Доклад за оценка на съвместимостта на инвестиционно предложение за „Разширяване промишлената площ на „Асарел-Медет" ад, гр. Панагюрище"

Окисното насипище е изградено по утвърдена технология и работен проект. Разположено е в местност “Разслатица”. Проектната му площ е 626,152 дка. В момента обхваща територия от 626 дка (съгласно одобрен ПУП). Има капацитет от 44 млн. т. отпадъци. Към 01.01.2010 г. на насипището са депонирани 35 765 778 т или 14 408 055 м³ и са рекултивирани 74 дка. откоси и берми. Депонираните на него отпадъци имат вероятен потенциал за генериране на кисели води. „Окисното насипище” е разположено на юг от котлована на открития рудник "Асарел". Развити са четири нива (етажа) за нуждите на т.н. насипно окисляване. Площта на I насипищно стъпало е около 44 дка (в план). Предвижда се общата площ на Окисно насипище да достигне 1123, 70 дка след приключване на процедурите, изисквани от законодателството.

Технологичната схема на Обогатителна фабрика „Асарел” не позволява обогатяване чрез флотация на рудата за излужване. Поради тази причина тя се депонира на „Окисно насипище” за автогенно излужване, улавяне на образуваните в него богати на мед разтвори. Подкислените разтвори по гравитачен път, посредством оросителна инсталация от перфорирани тръби и канавки, се подават по повърхността на насипището, при норма на оросяване 3 – 5 л/т руда за 24 часа.

Изтичащите от насипището богати разтвори с рН = 2,1 – 2,3 се улавят в сборна канавка, построена в основата на насипището. От канавката разтворите постъпват във водоем за богати разтвори с обем 40 000 м³. От водоема посредством високонапорни помпи богатите разтвори се подават в резервоар с обем 210 м³ и чрез захранващ улей се разпределят към инсталацията за екстракция и електролиза.

Насипището е разположено в долината на дълбоко дере, със стръмни скатове, направляващи инфилтриралите се повърхностни води по естественото му легло. Общата водосборна площ, с прилежащите в съседство територии от други подобекти, е до 600,0 дка, със средна надморска височина 830 - 840 метра. Хидроложките условия в района на „Окисното” насипище не се различават от общите условия, характерни за площадка "Асарел", т.е. насипището е изградено върху южно - български гранити (гранити и гранодиорити), които на повърхността са напукани и изветрели. Тези комплекси са слабо водоносни. Те са хидротермално променени, поради което възпрепятстват инфилтрационните процеси.

Понастоящем рудите за излужване от рудник „Асарел” се стифират на отвал, чиито обем в момента е около 18,5 млн. куб.м.. Тъй като във височина на насипището площите стават много малки е необходимо разширяването му в източна посока – в коритото на р. Асарелска. Технически алтернативата с увеличение на обема на окисното насипище във височина е неприложима, тъй като не могат да бъдат изпълнени нормативните изисквания за стабилност на насипището и не може да се гарантира неговата цялост. От друга страна надграждането във височина затруднява излужването на окисните руди, следователно – намалява интензитета на обезвреждане на окисните руди като минен отпадък. Река Асарелска, в района на рудника е коригирана с проект от 1984 г. Дължината на съществуващата корекция е около 780 м. В района, където пътят към инсталацията за излужване пресича корекцията на р. Асарелска, е изграден водосток под пътя и водите постъпват в първоначалното си корито, непосредсвено под Бараж № 3.

На около 1100 м от водостока е изграден тунел, по който водите на реката се отбиват извън водосбора на водоем за богати разтвори. Дължината на тунела е 350 м, а надлъжния му наклон е 1,5%.

По дължината на речното легло на р. Асарелска, от бараж № 3 до входа на тунела са изградени четири броя баражи за задържане на твърдия отток.

В бараж № 5а, който се намира малко преди тунела постъпват чисти води. В близост до баража е изградена канавака за замърсени води, която е заустена във водоема за богати разтвори.

Б) Предвиждани промени

Б1) Итнезифициране на излужването

След въвеждане в експлоатация на инсталацията на екстракция и електролиза, йонният състав на разтвора за излужване е променен, като съществено намаляват железните йони от втора и трета валентност, което от своя страна води до по-ниско количество на клетки от Th. Ferrooxidans.

