Доклад за напредъка на единния европейски пазар на електронни съобщения през 2008 Г.

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

COM(2009) 140 окончателен

Секторът на електронните съобщения продължава да носи съществени ползи на потребителите. Страните от ЕС са световни лидери при внедряването на широколентовите технологии, мобилният интернет се разраства бързо, цените на повечето услуги продължават да спадат и потребителите все по-често се възползват от пакетни услуги. Въпреки че секторът не остава незасегнат от настоящата икономическа криза¹, известна устойчивост му придават сравнително големите парични потоци, произтичащи от значимостта на основните телекомуникационни услуги, които се предлагат все по-често чрез фиксирани тарифи, както и от сравнително ниските нива на задлъжнялост. Приходите продължават да нарастват и в реално изражение секторът расте по-бързо от икономиката като цяло. Растящите предизвикателства обаче налагат да се приложи регулаторен подход, който ще увеличи предвидимостта и сигурността и ще създаде условия на равнопоставеност в единния пазар на ЕС.

Въпреки нарастващия брой на потребителите, разгръщането на пълния потенциал на конкурентния пазар на телекомуникациите е възпрепятствано все още от неефективно и несъгласувано прилагане на регламентирането. Например, подходите към мрежите за достъп от следващо поколение (NGA) са разнородни и методите за регулиране на тарифите за терминиране в мобилни мрежи все още се различават. Необходим е по-съгласуван подход по отношение на съществуващи и възникващи предизвикателства от такъв род, за да се повиши сигурността и да се предоставят както на потребителите, така и на бизнеса по-добри възможности да се възползват от един по-здрав и конкурентен пазар.

Като част от усилието за осигуряване на ефективно и последователно регулиране, Комисията привършва работата по една Препоръка относно регулиране на цените за терминиране на трафик във фиксирани и мобилни мрежи и подготвя Препоръка относно регулиране на достъпа до мрежи от следващо поколение.

Като цяло предложенията² на Комисията за реформиране на регулаторната рамка на ЕС целят да дадат повече права на потребителите, да увеличат реалната конкуренция и да премахнат структурните препятствия, които продължават да пречат на развитието на вътрешния пазар. Тези предложения в момента се обсъждат в Европейския парламент и в Съвета.

Настоящото съобщение докладва за развитието в сектора на електронните съобщения през 2008 г³.

През 2008 г. секторът на телекомуникациите в ЕС продължи да расте с темп от 1,3 %⁴ в реално изражение, при 1 % реален ръст БВП за икономиката като цяло. Секторът се справя с настоящото сериозно влошаване на икономическия климат сравнително по-добре от други сектори благодарение на стабилността на паричните потоци за повечето оператори, но останалата част от икономиката се сблъсква в момента с трудности при получаването на кредити, което неизбежно ще засегне нейните възможности за инвестиции.

Цените на повечето стандартни комуникационни услуги продължиха да падат и секторът на електронните съобщения продължи да упражнява сдържащо въздействие върху инфлацията. Като цяло, средният европейски потребител на електронни комуникационни услуги беше в по-благоприятно положение през 2008 г. отколкото през предходната.

Потребителите бяха облагодетелствани и от по-широката достъпност на нови услуги като мобилен широколентов достъп и фиксиран широколентов достъп на базата на оптически влакна, които увеличиха потенциала за конкуренция на ниво мрежи. Особено важен момент през 2008 г. беше увеличаването на възможностите за прехвърляне на номерата както на фиксирани, така и на мобилни постове, което улеснява смяната на оператора и се явява ключов инструмент за засилване на конкуренцията.

ЕС даде своя принос и към тези тенденции чрез намесата си в случаите, когато конкуренцията се оказваше недостатъчна, за да наложи ниски цени. Добър пример за това е Регламентът на ЕС относно роуминга⁵, който доведе до понижаване на цените за роуминг с 60 %. Очаква се през 2009 г. да бъде разширен обхватът на Регламента относно роуминга, който се обсъжда в момента в Европейския парламент и в Съвета, така че да включи прекомерни цени за SMS и услуги по предаване на данни.

Инвестиции и приходи

През 2008 г. приходите на телекомуникационния сектор имаха дял от 52 % от общия обем на приходите в сектора на ИКТ. Събраните от националните регулаторни органи (НРО) данни за 2007 г. показват, че приходите на телекомуникационния сектор в ЕС са достигнали почти 357 милиарда EUR или 2,9 % от БВП.

