Таблица 16: Относителен дял на лицата на възраст 18-24 навършени години, рано напуснали системата на образование и обучение през периода 2012-2016 г.
Райони и области
|
2012 г.
|
2013 г.
|
2014 г.
|
2015 г.
|
2016 г.
|
%
|
ЕС-28
|
12,7
|
11,9
|
11,2
|
11,0
|
10,7
|
България
|
12,5
|
12,5
|
12,9
|
13,4
|
13,8
|
Северозападен район
|
20,8
|
18,2
|
20,8
|
23,1
|
27,7
|
Северен централен район
|
14,9
|
15,9
|
17,9
|
15,2
|
14,0
|
Североизточен район
|
13,6
|
14,3
|
15,6
|
16,0
|
14,1
|
Югоизточен район
|
21,1
|
19,8
|
16,8
|
19,3
|
21,2
|
Югозападен район
|
4,0
|
4,8
|
5,9
|
5,7
|
5,7
|
Южен централен район
|
15,9
|
15,0
|
13,0
|
15,3
|
16,4
|
Източник: НСИ, Евростат
По данни на Евростат, през 2016 г. относителният дял на 30-34-годишните със завършено висше образование (цел на стратегия „Европа 2020”) за ЕС-28 е 39,1 % и в сравнение с предходната година се увеличава с 0,4 процентни пункта. Най-високи стойности на показателя са отчетени в страни като Литва (58,7 %) и Люксембург (54,6 %), а най-ниски – в Румъния (25,6 %) и Италия (26,2 %).
Относителният дял на висшистите на 30-34 години в България през 2016 г. продължава да нараства, като достига 33,8 % и спрямо 2015 г. се увеличава с 1,7 процентни пункта. Въпреки това, стойността на показателя остава по-ниска от средната за ЕС-28 (39,1 %), но по-висока от тази в страни като Германия (33,2 %), Италия (26,2 %), Малта (29,8 %) и др.
За същия период, делът на 30-34 годишните със завършено висше образование в четири от районите от ниво 2 се увеличава спрямо 2015 г. – Северния централен, Югозападния, Югоизточния и Южния централен райони, в Североизточния район – остава непроменен, а в Северозападния район – намалява. Най-висок е този дял в Югозападния (47,2 %), а най-нисък – в Северозападния район (19,1 %).
В Северния централен район стойността на показателя за 2016 г. е 33,4 % и нараства с 4,8 процентни пункта спрямо предходната година (най-голямо увеличение), като районът вече се нарежда на второ място по този показател в страната преди Североизточния (31,7 %), Югоизточния (26,9 %), Южния централен (23,5 %) и Северозападния (19,1 %) райони.
Таблица 17: Относителен дял на лицата на възраст 30-34 години със завършено висше образование през периода 2012-2016 г.
Райони и области
|
2012 г.
|
2013 г.
|
2014 г.
|
2015 г.
|
2016 г.
|
%
|
ЕС-28
|
36,0
|
37,1
|
37,9
|
38,7
|
39,1
|
България
|
26,9
|
29,4
|
30,9
|
32,1
|
33,8
|
Северозападен район
|
18,0
|
20,7
|
23,8
|
22,5
|
19,1
|
Северен централен район
|
22,5
|
21,0
|
21,7
|
28,6
|
33,4
|
Североизточен район
|
28,4
|
30,3
|
32,8
|
31,7
|
31,7
|
Югоизточен район
|
24,4
|
26,1
|
23,1
|
24,3
|
26,9
|
Югозападен район
|
36,9
|
39,6
|
43,0
|
44,5
|
47,2
|
Южен централен район
|
17,6
|
21,8
|
23,2
|
23,0
|
23,5
|
Източник: НСИ, Евростат
За изчисляване на комбинирания показател „Население в риск от бедност или социално изключване” (включен в стратегия „Европа 2020”), се използват следните индикатори: лица, живеещи в риск от бедност след социалните трансфери; лица, живеещи в материални лишения и лица, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност.
По данни на Евростат, през периода 2010-2015 г. броят на лицата, изложени на риск от бедност или социално изключване в ЕС-28 се е увеличил от 117 678 хил. души през 2010 г. на 118 823 хил. души през 2015 г., или с 1 145 хил. души. Относителният им дял през 2015 г. е 23,7 % и намалява с 0,7 процентни пункта спрямо 2014 г. (24,4 %). В рамките на Европейския съюз, България (41,3 %) е сред страните с най-високи стойности на показателя заедно с Румъния (37,4 %) и Гърция (35,7 %). Най-нисък е този относителен дял в Чехия (14,0 %) и Швеция (16,0 %).
Според НСИ, през 2016 г. 2 890,3 хил. души в България, или 40,4 % са изложени на риск от бедност и социално изключване, което е с -0,9 п.п. по-малко в сравнение с 2015 г. (41,3 %).
За същия период, близо половината от населението на пет от районите от ниво 2 живее в риск от бедност или социално изключване – Южния централен (44,4 %), Североизточния (43,9 %), Северния централен (43,0 %), Югоизточния (42,3 %) и Северозападния (42,0 %). Най-ниска остава стойността на показателя в Югозападния район (35,0 %).