За ефективно излужване на медните минерали е необходимо да бъде осигурен разтвор с висока реакционна и окислително-редукционна активност, която се получава при наличието на необходимите рН, сярна киселина, кислород и Th. Ferrooxidans. Това може да бъде постигнато като по повърхността на откоса и в дълбочина на насипания материал се подава свеж разтвор след екстракция на медта от богатите излужващи разтвори. Разтвора ще бъде с оптимизиран йонен състав, който да увеличи неговата реакционна и окислително-редукционна активност.

Към момента рудите на окисно насипище се подлагат на излужване посредством изпозлвана над 20 години оросителна система.

Излужването на медта от насипаните руди се извършва посредством оросителна система, състояща се от положени по повърхността на изградените стъпала перфорирани тръби.

След реализация на инвестиционното предложение ще бъде изградена нова, комбинирана оросителна система за по-ефективно доизлужване на медните минерали от рудите, състояща се от:

1. Прокарани от повърхността на бермите на х. 850 и х. 875 вертикани и наклонени сондажи в дълбочина и под откосите на посочените хоризонти и

2. Положени на повърхността на откоса под х.875 на хоризонтални, перфорирани тръби за подаване на излужващ разтвор.

Целта на корекцията е да бъдат изградени необходимите съоръжения, които да позволят разширение на окисния отвал като се запазят технологичните изисквания на излужването и връщане на разтворите към инсталацията за излужване от една страна и опазване на района от замърсяване от друга. Извеждането на реката от района на Окисно насипище ще гарантира опазване на чистотата на водите й и подобряване във времето на общото й екологично състояние. Корекцията ще гарантира и невъзможност от замърсяване на водите на реката, вследствие на поройни стихийни дъждове и други природни бедствия.

Разширението включва изграждане на следните съръжения:

• 
  Изграждане на корекция на р. Асарелска от района на съществуващия водосток до входа на тунела;
  
• 
  Изграждане на отбивна стена в петата на новото насипище и канал до съществуващия водоем за богати разтвори
  

Проектните разработки за противофилтрационната завеса включват изпълнението на противофилтрационна бетонова шлицова преграда по двата ската на бараж №5а и противофилтрационна инжекционна завеса при бараж №5а и по двата ската – включително инжекционни ветрила.

С изграждането на тази завеса се цели създаването на надеждна преграда срещу филтрацията на кисели води и продуктивни разтвори към р. Асарелска. Завесата се изгражда напречно на речното коритото и пред разширението на Окисното насипище. Избилите кисели разтвори по ската, над инжекционната преграда ще се стичат в канавка, която ще ги отвежда към резервоара за богати разтвори.

Противофилтрационната инжекционна завеса е с обща дължина 138,47 м-18,15 м по дължината на бетоновия яз, с лява брегова завеса – 112,57 м и дясна брегова завеса – 7,75 м. Тя се състои от два реда сондажи с дълбочина на сондажите до свежи андезити с водопроницаемост по-малка от 1 Люжон. Противофилтрационната инжекционна завеса е двуредова с шахматно разположение на сондажите. След изпълнението й ще представлява инжектиран скален материал с водопроницаемост 1 Люжон, ширина минимум 2 м, дълбочина 22-25 м и дължина 140 м. Водопроницаемостта ще бъде проверена с допълнителни контролни сондажи. Противофилтрационната завеса в левия скат ще завърши с две инжекционни ветрила.

Отводнителна канавка покрай бетоновата шлицова стена. Противофилтрационната инжекционна завеса ще прегради филтрационния поток, вследствие на което ще се повишат нивата на подземните води и киселите води. И те ще избиват на повърхността по скатовете. За да не могат на повърхността тези води да преминат зад створа на инжекционната завеса е необходимо да бъде изградена канавка. Канавката ще бъде изградена надлъжно на шлицовата стена от към страната на насипището. Постъпилите в канавката водни количества ще бъдат отвеждани в резервоара за богати разтвори.