Данните за инвестициите в Нидерландия и Обединеното кралство са по оценки на ОИСР.

Инвестициите през 2007 г. се увеличиха с около 1,5 %, като по този начин отбелязаха ръст за шеста поредна година. Тази тенденция вероятно ще продължи през 2008 г., макар и с известно отслабване вследствие на финансовата криза⁶.

Пазарната капитализация на телекомуникационния сектор намаля от началото на 2008 г., но по-малко отколкото тази на други сектори. Индексът Dow Jones SXKP⁷, който следи развитието на целия сектор, се понижи с 20 % в сравнение с 25 % за икономиката като цяло⁸.

Мобилни услуги

Поради растящите обеми на телефонните разговори и развитието на мобилните широколентови услуги пазарът на мобилните комуникации остава най-динамичният дял на сектора на електронните съобщения.

Като цяло цените на мобилните комуникационни услуги спаднаха през годината, главно вследствие на понижаването на цените на гласовите мобилни услуги и домашните SMS. Намаляването на приходите на операторите обаче беше отчасти компенсирано от увеличените обеми. Въпреки това, както показва следната диаграма, цените все още се различават значително в рамките на ЕС. Някои от различията може наистина да отразяват различията в местните разходи и покупателната способност, някои може да се дължат на различаващите се бизнес модели, а други на условията на конкуренция, но различията са толкова големи, че не изглежда вероятно те да се дължат единствено на тези фактори. Регулаторните разлики между държавите-членки вероятно допринасят съществено за тези различия.

За целите на горните диаграми, се използват кошници по методиката на ОИСР от 2002 г⁹.

От 2004 г. насам цените за мобилни телефонни разговори, измервани чрез т. нар. „методика на кошниците на ОИСР“, намаляха с 34,5 % за всички потребителски профили.

Мобилните интернет услуги в момента имат дял от 3 % в оборота на промишлеността и продължават да демонстрират силен ръст. Растящото търсене на мобилни широколентови услуги разкрива необходимост от по-съгласуван подход към управлението на радиочестотния спектър на нивото на Общността, което се явява ключова цел на предложенията в прегледа, направен от Комисията.

Делът на SMS в общите приходи на мобилните оператори се оценява на 11 %. Докато цените за SMS остават стабилни, операторите използват пакети от SMS, което може да доведе до много ниски цени за SMS на национално ниво и да генерира значителни обеми. През изминалата година стана очевидно, че някои оператори са започнали да предлагат услуги за пренос на данни на базата на фиксирани тарифи. Приходите от мобилни интернет услуги в Европа са по-високи отколкото в Съединените щати.

Обаче тези тенденции на национално ниво не намират отражение в цените за роуминг на SMS и до известна степен в цените на роуминг услугите за пренос на данни, които остават неоправдано високи в ЕС. Поради тези причини Комисията прие предложения за разширяване на настоящия регламент за роуминга, така че той да обхване и тези услуги.

Независимо от високото ниво през последната година, средната степен на разпространение на мобилни услуги в ЕС продължи да нараства — от 112 % на 119 %¹⁰. Увеличава се също и използването на услуги от трето поколение (3G) и броят на техните потребители в ЕС в края на 2008 г. се оценява на около 93,1 милиона (15,5 % от общия брой на мобилните абонати). Средният пазарен дял на водещите оператори намаля с около 3 %, след като оставаше стабилен през предходните две години.



Тарифи за терминиране в мобилна мрежа

Вследствие на намесата на НРО тарифите за терминиране в мобилните мрежи продължиха да намаляват, независимо че все още са доста високи. През октомври 2008 г. средната стойност на тези тарифи беше 8,55 цента, което представлява намаление с 11,6 % спрямо 9,67 цента през октомври 2007 г. Все още има съществени разлики между отделните тарифи — от 2,10 цента в Кипър до 15,92 цента в България.

През 2008 г. традиционният пазар за гласови услуги във фиксирани мрежи продължи да намалява с темп от 5 %, подобно на 2007 г. Заместването на услугите, предлагани чрез традиционни фиксирани мрежи, с мобилни и широколентови услуги (напр. телефонни обаждания чрез широколентовата инфраструктура) обяснява в голяма степен това развитие.

