Доклад за наблюдение на изпълнението на актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на южен централен район (2011-2013 г.) За 2012 г



страница3/13
Дата13.10.2018
Размер2.18 Mb.
#85475
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Източник: Национален статистически институт
Според представителните наблюдения на заетостта, проведени от НСИ през 2012г., коефициентът на заетост, отразяващ дела на заети лица от населението между 15 до 64 навършени години в ЮЦР е по-нисък от средния за страната. Коефициентът на заетост на населението в ЮЦР е 56,9 % през 2012 г. при 55,5 % през 2011 г., което е под средния коефициент за страната за 2012 г. – 58,8 %. При сравнение на заетостта на населението за всеки от районите от ниво 2 към този за страната за 2012г., ясно се откроява Югозападен район - 65,1%, следван от Югоизточен район - 58,5 %, Южен централен – 56,9 %, Североизточен район – 55,0%. В ЮЦР най-висок коефициент на заетост има област Пловдив - 60 %, следван от област Смолян – 55,3%, област Кърджали - 55,1% и Хасково - 55,0%. С най-нисък коефициент на заетост е област Пазарджик - 52,4%. Тези стойности са предпоставка за предприемане на мерки за намаляване на вътрешнорегионалните неравенства, като се насочат усилия за решаване на проблема в област Пазарджик, Хасково и Кърджали. Политиката за регионално развитие следва да подкрепи както създаването на нови работни места, така и да защити и запази съществуващите.

При сравнение на заетостта на населението за периода 2011г. и 2012г. по райони се наблюдава слабо увеличаване на стойностите в Северен централен район, Югоизточен район и Южен централен район. Предвид тази тенденция е необходимо основните реформи и действия да бъдат насочени към гъвкава заетост на работната сила, насърчаване на териториалната мобилност, прилагане на стимулиращи форми за работа на непълен работен ден, продължаващо образование и повишаване на квалификацията на работното място и др.



Таблица 7. Заети лица и коефициент на заетост на населението на 15-64 навършени години по райони за периода 2011-2012г.

Област

Заети лица

на 15 - 64 навършени години – хил.

Коеф. на заетост

на населението на  15 - 64 навършени години - %

2011 г.

2012 г.

2011 г.

2012 г.

България

2 927,5

2 894,9

58,4

58,8

Северозападен район

290,0

281,9

53,6

53,6

Северен централен район

318,0

314,0

54,9

55,5

Североизточен район

370,5

359,4

55,8

55,0

Югоизточен район

417,2

415,4

57,7

58,5

Югозападен район

973,6

962,4

65,1

65,1

Южен централен район

558,4

561,8

55,5

56,9

Кърджали

55,1

57,5

51,5

55,1

Пазарджик

100,8

95,9

54,1

52,4

Пловдив

270,8

273,6

58,4

60,0

Смолян

43,3

46,3

50,7

55,3

Хасково

89,1

88,4

54,3

55,0

Източник: Национален статистически институт
За изпълнение на национална цел 1: „Достигане на 76 % заетост сред населението на възраст 20-64 години до 2020г.”, заложена в Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.), в изпълнение на стратегията „Европа 2020” равнището на заетост следва да нараства средногодишно с 0.67 процентни пункта.

През 2012 г. коефициентът на заетост за населението на възраст от 20 до 64 навършени години за България е 63,0 % и отбелязва незначително нарастване с 0,1 пункта в сравнение с 2011 г.



Регионалните различия в заетостта са в пряка връзка с икономическото развитие на районите от ниво 2. По данни на НСИ за 2012 г. с най-висок брой заети на възраст 20-64 г. е Югозападният район (960 хил.), следван от Южния централен (559 хил.) и Югоизточния (413 хил.), а с най-нисък – Северозападният район (281 хил.). Коефициентът на заетост за населението на възраст от 20 до 64 навършени години в ЮЦР е 61,2% през 2012г.

Таблица 8. Заети лица и коефициент на заетост на населението на 20-64 навършени години по райони за периода 2011-2012г.


Област

Заети лица

на 20 - 64 навършени години –хиляди

Коефициент на заетост

на населението на  20- 64 навършени години - %

2011 г.

2012г.

2011 г.

2012г.

България

2 896,9

2 882,2

63,9

63,0

Северозападен район

296,1

281,3

58,5

58,0

Северен централен район

320,6

312,4

59,8

59,8

Североизточен район

367,1

356,3

61,0

59,0

Южен централен район

561,6

559,3

61,2

61,2

Югоизточен район

406,3

413,0

62,9

62,5

Югозападен район

945,4

959,9

71,2

69,2

Източник: Национален статистически институт

Пазарът на труда в ЮЦР през 2012г. се характеризира с увеличаване на равнището на безработица спрямо предходната година. Средно през 2012г. равнището на безработица на населението на 15-64 навършени години в района е 14,0 %, по-висок от средния за страната – 12,4 %. През 2012г. броя на регистрираните безработни в ЮЦР е 91,1 хил. души при 82,6 хил. души през 2011 г. Вътрешнорегионалните неравенства по този показател през 2012г., макар и с малки стойности, се задълбочават. За посочения период безработицата на населението на възраст между 15-64 навършени години в област Кърджали е най-ниска - 9,1 %. За 2012г. безработицата в област Пазарджик (18,5%), Смолян (21,9 %) и Хасково (15,0 %) регистрират стойности над средните за страната (12,4%).