Б3) Разширение в посока - коритото на река Свинарски дол

Проектът предвижда разшитение на Окисно насипище в югозападната част на съоръжението към р. Свинарски дол. Разширението попада в обхвата на съществуващата противофилтационна завеса на насипището. Предвижда се площта на разширението в тази част да бъде 26, 5 дка, а обемът – 2 200 000 куб. м. Предвидени са необходимите хидротехнически съоръжения и превантивни мерки против дренирането на разтвори в дълбочина.

Целта на разширението е увеличаване на обема на съоръжение за минни отпадъци. Това ще доведе до възможност за насипване на допълнителни количества руда за излужване, която в случай, че не бъде депонирана на това съоръжение /с активно био-химично излужване на медта/ следва да се третира като минна откривка, поради невъзможността й за флотационна преработка. Това ще доведе до насипване на тази руда на Западно насипище – съоръжение за минни отпадъци – откривка от добива и преработката на руди, което пък води до загуба на ценни компоненти – метал мед, които биха били излужени на Окисно насипище, а от там – би се обезвредил в по-голяма степен минния отпадък – окисна руда.

Предложената алтернатива за разширение на окисно насипище е избрана на база извършените активни превантивни мероприятия и изградените ХТС до този момент и ще обхване територии, попадащи изцяло в обхвата на съществуващите противофилтрационни завеси – на р. Асарелска и към р. Свинарски дол. Това елиминира възможността от отрицателно въздействие на Окисно насипище и неговото разширение по отношение на реките Асарелска и Панова /Свинарски дол/ подземните водни тела.

Изгражда се по работен проект и утвърдена технология чрез намиване на отпадъка от флотационното обогатяване на рудата /хвост/, които се характеризират с потенциал за генериране на кисели води. Площадката се намира на 8 км северозападно от гр. Панагюрище, в поречието на едноименната река, при средна надморска височина 750 м.

До обекта са изградени асфалтиран път и електрозахранване. Водоснабдяването се извършва с автоцистерни. Има телефонна връзка с гр. Панагюрище и „Асарел-Медет” АД.

Проектната му площ е 4 075 дка (съгласно одобрен ПУП) и капацитет за 320 млн. тона отпадъци. В момента обхваща територия от 3 171 дка. Към 01.01.2010 г. са депонирани 189 950 385 т или 125 879 809 м³ отпадъци от обогатяването – отпадъчен продукт от технологичната операция флотация (хвост) и са рекултивирани 142 дка откоси и берми по стената. Предвижда се общата площ на Хвостохранилище Люляковица да достигне 4805, 018 дка след приключване на процедурите, изисквани от законодателството.

Дължина на намивната дига е 1 375 м, а водното огледало ~ 700 дка. Типът на стената е намивна с утежняване.

Отпадъчният продукт представлява пулп /суспензия/ от обогатяването /хвост/, в който твърдата фаза средно е 22 -23%.

Отпадъка от ОФ посредством хидротранспорт по два стоманобетонови улея с размери 130/130 м се довежда до разпределителното съоръжение над хвостохранилище “Люляковица”.

От там по голямата част от пулпа по базалтов тръбопровод директно постъпва в намивния тръбопровод.

Другата част минава през хидроциклонната станция, от където водната фракция постъпва към намивния тръбопровод.

Хидроциклонната станция се състои от 6 броя хидроциклони ф 750. Тя служи за подобряване зърнометрията на хвоста постъпващ за намиване. Обикновено в работа са 2-3 хидроциклона.

Намивният тръбопровод е изпълнен в една нитка от стоманени тръби ф 820/8 с отклонения ф 200 през 10м. Веднъж годишно се изгражда дига от хвост с височина 3-4 м. върху, която се монтира намивният тръбопровод.

Освен отклонения за намиване на плажа през 30-40м са монтирани хидроциклони за добив на хвост за оформяне на въздушния откос на опорната призма.

За аварийно изпускане на пулпа директно към утаечното езеро на улейния хвостопровод са изградени две съоръжения.

Контрол на постъпващия и намития хвост се извършва от приобектовата лаборатория по земна механика.

Чрез изградената КИС автоматично се определя нивото на депресионната крива както и порово и пълно налягане в местата на заложените датчици. За контрол ими изградени и пиезометри за ръчно измерване нивото на депресионната крива както и слегомери за определяне уплътняването на отложения хвост.