Средният дял на исторически наложилите се оператори на пазара на услуги във фиксирани мрежи се стабилизира, макар че в някои държави делът на тези предприятия се е увеличил. Съществено се е увеличил делът на потребителите, разполагащи с пряк достъп до алтернативни оператори — увеличение от пет процентни пункта между юли 2007 г. и юли 2008 г. до стойност от 18,6 %.

Цените се стабилизират като цяло, макар че в някои местни пазари на гласови услуги те са се увеличили. Стабилизират се и цените на пазара на едро за връзка към и от фиксирани мрежи.

VoIP продължава да измества традиционните гласови услуги във фиксирани мрежи. Пазарният дял на управляваните услуги чрез VoIP почти се е удвоил, достигайки 8,33 % от пазара на ЕС.

Понастоящем 12,25 % от европейците са абонирани за пакетни оферти, което представлява нарастване от 33,3 % спрямо миналата година¹¹.

Ценообразуване

Цените на 3-минутните и 10-минутните разговори в националната мрежа намаляха с 11,7 % през годината, което е най-големият спад от 2004 г. насам.

Степента на разпространение на широколентовия достъп до интернет чрез фиксирани мрежи продължи да расте през 2008 г., като бяха създадени нови 14 милиона линии, а средната стойност за ЕС достигна 22,9 %.

Лидерите сред държавите от ЕС продължиха да водят и в световен мащаб по отношение на степента на разпространение на широколентовия достъп. Девет държави от ЕС изпреварват понастоящем САЩ, ЕС като цяло настига Япония и Австралия.

Разликата между държавите с най-добри и най-слаби показатели в Европа намалява, обаче продължава да е съществена — 26,3 процентни пункта между Словакия (най-слаби показатели) и Дания (най-добри показатели).

Най-важната технология за широколентов достъп до интернет в ЕС остава DSL, но алтернативните технологии набират скорост (влакнеста оптика и безжична връзка). Разделянето на предлагането на услуги от предоставянето на абонатна линия, продължава бързо да нараства и понастоящем обхваща 69,3 % от всички DSL линии, използвани от алтернативните оператори. Цените за достъп на едро спадат. Комисията ще се занимае с последствията от това развитие в своите Препоръки към НРО.

Цените на абонамента за широколентов достъп продължават да падат.

Три четвърти от широколентовите линии в ЕС позволяват изтегляне на данни със скорост от и над 2 мегабита за секунда (Mbps) – скорост, която позволява например предаването на телевизионни програми по интернет.

Мобилният широколентов достъп набира скорост (степен на разпространение — средно 13 %). Обаче броят на мобилните широколентови линии, използвани само за пренос на данни (с помощта на карти за обмен на данни, модеми, USB карти), е значително по-нисък (степен на разпространение 2,8 %). Мобилният широколентов достъп се превръща в жизнеспособна алтернатива на широколентовия достъп по фиксирана линия в множество държави, макар че мобилните технологии по принцип позволяват по-ниски скорости на предаване от тези при технологиите с фиксирана връзка.

Политиките на държавите-членки за преодоляване на цифровото разделение започват да дават резултати, но са необходими повече усилия за по-нататъшно намаляване на различията. В края на 2007 г. 93 % от европейското население имаше достъп до DSL мрежи, но за 30 % от населението на селските райони все още липсваше такъв достъп¹².

Независимостта на НРО е предпоставка за гарантиране на справедливо и ефективно регулиране в сектора. Тя може да бъде компрометирана особено в държави-членки, които все още контролират оператори. Наложи се Комисията да стартира процедури за нарушение срещу Литва, Латвия и Люксембург, за да осигури ефективно разделяне между регулаторните функции и функциите на контрол/собственост. Делото по случая Люксембург бе приключено в началото на 2009 г. Условията за назначаване или отстраняване на ръководителя на НРО накараха Комисията да заведе дело срещу Полша пред Съда на Европейските общности и да стартира процедура за нарушение срещу Румъния. Службите на Комисията проучват също и условията, при които е бил уволнен ръководителят на НРО на Словакия. Ефективното разделяне на функциите на регулиране и собственост доведе до приключване от Комисията на съответната процедура за нарушение срещу България.

Като цяло повечето НРО разполагат с подходящи правомощия за изпълнение на задачите, определени в регулаторната рамка, обаче въпросът с ресурсите продължава да предизвиква загриженост в някои държави-членки. Комисията стартира процедура за нарушение срещу Швеция поради липсата на подходящ орган, който да разрешава спорове при прехвърлянето на разговори между различни мрежи.

