Източник: Национален статистически институт
Според представителните наблюдения на заетостта, проведени от НСИ през 2012г., коефициентът на заетост, отразяващ дела на заети лица от населението между 15 до 64 навършени години в ЮЦР е по-нисък от средния за страната. Коефициентът на заетост на населението в ЮЦР е 56,9 % през 2012 г. при 55,5 % през 2011 г., което е под средния коефициент за страната за 2012 г. – 58,8 %. При сравнение на заетостта на населението за всеки от районите от ниво 2 към този за страната за 2012г., ясно се откроява Югозападен район - 65,1%, следван от Югоизточен район - 58,5 %, Южен централен – 56,9 %, Североизточен район – 55,0%. В ЮЦР най-висок коефициент на заетост има област Пловдив - 60 %, следван от област Смолян – 55,3%, област Кърджали - 55,1% и Хасково - 55,0%. С най-нисък коефициент на заетост е област Пазарджик - 52,4%. Тези стойности са предпоставка за предприемане на мерки за намаляване на вътрешнорегионалните неравенства, като се насочат усилия за решаване на проблема в област Пазарджик, Хасково и Кърджали. Политиката за регионално развитие следва да подкрепи както създаването на нови работни места, така и да защити и запази съществуващите.
При сравнение на заетостта на населението за периода 2011г. и 2012г. по райони се наблюдава слабо увеличаване на стойностите в Северен централен район, Югоизточен район и Южен централен район. Предвид тази тенденция е необходимо основните реформи и действия да бъдат насочени към гъвкава заетост на работната сила, насърчаване на териториалната мобилност, прилагане на стимулиращи форми за работа на непълен работен ден, продължаващо образование и повишаване на квалификацията на работното място и др.
Таблица 7. Заети лица и коефициент на заетост на населението на 15-64 навършени години по райони за периода 2011-2012г.
Област
|
Заети лица
на 15 - 64 навършени години – хил.
|
Коеф. на заетост
на населението на 15 - 64 навършени години - %
|
2011 г.
|
2012 г.
|
2011 г.
|
2012 г.
|
България
|
2 927,5
|
2 894,9
|
58,4
|
58,8
|
Северозападен район
|
290,0
|
281,9
|
53,6
|
53,6
|
Северен централен район
|
318,0
|
314,0
|
54,9
|
55,5
|
Североизточен район
|
370,5
|
359,4
|
55,8
|
55,0
|
Югоизточен район
|
417,2
|
415,4
|
57,7
|
58,5
|
Югозападен район
|
973,6
|
962,4
|
65,1
|
65,1
|
Южен централен район
|
558,4
|
561,8
|
55,5
|
56,9
|
Кърджали
|
55,1
|
57,5
|
51,5
|
55,1
|
Пазарджик
|
100,8
|
95,9
|
54,1
|
52,4
|
Пловдив
|
270,8
|
273,6
|
58,4
|
60,0
|
Смолян
|
43,3
|
46,3
|
50,7
|
55,3
|
Хасково
|
89,1
|
88,4
|
54,3
|
55,0
|
Източник: Национален статистически институт
За изпълнение на национална цел 1: „Достигане на 76 % заетост сред населението на възраст 20-64 години до 2020г.”, заложена в Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.), в изпълнение на стратегията „Европа 2020” равнището на заетост следва да нараства средногодишно с 0.67 процентни пункта.
През 2012 г. коефициентът на заетост за населението на възраст от 20 до 64 навършени години за България е 63,0 % и отбелязва незначително нарастване с 0,1 пункта в сравнение с 2011 г.
Регионалните различия в заетостта са в пряка връзка с икономическото развитие на районите от ниво 2. По данни на НСИ за 2012 г. с най-висок брой заети на възраст 20-64 г. е Югозападният район (960 хил.), следван от Южния централен (559 хил.) и Югоизточния (413 хил.), а с най-нисък – Северозападният район (281 хил.). Коефициентът на заетост за населението на възраст от 20 до 64 навършени години в ЮЦР е 61,2% през 2012г.