Във вътрешнорегионален план, през 2016 г. най-висок относителен дял на лицата в риск от бедност или социално изключване е отчетен в областите Разград (51,4 %) и Велико Търново (49,7 %), дял надвишаващ средния за България (40,4 %) и за района (43,0 %). Най-нисък е този дял в област Габрово (31,0 %), като областта се нарежда на трето място в страната след областите Ямбол (26,1 %) и София-столица (30,1 %).
Таблица 18: Относителен дял на лицата в риск от бедност и социално изключване през периода 2011-2016 г.
Райони и области
|
2011 г.
|
2012 г.
|
2013 г.
|
2014 г.
|
2015 г.
|
2016 г.
|
%
|
ЕС-28
|
24,3
|
24,7
|
24,6
|
24,4
|
23,7
|
..
|
България
|
49,1
|
49,3
|
48,0
|
40,1
|
41,3
|
40,4
|
Северен централен район
|
57,3
|
53,4
|
47,2
|
42,1
|
44,2
|
43,0
|
Области
|
Велико Търново
|
76,8
|
63,1
|
55,4
|
46,1
|
48,7
|
49,7
|
Габрово
|
53,0
|
48,0
|
46,6
|
32,7
|
26,3
|
31,0
|
Разград
|
65,0
|
61,8
|
60,1
|
44,0
|
46,3
|
51,4
|
Русе
|
41,7
|
41,2
|
36,5
|
38,3
|
44,7
|
40,7
|
Силистра
|
48,1
|
46,9
|
45,1
|
44,0
|
43,6
|
38,3
|
Източник: НСИ
През 2016 г. коефициентът на безработица на населението на възраст 15 и повече навършени години за ЕС-28 е 8,5 % и намалява с 0,9 процентни пункта спрямо 2015 г. (9,4 %). С най-висока безработица на населението в тази възраст в рамките на ЕС-28 са Гърция (23,5 %) и Испания (19,6 %), а с най-ниска – Чехия (4,0 %) и Германия (4,1 %).
По данни на НСИ, за същия период коефициентът на безработица на 15 и повече навършени години за България е 7,6 % и намалява с 1,5 процентни пункта в сравнение с 2015 г. (9,1 %).
През 2016 г. се наблюдава намаляване на стойността на показателя и в шестте района от ниво 2, като най-висок е относителният дял на безработните на възраст 15 и повече години в Северозападния район – 10,6 %, а най-нисък в Югозападния район – 5,4 %.
В Северния централен район коефициентът на безработица е 9,3 % и бележи спад спрямо 2015 г. с 1,3 процентни пункта, но продължава да е по-висок от средния за страната (7,6 %).
Във вътрешнорегионален план се наблюдава тенденция на намаление на равнището на безработица (15 и повече години) в сравнение с 2015 г. в четири от областите на СЦР –Габрово, Разград, Русе и Силистра. Най-голямо намаление се отчита в областите Силистра (-5,1 процентни пункта) и Русе (-2,1 процентни пункта). Единствената област, в която делът на безработицата се увеличава е област Велико Търново – с 0,8 процентни пункта.
Най-висока е безработицата (15 и повече години) в областите Силистра (16,7 %) и Разград (14,3 %), а най-ниска – в област Габрово (6,2 %). През 2016 г. коефициентът на безработица за областите Габрово (6,2 %) и Русе (6,9 %) е под средния за страната (7,6 %) и за района (9,3 %). За област Велико Търново (7,6 %) показателят е еднакъв с този за страната.
Таблица 19: Безработни лица и коефициент на безработица на населението на 15 и повече навършени години през периода 2015-2016 г.
Райони / области
|
Безработни лица
|
Коефициент на безработица
|
2015 г.
|
2016 г.
|
2015 г.
|
2016 г.
|
|
хил. лица
|
%
|
ЕС-28
|
22,880
|
20,908
|
9,4
|
8,5
|
България
|
305,1
|
247,2
|
9,1
|
7,6
|
Северозападен район
|
38,5
|
31,7
|
12,1
|
10,6
|
Северен централен район
|
38,9
|
33,4
|
10,6
|
9,3
|
Области
|
Велико Търново
|
7,9
|
8,6
|
6,8
|
7,6
|
Габрово
|
4,0
|
(3,2)
|
7,5
|
(6,2)
|
Разград
|
7,9
|
7,3
|
15,0
|
14,3
|
Русе
|
8,9
|
6,8
|
9,0
|
6,9
|
Силистра
|
10,2
|
7,6
|
21,8
|
16,7
|
Североизточен район
|
46,4
|
43,2
|
10,3
|
9,7
|
Югоизточен район
|
49,0
|
36,6
|
10,4
|
7,9
|
Югозападен район
|
71,5
|
57,2
|
6,7
|
5,4
|
Южен централен район
|
60,9
|
45,1
|
9,2
|
7,1
|
Сподели с приятели: |