат да повлияят негативно на селското и горското стопанство, на развитието на туризма, на рибарството, на производството на енергия, на състоянието на водните ресурси и на общото биологично равновесие в района.

Населението на района според официалното преброяване към 1 февруари 2011 г. е на второ място сред останалите райони от ниво 2 в страната, с гъстота на населението на кв.км по-висока от средната за страната. Естественият му прираст и за 2015 г. година продължава да бъде отрицателен, но в сравнително по-малка степен, отколкото в другите райони на страната. Разпределението на населението по области обаче показва значителни разлики, което е индикатор за различия и в общото социално-икономическо развитие на района.

Степента на урбанизация в Североизточен район е почти колкото средната за страната. В град Варна е съсредоточена една трета от населението на района и той е единственият град, който е от 2-ро йерархично ниво, а останалите областни градове са от 3-то йерархично ниво. В района няма други средни градове, които да допълват и балансират областните центрове.

В района много от общините са с висока степен на критичност на показателите си и могат да бъдат отнесени към категорията на райони за целенасочена подкрепа, съгласно критериите и показателите, посочени в чл. 6 на ЗРР.

• 
  Изводи, свързани с динамиката на ключовите макроикономически индикатори:
  

Брутният вътрешен продукт /БВП/ в СИР през 2013 и 2014 години нарежда района на четвърто място сред останалите райони от ниво 2 и бележи нарастване спрямо 2012 и 2013 години. Няма промяна в позиционирането на СИР.

БВП на човек от населението през 2013 г. и 2014 години нарежда района на трето място сред останалите райони в България, като бележи ръст на увеличение спрямо 2012 г. По данни на Eвростат делът на БВП на човек от населението на СИР за 2014 г. нарежда района, както и останалите райони от ниво 2 в България, на едно от последните места сред районите в ЕС-28.

Коефициентът на безработица на населението на 15 и повече навършени години през 2015 г. е все още по-висок от средния показател за страната. Трябва да се отбележи, че през 2013 г. СИР е бил районът с най-високата безработица в страната, но през 2014 г. тази негативна тенденция започва да се променя, безработицата в района намалява и това го нарежда вече на трето място сред останалите райони.

Коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години в СИР през 2015 г. отново е малко над средния за страната, но извежда района от трето през 2014 г. на второ място сред останалите райони от ниво 2 за 2015 г., като вече изпреварва Южен централен район.

Общият доход средно на лице от домакинство за 2014 г. в СИР, както и за четири от районите от ниво 2, е с по-ниски стойности от средния доход за страната, нарежда СИР на второ място сред останалите райони, като изключение продължава да е само Югозападен район, с по-висок от националния показател.

• 
  Изводи, свързани с динамиката на индикаторите по изпълнение целите на Стратегия «Европа 2020» :
  

Коефициентът на заетост на населението на възраст 20-64 г. в СИР през 2015 г. бележи увеличение спрямо 2014 г. Показателят е вече над средния за страната и нарежда СИР на второ място сред останалите райони от ниво 2, веднага след Югозападния район. Коефициентът на безработица сред младежите на възраст 15-29 години през 2015 г. бележи намаление спрямо 2014 г. Показателят е под средния за страната и нарежда СИР на второ място след Югозападен район. В периода 2013-2015 г. коефициентът на безработица сред младежите на възраст 15-29 години в СИР намалява, а коефициентът на заетост на населението на възраст 55-64 години през 2015 г. бележи увеличение спрямо 2014 г., но остава под средния за страната, като запазва четвъртото място за СИР сред останалите райони от ниво 2.

Разходите за НИРД през 2014 г. в Североизточен район съставляват 5,08% от общите разходи в национален мащаб. Районът остава на второ място след Югозападен район, но отново с голяма разлика в процентите, тъй като делът на Югозападен район в общите инвестиции в НИРД, направени в страната, остава изключително висок.

Относителният дял на населението на възраст 30-34 навършени години със завършено висше образование в СИР през 2015 г. нарежда района отново на второ място сред останалите райони от ниво 2, но този дял вече е под средния за страната. Спрямо 2014 г. показателят бележи намаление.

Относителният дял на преждевременно напусналите образование и обучение /18-24 навършени години/ през 2015 г. е над националния показател и нарежда СИР на четвърто място сред останалите райони от ниво 2. Спрямо 2014 г. относителният дял в СИР на преждевременно напусналите се увеличава незначително, но СИР отстъпва третото място, заемано през 2014 г. сред останалите райони от ниво 2.

Населението в риск от бедност или социално изключване в СИР бележи намаление спрямо предходния период. Относителният дял на бедните в СИР за 2014 г. намалява спрямо предходната 2013 г., придвижва района с позиция напред и го нарежда на четвърто място сред районите от ниво 2, като с по-висок относителен дял бедни хора са ЮИР и ЮЦР.