Таблица 8. Заети лица и коефициент на заетост на населението на 20-64 навършени години по райони за периода 2011-2012г.
Област
|
Заети лица
на 20 - 64 навършени години –хиляди
|
Коефициент на заетост
на населението на 20- 64 навършени години - %
|
2011 г.
|
2012г.
|
2011 г.
|
2012г.
|
България
|
2 896,9
|
2 882,2
|
63,9
|
63,0
|
Северозападен район
|
296,1
|
281,3
|
58,5
|
58,0
|
Северен централен район
|
320,6
|
312,4
|
59,8
|
59,8
|
Североизточен район
|
367,1
|
356,3
|
61,0
|
59,0
|
Южен централен район
|
561,6
|
559,3
|
61,2
|
61,2
|
Югоизточен район
|
406,3
|
413,0
|
62,9
|
62,5
|
Югозападен район
|
945,4
|
959,9
|
71,2
|
69,2
|
Източник: Национален статистически институт
Пазарът на труда в ЮЦР през 2012г. се характеризира с увеличаване на равнището на безработица спрямо предходната година. Средно през 2012г. равнището на безработица на населението на 15-64 навършени години в района е 14,0 %, по-висок от средния за страната – 12,4 %. През 2012г. броя на регистрираните безработни в ЮЦР е 91,1 хил. души при 82,6 хил. души през 2011 г. Вътрешнорегионалните неравенства по този показател през 2012г., макар и с малки стойности, се задълбочават. За посочения период безработицата на населението на възраст между 15-64 навършени години в област Кърджали е най-ниска - 9,1 %. За 2012г. безработицата в област Пазарджик (18,5%), Смолян (21,9 %) и Хасково (15,0 %) регистрират стойности над средните за страната (12,4%).
В област Кърджали се увеличава коефициента на безработица - от 5,1 % за 2011 г. на 9,1 % за 2012г. В област Пазарджик за посочения период също се увеличава безработицата от 17,4% за 2011 г. на 18,5% за 2012г., но за разлика от област Кърджали, в област Пазарджик нивото на безработица се увеличава с по-ниски стойности. В областите Смолян и Хасково се наблюдава понижаване на коефициента на безработица през 2012г., спрямо 2011г.
Таблица 9. Безработни лица и коефициент на безработица на населението на 15-64 навършени години през 2011-2012г.
Статистически райони и области
|
Безработни лица - хил.
|
Коефициенти на безработица -%
|
2011г.
|
2012г.
|
2011г.
|
2012г.
|
България
|
370,8
|
409
|
11,3
|
12,4
|
Северозападен район
|
42,5
|
39,8
|
12,5
|
12,4
|
Северен централен район
|
48,1
|
53,1
|
13,0
|
14,5
|
Североизточен район
|
68,3
|
80,8
|
15,6
|
18,4
|
Югоизточен район
|
54,1
|
57,1
|
11,7
|
12,1
|
Югозападен район
|
75,1
|
87,1
|
7,3
|
8,3
|
Южен централен район
|
82,6
|
91,1
|
12,8
|
14,0
|
Кърджали
|
(2,7) *
|
5,7
|
(5,1) *
|
9,1
|
Пазарджик
|
22,4
|
21,7
|
17,4
|
18,5
|
Пловдив
|
26,9
|
35,1
|
8,9
|
11,4
|
Смолян
|
14,2
|
13,0
|
23,8
|
21,9
|
Хасково
|
16,4
|
15,6
|
16,1
|
15,0
|
Източник: Национален статистически институт
*Поради малкия обем на извадката данните, оградени в скоби, не са достатъчно точни.
По отношение на състоянието на бизнес сектора в района през 2011 г. се констатира, макар и минимално, нарастване на броя на предприятията. Негативното въздействиe на продължаващата световна финансова и икономическа криза и повишената конкурентна среда в рамките на ЕС рефлектират силно върху размера на привлечените преки чуждестранни инвестиции в ЮЦР.
