Източник: НСИ
Коефициентът на естествен прираст общо за ЕС-28 през 2015 г. е -0,2 ‰ (при 0,4 ‰ за 2014 г.), като само 16 страни имат положителен естествен прираст, сред които с най-високи стойности на показателя са Ирландия (7,6 ‰), Кипър (3,9 ‰) и Люксембург (3,7 ‰).
След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст. През периода 2015-2016 г. населението намалява с 42 596 души или с -6,0 ‰. С високи стойности на отрицателен естествен прираст на населението в Европа са и Унгария и Хърватия (с по -4,0 ‰) и Латвия (-3,5 ‰).
Коефициентът на естествен прираст за Северния централен район и през 2016 г. продължава да е отрицателен (-7 082 души или -8,7 ‰). Спрямо районите от ниво 2 в ЕС, прирастът на населението в Северен централен район показва едни от най-високите отрицателни стойности за периода 2001-2016 г. В сравнение с другите райони на България, единствено в Северозападния район (-11,6 ‰) се наблюдават по-неблагоприятни тенденции.
През 2016 г. всички области в СЦР имат отрицателен естествен прираст. Водещо място по този негативен показател заема област Габрово (-12,7 ‰), следват областите Русе (-8,6 ‰), Разград (-8,2 ‰), Велико Търново (-8,0 ‰) и Силистра (-7,1 ‰). Габрово е една от областите в страната с най-високи стойности на коефициента след Видин (-16,9 ‰) и Монтана (-13,2 ‰).
Съществено влияние върху броя и структурите на населението в СЦР оказва и механичният прираст, който през 2016 г. продължава да е отрицателен (-2 918 души). Най-висок е показателят в област Разград (-888 души), а най-нисък – в област Русе (-254 души).
Промяната на възрастовата структура на населението на Северния централен район между двете последни преброявания (2001 г. и 2011 г.) показва силно негативна тенденция. Продължава процесът на застаряване на населението в резултат на свиването на дела на лицата във възрастовите групи между 10 и 19 години и нарастването на абсолютния брой на лицата над 60 години. По-слабо е свиването в броя на лицата на възраст между 5 и 9 години и между 0 и 4 години.
По отношение на половата структура в Северния централен район, по данни на националната статистика през 2016 г. преобладават жените, които са 51,34 % от населението (413 476 души). Процентът е близък до средните стойности за страната (51,42 %), което е породено най-вече от възрастовата структура на населението на района, а именно фактът, че в процентно изражение възрастното население е над средните стойности за страната и по-голямата средна продължителност на живота при жените.
Таблица 13: Естествен прираст на населението към 31.12.2016 г.
Райони / области
|
Естествен прираст на населението
|
Естествен прираст на 1 000 души
|
души
|
‰
|
България
|
-42 596
|
-6,0
|
Северозападен район
|
-9 054
|
-11,6
|
Северен централен район
|
-7 082
|
-8,7
|
Области
|
Велико Търново
|
-1 951
|
-8,0
|
Габрово
|
-1 442
|
-12,7
|
Разград
|
-951
|
-8,2
|
Русе
|
-1 931
|
-8,6
|
Силистра
|
-807
|
-7,1
|
Североизточен район
|
-4 766
|
-5,0
|
Югоизточен район
|
-5 077
|
-4,8
|
Югозападен район
|
-8 431
|
-4,0
|
Южен централен район
|
-8 186
|
-5,7
|
Източник: НСИ
Наблюдаваното благоприятно развитие на пазара на труда през 2016 г. допринесе за това, всички показатели в тази област да бъдат под индикативните прагове. Коефициентът на безработица намалява за трета поредна година. Независимо че коефициентът на икономическа активност (15-64 г.) през 2016 г. отбелязва спад спрямо 2015 г., неговата 3-годишна промяна остава положителна. Възстановяването на заетостта е съпроводено с реално увеличение на производителността на труда от 2,9 %.