В множество държави (напр. Белгия, Унгария, Португалия, Румъния и Швеция) правната сигурност и ефективното прилагане на рамката продължават да бъдат подкопавани от систематични обжалвания и продължителни процедури. От друга страна, усилия за преодоляване на тези проблеми бяха положени в Гърция и Полша. Междувременно Съдът на Европейските общности внесе яснота относно видовете предприятия или индивиди, които могат да обжалват решения на НРО, като се очаква това да увеличи броя на имащите право да обжалват в някои държави-членки (напр. Швеция) и да засили правната защита, като подобри положението на конкуриращите участници.

Съществен напредък е постигнат във втория кръг от пазарни анализи и в някои случаи вече е започнал третият кръг (напр. Финландия, Австрия и Унгария). Съгласно най-новите съобщения всички държави-членки с изключение на България, Полша и Румъния понастоящем са приключили първия кръг от пазарни анализи.

Много държави-членки не успяват да приложат мерки за правна защита по подходящ начин или своевременно. Наред с Обединеното кралство, някои други държави-членки също разглеждат възможността и дори са предприели първоначални стъпки за разделяне на операторите с особено силно влияние върху пазара (SMP оператори) в някаква форма. В Швеция бе приет закон, позволяващ на НРО да наложи функционално разделяне на исторически наложилия се оператор, при положение че получи одобрение от Комисията.

Въз основа на опита, събран при прилагането на регулаторната рамка, Комисията ще продължи да подкрепя и да сътрудничи с НРО, за да повиши предвидимостта и подобри сигурността на пазара.

Както е посочено по-долу, непоследователният подход по отношение на средствата за правна защита продължава да бъде проблем.

Макар че някои продукти за достъп като bitstream access или DSL без телефонна услуга най-после навлязоха в някои страни (напр. Германия, Словения, Испания), в други (напр. България, Словакия, Унгария, Кипър, Швеция, Латвия) проблеми от рода на липсата или закъснението при прилагането на предвидените средства за правна защита, неподходящите технически или икономически условия за наличните продукти за достъп или несъответствието между условията за различните продукти доведоха до слабо разпространение на тези продукти и трудности за алтернативните оператори при конкурентната борба .

Подходът към налагането на задължения за контрол на цените на едро за широколентов достъп се различава значително в различните държави-членки. Някои НРО разчитат на методики с намаляване на цената за крайния потребител, други използват методики, ориентирани към разходите. Някои НРО не успяха да приложат ориентираните към разходите задължения, които бяха наложили, и междувременно са се насочили към други методи от рода на сравнителния анализ (напр. Полша).

НРО се сблъскват със съществен проблем при търсенето на регулаторен подход към пакетните оферти, позволяващ на операторите да останат конкурентоспособни.

Въпросът с мрежите за достъп от следващо поколение (NGA) остава нерешен в рамките на регулирането и макар че много НРО вече се занимават с него и са започнали да предприемат мерки, някои други се в много ранен стадий на дискусиите, което води до несигурност за операторите и до липса на съгласуваност между държавите-членки.

Някои НРО оттеглиха наложените на пазарите на едро за широколентов достъп задължения, като разделиха пазара на географски принцип (Обединеното кралство и Португалия).

Все още съществуват различни подходи по отношение на методиката за изчисляване на тарифите за терминиране в мобилните мрежи. В някои държави-членки изобщо не съществува регулиране на цените, като тарифите за терминиране са резултат на търговски преговори (напр. Словакия). В ЕС съществуват различия и относно установяването на симетрични и асиметрични тарифи за терминиране. В резултат на тези несъгласувани практики тарифите за терминиране се различават значително в различните държави, както вече беше посочено.

Що се отнася до пазарите за терминиране в мобилни мрежи, в различните държави-членки се прилагат различни счетоводни методики като модел ДДР или исторически разходи.

Много НРО преустановиха регулирането на пазара на дребно за телефонни услуги (напр. Германия, Испания, Франция, Чешката република, Ирландия, Нидерландия).