1.2. Политиките за развитие на национално, регионално и местно ниво
Изграждането на по-интелигентна, по-екологична и конкурентоспособна икономика налага подобряване на координацията и обвързване на различните политики и национални стратегии със Стратегията „Европа 2020", в т.ч. и на политиката за балансирано и устойчиво регионално развитие, за да се намалят социалните и регионални диспропорции между мрежата от високоразвити центрове, генериращи знания, информация, нови открития и технологии и респективно - обслужващите периферни региони.
Стратегия „Европа 2020” е основополагащ документ за икономическо, социално и териториално сближаване. Тя е документ, който предлага три подсилващи се взаимно приоритета за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в държавите членки и европейските региони. Този стратегически пакет вече е възприет официално от България в приетата актуализация през 2012 г. на Националната програма за реформи 2011 - 2015 г.
През 2011 г. бе приет Териториален дневен ред на Европейския съюз 2020. С този документ се акцентира на териториалното измерение на европейската политика на сближаване, в условията на нарастващи заплахи и предизвикателства: нарастващата глобализация: структурните промени след глобалната икономическа криза; демографската ситуация в различните територии, социалните предизвикателства и изолирането на уязвими групи; климатичните промени и рисковете в околната среда: влиянията в отделните географски области; eнергийните предизвикателства, които се засилват и застрашават регионалната конкурентоспособност; загубата на биоразнообразие, изчезващи видове, ландшафтно и културно наследство; нарастващите вътрешно регионални различия и дефицити в районите.
През 2012 г. е приета от Министерския съвет Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) за периода 2012-2022 г. Тази Стратегия е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия, в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. НСРР определя дългосрочните цели и приоритети на политиката за регионално развитие, която има интегрален характер, дава възможност за координация на секторните политики на територията и съдейства за тяхното синхронизиране. Стратегията играе важна роля за постигане на съответствие и взаимно допълване между целите и приоритетите на политиката за регионално развитие и секторните политики и стратегии, които спомагат за балансирано развитие на районите.
В изпълнение на Стратегия „Европа 2020” през 2010 г. бе изготвена Национална програма за реформи на Република България 2011-2015 г., приета с Решение на МС № 241 от 14.04.2011 г., като през 2012 г. е приета и нейната актуализация с перспектива до 2020 г. Програмата е насочена към ключовите въпроси с приоритетен характер, като изхожда от текущите нужди и предизвикателства пред малка и отворена икономика като българската, която с цел да успее по-бързо да излезе от настоящата криза, следва изцяло да преориентира политиката си към повишаване на конкуренто-способността, така че в максимална степен да се възползва от икономическото възстановяване на своите основни търговски партньори. В програмата са определени следните приоритетни области:
- По-добра инфраструктура - по-добра свързаност с Европа, устойчиви и конкуренто-способни региони, с достъпни услуги и по-добра свързаност помежду им и с по-слабо развитите територии, запазване и утвърждаване на българското културно-историческо наследство и природно богатство;
- Конкурентоспособна младеж - намаляване на дела на рано напусналите училище, увеличаване броя на младите хора, завършили висше образование, стимулиране на младите учени, реализация на младите хора в България;
- По-добра бизнес среда в ЕС - най-ниска данъчна тежест за бизнеса и домакинствата в ЕС, по-висока заетост, повече инвестиции (вкл. в НИРД и иновации), фискална стабилност;
- По-голямо доверие в държавните институции - ефективна съдебна система и гарантиране на върховенството на закона, защита на интересите на гражданите и бизнеса, социална справедливост и сигурност.
За да се улесни разработването на Споразуменията за партньорство и оперативните програми на отделните държави, на ниво ЕС се изготвя Обща стратегическа рамка за периода 2014-2020 г., която да гарантира постигането на целите на Стратегията “Европа 2020” чрез интегриране на различните фондове. През март 2012 г. Европейската комисия е представила Работен документ.