В област Кърджали се увеличава коефициента на безработица - от 5,1 % за 2011 г. на 9,1 % за 2012г. В област Пазарджик за посочения период също се увеличава безработицата от 17,4% за 2011 г. на 18,5% за 2012г., но за разлика от област Кърджали, в област Пазарджик нивото на безработица се увеличава с по-ниски стойности. В областите Смолян и Хасково се наблюдава понижаване на коефициента на безработица през 2012г., спрямо 2011г.

Таблица 9. Безработни лица и коефициент на безработица на населението на 15-64 навършени години през 2011-2012г.

Статистически райони и области

Безработни лица - хил.

Коефициенти на безработица -%

2011г.

2012г.

2011г.

2012г.

България

370,8

409

11,3

12,4

Северозападен район

42,5

39,8

12,5

12,4

Северен централен район

48,1

53,1

13,0

14,5

Североизточен район

68,3

80,8

15,6

18,4

Югоизточен район

54,1

57,1

11,7

12,1

Югозападен район

75,1

87,1

7,3

8,3

Южен централен район

82,6

91,1

12,8

14,0

Кърджали

(2,7) *

5,7

(5,1) *

9,1

Пазарджик

22,4

21,7

17,4

18,5

Пловдив

26,9

35,1

8,9

11,4

Смолян

14,2

13,0

23,8

21,9

Хасково

16,4

15,6

16,1

15,0

Източник: Национален статистически институт

*Поради малкия обем на извадката данните, оградени в скоби, не са достатъчно точни.

По отношение на състоянието на бизнес сектора в района през 2011 г. се констатира, макар и минимално, нарастване на броя на предприятията. Негативното въздействиe на продължаващата световна финансова и икономическа криза и повишената конкурентна среда в рамките на ЕС рефлектират силно върху размера на привлечените преки чуждестранни инвестиции в ЮЦР.



1.2. Политиките за развитие на национално, регионално и местно ниво
Изграждането на по-интелигентна, по-екологична и конкурентоспособна икономика налага подобряване на координацията и обвързване на различните политики и национални стратегии със Стратегията „Европа 2020", в т.ч. и на политиката за балансирано и устойчиво регионално развитие, за да се намалят социалните и регионални диспропорции между мрежата от високоразвити центрове, генериращи знания, информация, нови открития и технологии и респективно - обслужващите периферни региони.

Стратегия „Европа 2020” е основополагащ документ за икономическо, социално и териториално сближаване. Тя е документ, който предлага три подсилващи се взаимно приоритета за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в държавите членки и европейските региони. Този стратегически пакет вече е възприет официално от България в приетата актуализация през 2012 г. на Националната програма за реформи 2011 - 2015 г.

През 2011 г. бе приет Териториален дневен ред на Европейския съюз 2020. С този документ се акцентира на териториалното измерение на европейската политика на сближаване, в условията на нарастващи заплахи и предизвикателства: нарастващата глобализация: структурните промени след глобалната икономическа криза; демографската ситуация в различните територии, социалните предизвикателства и изолирането на уязвими групи; климатичните промени и рисковете в околната среда: влиянията в отделните географски области; eнергийните предизвикателства, които се засилват и застрашават регионалната конкурентоспособност; загубата на биоразнообразие, изчезващи видове, ландшафтно и културно наследство; нарастващите вътрешно регионални различия и дефицити в районите.

През 2012 г. е приета от Министерския съвет Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) за периода 2012-2022 г. Тази Стратегия е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия, в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. НСРР определя дългосрочните цели и приоритети на политиката за регионално развитие, която има интегрален характер, дава възможност за координация на секторните политики на територията и съдейства за тяхното синхронизиране. Стратегията играе важна роля за постигане на съответствие и взаимно допълване между целите и приоритетите на политиката за регионално развитие и секторните политики и стратегии, които спомагат за балансирано развитие на районите.

В изпълнение на Стратегия „Европа 2020” през 2010 г. бе изготвена Национална програма за реформи на Република България 2011-2015 г., приета с Решение на МС № 241 от 14.04.2011 г., като през 2012 г. е приета и нейната актуализация с перспектива до 2020 г. Програмата е насочена към ключовите въпроси с приоритетен характер, като изхожда от текущите нужди и предизвикателства пред малка и отворена икономика като българската, която с цел да успее по-бързо да излезе от настоящата криза, следва изцяло да преориентира политиката си към повишаване на конкуренто-способността, така че в максимална степен да се възползва от икономическото възстановяване на своите основни търговски партньори. В програмата са определени следните приоритетни области:

- По-добра инфраструктура - по-добра свързаност с Европа, устойчиви и конкуренто-способни региони, с достъпни услуги и по-добра свързаност помежду им и с по-слабо развитите територии, запазване и утвърждаване на българското културно-историческо наследство и природно богатство;

- Конкурентоспособна младеж - намаляване на дела на рано напусналите училище, увеличаване броя на младите хора, завършили висше образование, стимулиране на младите учени, реализация на младите хора в България;

- По-добра бизнес среда в ЕС - най-ниска данъчна тежест за бизнеса и домакинствата в ЕС, по-висока заетост, повече инвестиции (вкл. в НИРД и иновации), фискална стабилност;

- По-голямо доверие в държавните институции - ефективна съдебна система и гарантиране на върховенството на закона, защита на интересите на гражданите и бизнеса, социална справедливост и сигурност.