Очакванията са низходящото развитие на безработицата да се запази в средносрочен хоризонт, като намалението да се реализира с по-бавни темпове, повлияно от ограничения спад в предлагането на труд, в резултат на мерките за плавно повишаване на възрастта и стажа, необходими за пенсиониране. В периода 2017-2020 г. нивото на безработица се очаква постепенно да се понижи до 6,2 % и да остане под определения 3-годишен праг от 10 %.
По данни на Евростат за 2016 г., коефициентът на икономическа активност на населението на възраст 15 и повече навършени години за ЕС-28 е 57,7 % и остава почти непроменен спрямо 2015 г. (57,6 %). Най-висок е делът на икономически активните лица в Швеция (65,0 %), Нидерландия (64,1 %) и Дания (63,6 %), а най-нисък – в Италия (49,5 %), Хърватия (51,3 %) и Гърция (52,2 %).
През 2016 г. икономически активните лица в България на възраст 15 и повече навършени години са 3 264,0 хил., или 53,3 % от населението на същата възраст и в сравнение с 2015 г. намалява с 0,8 процентни пункта. По този показател страната ни заема едно от последните места в Европейския съюз заедно с Румъния (53,7 %) и Белгия (53,1 %).
В регионален аспект, с най-голям брой икономически активно население на възраст 15 и повече навършени години е Югозападният район (1 059,2 хил. души), следван от Южния централен (638,4 хил. души), а с най-нисък – Северозападният район (299,2 хил. души).
През 2016 г. коефициентът на икономическа активност на тази възраст намалява и в шестте района от ниво 2, като най-висок продължава да е в Югозападния район (58,0 % – по-висок от средния дял за България и за ЕС-28), а най-нисък – в Северозападния район (44,5 %).
В Северния централен район стойността на показателя (51,0 %) продължава да е по-ниска от средната за страната (53,3 %) и в сравнение с 2015 г. намалява с 0,2 процентни пункта. Районът се нарежда на предпоследно пето място, като изпреварва само Северозападния район.
Във вътрешнотериториален аспект, през 2016 г. най-висок е коефициентът на икономическа активност на населението в област Велико Търново (53,4 %), а най-нисък – в област Силистра (46,9 %). Спрямо предходната година, единствено в област Русе се наблюдава увеличение на коефициента, а в областите Габрово, Разград и Силистра той намалява. В област Велико Търново стойността му се запазва на равнището от 2015 г. и е малко над средната за страната (53,3 %).
Таблица 14: Работна сила и коефициент на икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години през периода 2015-2016 г.
Райони / области
|
Работна сила
|
Коефициент на икономическа активност
|
2015 г.
|
2016 г.
|
2015 г.
|
2016 г.
|
|
хил. лица
|
%
|
ЕС-28
|
243 722,1
|
245 201,8
|
57,6
|
57,7
|
България
|
3 337,0
|
3 264,0
|
54,1
|
53,3
|
Северозападен район
|
318,9
|
299,2
|
46,6
|
44,5
|
Северен централен район
|
366,8
|
360,2
|
51,2
|
51,0
|
Области
|
Велико Търново
|
114,9
|
113,4
|
53,4
|
53,4
|
Габрово
|
53,3
|
51,3
|
52,2
|
51,0
|
Разград
|
52,6
|
51,2
|
51,5
|
51,0
|
Русе
|
99,0
|
98,7
|
49,9
|
50,3
|
Силистра
|
47,0
|
45,6
|
47,8
|
46,9
|
Североизточен район
|
452,2
|
442,9
|
55,9
|
55,1
|
Югоизточен район
|
469,5
|
464,1
|
52,7
|
52,5
|
Югозападен район
|
1 071,1
|
1 059,2
|
58,4
|
58,0
|
Южен централен район
|
658,3
|
638,4
|
53,1
|
52,0
|
Източник: НСИ, Евростат
По данни на Евростат за 2016 г., коефициентът на заетост на населението на възраст 15-64 навършени години за ЕС-28 е 66,6 % и в сравнение с 2015 г. (65,6 %) нараства с 1,0 процентни пункта. Най-висок е делът на заетите в тази възраст в Швеция (76,2 %), Дания (74,9 %) и Нидерландия (74,8 %), а с най-нисък – в Гърция (52,0 %).