В рамките на консултациите в Общността Комисията посочи практики, при които дефиницията на пазара е била променена с оглед на изискванията на Комисията, но приложените средствата за правна защита — област, в която Комисията има по-слаби правомощия — са довели до същите резултати, както преди промяната на дефиницията на пазара. Предложената от Комисията реформа на регулаторната рамка на ЕС би предотвратила подобни ситуации, като ѝ позволи да се намесва и в случаи, когато средствата за правна защита, използвани от национален регулатор, застрашават ефикасното функциониране на единния пазар.

• 
  Като цяло повечето държави са приложили решенията на Комисията за хармонизиране на радиочестотния спектър, приети до 2007 г., с изключение на решението относно хармонизирана достъпност на информацията за използването на радиочестотния спектър в Общността. Междувременно някои държави-членки предприеха стъпки за въвеждане на пазарно ориентирани подходи в своите практики по управление на радиочестотния спектър (напр. Дания, Гърция, Нидерландия и Португалия).
  
• 
  През ноември 2008 г. Комисията предложи да актуализира и опрости Директивата за GSM, за да даде възможност за въвеждане на нови мобилни услуги, започвайки с UMTS услуги в обхват 900 MHz. Множество държави-членки предприеха конкретни регулаторни мерки, за да позволят използването на радиочестотните обхвати 900 MHz и 1800 MHz на базата на технологии, различни от GSM.
  

Изглежда, че ще са необходими по-големи усилия за гарантиране на ефективно прилагане на решенията на Комисията за хармонизиране на радиочестотния спектър.

Някои държави-членки (напр. Финландия, Франция, Обединеното кралство) се възползваха от възможностите, предложени от цифровия дивидент, за да позволят разгръщането на иновативни услуги, а много други възнамеряват да запазят цялата или по-голямата част от ресурсите на цифровия дивидент за целите на радиотелевизионното разпръскване. Някои държави-членки все още не са взели решение по въпроса. През 2009 г. Комисията ще подготви необходимите мерки за запазване и координиране на тези радиочестотни обхвати на ниво ЕС.

Гаранцията за прозрачност на тарифите и актуалност на информацията за стандартните условия е един от крайъгълните камъни на мерките за защита на интересите на потребителите, заложени в Директивата за универсалната услуга.

В този контекст, макар че са необходими повече усилия, някои държави-членки вече констатираха необходимост от мерки за подобряване на прозрачността на тарифите. В множество държави-членки бяха разработени различни инструменти за сравняване на цени в интернет. Там където такива инструменти вече съществуват, е налице добре изразена тенденция към разширяване на обхвата им и включване на нови платформи и пакетни оферти.

Прозрачността на информацията относно скоростите при широколентовия достъп, както и запазването на качеството на широколентовите услуги изглежда се превръщат в тема на нарастваща загриженост за потребителите.

Някои държави-членки предприеха стъпки, за да осигурят на потребителите гаранции за запазването на скоростта на широколентовия достъп. Кодекси за добри практики, доброволни ангажименти на индустрията и различни мерки, засягащи качеството на услугите, въведени в Унгария, Гърция, Латвия, Франция и Испания, определят ясни изисквания по отношение на скоростите на широколентовите линии.

Някои държави-членки въведоха също и мерки за увеличаване на прозрачността за специалните и други услуги с използване на негеографски номера, при които липсата на информация за цените често поражда безпокойство.

След редовния преглед на обхвата на универсалната услуга Комисията издаде съобщение по въпроса през 2008 г., като по този начин постави началото на дискусия в ЕС за бъдещето на универсалната услуга, и по-специално на широколентовите услуги.

Някои държави-членки ограничиха обхвата на настоящите задължения за универсалната услуга, тъй като пазарът предоставя някои от елементите на универсалната услуга без да е необходимо да се определят отделни предприятия за целта (напр. Чешката република, Дания, Унгария, Латвия).

През юни 2008 г. Съдът на Европейските общности издаде важно решение по отношение на Франция, отменящо национална разпоредба, според която за доставчици на универсалната услуга могат да бъдат избирани единствено предприятия, които са в състояние да предложат тази услуга за цялата територия на страната. Според Съда държавите-членки имат задължението да осигуряват универсалната услуга по икономически ефективен начин, като същевременно се придържат към принципите на обективност, недискриминиране и минимално изкривяване на пазара.

Много държави-членки изглежда са срещнали затруднения при създаването на изчерпателни списъци и услуги за търсене в тях, които включват абонатите на фиксирани и мобилни постове, дали съгласие за включването си. В тази връзка Комисията стартира 11 процедури за нарушение, като всички вече са приключени след предоставянето на услугите, с изключение на процедурата срещу Португалия, намираща се все още в Съда на Европейските общности. В България и Румъния обаче все още липсват изчерпателни списъци и услуги за търсене в тях.