Индикаторът, свързан с постигане на целите по Стратегия „Европа 2020” („20/20/20”) по отношение на климата/енергията, показва следните тенденции по четирите компонента, за които наличните данни са само на национално ниво: съкращаване на емисиите на СО2 – предварителните емисии на парникови газове, изчислени по новото ръководство, в сила от 2015 г., на национално ниво, както и отнесените емисии на парникови газове на човек от населението за 2013 г. и 2014 г. незначително се увеличават, но като цяло запазват тенденцията към намаляване; дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия – индикаторът бележи намаление, но остава на ниво, с което страната преизпълнява задължителната национална цел за 2020 г. от 16%. Общо произведената мощност от ВЕИ в СИР за 2015 г. в бележи увеличение и запазва второто място за района след ЮЦР, а на област Добрич се падат повече от ¾ от националното производство на ветрова енергия; намаляване на енергийната интензивност на БВП - стойността на този индикатор се увеличава, макар и незначително, но прекъсва трайната низходяща тенденция от 2005 г.; повишаване на енергийната ефективност – по този индикатор българската икономика продължава да показва една от най-високите стойности в ЕС-28.

Отчетените в настоящия Годишен доклад 2015 стойности на индикаторите по целите на Стратегия Европа 2020 са представени в Таблица 2 за сравнение със заложените в РПР СИР 2014-2020 изходни, междинни и целеви стойности:

Обемът на Емисиите на парникови газове (приравнени към CO2 еквивалент) на жител от населението през годините бележи намаление, но през 2014 г. се наблюдава незначително увеличение, но като цяло се запазва тенденцията към намаляване.

Индикаторът «Наличност на ДМА с екологично предназначение» по отчетна стойност в края на 2014 г. нарежда района на четвърто място сред останалите райони от ниво 2. «Разходите за опазване и възстановяване на околната среда» са за 2013 г. и районът заема предпоследно място сред останалите райони от ниво 2 по посочения показател.

За СИР стойностите за умерените рискове от водоплощна ерозия през 2014 г. са около средните за страната и около 45% по-ниски за високите и много високите действителни рискове. Изключение прави област Търговище, където нивата на риск от водоплощна ерозия са завишени, като за високия риск са с около 50% над средните за страната, а за много високия риск – над два пъти спрямо средното за страната. С най-висок интензитет в СИР е ветровата ерозия в областите Добрич и Варна.

Отчетените в настоящия Годишен доклад 2015 стойности на глобалните екологични индикатори са представени в Таблица 3 за сравнение със заложените в РПР СИР 2014-2020 изходни, междинни и целеви стойности:

Актуалният рамков пакет от нормативни и стратегически планови документи на ЕС и България, определящ и през 2015 г. насоките на кохезионната политика за балансирано и устойчиво развитие на регионите, включва:

• 
  Стратегия „Европа 2020” – основополагащ рамков документ за актуалните цели на
  

За измерване на напредъка в постигането на целите на стратегията са определени пет водещи цели за Европейския съюз:

– Заетост за 75% от населението на възраст 20 - 64 навършени години

– Инвестиции в научноизследователската и развойна дейност (НИРД) в размер на 3% от БВП

– Постигане на целите „20/20/20“ по отношение на климата/енергията (включително намаляване на емисиите с допълнителни 30%, ако условията са подходящи)

– Под 10% относителен дял на преждевременно напусналите училище и най-малко 40% относителен дял на младото поколение със завършено висше образование

• 
  Териториален дневен ред на ЕС 2020 – документ/декларация за политическо съгласие със Стратегия „Европа 2020”, надграждащ я с условията за реализация, като се отчитат териториалните измерения, различните възможности и потенциали на регионите.
  
• 
  Споразумение за партньорство на Република България с ЕК, прието на 07.08.2014 г. – документ, определящ стратегията за оптимално използване на европейските структурни и инвестиционни фондове в страната през периода 2014 – 2020 г. Размерът на договореното финансиране, по линия на политиката на сближаване е общо 7,6 млрд.евро (по текущи цени, включително финансиране на европейското териториално сътрудничество и средствата за инициативата за младежка заетост). България също така получава 2,3 млрд. евро за развитие на селските райони и 88 млн. евро за рибарство и морско дело.
  
• 
  Национален доклад за България за 2016 г. - работен документ на службите на Европейската комисия, доклад за България за 2016 г., включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. В доклада се прави оценка на икономиката на България в светлината на изготвения от Европейската комисия „Годишен обзор на растежа“, публикуван на 26 ноември 2015 г.