Този коефициент за България за същия период е 63,4 %, или с 0,5 процентни пункта по-висок спрямо предходната 2015 г. (62,9 %), но остава по-нисък от средния за ЕС-28 (66,6 %). Стойността на показателя е еднаква с тази на Кипър (63,4 %) и по-висока от тази на страни като Белгия (62,3 %), Румъния (61,6 %), Испания (59,5 %), Италия (57,2 %), Хърватия (56,9 %) и Гърция (52,0 %).
Различията в броя на заетите и коефициента на заетост в районите от ниво 2 в страната са относително постоянни и са резултат от въздействието на демографски, икономически и други фактори.
В сравнение с 2015 г., коефициентът на заетост (15-64 години) се увеличава в Югоизточния (с 1,7 п.п.), Северния централен (с 1,1 п.п.), Югозападния (с 0,7 п.п.) и Южния централен (с 0,3 п.п.) райони, а в Северозападния и Североизточния – намалява съответно с 1,3 и 0,2 процентни пункта. Най-високи стойности на показателя се отчитат в Югозападния район (68,7 %), а най-ниски – в Северозападния район (54,8 %).
В Северния централен район коефициентът на заетост на населението в същата възрастова група през 2016 г. е 61,5 % и нараства с 1,1 процентни пункта спрямо 2015 г., но продължава да е по-нисък от средния за страната (63,4 %). По този показател районът се нарежда на предпоследно пето място в страната преди Северозападния район (54,8 %) и на едно от последните места в ЕС-28 (66,6 %).
Във вътрешнорегионален план, през 2016 г. коефициентът на заетост на населението на възраст 15-64 години нараства спрямо предходната година в четири от областите на Северния централен район – Габрово, Разград, Русе и Силистра. Велико Търново е единствената област, в която стойността на показателя не се променя. Най-висока е заетостта в областите Габрово (67,6 %) и Велико Търново (65,0 %), а най-ниска – в област Силистра (52,2 %), въпреки увеличението от 3,0 процентни пункта спрямо 2015 г.
През 2016 г. Силистра (52,2 %) е една от трите области в страната с най-нисък коефициент на заетост на населението на възраст 15-64 години заедно с Враца (50,0 %) и Ловеч (52,4 %) от Северозападния район.
Таблица 15: Заети лица и коефициент на заетост на населението на 15-64 навършени години през периода 2015-2016 г.
Райони / области
|
Заети лица
|
Коефициент на заетост
|
2015 г.
|
2016 г.
|
2015 г.
|
2016 г.
|
|
хил. лица
|
%
|
ЕС-28
|
215 721,5
|
218 949,9
|
65,6
|
66,6
|
България
|
2 973,5
|
2 954,3
|
62,9
|
63,4
|
Северозападен район
|
273,4
|
260,4
|
56,1
|
54,8
|
Северен централен район
|
321,2
|
320,4
|
60,4
|
61,5
|
Области
|
Велико Търново
|
104,6
|
102,5
|
65,0
|
65,0
|
Габрово
|
48,0
|
46,8
|
67,4
|
67,6
|
Разград
|
43,7
|
43,0
|
55,6
|
56,0
|
Русе
|
88,9
|
90,7
|
60,0
|
62,2
|
Силистра
|
36,0
|
37,4
|
49,2
|
52,2
|
Североизточен район
|
397,8
|
391,7
|
63,1
|
62,9
|
Югоизточен район
|
414,4
|
420,4
|
60,6
|
62,3
|
Югозападен район
|
981
|
981,4
|
68,0
|
68,7
|
Южен централен район
|
585,7
|
580,1
|
61,6
|
61,9
|
Източник: НСИ, Евростат
За проследяване приноса на изпълнението на РПР на СЦР по отношение на постигане на целите на стратегия „Европа 2020”, в него са включени някои общи индикатори като коефициент на заетост на населението на възраст 20-64 навършени години и коефициент на заетост на населението на 55-64 години.