Доставчиците на услуги изразиха загриженост относно високите цени, искани от мобилните оператори, за връзка с услугите за търсене в тези списъци.

Преносимостта на номерата е достъпна понастоящем както за мобилните, така и за фиксираните мрежи във всички държави-членки, с изключение на България (за фиксирани мрежи), като последната е била освободена от това изискване до януари 2009 г. в рамките на споразумението за присъединяване.

Броят на пренесените мобилни номера нарасна през последната година (14,1 милиона повече през 2008 г.)¹⁴. От въвеждането на тази възможност до октомври 2008 г. 60,2 милиона абонати (10,3 % от мобилните номера) са пренесли своя номер (8,3 % през октомври 2007 г.).

От въвеждането на преносимостта на номера за фиксирани мрежи до октомври 2008 г. почти 26 милиона абонати са пренесли своя номер (увеличение с 37 % спрямо октомври 2007 г.).

Цените за пренасяне на номер варират в голям диапазон. Докато в някои страни няма такса на пазара на едро, напр. в Естония и Испания (за мобилни номера) и Германия (за номера за фиксирани мрежи), тази такса достига 49 EUR за пренос на номер за фиксирана мрежа в Словакия и 45 EUR за пренос на мобилен номер в Малта.

Разходът на време е от съществено значение. През октомври 2008 г. средното време за прехвърляне на мобилен номер в Европа беше 8,5 дни, а за номер във фиксирана мрежа — 7,5 дни (7,8 дни през октомври 2007 г.).

Необходимото време варира значително между държави-членки, което не може да се обясни с естествени причини. Налице е съществен потенциал за намаляване на необходимото време за прехвърляне на номер, поради което Комисията препоръча срок от един ден в предложенията, направени в нейния преглед. Най-малко шест държави-членки (Обединеното кралство, Португалия, Испания, Словакия, Италия, Полша) са излезли с предложения за съкращаване на необходимото време до срок от един до пет дни.



(Липсват данни за Дания и Люксембург)

Европейски номер за спешна помощ 112

За осъществяване на връзка със службите за спешна помощ от мобилни или фиксирани телефони единният европейски номер за спешна помощ 112 вече може да бъде набиран безплатно на цялата територия на ЕС. Независимо от това все още има области, които търпят подобрения, като предоставянето на информация за местоположението на набралото номер 112 от мобилен телефон лице, обработката на обажданията и повишаването на осведомеността.

Процедурата за нарушение срещу България поради липсата на достъп до номер 112 бе приключена в началото на 2009 г., а четири (срещу Нидерландия, Литва, Словакия, Италия) от седемте процедури за нарушение поради неспособност за предоставяне на информация за местоположението на набралото номер 112 лице към януари 2009 г. бяха приключени с присъди. Засега само Словакия е изпълнила решението на Съда. Освен това Комисията стартира процедура за нарушение срещу Италия поради неспособност да гарантира, че обработката на обажданията на номер 112 е толкова ефективна, колкото и на обажданията до други национални номера за спешна помощ.

През юни 2008 г. Комисията пусна в действие уебсайт¹⁵, посветен на номер 112, предлагащ информация на всички официални езици на ЕС. Като част от усилията за увеличаване на осведомеността относно номер 112 датата 11 февруари бе обявена за Европейски ден на номер 112, а Комисията ще продължи да насърчава употребата на 112 и да разпространява най-добрите практики сред държавите-членки.

Независимо от наличието на национални инициативи за правоприлагане, постигането на действителна поверителност и сигурност при използването на електронните съобщения си остава проблем, особено що се отнася до интернет, както се вижда от многото пробиви в системите за сигурност или от оспорваните стратегии за маркетинг чрез интернет в държавите-членки (напр. Германия, Обединеното кралство, Малта).

През 2008 г. секторът на телекомуникациите продължи да расте и демонстрира добра устойчивост в настоящата трудна икономическа ситуация. Въпреки че се подобрява състоянието на конкуренцията и се налагат нови технологии, съществуват доказателства за недостатъчна съгласуваност в регулаторния подход за преодоляване на устойчиви проблеми и за масовото въвеждане на влакнестооптични технологии.