Отпадното стопанство се състои от:

• 
  Хвостопровод, който транспортира отпадъка от обогатителната фабрика /ОФ/ до хвостохранилището.
  
• 
  Хвостохранилище „Люляковица”, в поречието на р. Люляковица.
  
• 
  Контактен водоем – улавя дренажни и скатни води, които с помпена станция се включват в оборотното водоснабдяване.
  
• 
  Напорен тръбопровод - избистрената вода от утаечното езеро от хвостохранилището, посредством водоотливни съоръжения /скатни преливници/ и помпени станции се включва в оборотното водоснабдяване.
  

Количеството отпадък излизащ от ОФ “Асарел” норм. = 1790 л/сек., с тегло = 1.144 т/м^з и разреждане Т:В = 1 : 3,5, дебит = 1 969 л/сек. и тегло = 1,129 т/м^з се транспортира до хвостохранилище “Люляковица” посредством стоманобетонов улей с две нитки – работна и резервна със светли размери 1,30/1,30 м. всяка. Дължината на хвостопровода е 7 329 м, с наклон от 1 % до 1,5 %. Хвостопроводът е покрит със стоманобетонови капаци с размери 0,5/1,40 м. Началната точка на хвостопровода е на около 100 м преди Опробвателната станция, на кота 911. През надлез продължава в тунел с дължина 316 м, и светло сечение 12 м². След тунела продължава 600 м в насип, след което преминава по трасе, вкопано в ската.

Транспортирането на хвоста до намивния хвостопровод се осъществява посредством батерия от базалтирани тръби в стоманен кожух с Ду = 490 мм.

По хвостопровода до хвостохранилището се осъществява транспортирането и на другите минни отпадъци, генерирани от дейността на Асарел – Медет:

-Утайки от пречистване на отпадъчни води от минно-добивната дейност

- Утайки от процеса на физично избистряне и утаяване на продуктивни разтвори, постъпващи в процеса на екстракция

Намивният хвостопровод е изпълнен в една нитка от стоманени тръби ф 800. Дължината му е 1 350 м., разположен на бетонови блокчета. През 30 м се монтират хидроциклони ф 750 /ф 500/ на отклонения ф 200. Целта е добиване на циклониран хвост за изграждане на опорната призма.

За аварийно изпускане на пулп от улейния хвостопровод към хвостохранилището са изградени две съоръжения.

Изграден е под хвостохранилището и предназначението му е да акумулира избистрените води и да осигури престоя им около две денонощия, при което се доразграждат някои химически свързани елементи, свързани с обогатяването на рудата. До м. септември 2002 год. контактният водоем е давал възможност помпените станции да бъдат спирани във върховите часове. След пускане в действие на ІІ-ри основен колектор, служи за акумулиране на дренажните води и като резервен обем.

Основните хидротехнически съоръжения са: каменно-насипна стена с глинено ядро и страничен траншеен преливник с основен изпускател.

• 
  Каменно-насипната стена е с глинено ядро, с височина 30м и дължина на короната 140м., осигуряваща общ авариен обем 410000 м³, от които полезен 300000м³.
  
• 
  Страничен траншеен преливник с бързоток – предназначен е да отвежда високите води от водосбора на р. “Люляковица” с обезпеченост Р = 0,1 %. Изпълнен е от стоманобетон и е оразмерен да провежда 15 м^з/сек., при преливна височина 60 см. Гасенето на енергията се осъществява чрез изхвъргач, изпълнен на края на бързотока.
  

Хвостохранилището е изградено в поречието на река “Люляковица”, чрез намиване на отпадъка.

Обемът му е изчислен на база 320.10⁶ тона запаси в рудник “Асарел”.

Крайната кота на надграждане е 829, при която е осигурен полезен обем 218.10³ м³, в който ще се складират 320.10⁶ отпадък при средна плътност 1, 468 т/м³.

Сигурността на хвостохранилището е проверена и при надграждане до кота 850, за складиране на допълнителни запаси в рудник “Асарел”, но ще е необходимо монтирането на помпи за пулп.