През 2016 г. коефициентът на заетост на населението на 20-64 години за България е 67,7 %, или с 0,6 процентни пункта по-висок в сравнение с 2015 г. (67,1 %). Въпреки нарастването, стойността на показателя остава по-ниска от средната за ЕС-28 (71,1 %) и страната ни се нарежда на едно от последните места в Европейския съюз, като изпреварва Румъния (66,3 %), Италия (61,6 %), Гърция (56,2 %).
Различията в броя на заетите и коефициента на заетост на населението на възраст 20-64 навършени години в отделните райони от ниво 2 в страната са относително постоянни. Най-висок остава коефициентът в Югозападния район (73,1 %), което се дължи на социално-икономическото развитие на района и на местонахождението на столицата в него, а най-нисък в Северозападния район – 59,1 %.
През 2016 г. коефициентът на заетост (20-64 години) в Северния централен район е 65,4 % и спрямо 2015 г. се увеличава с 0,6 процентни пункта, но продължава да е по-нисък от средния за страната (67,1 %). По този показател районът заема предпоследно пето място в страната преди Северозападния район (59,1 %).
По данни на НСИ, коефициентът на заетост за възрастовата група 55-64 навършени години в страната през 2016 г. е 54,5 %. В сравнение с 2015 г. нараства с 1,5 процентни пункта, въпреки това е под средната стойност за ЕС-28 (55,3 %). Най-много работещи в тази възрастова група в ЕС има в Швеция (75,5 %), Германия (68,6 %), а най-малко – в Гърция (36,3 %), Хърватия (38,1 %) и Словения (38,5 %).
За същия период, стойността на показателя за Северния централен район е 51,6 % и спрямо 2015 г. се увеличава с 2,1 процентни пункта, но остава по-ниска от средната за страната (54,5 %).
Във вътрешнорегионален аспект, най-висок е делът на заетите на възраст 55-64 години в област Велико Търново – 57,0 % (дял по-висок от средния за СЦР – 51,6 % и за България – 54,5 %), а най-нисък – в област Силистра (37,4 %).
Фигура 9: Коефициенти на заетост на населението в Северен централен район през периода 2015-2016 г. (%)
Източник: НСИ
Ранното напускане на образованието е пречка за икономическия растеж и заетостта. Недостатъчната квалификация и умения на младите хора, напускащи преждевременно образователната система, водят до намаляване на тяхната производителност и конкурентоспособност и създават сериозни проблеми на пазара на труда. Намаляването на рано напусналите образование и обучение е важен елемент на стратегия „Европа 2020”, в която е заложена целта до 2020 г. техният дял за ЕС да не надвишава 10 %, а за България – 11,0 %.
По данни на Евростат, през 2016 г. относителният дял на лицата на възраст 18-24 навършени години, рано напуснали образование и обучение за ЕС-28 е 10,7 % и намалява с 0,3 процентни пункта спрямо 2015 г. (11,0 %). В рамките на Европейския съюз, този дял е най-нисък в Хърватия (2,8 %), Литва (4,8 %) и Полша (5,2 %), а най-висок – в Малта (19,6 %), Испания (19,0 %) и Румъния (18,5 %).
През периода 2012-2016 г. в България се наблюдава тенденция на нарастване на относителния дял на лицата на възраст 18-24 навършени години, рано напуснали образование и обучение, като през 2016 г. той достига 13,8 % – равнище, по-високо от средното за ЕС-28 (10,7 %).
Сред районите от ниво 2, през 2016 г. най-нисък е делът на преждевременно напусналите образователната система в Югозападния район – 5,7 % (стойност под средната за страната и от тази за ЕС-28), а най-висок – в Северозападния район (27,7 %).
За същия период, стойността на показателя за Северния централен район е 14,0 % и спрямо 2015 г. намалява с 1,2 процентни пункта. Районът се нарежда на второ място в страната след Югозападния район.
Сподели с приятели: |