В отговор на изискванията на стратегия „Европа 2020“ през 2012 г. бе приета Национална програма за развитие: „България 2020” - рамков дългосрочен документ, който определя визията и общите цели на политиките за развитие за период от 10 години за всички сектори на държавното управление, включвайки и техните териториални проявления. Един от приоритетите на програмата (Приоритет 3) е насочен към „Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал”. Във фокуса на приоритета са:
-
Интегрирането и усъвършенстването на системата за стратегическо планиране на регионалното развитие и системата за пространствено планиране, както и подобряването на регионалното управление;
-
Стимулиране развитието на градовете и подобряване на интеграцията и достъпността на българските региони в национален и международен план;
-
Подкрепа за развитието на изоставащите и селските райони;
-
Развитие и използване на потенциала за туризъм на районите;
-
Опазване и подобряване на околната среда в регионите, адаптиране към промените в климата и устойчиво използване на природните ресурси;
-
Подобряване на качеството и осигуряване на достъп до образователни, социални и културни услуги в регионите;
-
Развитие на капацитета на националните, регионалните и местните власти за стратегическо планиране и подобряване на регионалното управление;
-
Развитие на териториалното сътрудничество;
-
Интегрирано устойчиво градско развитие и укрепване функциите на полицентричната мрежа на градовете;
-
Подобряване свързаността и интеграцията на българските региони в национален и международен план и свързаността с големите градски центрове в съседните страни;
-
Подобряване качеството на живот в селските райони.
Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г. е средносрочен стратегически документ, който дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория и създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики. Заедно с Националната стратегия за регионално развитие 2012–2022 г. тя е основен документ в най-новото ни законодателство и дългоочакван инструмент за интегрирано планиране и устойчиво пространствено, икономическо и социално развитие. Документът е приет с Протокол № 47.61 на Министерския съвет от 19.12.2012 г.
Стратегията за развитие на транспортната система на Република България за периода до 2020 г. е документ, който очертава основните насоки за развитие на националната транспортна система в периода 2010–2020 г. На основата на многофакторния анализ за състоянието на транспортния сектор в Република България, насоките за развитие на транспортната политика на Европейския съюз и очертаващите се тенденции, стратегията определя и основните приоритети и мерки, които е необходимо да се изпълняват до 2020 г. Основна цел на документа е да очертае най-важните задачи за този период, решаването на които ще направи възможно интегрирането на българската транспортна система в общоевропейската. Като част от тази стратегия е разработен стратегическият документ „Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 г. за пътищата с национално и общоевропейско значение“. Този дългосрочен документ предвижда постигане на устойчиво балансирано развитие на националната пътна инфраструктура и ефективното й интегриране в транспортната мрежа на Европа. В него са включени приоритетни проекти (Доизграждане на АМ „Тракия”, Скоростен път „Пловдив-Асеновград”), които са стратегически за развитието на пътната мрежа на страната, в т.ч. и тази на Южен централен район.
Отчитайки изискванията на европейските и националните документи за стратегическо планиране е изготвен Актуализираният документ за изпълнение /АДИ/ на РПР за периода 2011- 2013г., на основание чл. 19, ал. 1 от ППЗРР. Актуализираният документ за изпълнение на РПР на ЮЦР за периода 2011-2013г. е приет с Решение на МС № 117 от 10.02.2012 г. и застъпва приоритети и специфични цели, допринасящи за постигането на целите на НСРР и Националната програма за реформи 2011-2015 г. АДИ на РПР на ЮЦР има за цел да подобри изпълнението на РПР, както и процеса на наблюдение и оценка на резултатите и въздействието върху развитието на общините. В процеса на актуализация на РПР са отчетени промените в Националната стратегия за регионално развитие 2005-2015 г. на база на проекта на Актуализиран документ за изпълнение на НСРР 2011-2015 г. АДИ на РПР на Южен централен район е разработен в съответствие с целите на Националната програма за реформи 2011-2015г.
За осъществяване на съответствие между стратегическите документи и разпоредбите на ЗРР в процес на актуализация са общинските планове за развитие. С актуализацията на общинските планове за развитие се подпомага реализацията на местни инициативи и конкретни проекти за развитие, съобразени с новите стратегически документи.
Сподели с приятели: |