Височината на хвостохранилището до кота 829 е 185, 50 м.

Първоначално е изградена основна каменнонасипна стена до кота 722⁷⁰, която откъм водната страна завършва с дренажен каменен език с дължина 250 м и дебелина 20 м.

По водния откос на основната каменна стена са положени два пласта геотекстил, изпълняващ ролята на обратен филтър. Върху дренажния език е положен един пласт геотекстил, а върху него 30 см речна баластра със същото предназначение.

За осигуряване устойчивостта на хвостохранилището, с циклониран хвост, по проект от 1997 год. на СПП при УАСГ – гр. София, върху изграденото до тогава хвостохранилище е насипана каменна призма до кота 750. В горния край на призмата е изпълнен филтър от пясък, а върху него започва полагането на циклониран хвост за затежняване.

През м. юли 2003 год. завършва изпълнението на дренажна завеса, с цел намаляване на поровото налягане, а в бъдеще и понижение на депресионната линия. През м. септември 2004 год. е изградена втора дренажна завеса, успоредна на първата, на около 70 м към въздушния откос.

До м. септември 2002 год., избистрената вода от утаечното езеро на хвостохранилището се е отвеждала в контактния водоем посредством І^-ви основен колектор. През м. март 2004 год. І^-ви основен колектор е тампониран.

От м. октомври 2002 год. влиза в действие ІІ^-ри основен колектор. Избистрената вода, през скатен преливник, колектора и стоманен тръбопровод ф 1 200, минаващ по короната на каменната стена – кота 750, се подава директно към смукателите на 1,2,3 и 4-та помпа на ПС ІІ^-ри подем, като могат да работят и с черпателния резервоар.

През 2004 г. е приет нов проект за хвостохранилището, с който се актуализират оформянето на въздушния откос на опорната призма и технологията за доизграждането й с хидроциклони само от намивния тръбопровод. За подобряване зърнометрията на хвоста, постъпващ към намивния тръбопровод работят 5 броя хидроциклони.

На хвостохранилището през 2000 г. е изградена контролно измервателна система /КИС/ за автоматично измерване нивото на депресионната линия, порово налягане и динамично порово налягане при земетръс.

През м. юли 2003 год. са заложени и 3 броя датчици за пълно налягане.

Контрол на постъпващия и полагания хвост в опорната призма се извършва от обектовата лаборатория по земна механика.

По-нататъшното изграждане на хвостохранилището ще продължи само чрез намивни диги, отстъпващи към езерото. Съгласно горепосоченото не се очакват структурни повреди на Хвостохранилище „Люляковица”.

Б) Предвиждани промени

Изграждане на контра стена на хвостохранилище Люляковица

Хвостохранилище „ Люлюковица” е разположено в долината на р. Люляковица. То е изградено с намивен тип стена с проектна височина 190 метра до кота 830. Стената се изгражда от 1989г. В момента стената е висока 154 метра. Тя се състои от каменно-насипна основна стена с височина 73 метра, като останалата част от височината на стената от 81 метра е изградена от хвост, чрез намиване. В западния склон на р. Люлюковица има седловина с кота на терена 806. Това налага на това място въздушният откос да се изгради предварително до кота 830.

Разширението на хвостохранилището /по проекта за разширение на промишлената площ/ ще бъде извършено чрез изграждане на контрастена в югозападната част на хвостохранилището. Стената ще бъде висока 25,5 метра и ще има дължина 457 метра. Площта на контрастената ще бъде 85, 699 дка, от които 26, 278 дка попадат в сега съществуващия контур /утвърден/ на хвостохранилището. Засяга се земеделска земя - пасище, ниви, храсти, унищожена нива, изоставена нива, други селскостопански територии, общинска частна и общинска публична собственост в землището на с. Оборище от 9-та категория. Имотите са с обща площ 140, 983 дка, площта за отчуждаване е 59, 428 дка. Контрастената трябва да се изгради преди плажът да достигне к. 803, поради трудности с намиването и екологична заплаха за р. Димов дол. Контрастената ще позволи съхраняване на хвоста в хвостохранилището до к. 830. Контрастената е част от въздушния откос на хвостохранилище първи клас и устойчивостта й е определена като за съоръжение I клас. Стената ще бъде изградена като двустранен симетричен каменен насип с глинено ядро /или екран/. Изградената така стена е част от консервацията на въздушния откос на хвостохранилището. Тя трябва да бъде изградена от местни дълговечни материали, защото това ще бъде окончателно оформения въздушен откос. Поради това за изграждането й не може да се използва хвост.  Предвижда се общото количество на насипа да бъде 349 200 куб.м., в които 78 000 куб. м. земни почви и 271 200 куб. м. скален материал. Контрастената ще бъде изградена така, че да не може да има филтрация през нея.

Устойчивостта на стената е определена за най-високия профил на стената. Устойчивостта на откосите е определена в съответствие с „Нормите за проектиране на хидротехничвски съоражения. Основни положения-07.08.1985 г.”; „ Норми за проектиране на насипни язовирни стени- 07.08.1985 г.” и „ Наредба 2 от 23.07.2007г. за проектиране на сгради и съоражения в земетръсни райони.” Според нормите за проектиране на насипни язовирни стени-член 107 ( 1 ) устойчивостта на откосите ще се провери задължително по метода на Фелениус-Тергаци, с нормативни коефициенти за сигурност, които са критерии за сигурност на стената.

Цялостната дейност и отделните мероприятия за добив, преработка, управление на отпадъците, рекултивационни дейнсоти и т. н. през годините на експлоатация при реализирането на настоящето инвестиционно предложение ще бъдат предмет на Цялостния и годишните работни проекти, които ще бъдат разработени в съответствие с Глава Трета на Част Пета от Закона за подземните богатства /Обн., ДВ, бр. 23 от 12.03.1999 г., посл. Изм. бр. 19 от 8.03.2011 г.,/ .
1.8 Основни природни ресурси, суровини и материали - количествена и качествена оценка

1.8.1 По време на строителство

При реализацията (по време на строителството) на инвестиционното предложение ще се използват следните природни ресурси, които попадат в предвидената в инвестиционното предложение концесионна площ:

• 
  Гори – 5713.504 дка
  
• 
  Селскостопански земи – 1438.36 дка
  

Не всички от посочените гори и селскостопански земи ще бъдат унищожени. От общо включените в концесита допълнителни 7767,81 дка, от които 7151.864 дка гори и земеделски земи само 4087,36 дка ще бъдат пряко унищожени от разширението на отделните съоръжения (рудник, окисно насипище, западно насипище и хвостохрнаилище „Люляковица“), подробно разгледани в настоящият документ.

• 
  Почвен материал - хумусният слой ще се изземва и депонира на определени за целта места. Той ще се използва при рекултивацията на нарушените терени след приключване дейността на Дружеството.
  

По време на експлоатацията на инвестиционното предложение ще се използват следните природни ресурси:

1. 
   Води
   

• 
  Свежата промишлена вода, която е необходима за допълване на оборотните води няма да се увеличи и ще се запази, както към момента - до 4 000 000 м³/г. За ползването и е издадено Разрешително № 0891/03.01.2008 год. След реализация на инвестиционното предложение, количеството на използваната свежа вода ще се запази.
  
• 
  Оборотно водоснабдяване – водата която се използва за технологичния процес е до 55 000 000 м³/г.. След реализация на инвестиционното предложение количеството на използваната оборотна вода ще се увеличи до 63 250 000 м³/г.
  

2. 
   Подземни богатства
   

• 
  Руда за обогатяване 300 000 000 t
  
• 
  Руда за излужване – 10 000 000 t
  
• 
  Откривка –365 000 000 t
  

3. 
   Ландшафт
   

• 
  Рудник – 943, 522 дка
  
• 
  Западно насипище – 1916, 153 дка
  
• 
  Хвостохранилище Люляковица – 730,018 дка
  
• 
  Окисно насипище – 497, 671 дка
  

4. 
   Корекция на речни течения
   

• 
  Корекция на коритото на р. Асарелска
  

5. 
   Спомагателни суровини и материали
   

За поддръжка на техниката и оборудването, както и досега, ще се използват трансмисионни, редукторни и турбинни масла.