За да се улесни разработването на Споразуменията за партньорство и оперативните програми на отделните държави, на ниво ЕС се изготвя Обща стратегическа рамка за периода 2014-2020 г., която да гарантира постигането на целите на Стратегията “Европа 2020” чрез интегриране на различните фондове. През март 2012 г. Европейската комисия е представила Работен документ.

В отговор на изискванията на стратегия „Европа 2020“ през 2012 г. бе приета Национална програма за развитие: „България 2020” - рамков дългосрочен документ, който определя визията и общите цели на политиките за развитие за период от 10 години за всички сектори на държавното управление, включвайки и техните териториални проявления. Един от приоритетите на програмата (Приоритет 3) е насочен към „Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал”. Във фокуса на приоритета са:



  • Интегрирането и усъвършенстването на системата за стратегическо планиране на регионалното развитие и системата за пространствено планиране, както и подобряването на регионалното управление;

  • Стимулиране развитието на градовете и подобряване на интеграцията и достъпността на българските региони в национален и международен план;

  • Подкрепа за развитието на изоставащите и селските райони;

  • Развитие и използване на потенциала за туризъм на районите;

  • Опазване и подобряване на околната среда в регионите, адаптиране към промените в климата и устойчиво използване на природните ресурси;

  • Подобряване на качеството и осигуряване на достъп до образователни, социални и културни услуги в регионите;

  • Развитие на капацитета на националните, регионалните и местните власти за стратегическо планиране и подобряване на регионалното управление;

  • Развитие на териториалното сътрудничество;

  • Интегрирано устойчиво градско развитие и укрепване функциите на полицентричната мрежа на градовете;

  • Подобряване свързаността и интеграцията на българските региони в национален и международен план и свързаността с големите градски центрове в съседните страни;

  • Подобряване качеството на живот в селските райони.

Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г. е средносрочен стратегически документ, който дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория и създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики. Заедно с Националната стратегия за регионално развитие 2012–2022 г. тя е основен документ в най-новото ни законодателство и дългоочакван инструмент за интегрирано планиране и устойчиво пространствено, икономическо и социално развитие. Документът е приет с Протокол № 47.61 на Министерския съвет от 19.12.2012 г.

Стратегията за развитие на транспортната система на Република България за периода до 2020 г. е документ, който очертава основните насоки за развитие на националната транспортна система в периода 2010–2020 г. На основата на многофакторния анализ за състоянието на транспортния сектор в Република България, насоките за развитие на транспортната политика на Европейския съюз и очертаващите се тенденции, стратегията определя и основните приоритети и мерки, които е необходимо да се изпълняват до 2020 г. Основна цел на документа е да очертае най-важните задачи за този период, решаването на които ще направи възможно интегрирането на българската транспортна система в общоевропейската. Като част от тази стратегия е разработен стратегическият документ „Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 г. за пътищата с национално и общоевропейско значение“. Този дългосрочен документ предвижда постигане на устойчиво балансирано развитие на националната пътна инфраструктура и ефективното й интегриране в транспортната мрежа на Европа. В него са включени приоритетни проекти (Доизграждане на АМ „Тракия”, Скоростен път „Пловдив-Асеновград”), които са стратегически за развитието на пътната мрежа на страната, в т.ч. и тази на Южен централен район.

Отчитайки изискванията на европейските и националните документи за стратегическо планиране е изготвен Актуализираният документ за изпълнение /АДИ/ на РПР за периода 2011- 2013г., на основание чл. 19, ал. 1 от ППЗРР. Актуализираният документ за изпълнение на РПР на ЮЦР за периода 2011-2013г. е приет с Решение на МС № 117 от 10.02.2012 г. и застъпва приоритети и специфични цели, допринасящи за постигането на целите на НСРР и Националната програма за реформи 2011-2015 г. АДИ на РПР на ЮЦР има за цел да подобри изпълнението на РПР, както и процеса на наблюдение и оценка на резултатите и въздействието върху развитието на общините. В процеса на актуализация на РПР са отчетени промените в Националната стратегия за регионално развитие 2005-2015 г. на база на проекта на Актуализиран документ за изпълнение на НСРР 2011-2015 г. АДИ на РПР на Южен централен район е разработен в съответствие с целите на Националната програма за реформи 2011-2015г.

За осъществяване на съответствие между стратегическите документи и разпоредбите на ЗРР в процес на актуализация са общинските планове за развитие. С актуализацията на общинските планове за развитие се подпомага реализацията на местни инициативи и конкретни проекти за развитие, съобразени с новите стратегически документи.


Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница